Катрин Дьовил
Аметистовата корона (19)

18

Констанс отново и отново си повтаряше, че Мейбъл изглежда доволна. Тя беше изпълнила дълга си и сега спокойно можеше да остави сестра си в Бейзингстоук.

Тя яздеше начело на ескорта си. Слънцето грееше, вятърът беше утихнал, денят беше ясен и топъл. Констанс беше свалила качулката си, рицарите бяха махнали наметките и овчите кожи.

През целия ден напредваха бързо и прекараха нощта в една гостилница, в градчето Туифърд в близост до Оксфорд. Констанс знаеше, че е по-добре да избягват усамотените гостилници, в които се събираха съмнителни личности и които обикновено бяха мръсни и студени. Малкият отряд минаваше през земите на семейство Де Клеър, но васалите на Фицджилбърт не й бяха достатъчно добре познати, за да помоли някого за подслон.

Следобед Карсефу изпрати рицаря Жерве да огледа пътя и да намери кервана с колите. Все още чакаха завръщането му.

Отрядът се движеше в умерено темпо. Всички се радваха на хубавото време и чакаха завръщането на Жерве. Умът на Констанс беше при сестра й. Не спираше да мисли за нея, още откакто бяха тръгнали на път рано сутринта. Мейбъл беше доволна, но не и щастлива. Как можеше да живее с Дьо Варенови и да бъде щастлива? Те бяха банда грубияни и не криеха, че смятат графиня Морлакс за безнравствена жена.

Въпреки това, Констанс трябваше да признае, че сестра й се е променила. Е, част от меланхолията й беше останала, но все пак. В крайна сметка старата графиня беше взела страната на Мейбъл, а тромавият й съпруг се бе примирил, че е станал баща на дъщеря. Когато дойде време да се сбогуват, Констанс не се изненада да чуе, че сестра й счита за свой дълг да остане при съпруга си и семейството му. Е, добре, така да бъде. Констанс се опита да втълпи на Мейбъл, че ако има нужда от нещо, трябва само да й изпрати вест.

Докато яздеше с рицарите си на север, тя не спираше да се пита дали след празничните дни в Уинчестър — и след посещението си в Бейзингстоук — беше добила представа какво означава любовта. И бракът.

Пътят беше доста оживен. В близост до едно село срещнаха коли със селски семейства, които отиваха на коледния пазар. Кискащи се млади момичета предложиха на рицарите меденки и бира в дървени канчета.

Констанс наблюдаваше рицарите и селските момичета, които се шегуваха и се смееха. Цяла сутрин беше размишлявала как сестра й Мейбъл може да живее с мъж като Дьо Варен. Освен това, не можеше да се отърве от мисълта, че я бяха примамили под някакъв незначителен предлог в Бейзингстоук. Всъщност, Мейбъл не беше в опасност. Много й се искаше да разбере причината, но засега нямаше как.

Що се отнася до самата нея, тя беше дълбоко объркана. Предишната вечер беше седяла заедно с рицарите си в кръчмата, а след това легна да спи на една пейка пред огъня и се зави с дебелата си наметка. До нея се настани Карсефу. На известно разстояние от двамата нощуваха другите рицари. Мястото за спане беше много неудобно. Констанс дълго се въртя на коравата пейка. Един от прислужниците в кръчмата влезе няколко пъти, за да притури дърва в камината. При това вдигна шум и мъжете го наругаха и даже хвърлиха по него разни предмети.

Рицарите от личната й гвардия бяха едри и силни млади мъже. След вечеря те излязоха заедно да се облекчат на купчината тор и се върнаха развеселени и шумни. Свалиха ботушите си и се изтегнаха на пейките. Някои свалиха плетените ризници и оставиха мечовете на пода, други останаха през цялата нощ в пълно бойно снаряжение и със запасан меч. Констанс за първи път нощуваше в едно помещение с мъже и й беше интересно да ги наблюдава.

Тя лежеше в полумрака, увита в наметката си, положила лице върху ръцете си, вслушваше се в равномерното дишане и хъркането на мъжете, вдишваше изпаренията им и си мислеше за живота, който водеха.

Мъжки тела. Образът на странстващия певец Сенрид отново изникна в съзнанието й. Тя си представи сиянието на тялото му в полумрака на спалнята си и се уплаши от горещината, която нахлу между бедрата й.

