Катрин Дьовил
Аметистовата корона (13)

12

Еврар стоеше в обляния от слънцето външен двор на замъка Морлакс и често надигаше към устата си стомничката с бира. Един от английските рицари се присъедини към него.

— Тук има нещо гнило — прошепна той, без да се обръща пряко към главния рицар.

Еврар кимна и отпи голяма глътка. Името на рицаря беше Хролф, почтен мъж с остър поглед. Във всеки случай беше по-добре да не разговарят тук. Той бе останал известно време зад главния надзирател на замъка, за да следи боренето. Трима помощници седяха на масата заедно с управителя Пиер дьо Жервил.

Еврар трябваше да признае, че броенето с рабош и навързан на възли шнур е доста сложно. Процесът беше продължителен и писарят на замъка полагаше много усилия да не изостава.

Записките и без това не са верни, каза си иронично Еврар. Ако ясният гасконски ум не беше започнал да му изневерява, тук се правеха две различни сметки и нито една от двете не беше ясна. Вероятно в измамата участваха и уелсците.

Неговата задача беше да разкрие истината. Колите с жито от Бъксбъроу вече бяха преброени и сега разтоварваха чувалите.

За да не задържа излишно сър Еврар, надзирателят заяви, че е заповядал да прекъснат броенето на уелските говеда и се е заел с доставките от Бъксбъроу. Сега отново се занимаваха с броенето на говедата, макар и на друго място, както беше установил Еврар.

Според неговите пресмятания, тридесетина или дори петдесет говеда останаха непреброени. Уелсците, които се шляеха наоколо, изглеждаха равнодушни. Дали нарочно се правеха на луди, или не знаеха нищо? Дали тукашните хора мамеха уелсците, или и те участваха в измамата?

Това беше добър въпрос. Надзирателите и управителят не изглеждаха обезпокоени от присъствието на Еврар, нито се тревожеха, че той би могъл да храни някакви подозрения относно сложния метод на броене. Всички работеха усърдно и се държаха като напълно почтени хора.

На пръв поглед колите от Бъксбъроу бяха преброени правилно и честно. Смущаваха го само проклетите уелсци. Тази година те бяха доставили в замъка Морлакс голям брой говеда — равнодушието не им подхождаше.

Не само уелсците и добитъкът им дразнеха Еврар. Той вдигна стомната и почеса наболата си брада. Дьо Жервил не умееше да извлича печалби от имота и селяните бяха в много лошо положение.

Всяка зима графинята получаваше молба да снабди замъка с хранителни припаси. Само глупаците и слепците можеха да мислят, че тук не се вършат нередни неща. Хролф не беше единствения, който хранеше подозрения.

Еврар подаде празната стомничка на един оборски ратай и се запъти с отмерени крачки към говедарите, наредили се до оградата.

— Избери ми една добра крава — заповяда той на един възрастен мъж, наметнат с меча кожа. Маредуд примигна.

— Крава ли? — попита смаяно той. Помисли малко и попита: — Каква по-точно?

— Една от онези там — Еврар посочи няколкото крави с дълги рога, които стояха в далечния край на заграденото място. — Искам млада крава, която скоро ще се отели.

Управителят Дьо Жервил наблюдаваше внимателно двамата мъже. Един от помощниците му стана от масата и забърза към кошарата.

— Сър Еврар? — помощникът се ухили до ушите. — Някакво желание ли имате?

— Иска крава — отговори старият уелсец и заскуба космите на рядката си брада. — Като подарък ли я искате? Онези там са красиви животни.

— Да, като подарък — помощникът хвърли строг поглед към стария уелсец. — Искате хубав, скъп подарък, нали, сър Еврар?

— Ще платя кравата — отговори сърдито Еврар. — Колко струва една млада стелна крава?

Маредуд се опря на дебелата греда и се изправи.

— Две сребърни пенита — изръмжа той. — За две и половина ще ви избера най-хубавата крава от стадото.

Помощникът хвърли бърз поглед към масата на управителя. Усмивката му беше измъчена.

— Не, не. Това е подарък за сър Еврар. Не разбра ли? — той избута стареца настрана. — Ще я отведете ли някъде другаде, сър Еврар? Говедарите веднага ще донесат въже.

Еврар кимна.

— Да, трябва ми дълго въже.

