Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

23

Тереза взе със себе си в Швейцария петдесетина снимки, които бе изкопирала сама, влагайки цялото си старание и умение. Занесе ги в едно известно илюстровано списание, което излизаше в голям тираж. Редакторът я посрещна приветливо (всички чехи още носеха около главите си ореола на своето нещастие, което трогваше добрите швейцарци), настани я в едно кресло, разгледа снимките, похвали ги и й обясни, че сега, когато от събитието вече е минало време, няма никаква надежда да бъдат отпечатани („въпреки че са много хубави!“).

— Но в Прага нищо не е свършило! — възропта Тереза и се помъчи да обясни на редактора на разваления си немски, че именно сега, когато страната е окупирана, във фабриките напук на всичко се сформират органи на работническото самоуправление, студентите стачкуват в знак на протест срещу окупацията и цялата страна продължава да живее както преди. Та нали точно това е невероятното! Но ето че никой не се интересува!

Редакторът си отдъхна, когато в кабинета влезе една енергична жена и прекъсна разговора им. Тя му подаде тесте снимки и каза:

— Това е репортажът за нудисткия плаж.

Редакторът беше деликатен човек и се притесни, че чехкинята, снимала танкове, ще сметне изображенията на голи хора на плажа за фриволни. Затова сложи снимките колкото се може по в края на бюрото си и побърза да каже на новодошлата:

— Да ти представя една колежка от Прага. Донесла ми е чудесни снимки.

Жената стисна ръката на Тереза и взе нейните фотографии.

— Разгледайте през това време моите — каза тя.

Тереза протегна ръка към купчината снимки.

Редакторът се обърна към нея едва ли не извинително:

— Те са пълна противоположност на онова, което сте снимали вие.

Тереза възрази:

— О, нищо подобно. Едно и също е.

Двамата швейцарци не разбраха думите й, а и на мен самия ми е трудно да обясня какво в действителност искаше да каже Тереза, сравнявайки нудисткия плаж с руското нашествие. Тя продължи да разглежда снимките и се спря дълго на една, където се виждаше застанало в кръг четиричленно семейство: голата майка се беше привела към децата, тъй че големите и гърди висяха надолу като виме на коза или крава. Мъжът, сниман отзад, също се беше навел, тъй че и неговият скротум приличаше на миниатюрно вименце.

— Не ви ли харесва? — попита редакторът.

— Много хубава снимка.

— Сигурно сюжетът я шокира — намеси се фотографката. — От пръв поглед си личи, че не бихте отишли на нудистки плаж.

— Не, не бих — потвърди Тереза.

Редакторът се усмихна:

— Наистина, не е трудно да се отгатне откъде идвате. Комунистическите страни са ужасно пуритански.

Фотографката се намеси с майчинска благосклонност:

— Та в голото тяло няма нищо лошо! Голотата е нещо съвсем нормално! А всичко нормално е красиво!

Тереза си спомни как майка и се разхождаше гола из апартамента. Чу смеха, който се разнесе зад гърба и, когато тя се затича да спусне завесите, за да не види никой голата и майка.