Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nesnesitelná lehkost bytí, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,2 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Ринги Рае (2012)

Издание:

Милан Кундера. Непосилната лекота на битието

Издателска къща „Колибри“ — София

Преводач: Анжелина Пенчева

Художник на корицата: Стефан Касъров

Превод: Анжелина Пенчева

Редактори: Стефан Бошнаков, Силвия Вагенщайн

Коректор: Людмила Стефанова

Чешка. Първо издание

Формат 84Х108/32. Печ.коли 20

Цена 8,00 лв.

Предпечатна подготовка „Алкор — Владислав Кирилов“

Печатница „Абагар“ — В. Търново

ISBN 954–529–151–6

История

  1. — Добавяне

6

Неписаният закон на еротичното приятелство предполагаше Томаш да изключи любовта от живота си. В мига, в който нарушеше това условие и се влюбеше, останалите му любовници щяха да се озоват в неравностойно положение и да се разбунтуват.

Воден от тези съображения, Томаш нае за Тереза квартира, където тя трябваше да отнесе тежкия си куфар. Той искаше да бди над нея, да я пази от злини, да се радва на присъствието й, но не чувстваше необходимост да променя начина си на живот. Ето защо не искаше да се знае, че Тереза спи при него. Споделеният сън беше улика за наличието на любов.

Томаш никога не бе преспивал с останалите си любовници. Когато той им гостуваше, беше лесно — можеше да си тръгне, щом пожелае. По-деликатно беше, когато те идваха в дома му и се налагаше да им обяснява, че след полунощ ще ги закара до вкъщи, защото страда от безсъние и не може да заспива в непосредствена близост до друг човек. Обяснението не беше далеч от истината, но главната причина беше по-нелицеприятна и той не се осмеляваше да я сподели с партньорките си: веднага след края на любовния акт го изпълваше непреодолимо желание да остане сам; не му харесваше да се събужда посред нощ до чуждо същество; отблъскваше го перспективата да става сутрин заедно с някой друг; не жадуваше да го слушат как си мие зъбите в банята и не го блазнеше задушевността на закуската за двама.

Затова, когато се събуди, а Тереза държеше здраво ръката му, той остана толкова изненадан. Гледаше я и не можеше да проумее какво точно се е случило. Припомняше си току-що отминалите часове и му се струваше, че те разпръскват аромата на някакво неизпитвано преди щастие.

Оттогава и двамата очакваха с трепет общия си сън. Бих казал едва ли не, че се любеха не заради самата плътска наслада, а заради съня, който идваше след нея. Това се отнасяше особено до Тереза: тя изобщо не можеше да спи без него. Когато се случеше да остане сама в своята квартира (служеща все повече и повече просто за алиби), не мигваше по цяла нощ. В прегръдките на Томаш заспиваше, дори да беше страшно развълнувана. Той й шепнеше приказки, които измисляше специално за нея, разни глупости, думи, които повтаряше монотонно, за да я успокои или развесели. В съзнанието й тези думи се превръщаха в неясни видения, които я въвеждаха в преддверието на съня. Томаш властваше всецяло над съня й и тя заспиваше в избрания от него миг.

Докато спяха, Тереза се държеше за него така, както през първата нощ: стискаше здраво китката, пръста, глезена му. Ако искаше да стане, без да я събуди, той трябваше да употреби хитрост. Измъкваше си пръста (китката, глезена) от нейната длан, което всеки път я разбуждаше наполовина, защото тя го дебнеше зорко и в съня си. За да я успокои, той пъхваше в ръката й вместо своята китка някакъв предмет (свита на топка пижама, пантоф, книга), който тя стискаше здраво, сякаш бе част от неговото тяло.

Веднъж, когато току-що я беше приспал и тя се намираше едва в първото преддверие на съня, тъй че все още бе способна да отговаря на въпроси, той й каза: „Добре. А сега излизам.“ — „Къде?“ — попита Тереза. „Навън“ — отвърна той строго. „Идвам с теб!“ — рече тя и се изправи в леглото. „Не, не може. Отивам си завинаги“ — заяви той и излезе в антрето. Тя стана и със спуснати клепачи тръгна след него. Беше само по къса нощничка, под която нямаше нищо. Лицето й беше неподвижно, безизразно, но движенията й бяха енергични. Томаш излезе от антрето в коридора (общия коридор на жилищната кооперация) и затвори вратата под носа й. Тя я отвори рязко и закрачи след него, твърдо вярваща в съня си, че той иска да я напусне завинаги и че трябва да го спре. Томаш слезе на площадката на долния етаж и там я изчака. Тя дойде до него, улови го за ръката и го отведе обратно при себе си в леглото.

Томаш си каза: да се любиш с жена и да спиш с нея са две не само различни, но едва ли не противоположни страсти. Любовта се проявява не чрез плътско желание (това желание може да се отнася за огромен брой жени), а чрез желание да споделиш съня си (това желание бива насочено само към една-единствена жена).