Катрин Дьовил
Аметистовата корона (11)

10

— Избрала си възможно най-неподходящия момент за посещението си — така бе посрещната Констанс от леля си, игуменка на манастира „Света Хилда“. — Ако не ми беше племенница, щях да те отпратя.

— Изпратих един от най-добрите си хора да извести за пристигането ни — извини се Констанс. — Носим си храна и няма да ви притесняваме — тя знаеше, че игуменката няма възможност да изхрани стражите и прислугата й.

Тя слезе с мъка от коня си. Краката й бяха измръзнали от дългата езда в хапещия студ. Манастирският двор не можеше да побере всички пристигнали от Бъксбъроу. Навсякъде се виждаха коли и коне. Пред параклиса чакаше група изискано облечени дами, придружени от слугите си. Констанс се огледа любопитно.

— Къде са децата? — попита лелята.

— В Бъксбъроу. Аз получих заповед от краля да се явя в Уинчестър, за да прекарам Коледата с него и семейството му — въпросът за децата беше много мъчителен. И Еврар й липсваше. Той беше на път към Морлакс, начело на керван от каруци с хранителни припаси и водеше със себе си половината й рицари.

Благородните дами се запътиха към портала на манастирския параклис, от който излезе облечена в черно жена. Следваше я камериерка, която носеше рунтаво бяло кученце.

Игуменката се усмихна примирено.

— Кажи на рицарите си да вържат конете извън манастирските стени и да нощуват там. Къщата за гости е препълнена, защото ни предстои зазиждане. Утре очакваме епископа, който лично ще извърши тържествената служба.

Констанс погледна към бледата жена в черни кадифени одежди, стройна и красива, заобиколена от разплаканите си приятелки.

— Но тя няма да…

— О, да, ще го направи — игуменката махна нетърпеливо. — Дайана Доул, графиня Меруик, желае да прекара вдовишкия си живот като отшелница. Утре ще я зазидаме тук, в двора.

Като видя физиономията на леля си, Констанс с мъка потисна усмивката си.

— И кученцето ли ще зазидате с нея?

Игуменката я удостои със строг поглед.

— Не, разбира се. Дамите тъкмо се сбогуват с Тру–Тру. Затова всички са потънали в сълзи.

Тя улови ръката на Констанс. Слугите от Бъксбъроу разтовариха багажа, един рицар взе юздите на кобилата и я отведе.

— Дамата дарява на манастира значителна сума — обясни игуменката. — С нея ще уредим дълговете си към епископа и ще се изхранваме цяла година. Ела и разгледай какво гнезденце сме подредили за високопоставената дама.

В средата на манастирския двор се издигаше малка каменна къща, килията на отшелницата. Единствената врата беше отворена и разкриваше вътрешността: тясно дъсчено легло, маса със свещник, до него купичка с лъжица. Под стола беше оставена кофа за естествените нужди. На отсрещната стена имаше прозорец с капаци. През него отшелницата щеше да влиза във връзка с външния свят, след като я зазидат. Оттам щеше да приема храна и подаяния и да дарява молещите се с благословия и добри съвети.

Това означаваше, че зазиданата няма да бъде напълно откъсната от света.

— Отшелническият живот се е превърнал в истинска мода, особено сред вдовиците на определена възраст. Манастирите на юг са препълнени. Давам на тази дама шест месеца.

Констанс се изсмя тихо.

— Млъкни! — изшътка укорително лелята. — Не е редно да се смееш в такъв момент. Тук никой не се смее. Орденът ни е беден, а монасите в съседния манастир са дори по-бедни от нас.

Констанс погледна към отсрещния хълм, където между оголените от зимата дървета се издигаше манастирът „Свети Дънстън“. Манастирите „Света Хилда“ и „Свети Дънстън“ издържаха дом за болни от проказа, където монасите самоотвержено се грижеха за бедните хора, и бяха от малкото подобни институции, останали в Англия. Норманското духовенство не гледаше с добро око на англосаксонските манастири, в които монасите и монахините живееха в отделни сгради, но често работеха рамо до рамо.

Двете жени се запътиха към едно по-спокойно ъгълче на двора. Бъдещата отшелница притискаше кученцето към гърдите си и го целуваше пламенно. Трогателната сцена беше озвучена от сърцераздирателното хълцане на заобиколилите я приятелки.

— Да не те е страх, че могат да те прогонят? — попита загрижено Констанс.

Игуменката вдигна рамене.

