Милан Кундера
Непосилната лекота на битието (43)

26

Каренин никога не бе искал да заминава за Швейцария. Той мразеше промените. За едно куче времето не тече по права линия, все напред, от едно събитие към друго. То се движи в кръг като часовниковите стрелки, които също не бързат презглава някъде напред, а се въртят върху циферблата ден след ден, описвайки един и същи кръг. Достатъчно беше Томаш и Тереза да купят за пражкия си дом нов стол или да преместят някоя саксия, и Каренин начаса забелязваше това и изразяваше несъгласието си. Подобни промени смущаваха хода на неговото време. Навярно същото биха изпитвали стрелките, ако цифрите върху циферблата се сменяха постоянно.

И все пак той успя да наложи и в цюрихския апартамент предишния ред и церемонии. Също като в Прага скачаше сутрин в леглото на стопаните си, за да им пожелае добро утро, а после придружаваше Тереза по магазините и настояваше да се разхождат редовно като в Прага.

Каренин беше часовникът на техния живот. Когато чувство на безнадеждност притиснеше Тереза, тя си казваше, че трябва да издържи заради него, защото той е по-слаб и от нея, може би дори по-слаб от Дубчек и от родината, която бяха напуснали.

Един път, точно когато Тереза се връщаше от разходка с Каренин, телефонът иззвъня. Тя вдигна слушалката и попита кой се обажда.

Беше женски глас, говореше на немски и търсеше Томаш. Гласът беше нетърпелив и на Тереза й се стори, че долавя в него пренебрежение. Когато обясни, че Томаш не е вкъщи и че тя не знае кога ще се върне, жената от другата страна се засмя и без да се сбогува, затвори.

Тереза добре разбираше, че не се е случило абсолютно нищо. Можеше да е някоя сестра от болницата, пациентка, секретарка, коя ли не жена. И въпреки това беше неспокойна и не можеше да се съсредоточи върху нищо. Накрая осъзна, че е изгубила и малкото сила, която бе имала в Чехия, и че не е в състояние да понесе дори този съвършено маловажен инцидент.

Когато човек е в чужда страна, той се движи в празно пространство високо над земята, без предпазната мрежа, която му осигурява неговата родина, където той има семейство, колеги, приятели и лесно се разбира с всеки на езика, който знае още от малък. В Прага Тереза бе зависела от Томаш само със сърцето си. Сега зависеше от него с всичко. Ако той я напуснеше, какво щеше да стане с нея тук? И нима в такъв случай трябваше да изживее остатъка от живота си в постоянен страх, че ще го изгуби?

Тя си казваше, че срещата им от самото начало беше плод на грешка. „Ана Каренина“, която стискаше тогава под мишница, беше фалшив документ за самоличност, който бе заблудил Томаш. Всеки от тях бе създал ад за другия, нищо, че все още се обичаха. Това, че се обичаха, е доказателство, че грешката не бе в тях самите, в постъпките им или пък в променливото им чувство; грешката бе в това, че те не бяха един за друг, защото той бе силен, а тя — слаба. Тя бе като Дубчек, който правеше посред всяко изречение половин минутна пауза; като родината си, която заекваше, не можеше да си поеме дъх и пелтечеше.

Но тъкмо слабият трябва да прояви сила и да си отиде, щом силният е твърде слаб, за да може да причини болка на слабия.

Така си казваше Тереза и притискаше буза към рунтавата глава на Каренин: „Не се сърди, Каренин. Ще се наложи още веднъж да сменяш жилището си.“