Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (28)

11

Далеч не толкова визитната картичка, която той й бе подал в последния момент, колкото повелята на случайностите (книгата, Бетовен, числото шест, жълтата пейка в парка) й вдъхна смелостта да напусне дома си и да промени съдбата си. Може би именно тези няколко случайности (впрочем твърде скромни и тривиални, наистина достойни за този нищо и никакъв град) бяха дали ход на нейната любов и бяха станали източник на енергия, от която тя щеше да черпи до края на живота си.

Нашето всекидневие непрестанно е бомбардирано от случайности или по-точно случайни срещи на хора и събития, които можем да наречем коинцидентност, тоест две неочаквани събития се случват едновременно, засичат се. Томаш се появява в ресторанта и в същото време прозвучава музиката на Бетовен. Огромното множество такива съвпадения остава незабелязано от човека. Ако вместо Томаш в ресторанта бе седял кварталният месар, Тереза нямаше да обърне внимание, че радиото излъчва Бетовен (макар че срещата на Бетовен и месаря е също интересна коинцидентност). Но надигащата се любов бе изострила чувството и за прекрасното и тя никога вече нямаше да забрави тази музика. Всеки път, когато я чуеше, щеше да се вълнува. Всичко, ставащо около нея в такъв миг, щеше да бъде озарено от музиката, щеше да е прекрасно.

В началото на дебелата книга, която Тереза държеше под мишница, когато пристигна при Томаш, Ана се среща с Вронски при необикновени обстоятелства. Те двамата са на перона, откъдето някакъв човек току-що се е хвърлил под влака. В края на романа под влака се хвърля самата Ана. Тази симетрична композиция, в която един и същ мотив се повтаря в началото и в края, може да ви се стори прекалено „романова“. Добре, съгласен съм, но само при условие, че под „романов“ не разбирате „съчинен“, „изкуствен“, „неправдоподобен“. Защото човешкият живот е композиран именно на този принцип.

Композиран е като музикално произведение. Човек, воден от чувството за красота, превръща едно случайно събитие (музиката на Бетовен, смъртта на гарата) в мотив, който оттам нататък остава вплетен в музикалната композиция на неговия живот. Човекът се връща към този мотив, повтаря го, видоизменя го, транспонира го също както композиторът разгръща темата на своята соната. Ана би могла да се самоубие и другояче. Но мотивът за гарата и смъртта, този незабравим мотив, преплетен с раждането на любовта, я е привличал в съдбовния миг на отчаяние с мрачната си красота. Без дори да съзнава, човек и в мигове на най-черна безнадеждност композира своя живот по законите на красотата.

Тогава не бива да упрекваме романа, че робува на тайнствени съвпадения и случайности (като срещата на Вронски, Ана, перона и смъртта или срещата на Бетовен, Томаш, Тереза и коняка), но справедливо можем да упрекнем човека, че в своя делник той е сляп за такива случайности и тази слепота лишава живота му от измерението на красотата.