Преди да се люби със Сенрид, тя не бе имала представа колко прекрасна може да бъде физическата близост. Сега изгаряше от желание, дори само при мисълта за него, а представата, че спи в едно помещение с толкова много млади, силни мъже, я възбуждаше. Боже, какви грешни мисли!

Тя се въртеше неспокойно върху пейката, мислеше за Бертрада и за първата й брачна нощ и се питаше какви ли любовни изкуства бе приложил мъжът й, за да я убеди да му се отдаде. Велики боже, дори Мейбъл лягаше доброволно с онзи ужасен Юбер!

Горещината между краката й прерасна в болезнено пулсиране. Това беше крайно унизително и засрамващо. Тя протегна ръка и попипа срамните си части.

Той й бе причинил това. Лудият със сапфиреносините очи, който нахлу неканен в спалнята й и я замая със страстните си целувки, с красивото си тяло, с твърдия член, който стърчеше като меч сред светлите косми на слабините му. Тялото й изгаряше от желание да се съедини с неговото и тя вярваше, че няма да може да живее без него. Тази мисъл я натъжи и й се дощя да заплаче.

Карсефу й каза нещо и Констанс се стресна. Трябваше да забрави миналото и да заживее в сегашното. Рицарите бяха задминали селските коли. Началникът им изкрещя някаква заповед и отрядът ускори ход. Наближиха възвишенията на Чилтърн, обрасли с гъсти гори.

— Във всяка гора има разбойници и бандити — каза мрачно Карсефу, — но тази местност се слави като една от най-опасните — той обърна коня си и обходи редицата.

Констанс затвори очи и се наслади на топлото слънце, което галеше лицето й. Едрият жребец на Гизулф навлезе в гората и тя се приведе, за да не се удари в надвисналите клони.

Беше непростимо да се разкъсва от грешна страст. Абелар, учителят на Сенрид, и любимата му Елоиза се бяха поддали на любовната лудост и бяха разрушили живота си. Едва сега тя беше в състояние да се вживее в чувствата им.

Нейният любовник беше беден като просяк, жесток и язвителен, но будеше в нея необуздана страст — лицето на графинята пламна от срам и почуда при мисълта за нощите, които бяха преживели заедно.

През онази нощ в спалнята й той заспа, сгушен на гърдите й като дете, преплел пръсти с нейните, като че искаше да задържи и в съня си забранената им страст. Изглеждаше толкова красив и невинен, че тя не можеше да не го обича.

При мисълта за него сърцето й се сви болезнено.

Появиха се и други спомени. Коледният смешник, облечен в пъстър жакет, който дръзко рискува живота си, само за да задоволи един свой каприз и да се подиграе с краля и с епископа на Солсбъри. Гостите в празнично украсената зала бяха посрещнали изпълнението му с одобрителни ревове. Тя беше свидетелка на смъртоносното му лекомислие и беше омагьосана от него също като другите гости. Остроумието му, опасният смях… Тя не можеше да му устои — също както учителят му Абелар и красивата Елоиза не можеха да си устоят взаимно.

Сигурно и аз съм заплашена от същата съдба, каза си Констанс. Ако продължеше опасната си любов с избягалия парижки студент, който се изхранваше като странстващ певец, съдбата й щеше да бъде подпечатана.

През пролетта той без съмнение щеше да се върне в Париж. Нямаше причина да се видят отново. Ако болният му дух оздравееше, той щеше да продължи следването си. Някой в Уинчестър й беше казал, че Абелар е отворил училище другаде и отново преподава.

Слънцето се скри зад сиви облаци, рицарският отряд навлезе дълбоко в гората. Стана студено. Констанс се загърна в наметката си. Високите дъбове приглушаваха светлината. Гората на Чилтърн беше мрачна като настроението й.

Тя не искаше да се откаже от единствената любов, която беше познала, не искаше да се лиши от нежните еротични нощи, които беше изживяла с него. Ала чувствата й към този мъж бяха гибелни, и тя го съзнаваше напълно. Тя не знаеше нищо за него, нямаше представа дори какъв е по народност. И макар че се смяташе за приятел на Абелар и ужасът от случилото се го бе накарал да загуби ума си, той бе отрекъл тази дружба.

