Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (96)

11

Особената несъразмерност на подобната на жираф и щъркел жена го възбуждаше и в спомена: кокетността, съпроводена с несръчност; откровеното плътско желание, допълнено с иронична усмивка; вулгарната шаблонност на жилището в контраст с оригиналността на домакинята. Каква ли ще бъде в леглото? Томаш се мъчеше да си я представи, но не беше лесно. В разстояние на няколко дни не мислеше за нищо друго.

Когато тя го повика отново, виното и чашите вече бяха приготвени на масата. Само че този път всичко тръгна много бързо. Скоро вече стояха един срещу друг в спалнята (слънцето залязваше върху пейзажа с брезите) и се целуваха. Томаш изрече своето обичайно „Съблечете се!“, но тя, вместо да се подчини, настоя:

— Не, първо вие!

Томаш не беше свикнал с подобна реакция и тя в известна степен го смути. Жената се зае да разкопчава панталона му. Той още на няколко пъти и заповяда (с комична безрезултатност) да се съблече, докато накрая не му остана нищо друго, освен да вземе компромисно решение; според наложените от нея правила на играта („Каквото ми направите вие, и аз ще ви направя същото“), след като тя му свали панталоните, той смъкна полата й; после тя му съблече ризата, а той — нейната блуза, и така, докато накрая останаха голи един срещу друг. Той постави ръка върху влажния триъгълник, а после плъзна пръстите си по-нататък, към аналното отверстие — онази част от женското тяло, която му харесваше най-много. Нейното беше необикновено изпъкнало, тъй че извикваше представата за дългата храносмилателна тръба, която свършваше на това място, леко стърчейки навън. Томаш опипа сфинктера, стегнатия, здрав мускул, най-хубавия от всичките, дето лекарите му викат „стискач“, когато най-неочаквано почувства пръстите на жената върху собствения си задник, на същото място. Тя повтаряше всичките му жестове с огледална точност.

Независимо че, както вече казах, Томаш беше притежавал близо двеста жени (а откакто бе станал мияч на прозорци, тази цифра чувствително бе нараснала), никога до този момент не му се беше случвало жена, по-висока от него, да стои отпред, да присвива очи и да опипва ануса му. За да превъзмогне смущението си, Томаш бързо я повали на леглото.

Движението му беше толкова рязко, че я свари неподготвена. Докато дългото й тяло падаше по гръб, по лицето й избиха червени петна и се изписа стреснатият израз на човек, изгубил равновесие. Както бе застанал срещу нея, Томаш я прихвана под коленете и вдигна леко разтворените й крака, които внезапно заприличаха на вдигнатите ръце на войник пред насочено към него дуло.

Несръчността, съчетана с пламенност, пламенността, съчетана с несръчност, възбудиха великолепно Томаш. Любиха се много дълго. През това време той разглеждаше покритото и с червени петна лице и търсеше в него онзи стреснат израз на жена, на която някой е подложил крак и която пада, неповторимия израз, който преди миг бе накарал кръвта да се качи в главата му от възбуда.

После отиде да се измие в банята. Жената го придружи дотам и се зае да му обяснява надълго и нашироко къде е сапунът, къде гъбата, и как се пуска топлата вода. Томаш се зачуди защо му обяснява тези елементарни неща толкова подробно. Накрая й каза, че ще се оправи, и й даде да разбере, че иска да остане сам в банята.

Тя пророни умоляващо:

— Защо не ме оставите да асистирам на тоалета ви?

Най-после Томаш успя да я изкара от банята. Изми се, изпика се в умивалника (характерен навик на всички чешки лекари) и през цялото време му се струваше, че тя подрипва нетърпеливо пред вратата и се чуди как да проникне вътре. Когато Томаш затвори крана и в апартамента се възцари пълна тишина, той изпита чувството, че жената го наблюдава отнякъде. Беше почти сигурен, че във вратата на банята има пробита дупка и тя притиска към нея красивото си примижало око.

Тръгна си от апартамента и в превъзходно настроение. Мъчеше се да фиксира в паметта си същественото, да сведе по пътя на абстракцията спомена до нещо като химическа формула, с чиято помощ би могъл да изрази уникалността на жената (различната милионна част). Накрая стигна до формула от три елемента:

1. Непохватност, съчетана с пламенност.

2. Стреснатото лице на някой, който е изгубил равновесие и пада.

3. Крака, вдигнати във въздуха като ръцете на войник, предаващ се пред насоченото оръжие.

Когато си преповтори тези три момента, Томаш изпита приятното чувство, че е завоювал нова частица от света; че е изрязал с въображаемия си скалпел ивица от безкрайното живописно платно на вселената.