Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (8)

8

Денем тя се стараеше (макар и само с частичен успех) да приема за чиста монета обясненията на Томаш и да бъде весела както преди. Но укротяваната през деня ревност избиваше, неудържима и дива, в сънищата й; всеки от тях завършваше неизменно с плач и се налагаше Томаш да я разбужда.

Сънищата на Тереза се повтаряха като теми с вариации или пък следваха като епизоди от телевизионен сериал. Често например й се присънваха котки, които скачаха върху главата й и забиваха нокти в лицето й. В този случай тълкуването е лесно: на жаргон „мацка“ е обозначение за привлекателна жена. Тереза се усещаше застрашена от жените, от всички жени. Всички жени бяха потенциални любовници на Томаш и тя се страхуваше от тях.

В друг цикъл сънища я пращаха на смърт. Една нощ, когато Томаш я събуди, защото беше крещяла от ужас, тя му разказа: „Бяхме в голяма покрита къпалня. Двайсетина жени, мъже нямаше. До една бяхме голи и трябваше да маршируваме около басейна. От тавана висеше кош и в него стоеше изправен някакъв мъж. Носеше шапка с широка периферия, която засенчваше лицето му, но аз знаех, че си ти. Командваше ни. Крещеше. Караше ни по време на маршировката да пеем и да приклякаме. Когато някоя изпълнеше командата лошо, ти стреляше в нея с пистолет и тя падаше мъртва в басейна. Тогава всички започваха да се смеят и да пеят още по-високо. А ти не ни изпускаше от погледа си и когато друга жена изпълнеше лошо упражнението, застрелваше и нея. Басейнът беше пълен с трупове, които се полюшваха под самата повърхност на водата. А аз знаех, че вече нямам сили да изпълня следващия клек и че ти ще ме застреляш!“

В трети цикъл сънища тя се виждаше мъртва.

Лежала в катафалка, голяма колкото камион за превозване на мебели. Отвсякъде била обградена с трупове на жени. Били толкова много, че задната врата на катафалката не можела да се затвори и краката на някои от жените стърчали навън.

Тереза крещяла: „Но аз не съм мъртва! Та нали усещам всичко!“

„И ние усещаме всичко!“ — кискали се труповете.

Кикотът им бил досущ като на живите жени, които навремето й разяснявали със задоволство, че е съвсем в реда на нещата и тя да има развалени зъби, болни яйчници и бръчки, понеже те самите имали развалени зъби, болни яйчници и бръчки. Със същия смях сега й обяснявали, че е мъртва и че това е съвсем в реда на нещата.

После изведнъж й се припикало. Извикала: „Но на мен ми се пикае! Значи не съм мъртва!“

А те не спирали да се смеят. „Нормално е да ти се пикае. Дълго още ще изпитваш всички тези усещания. Нали знаеш, когато ампутират ръката на някого, той я усеща много време след това. Ние вече нямаме урина, но въпреки това постоянно ни се пикае.“

Тереза се притискаше към Томаш в леглото: „И всички ми говореха на «ти», сякаш ме познаваха открай време, сякаш ми бяха приятелки, и аз се ужасих, че ще трябва да остана с тях завинаги!“