Катрин Дьовил
Аметистовата корона (3)

2

Ваната беше пълна. Две слугини напразно се опитаха да изправят пищящата Бертрада и да я сложат във водата.

Констанс се облегна на дървената табла на леглото. Един паж й донесе втора чаша вино. Тя отпи голяма глътка, но си припомни, че от закуската не е слагала нито залък в устата си, и остави чашата на пода. Не искаше главата й да се замае.

Жените натиснаха хълцащата й сестра във ваната. Вече почти пет години Бертрада посещаваше манастирското училище в Сен Хомер. Констанс знаеше, че най-голямото желание на игуменката беше една от наследничките на Морлакс да влезе в ордена, защото зестрата й щеше да напълни за дълго раклите на манастира. Всички момиченца се чувстваха привлечени от мисълта да влязат в манастир. Най-малката й сестра беше набожна още от детството си и в игрите им винаги изпълняваше ролята на монахинята. Мейбъл, средната, беше красивата принцеса, която вечно трябваше да бъде спасявана. Като най-възрастна, Констанс винаги беше благородния рицар, който пазеше крехките дами от житейските несгоди.

Констанс въздъхна. Трябваше да се погрижи сестра й най-после да бъде облечена и да се подготви за посрещането на жениха. Семейство Де Клинтън беше изказало съгласие оглеждането на булката да се състои само в присъствие на родителите и Констанс като най-близката роднина на Бертрада. Така щяха да се съобразят с манастирското възпитание на булката.

Късно следобед Вулфстан де Клинтън и Бертрада де Юборг щяха да приемат божията благословия в параклиса на замъка в присъствието на стотици гости. Епископът на Честър беше изявил готовност, лично да венчае знатните младоженци. Облечените в пурпур епископски рицари се разхождаха гордо из двора на замъка. След венчавката, в голямата зала щеше да се състои банкет в чест на новобрачните, след който идваше ритуала на отвеждането им в леглото.

Констанс прехапа устни. Най-добре бе да поговори предварително с шерифа за братята на младоженеца. Младите господа й бяха намекнали, че ще им достави дяволско удоволствие да отведат новобрачните с шум и груби шеги в брачните покои, където трябваше да се състои публичното разсъбличане.

След първата си венчавка Констанс беше отведена в спалнята от голяма група пияни мъже и жени, които буквално я хвърлиха на брачното легло. Съпругът й, три пъти по-стар от нея, падна тежко отгоре й. Тогава тя беше четиринадесетгодишно дете и сватбената й нощ започна с натъртени ребра и болезнено извита китка. Сега трябваше да се погрижи Бертрада да получи по-добро отношение.

Тя проследи движенията на жените, които къпеха сестра й. Щом булката се озовеше в леглото, грижа на младоженеца беше да я направи щастлива и доволна. Можеше само да се надява, че ще стане именно така.

Изведнъж Бертрада изскочи от ваната, изплъзна се от ръцете на жените и посегна към сребърното разпятие на масата. Както си беше гола и мокра, тя се хвърли на леглото.

— Защити ме, Констанс, заклевам те, опази ме от тази женитба! Умолявам те, Констанс! — тя падна на колене. — Не мога да му отдам чистото си тяло, то принадлежи само на бога! Той ще ми причини зло! Трябва да ме опазиш от тази съдба! О, господи Исусе, запази ме! — тя се обърна умолително към жените: — Нито една от вас ли не желае да ми помогне да остана чиста и добродетелна?

Констанс знаеше какво са й внушили монахините.

— Седни във ваната, ще измокриш цялото легло. Много добре знаеш, че не можем да не се подчиним на кралската заповед. По дяволите, самата аз трябваше три пъти да се покоря на волята му!

Бертрада я изгледа с диво святкащи очи. Констанс приглади нетърпеливо прашната си рокля.

— Вразуми се — продължи заклинателно тя. — Мен ме омъжиха на четиринадесет, а съпругът ми беше на четиридесет и две. Той се отнасяше към мен като към дете, беше добър и снизходителен.

