Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

24

Посланикът й каза:

— Този е ченге.

— Ако беше ченге, нямаше да се държи толкова очебийно — възрази Тереза. — Каква е тази тайна полиция, дето не е тайна?

Посланикът се намести на своята кушетка и подви крака под себе си в йогистка поза. Над него Кенеди се усмихваше от рамката си и придаваше на думите му особено въздействие.

— Госпожо Тереза — каза бащински посланикът, — ченгетата изпълняват няколко функции. Първата е класическата. Подслушват какво си говорят хората и докладват за това на своите началници. Втората им функция е да сплашват. Дават ни да разберем, че ни държат в ръцете си и искат да се страхуваме. Точно към това се стремеше и вашият плешивец. Третата им функция се изразява в това да инсценират компрометиращи за нас ситуации. Днес никой няма интерес да ни обвинява в противодържавна дейност, защото едно такова обвинение само би ни спечелило нови симпатизанти. По-скоро ще гледат да открият по джобовете ни хашиш или да докажат, че сме изнасилили някое дванайсетгодишно момиченце. Винаги ще намерят някое момиченце, което да свидетелства.

Тереза отново се сети за инженера. Как така не дойде нито веднъж повече?

Посланикът продължи:

— На тях им е нужно да вкарат хората в капан, за да ги вербуват и после с тяхна помощ да поставят нови капани за нови хора, и така, стъпка по стъпка, да превърнат цялата нация в мрежа от техни доверени лица.

Тереза не мислеше за нищо друго, освен че инженерът е бил пратен от полицията. Кое беше онова странно момче, което се напи в отсрещната кръчма и й се обясни в любов? Заради него я нападна плешивото ченге и инженерът я защити. И тримата са играли ролите си от предварително изготвен сценарий, чиято цел е била да я накара да почувства симпатия към мъжа, който пък е имал задача да я прелъсти.

Как по-рано не бе обърнала внимание на тези детайли? Та нали и онова жилище беше толкова особено и въобще не подхождаше на мнимия си собственик! Защо един толкова елегантно облечен инженер ще живее в такава мизерна обстановка? И дали изобщо е инженер? Ако наистина е такъв, как е излязъл от работа в два следобед? И откъде накъде един инженер ще чете Софокъл? Не, библиотеката не беше библиотека на инженер! Стаята приличаше по-скоро на конфискувано жилище на някой арестуван беден интелектуалец. Когато Тереза беше десетгодишна и арестуваха баща й, и на него му конфискуваха жилището заедно с библиотеката. Кой знае за какво го бяха използвали после.

Сега вече й беше ясно защо той не се появи повече. Изпълнил е задачата си. Каква точно? Пияното ченге, без да иска, я бе издало с думите си: „Днес у нас проституцията е забранена със закон, не забравяйте!“ Значи мнимият инженер ще свидетелства, че тя е спала с него срещу пари! Ще я шантажират със скандал и ще я изнудват да донася за хората, които се напиват на нейния бар.

— Вашият случай според мен не крие никаква опасност — успокои я посланикът.

— Може би — промълви тя глухо и тръгна с Каренин из улиците на нощна Прага.