Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (34)

17

Онзи, който иска да върви „все нагоре“, трябва да си дава сметка, че един ден ще получи световъртеж. Какво значи световъртеж? Страх от падане ли? Но защо ни се завива свят дори тогава, когато се намираме на оградена със здрав парапет наблюдателница? Световъртежът не е страх от падане. Световъртежът означава, че пропастта под нас ни привлича, мами, разгаря у нас желание да се сгромолясаме, на което ние в следващия миг започваме да се съпротивляваме, зашеметени от ужас.

Процесията голи жени покрай басейна, труповете в катафалката, доволни, че Тереза е мъртва като тях ужасяваше я това „долу“, от което тя бе избягала веднъж, но което я примамваше с непонятна сила. То беше нейният световъртеж — зовеше я сладкото (едва ли не весело) самоотречение от съдбата и от душата й. Зовеше я солидарността на бездушните твари и в мигове на слабост Тереза бе готова да се вслуша в този зов и да се върне при майка си. Изпитваше желание да отзове войнството на душата си от палубата на тялото; да седне сред майчините си приятелки и да се смее, когато някоя от тях се изпърди звучно; да марширува с тях гола около басейна и да пее.