Тя премълча пред сестра си, че когато се засели в Морлакс, Балдрик де Креси доведе и метресата си и я настани в най-хубавата къща в селото. Веднъж Констанс слезе в селото само за да я види. Едра, загоряла от слънцето, жена с живи очи, дъщеря на крепостен, чистеше плевелите в градината. Констанс си представи едрия си съпруг и пищната му любовница в леглото: две разгонени животни, които се прегръщаха и пъшкаха тежко.

След девет месеца, за ужасно разочарование на семейство Де Креси, Констанс роди дъщеря. Нарекоха я Ходиерн.

Докато размишляваше така, графинята не откъсваше очи от коленичилата пред нея Бертрада. Малката й сестра имаше дълги крака, остри гърди и тясна талия.

— Помогни ми! — хълцаше тя. — Не искам той да ме докосва!

Констанс приглади назад мократа й коса.

— Млъкни. Не е чак толкова лошо. Сигурна съм, че бъдещият ти съпруг ще бъде много добър с теб — тя преметна крака през ръба на леглото.

Бертрада изтри очи.

— Ти можеше и да не го правиш. Можеше да се самоубиеш.

— Глупости! И какво щеше да стане тогава с теб? — тя пристъпи към масата и остави празната чаша. — Послушай съвета ми, легни и го изтърпи. Повярвай, мъжът ти ще изпита толкова силно удоволствие, че ще бъде като замаян и няма да обърне внимание на реакцията ти.

Някой почука. Една слугиня отиде до вратата и я открехна. Беше един от монасите от Свети Айдън с вести за затворниците.

Констанс сложи ръка под брадичката на сестра си и вдигна лицето й, за да я погледне в очите. Светата църква проповядваше, че жената има право да се омъжи само веднъж. Която жена престъпеше това правило, беше грешница пред бога. Тъй като беше под опеката на крал Хенри, и най-богатата наследница на Англия, Констанс се бе омъжвала три пъти. Въпреки това, епископът на Честър непрекъснато подчертаваше, че грехът не е на крал Хенри, а неин. Сега кралят й даде известна почивка — осигури й три години свобода. Това бе рядко благоволение за богатите наследници. Бертрада също бе от тях, затова трябваше да се лиши от благословията на църквата и да се омъжи за рицаря Де Клинтън.

— Милейди? — слугинята докосна ръката й. — Не тъгувайте, сигурна съм, че младата господарка ще има щастлив брак.

Колко й се искаше да повярва. Другата слугиня изправи Бертрада на крака, двете я върнаха във ваната и започнаха да я мият. Бертрада заплака тихо и позволи да измият косата й.

Една от камериерките показа празничната одежда, която трябваше да облече годеницата. Роклята бе от червена английска вълна, изтъкана в Морлакс, извезана със сребро, толкова фина и лека, че се диплеше като коприна. Констанс я показа на Бертрада, но тя ядно извърна настрани подпухналото си от сълзи лице.

Констанс вдигна рамене, заповяда на слугините да заменят мокрите стърготини на пода с чисти и слезе на долния етаж.

В двора на замъка цареше трескава суетня, макар че повечето високопоставени гости се бяха събрали в голямата зала на празничен обяд. Тя също трябваше да присъства на обяда. Ала не можеше да се появи пред гостите с прашни дрехи и разбъркана коса. Прекоси бързо преддверието и излезе в двора. Игуменът Мелхлан я очакваше на каменните стъпала, опрян на ръката на един млад монах.

— Знам, че идвам ненавреме, ваша милост — отново й направи впечатление колко зле изглеждаше старецът.

Констанс промърмори няколко учтиви думи. Игуменът изглеждаше толкова болен, че без помощта на младия брат, едва ли щеше да се задържи на крака. Един паж, облечен в скъпи одежди от розов сатен, със знаци на херолд, плахо пристъпи към нея. Момчето обяви с мутиращ глас, че кралският шериф и съпругата му заедно със сина си сър Вулфстан де Клинтън очакват нейна милост в новата отбранителна кула, където са квартирите на рицарите, по всяко време, когато й е удобно. След като произнесе грижливо подготвената реч, момчето се поклони изискано.

