Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (10)

10

Жестовете й ставаха резки и неуравновесени. Бяха изминали вече две години, откакто го бе уличила в изневяра, а положението ставаше все по-лошо. Положението беше безизходно.

Нима Томаш наистина не можеше да престане с еротичните си приятелства? Не, не можеше. Това би го извадило от равновесие. Той не намираше у себе си сили да устои на влечението към други жени. Пък и не виждаше защо трябва да го прави. Никой не знаеше по-добре от него самия, че авантюрите му не представляват никаква заплаха за Тереза. Защо тогава да се лишава от тях? Това му изглеждаше също тъй безсмислено, както да се откаже да ходи на мач.

Но можеше ли все още да се говори за удоволствие? В мига, когато тръгваше към някоя от любовниците си, той вече губеше желание да бъде с нея и се кълнеше пред себе си, че това ще е последната им среща. Постоянно виждаше пред очите си Тереза и за да не мисли за нея, трябваше бързо да се напие. Откакто се бе запознал с Тереза, не можеше да се люби с други жени без алкохол! Но тъкмо пропитият с алкохол дъх беше уликата, благодарение на която Тереза още по-лесно узнаваше за изневерите му.

Капанът бе щракнал зад Томаш: в мига, когато тръгваше за среща с някоя жена, той преставаше да я желае, но бе достатъчно да не я види и един ден, и вече набираше телефонния й номер, за да си уговори нова среща.

Все още му беше най-добре при Сабина, защото знаеше, че тя е дискретна и не го грози разобличение. В ателието й витаеше като спомен предишният му идиличен ергенски живот.

Навярно и сам не си даваше сметка колко се беше променил: боеше се да закъснява вечер, защото вкъщи го чакаше Тереза. Веднъж Сабина го хвана как си поглежда часовника по време на любовния акт и как се мъчи да ускори завършека му.

После тя се заразхожда гола с лениви крачки из ателието, застана пред статива с недовършена картина и погледна изкосо Томаш, който навличаше припряно дрехите си.

Ето че вече беше облечен, само единият му крак беше бос. Той се заоглежда, после застана на четири крака и се залови да търси нещо под масата.

Сабина се обади:

— Като те наблюдавам, имам чувството, че се превръщаш във вечната тема на моите картини. Срещата на два свята. Насложени кадри. Зад силуета на Томашлибертина прозира невероятното лице на романтичния любовник. Или пък обратното: през фигурата на Тристан, който не мисли за нищо друго, освен за своята Тереза, се провижда прекрасният свят на либертина, свят, на който Томаш е изменил.

Томаш се изправи и разсеяно се заслуша в думите на Сабина.

— Какво търсиш? — попита го тя.

— Чорапа си.

Сабина се залови да оглежда стаята заедно с него. Той отново застана на четири крака и затършува под масата.

— Тук няма никакъв твой чорап — каза Сабина. — Сигурно си дошъл без него.

— Как мога да дойда без един чорап? — крещеше Томаш и поглеждаше часовника си. — Да не би да съм дошъл с един бос крак?

— Не е изключено. В последно време си станал много разсеян, все бързаш за някъде, все си гледаш часовника — нищо чудно да забравиш да си обуеш единия чорап.

Той вече беше готов да си сложи обувката на бос крак.

— Навън е студено — спря го Сабина. — Ще ти дам от моите чорапи.

И му подаде един дълъг моден бял чорап, мрежест, на едри дупки.

Той прекрасно разбираше, че тя си отмъщава, задето си беше гледал часовника, докато се любеха. Беше скрила някъде чорапа му. Наистина обаче беше студено, така че не му оставаше нищо друго, освен да се подчини. Тръгна си за вкъщи с един крак, обут в нормален мъжки чорап, а над глезена на другия беше навит белият дамски чорап.

Положението му беше безизходно: за своите любовници той беше белязан с позорното клеймо на любовта си към Тереза, а за Тереза — с позорното клеймо на любовните си авантюри.