Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

27

Беше мъж на около петдесет години с обветрено лице, селянин, когото Томаш навремето бе оперирал. Оттогава насам всяка година се лекувал в местните минерални бани. Той покани Томаш и Тереза на чаша вино. И понеже в Чехия достъпът на кучета в обществени заведения е забранен, Тереза отиде да остави Каренин в колата, а мъжете седнаха в едно кафене. Когато Тереза се върна, селянинът тъкмо казваше:

— При нас нещата са нормални. Даже преди две години ме избраха за председател на стопанството.

— Моите поздравления — каза Томаш.

— Какво да ви кажа, провинцията си е провинция. Хората бягат. Онези горе трябва да са доволни, че изобщо някой се съгласява да остане на село. Тъй че няма опасност да те изхвърлят от работа.

— Там за нас ще бъде идеално — вметна Тереза.

— О, на село ще умрете от скука, млада госпожо. Там няма нищо. Ама съвсем нищо.

Тереза не сваляше очи от обветреното лице на земеделеца. Беше й страшно симпатичен. След такъв безумно дълъг период от време най-после отново някой й беше симпатичен! В съзнанието й изплува пейзаж: селце с черковна камбанария, ниви, гори, заек, който припка по браздата, лесничей със зелена шапка. Тереза никога не бе живяла на село. Представите и за селото бяха оформени единствено под влияние на чужди разкази. Или от книгите. Или пък съществуваха в съзнанието и като наследствена памет от далечни предци. Така или иначе обаче, тези представи живееха у нея, картината бе ясна и отчетлива като снимката на прабаба й в семейния албум или като старинна гравюра.

— А как сте със здравето, имате ли проблеми? — попита Томаш.

Земеделецът посочи онова място на тила си, където черепът се съединява с гръбначния стълб.

— Понякога ме наболява ей тук.

Без да става от стола си, Томаш опипа с ръка мястото и разпита по-подробно човека. Накрая каза:

— На мен ми е забранено да издавам рецепти. Но като се върнете на село, кажете на тамошния лекар, че сте говорили с мен и че съм ви препоръчал да взимате това. — И той извади от портфейла си бележник, откъсна един лист и изписа с главни букви названието на лекарството.