Констанс и игуменът размениха многозначителни погледи. Старецът с мъка потисна усмивката си. Семейство Де Клинтън много държеше да покаже пред света колко е богато и изискано.

— Елате с мен — тя хвана ръката му. — Трябва ми свидетел. Старецът изкриви лице, но кимна. Докато вървяха към кулата, отново й обясни, че в „Свети Айдън“ били предадени двама пленници, една вещица, обвинена в привързаност към старата езическа вяра, и един пътуващ певец или артист, който до такава степен ядосал уелския принц Дафайд ал Гуилим, че той заповядал да го хвърлят в тъмница.

Двамата минаха покрай голяма група стрелци с лък, събрали се около бъчвите с бира, и ускориха крачка.

— Пътуващ певец? Какъв грях е извършил? — попита изненадано Констанс.

— По-добре попитайте какъв не е извършил. Наричат го „певецът на дявола“. Събрали въоръжените мъже от два уелски града, за да го подгонят и уловят, защото пеел богохулни песни и се подигравал с високопоставените личности. Макар да е пътуващ певец, той умее да се бие като кръстоносец. Искали да го оставят в затворите на принца, докато дойде ред за съдебното заседание, но с еретическите си и бунтовни речи и песни, той насъскал другите затворници и те се надигнали срещу надзирателите си. А когато стражите го пребили от бой, за да го усмирят, той крещял в лицата им мръсни думи и обиди.

Старецът спря, за да си поеме дъх. Младият монах се наведе загрижено към него, но игуменът махна нетърпеливо с ръка.

— Принцът го изпратил на игумен Райе в манастира „Ридич“ — продължи задъхано той. — Певецът е красив мъж, привлича всички погледи, а и никой не искал да окачи на бесилката един трубадур, най-малкото уелсците, които толкова обичат музиката. Но не минало много време и монасите го изхвърлили, защото упражнявал гибелно влияние върху братството. Игуменът отново се оплакал на принц Дафайд ал Гуилим, но той заявил, че вече не иска да има нищо общо с този богохулник и развратник.

Скоро стигнаха до кулата на рицарите. Шерифът, представителен мъж, облечен в зелено кадифе, и застаналата зад него съпруга, цялата в розов сатен като красивия си паж, погледнаха изумено Констанс. Явно не можаха да я познаят веднага в тези прашни дрехи.

— Певецът е луд — продължи невъзмутимо игуменът. — Краката и ръцете му бяха стегнати във вериги, но той пееше песни, които не са подходящи за ушите на християните. Вашият главен рицар заповяда да откарат каруцата с пленника в кучешката колиба.

Констанс приглади назад нападалата по челото й коса и механично поправи бонето си. Шерифът заговори за закъснението й, но тя не му обърна внимание и представи игумена. Съпругата на шерифа посегна към ръката на стареца, за да целуне пръстена му, но той бързо я издърпа. „Свети Айдън“ беше орден, задължен да спазва строга бедност. Настоятелите му не носеха пръстени.

Констанс изкачи стръмните стълби, а игуменът закуцука зад нея. На първия етаж бяха квартирите на рицарите, на следващия оръжейната. Помещението беше тъмно, само през тесните бойници падаха ивици светлина.

Вулфстан де Клинтън седеше на един нар, облечен само с тесен панталон и ботуши. Кестенявата му коса беше изсветляла от слънцето, а чертите на лицето му бяха изопнати от напрежение. Раменете и гръдният кош изглеждаха силни и мускулести. Братята му стояха в полукръг около него. При влизането на Констанс настана мълчание.

Вулфстан остави стомничката с бира на дървения под и се изправи.

— Милейди — поздрави учтиво той, отпусна се на коляно и сведе глава.

