Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (109)

1

Едва в хиляда деветстотин и осемдесета година можахме да прочетем в „Сънди Таймс“ как точно е умрял синът на Сталин, Яков. Като пленник в немски военнопленнически лагер през Втората световна война го сложили да живее заедно с английски офицери. Ползвали общ клозет. Синът на Сталин не го почиствал след себе си. На англичаните не им било приятно да гледат клозета омазан с лайна, пък били те и лайната на сина на най-могъщия човек в света по онова време. Направили му забележка. Той се засегнал. Отново и отново му правили забележка, настоявали да си чисти клозета. Той се ядосвал, карал се, бил се. Накрая поискал да говори с коменданта на лагера, който да реши спора. Но надутият немец отказал да разговаря за лайна. Синът на Сталин не могъл да понесе това унижение. Крещейки до небесата страховити руски псувни, той се затичал към телените мрежи, по които течал електрически ток. Хвърлил се върху тях. Тялото му, което никога вече нямало да мърси клозета на англичаните, увиснало върху телта.