Тя трябваше да го прогони от сърцето си. Ако отправеше официална молба към крал Хенри, той вероятно щеше да даде съгласието си за женитбата й с Томас Моресхолд, надежден, добродушен мъж, който обичаше децата и беше достатъчно възрастен да й осигури спокоен живот. Тя имаше достатъчно пари и за двамата. Томас Моресхолд щеше да бъде доволен, тя също.

Доволна, но не и щастлива. И тя щеше да заживее като Мейбъл.

Изведнъж в сърцето й се надигна бунт, дръзко отхвърляне. Не можеше да се омъжи за Томас Моресхолд. Изпита огромно желание да се опълчи срещу съдбата, която искаше да я принуди да се откаже от единствения мъж, когото обичаше.

Тя продължи да язди мълчаливо, опитвайки се да се пребори с бунтовните си чувства. Какво ставаше с нея? Подобни вълнения й бяха напълно непознати. Цял живот беше изпълнявала дълга си — покоряваше се и вършеше дори неща, които й бяха крайно неприятни. Беше глупаво да копнее за щастие и любов. Подобни мечтания бяха недопустими за богатите наследници.

Констанс опъна рамене и се изправи на седлото. Имаше две чудесни деца, а ако съумееше да се представи добре пред краля, скоро щеше да се омъжи за почтен и добър човек, какъвто беше Томас Моресхолд.

Карсефу, който беше обходил редицата, препусна отново към нея. Някъде напред пътят изглеждаше препречен. В полумрака не можеха да видят какво точно е станало.

— Чакайте тук, милейди — нареди Карсефу и мина покрай нея.

Констанс различи сенки в гората. Но това не бяха горски разбойници, както предполагаше Карсефу, а бедни въглищари и свинари, с измършавели жени и деца. През зимата те се хранеха само с онова, което намираха в гората, и често гладуваха. Без съмнение бяха дошли да помолят за храна.

Тя смушка коня си и препусна към тълпата бедняци. Имаше предостатъчно храна от припасите, които им бе дала лейди Селфорд, а в гостилницата на Туифърд, Карсефу бе купил месо и хляб.

Въглищарите стояха от двете страни на пътя. Констанс не разбираше езика им, рицарите й също. Водачът, ако можеше да бъде наречен така, едър мъж с посивяла брада, увит в изпокъсани овчи кожи, се опита да я заговори на саксонски.

— Господарке! — Карсефу препусна обратно към нея. — Не е много умно да спираме тук. Не можете да храните всички бедняци, които срещаме в гората.

И той беше коравосърдечен като Еврар. Констанс спря коня си и се вгледа в големите гладни очи на децата. За горските обитатели се грижеха само монасите, и то недостатъчно, защото тези хора не искаха да се откажат от старата си вяра.

— Дайте им хляб и месо, Карсефу — заповяда тя. — Извадете чувалите, които получихме в Бейзингстоук от старата лейди.

Тя се обърна към водача на горските обитатели и го заговори на саксонски. Изведнъж нещастниците бяха обзети от странно безпокойство, очите на възрастния мъж се разшириха от ужас. В следващия миг горските хора се втурнаха да бягат и изчезнаха между дърветата.

— Къде отивате? — извика подире им Констанс. — Върнете се, ще ви дадем хляб и месо!

Никакъв отговор. Изведнъж от гората изникнаха рицари с извадени мечове, надаващи диви бойни викове. Войниците от личната й гвардия нададоха предупредителни крясъци.

Констанс стегна юздите на жребеца си. Конят препусна напред, но се подхлъзна в калта. Карсефу се хвърли към господарката си, но двама войници с качулки, които скриваха лицата им и черни наметки, го нападнаха от две страни. В следващия миг верният й рицар се строполи на земята и конят му едва не го стъпка. Констанс извика от ужас.

Преди да е успяла да се обърне, двама бандити я заобиколиха, а единият сграбчи юздите на коня й. Другият посегна към нея. Констанс се отбраняваше като обезумяла и се вслушваше с надежда в дрезгавите викове и дрънченето на оръжията. В гората се водеше люта битка.

Не й остана време да извади камата от колана си, а и тя едва ли щеше да й бъде от полза. Рицарят, който беше приближил коня си плътно до нейния, се наведе от седлото и хвърли върху главата й чувал. Констанс изкрещя, замаха с ръце, но не можа да се освободи. Върху тила й се стовари юмрук в желязна ръкавица.

След това всичко потъна в мрак. И в тишина.