Констанс не беше очаквала този учтив жест, макар че беше дъщеря на граф и й го дължаха. Тя докосна рамото на Вулфстан, усети твърдата му плът, топлината и гладкостта на голата кожа. Усети как той потръпна. Беше само няколко години по-голям от нея, на двадесет и шест.

Годеникът се изправи. Братята побързаха да му събуят ботушите, като шумяха весело. Съпругата на шерифа бъбреше с игумена за олтарните покривки в селската им черква. Достолепният шериф се взираше с празен поглед в далечината. Братята се престараха в усърдието си да съблекат годеника и едва не го събориха на земята.

Констанс едва потискаше смеха си. Знаеше, че щом почне да се смее, няма да може да спре. Братята се блъскаха и ръгаха с лакти в надпреварата си, кой да свали панталона на жениха. Вулфстан се обърна към дошлите да го видят и устреми поглед към невидима точка в стената. Бузите му пламнаха. Констанс го намираше все по-симпатичен.

Вулфстан де Клинтън беше добре сложен, може би не толкова висок като братята си, но силен и гъвкав. Имаше гладка кожа, осеяна с белези, които му правеха чест. Синовете на Де Клинтън бяха възпитани като рицари. Вулфстан де Клинтън беше участвал в походите на Хенри срещу краля на Франция. Между бедрата му растяха гъсти черни косми, между които стърчеше члена, леко възбуден, тъпо оръжие с леко издърпана кожичка и добре видим ствол.

И интимните му части са красиви, помисли си облекчено Констанс. Членът му беше голям, а във възбудено състояние щеше да стане още по-голям. Съдбата не облекчаваше живота на сестра й.

Братята я зяпаха любопитно. Шерифът измери сина си с мрачен поглед. Отецът срамежливо сведе глава. Съпругата на шерифа продължи да обяснява на стария игумен предимствата на йоркширската бродерия за олтарните покривки.

Вулфстан се обърна и се показа отзад. Още повече белези. Когато отново се завъртя, той плахо вдигна лице към Констанс.

— Сестра ми трябва да бъде ухажвана предпазливо и нежно — обясни му тихо тя. Не искаше никой да я чуе.

— О, милейди! — момъкът беше готов отново да се отпусне на колене. Обещанието му прозвуча пламенно: — Заклевам се да дам най-доброто от себе си. Ще я накарам да ме обикне.

Той явно я желае, помисли си учудено Констанс. Само бог знаеше защо — досега бе виждал Бертрада само през решетките на манастирската порта, и то отдалеч. Или от върха на манастирската стена, ако е бил достатъчно смел и сръчен да се изкатери. Тя си представи Бертрада с кестенявите й къдрици, тясната талия и дългите крака. Ако Вулфстан си оставеше повече време за любовната игра и проявеше внимание, може би щеше да стане чудо.

— Дано бог се смили — въздъхна едва чуто тя.

Шерифът до нея вдигна ръка, сякаш искаше да я потупа сърдечно по рамото, но бързо се овладя и се покашля.

— Сега ни остава да огледаме невестата.

Мелхлан вдигна глава и се усмихна. Монахът погледна с копнеж към вратата. Констанс се опита да прецени колко време беше минало. Междувременно слугините трябваше да са облекли Бертрада, да са измили пода и да са почистили стаята. Тя се опита да си представи сестра си в червената одежда и се пребори с новата тревога, че бракът няма да се състои, защото Бертрада ще продължи да се съпротивлява чак до портала на църквата.

Отново въздъхна приглушено и се обърна към годеника:

— Ще се моля на бога да благослови бъдещото ви щастие — тя прибра зацапаните си поли и се обърна към вратата. След огледа на невестата, ако Бертрада се укротеше и престанеше да заплашва със самоубийство, голямата сестра най-после щеше да има възможност да се прибере в покоите си, където слугините я чакаха с гореща баня, чисти дрехи и обичайните удобства. Беше толкова потънала в мислите си, че се препъна на изтърканите стъпала. Шерифът й предложи ръката си.