— Дарих цялото си имущество на манастира, нищо повече не мога да направя — като видя тревогата на Констанс, тя се усмихна успокоително. — О, няма защо да се тревожиш за мен, детето ми. Дайана Доул е добре дошла при нас. Преди да се насити на уединението, ще ни е оставила предостатъчно пари, за да посрещнем насъщните си нужди.

Двете жени влязоха в крилото на монахините. В голямата зала беше запален огън. Те придърпаха две ниски столчета и седнаха пред откритата камина.

Констанс свали обточената си с кожи качулка. Помещението не беше топло, но не беше и неуютно. От гредите на покрива висяха букети сушени билки, които разпръскваха приятен аромат.

— Идвам да те помоля да приемеш голямата ми дъщеря за обучение и възпитание в манастира — каза Констанс.

Леля й беше скръстила ръце в скута си. Избледнялата й красота личеше още само в блестящите очи и сърцевидното детско лице. Констанс си припомни миналото. Някога сестрата на баща й беше влюбена до полуда в приятеля си от детските дни, рицар, който замина с кръстоносците към Светите земи. Въпреки ожесточената си съпротива, тя бе омъжена за един френски благородник — нещастен брак, който се провали. Говореше се, че Алис Д’Обини е влязла в манастир още приживе на съпруга си, веднага след смъртта на единствения си син.

— Доколкото си спомням, дъщеря ти е твърде малка — каза игуменката. — Не можем да я приемем, преди да е навършила дванадесет години.

— Знам. Но искам да знаеш, че тя ще учи само при вас, никъде другаде. Не забравяй, че имам още една дъщеря, Беатрис, която също ще учи тук — отговори невъзмутимо Констанс. — Искам дъщерите ми да получат най-доброто възпитание. Ще им давате уроци по етикеция, музика, шев и бродерия, но също и по латински и гръцки. Математиката е много важна. Аз не съм особено учена, но винаги съм била добра по смятане.

Констанс никога не беше съжалявала, че не са я възпитавали в манастир. Баща й беше приел в дома си един стар монах от „Свети Айдън“, който й преподаваше основните науки.

Игуменката наблюдаваше внимателно племенницата си.

— Защо те вика кралят? — попита спокойно тя.

Констанс избягна погледа й. Леля й познаваше човешките души.

— Кралят не ме е виждал отдавна — отвърна предпазливо тя. — Миналата година го помолих да ме остави свободна в продължение на три години и…

— Да, знам, че е удовлетворил молбата ти — прекъсна я лелята. — Не е нужно да ми го разправяш пак.

Едно младо момиче в расо на послушница донесе две купи топла супа. Игуменката взе своята и я сложи в скута си.

Констанс вдъхна дълбоко сладкия аромат на супата и я разбърка с лъжицата.

— Кажи лельо, какво знаеш за монахинята Елоиза? И за Питър Абелар?

Игуменката я погледна изненадано и остави лъжицата.

— Това има ли нещо общо с посещението ти при краля?

Констанс остави купичката на пода до столчето си. Лицето й пламтеше. Чувстваше се като манастирска послушница, заловена да върши нещо нередно.

— Може би.

— Хмм — лелята не я изпускаше от очи, докато гребеше супата си. — Аз мога да ти разкажа за Елоиза. Тя е бенедиктинка, но принадлежи към същия орден като мен. Света Богородица знае, че по неин адрес се разпространяваха много злостни слухове.

— Аз не питам за тайните й.

— Днес в тази страшна история почти не са останали тайни — игуменката изкриви лице. — Женитбата беше поводът. С нея започна цялото нещастие.

— И женитба ли е имало? — Констанс не знаеше тази подробност.

Игуменката стана, скръсти ръце и се отдалечи от огъня.

— За това ще говорим по-късно. Кажи ми защо искаш да знаеш историята на Елоиза.

— Не знам дали…

Игуменката я прекъсна с недоволен жест.

— Ти искаш да научиш историята на Елоиза и Абелар, права ли съм?

В коридора отекнаха млади гласове. Игуменката се обърна отново към огъня.

— Елоиза е племенница на каноника Фулбер. Макар че много хора в Аржантьой се съмняваха в това. Фулбер е виден духовник, главен настоятел на църковното училище в Нотр Дам. Когато бях в Сен Сюлпис, преди да напусна Франция, се носеха слухове, че Елоиза му е незаконна дъщеря. Името на майка й беше Херзинда. Никога не съм чувала Фулбер да е имал брат. Нямаше съмнение, че той обожаваше момичето. Гордееше се с учеността й, а монахините я поощряваха да се учи. Умът и желанието на Елоиза да се образова бяха причината Питър Абелар да спре погледа си върху нея. Той предложи на Фулбер да му я повери като ученичка.