Кога ли ще свърши този безкраен ден, помисли си с копнеж Констанс. Чувстваше се ужасяващо мръсна, гладна и уморена и изпитваше съжаление към себе си. „Красивата и благородна господарка на луната — толкова млада и чиста, толкова благородна!“

Тя изпухтя презрително. Шерифът я изгледа слисано отстрани.

Констанс успя да изпише на устните си принудена усмивка.

 

 

От другата страна на двора една фигура се надигна от затворническата каруца и се взря напрегнато към малката група.

Шерифът на Донкастър и придружителите му излязоха на двора, където се тълпяха хора. Ливайд от Абърдирън смушка мъжа в ребрата, ала едрата фигура, полегнала на дъските във вътрешността на каруцата, не се помръдна.

— Вдигни глава — прошепна вещицата. Рицарите бяха обърнали гръб на затворниците и зяпаха танцуващата мечка, чиято глава беше украсена с островърха червена шапчица. — Нали искаше да видиш господарката на замъка — изсъска тя. — Хайде, вдигни глава и гледай, колкото можеш. Ето я, тъкмо излезе от главната кула.

В първия момент тя не получи отговор. Едрият мъж лежеше по гръб, все още замаян от безбройните удари. Ливайд чу как от устните му излезе тихо съскане. След малко пленникът разтърси русата си грива, омазана с кръв.

— Ти наистина си безумец — Ливайд се наведе над него и му помогна да се подпре на лакти. Вътрешността на каруцата беше застлана с празни чували от жито, изцапани с кървави петна. — Защо ти трябваше да ругаеш онези типове, защо се хвърли да ги биеш? — укори го сърдито тя. — Сигурно си луд. Злото куче на графинята едва не ти свлече кожата от гърба с камшика си.

Пленникът не отговори. Подутите му очи представляваха само тесни цепки. Той разтърси отново глава и се хвана за страничната ритла с ожулената си ръка. После притисна лице към дървото.

— Къде е? — изграчи дрезгаво той.

Вещицата огледа двора. Мечката подскачаше в кръг и тромаво размахваше предните си лапи във въздуха. Зяпащото множество и пазачите на затворниците крещяха въодушевено и хвърляха монети в шапката на мечкаря.

— Къде е господарят? — попита с пресекващ глас пленникът. — Искам да го видя!

— Шшт! — изсъска Ливайд и се огледа страхливо. — Няма господар, има само господарка — обясни шепнешком тя. Погледът й претърсваше навалицата. — Графинята на Морлакс. Погледни натам! Високата стройна дама със зелена одежда. Красива е, нали?

Мъжът протегна врат над дъските и огледа двора.

— Графиня значи…

Ливайд натисна раменете му и го бутна обратно във вътрешността на каруцата. Затворникът не се възпротиви. От гърлото му се изтръгна задавен стон. Когато вещицата махна ръката си, на грубата мъжка риза се появи огромно кърваво петно.

— Лежи и не мърдай — прошепна настойчиво тя. — Не я поглеждай, не казвай нищо. Иначе пак ще те бият и може да ти отрежат езика.

Мъжът се претърколи и легна по гръб, обърнал лице към светлото небе. Напуканите му устни се разкривиха в подигравателна усмивка.

— А с теб какво ще сторят, Ливайд? — изграчи дрезгаво той. — Дали ще ни изправят пред съда на епископа?

Вещицата, чиито очи бяха заобиколени с черни линии, избягна погледа му.

— Какво ще направят с мен? Пфу, тези римски попове — ако зависи от тях, много скоро ще умра.

— Тогава си гледай твоята работа — мъжът затвори очи. — Какво значение има дали ще умрем в двора на замък, обитаван от една дяволица в човешки образ, или по-късно?

Мечката завърши представлението. Рицарите се върнаха при каруцата. Ливайд се сви уплашено в задния ъгъл, сведе глава и обгърна с ръце коленете си. Пленникът затвори очи и сякаш заспа.