— Това е голяма чест за ученичка в манастирско училище — подхвърли Констанс.

— Така е и Фулбер се съгласи с въодушевление. Тя беше зеницата на окото му, той я обичаше повече от всичко на света. Цял Париж — цяла Франция — говореше за красивата и умна Елоиза. Фулбер се гордееше с постиженията й. Игуменката Бертолда и сестрите в Аржантьой не се уморяваха да я учат на всичко, което знаеха. Всички бяха безкрайно горди с блестящата ученичка и искаха само най-доброто за нея.

Игуменката отново се заразхожда напред-назад.

— И тогава се появи известният млад философ, магистър на науките на училището в Нотр Дам: Питър Абелар. Той беше клирик, а не свещеник, беше приел само първото посвещение. Някой беше нарекъл Абелар привлекателен, но и отвратителен човек. Той изобличи своя учител Анселм от Лаон по най-безсрамния възможен начин, като изложи глупостта му пред цялото студентство. Уилям от Шампей също беше свален от пиедестала си, само за да може Абелар да заеме мястото му. Младият философ беше чудесен преподавател и под негово ръководство училището в Нотр Дам стана широко известно. Сега то може да се мери с всеки университет в Италия. По-късно той призна пред цял свят, че във връзката си с Елоиза е бил воден само от похотта. Той искаше да завладее света, който сам си беше отказал, като бе положил клетва за целомъдрие. Както и да е, Фулбер взе Елоиза от манастирското училище в Аржантьой и прие Абелар в къщата си, за да може да преподава на момичето. Според мен, този план е бил съставен в главата на Абелар — игуменката вдигна ръце към тавана. — Света майко божия, не разбирам как Фулбер е можел да бъде толкова сляп!

Констанс следеше внимателно думите на леля си.

— Да, макар че оттогава е минало доста време, аз все още се вълнувам, като говоря за това. Познавах повечето сестри в Аржантьой, които преподаваха на Елоиза. Те я смятаха за чудо на учеността, виждаха я само след няколко години да чете лекции из цяла Европа — и това една млада жена! Когато се случи неизбежното, монахините бяха безпомощни и смаяни. Абелар и Елоиза се влюбиха. Знам, Питър твърдеше, че се е водил единствено от физическото желание, че е станал жертва на грешните си мисли. Двамата се срещали в стаята му и се любили дори по време на уроците. Той беше полудял по нея и беше толкова замаян, че се държеше безогледно с другите. Занемари учениците си, престана да се готви за лекциите си, без да го е грижа за слуховете, които се носеха в Париж. Вместо това пишеше любовни стихове и песни за Елоиза, които целият град цитираше и пееше. Студентите, на които отиваше да преподава след безсънните любовни нощи, му се подиграваха безмилостно, когато узнаха, че великият Абелар е пламнал в плътска страст към една жена. Скоро дойде и денят, когато Фулбер залови влюбените.

Младата послушница влезе да прибере купичките и игуменката я изчака да излезе.

— Скандалът беше невероятен, Фулбер раздели двойката и Абелар трябваше още същия ден да напусне дома му. Много скоро обаче, полудяла от щастие, Елоиза писа на любимия си, че носи под сърцето си детето му. Двамата избягаха и напуснаха Париж. Говори се, че той я е отвлякъл, преоблечена като монахиня, и я е отвел в провинциалното имение на семейството си. Настанил я при сестра си и съпруга й в Бретан. Там Елоиза родила сина им.

Игуменката седна отново пред огъня.

— Мисля, че двамата са живели щастливо там — продължи по-спокойно тя. — Абелар познава много добре Бретан, защото след спора си с Анселм от Лаон живял шест дълги години в усамотение. Тогава се разправяше, че бил преуморен от работа, че душата му заболяла след ранния успех и под тежестта на славата.

Абатисата помълча малко и продължи с тежка въздишка:

— Но Питър Абелар, геният на диспутите, копнеел за далечния Париж, където студентите го обожавали. Убедил Елоиза да оставят кърмачето на сестра му и двамата се върнали в Париж. Краят на историята ми е известен само от кратките разкази на монахините в Аржантьой. Фулбер настоявал двамата да се оженят, за да намалят позора си. Не можел да понесе мисълта, че Елоиза живее с Абелар като негова любовница. Други хора обаче твърдят, че сватбата била по идея на Абелар. Че магистърът от Нотр Дам има любовница, не е толкова страшно. Църквата би му простила този начин на живот, но никога не би се примирила с официална женитба. Това предизвика страшен скандал.

Констанс потърка челото си. Очевидно историята беше много по-объркана от онова, което беше чула от монаха. В Париж наистина ставаха странни неща.

— Елоиза, смела и умна млада жена — продължи игуменката, — се съпротивлявала упорито срещу женитбата. Според нея, като любовна двойка двамата можели да живеят без проблеми и в мир. Тя обичала Абелар с цялата сила на сърцето си и на никаква цена не искала да разруши кариерата му. От своя страна, Абелар буквално търсел опасностите и предизвикателствата.

Само Фулбер настоявал на женитба. Абелар се съгласил и убедил Елоиза да се венчаят тайно. Констанс я погледна смаяно.

— Таен брак?

— Това е безумна идея, съгласна съм, и знам, че Елоиза е била отчаяна. Принудили я да изостави детето си, заживяла отново в Париж, в дома на Фулбер, и макар да била омъжена жена, нямала право да живее като такава. Не знам точно какво е станало след това. Веднъж вече Абелар я бил предрешил в монашески одежди, за да я отведе в Бретан, където да роди детето си. Никой не можа да ми каже, защо монахините от Аржантьой отново са я приели в манастира. Вероятно, защото игуменката Бертолда, преподавателката Ана и всички останали я обичаха пламенно й бяха готови да сторят всичко за нея. Според мен, именно Абелар е настоял за таен брак, а после е убедил Елоиза да напусне дома на Фулбер и да заживее в манастира на Аржантьой като послушница.

Камбаните зазвъняха за вечерня и игуменката замлъкна. Продължи едва когато заглъхна и последната камбана:

— Често пъти съм укорявала сестрите от Аржантьой, че са се съгласили на тази лудост. Слухът за тайния брак се разнесе невероятно бързо и много скоро цял Париж знаеше за станалото. За да изпълни желанието на Абелар, Елоиза продължи да живее като послушница в Аржантьой и да посещава старото си училище. Абелар я навестяваше редовно — явно не е можел да се откъсне от нея. Разправят, че веднъж се любили на масата в приемната, докато монахините били на служба в параклиса.

Игуменката стана и пристъпи към камината.

— Опитвам се да си представя как са живели и какво са мислили двамата, и не мога. Не разбирам, защо сестрите в Аржантьой не са предприели нищо, за да спрат това безумие. Елоиза е била готова да стори всичко, което Абелар поиска — за нея той е бил идол, и тя е била готова да се пожертва за него. А Фулбер, побеснял от омраза и гняв, че цял Париж е узнал за тайния брак, направо полудява, когато разбира, че любимата му племенница е постъпила като послушница в Аржантьой!

— Но защо… — в този момент една монахиня отвори вратата на залата и игуменката й кимна.

— Говориш ли гръцки? Не, мисля, че не. В древна Гърция са казвали, че когато боговете искат да унищожат някого, го тласкат към лудост. Фулбер явно е бил убеден, че Питър Абелар има намерение да премахне съпругата си. Защо иначе ще я скрие в манастира на Аржантьой? Не можеш да си представиш яростта на Фулбер — красивата и учена Елоиза, обожаваното му дете, да стане монахиня! Той е наблюдавал как Абелар разрушава духа и душата й от мига, в който влязъл в дома му. А сега си е позволил да разруши и бъдещето й, като я е затворил зад манастирските стени.

Фулбер подкупил слугата на Абелар, Тибо, който една нощ му отворил вратата към стаята на господаря си. Фулбер и хората му нахлули вътре, намерили Абелар да спи спокойно в леглото си, нахвърлили се върху него и го кастрирали.

Тя стисна ръката на Констанс и я издърпа да стане.

— Разбирам ужаса ти, детето ми, тогава и ние треперехме като теб. Но станалото — станало, и не може да се промени.

Констанс не можеше да мръдне. Погледът й беше празен.

— Света майко божия — прошепна най-сетне тя. — И какво стана после с двамата?

Игуменката я бутна към вратата.

— Ще ти разкажа края на историята след вечерната молитва.