Старият уелсец вдигна рамене, влезе в ограденото място, избра две млади крави и ги откара при главния рицар.

И двете изглеждаха здрави. Еврар избра кравата с бяло петно на челото и отиде да доведе коня си. Във време на суша стелната крава струваше едно пени — не две или две и половина, както твърдеше старият уелсец — а към края на зимата цената й намаляваше, защото фуражът свършваше. Освен това, той беше главния рицар на графинята и беше свикнал да получава подаръци, но една стелна крава беше твърде щедър дар. Не искаше да повярва, че управителят и помощникът му се опитват да го подкупят по този тромав начин. Отново се запита какво ставаше с храните, изтъргувани от уелсците, и с онези, които той лично беше докарал с хората си от Бъксбъроу.

Той дръпна въжето и изведе кравата от двора на замъка. Тя беше упорита и по някое време спря. Еврар дръпна въжето с такава сила, че животното падна на колене. Той я изчака да се изправи, защото не искаше да я тормози излишно. Знаеше, че това може да й навреди. И без това му беше неловко, че той, гордият рицар, възседнал бойния си жребец Тъндър, влачи след себе си крава. Разбира се, хората от замъка го наблюдаваха. Носеше му се славата, че е строг и безпощаден началник и повечето жители на Морлакс се страхуваха от него. Сега вероятно се радваха да видят как тегли след себе си упоритата крава.

Еврар отведе животното до реката и мина по моста, където няколко момчета ловяха риба с върбови пръчки и го зяпаха с отворени уста. Трябваше му доста време, докато стигне до жилищата на тъкачите. Селището им беше зад дъбовата горичка, настрана от село Морлакс. Еврар спря пред последната къща в края на пътя, която беше по-голяма от останалите. Обитателите й бяха забелязали приближаването му. Децата от улицата се втурнаха към къщата и затръшнаха вратата под носа му.

Скоро след това тя се отвори отново. На прага застана възрастен мъж и избърса ръце в престилката си. После вдигна глава към Еврар, който не беше слязъл от гърба на бойния си кон. Явно тъкачът познаваше посетителя.

Еврар го осведоми за желанието си. Жената на тъкача също излезе от къщата. Едра, красива жена, със сиви кичури в светлата коса.

— Не! — извика тя, но бързо сложи ръка на устата си и хвърли крадешком поглед към кравата.

Мъжът стоеше пред рицаря с разкрачени крака и упорито вирната брадичка.

— Сър Еврар, знаете, че не даваме дъщерите си на рицарите.

Еврар подаде въжето на жената. Тя го пое с треперещи пръсти, без да смее да го погледне.

Зад жената се появиха три млади момичета. Еврар знаеше, че са подслушвали. И трите бяха високи като майката, носеха кърпи на главите, изпод които се подаваше светла коса. Красиви момичета. И трите бяха свели поглед към земята.

Е, поне дъщерите на тъкача знаеха защо беше дошъл рицарят, затова беше довел кравата. Проста размяна. Без насилие. Без неприятности.

— Господин рицарю — заговори отново тъкачът, който беше разперил ръце, за да препречи пътя на посетителя, — сър Еврар, вие бяхте свидетел на изслушването, когато казах на госпожа графинята, че не даваме жените си по този начин. Моля ви…

Еврар пристъпи крачка напред.

— Не! — жената се хвърли между тях и издърпа мъжа си настрана. — Влезте и правете, каквото желаете — заекна уплашено тя.

Еврар влезе в къщата. Момичетата го отведоха в предната стая, пълна с топове плат. После застанаха една до друга до стената. Майката отново сложи ръка на устата си и простена.

Еврар вече беше виждал момичетата в селото. Средната с дългите крака, помисли си той. Тя усети погледа му и вдигна глава. Лицето й му хареса. Чувствена уста, големи кафяви очи.

Той взе ръката й. Пръстите й трепереха. Майката изплака задавено. Бащата понечи да се намеси.

Еврар вдигна ръка в желязна ръкавица. Тъкачът застина на мястото си. Едно от момичетата сложи ръка на рамото на баща си.

Еврар се обърна към жената:

— Трябва ни стая.

Притискайки с ръка устата си, за да сдържа хълцането си, тя го поведе към задната част на къщата. Влязоха в спалнята на родителите. Вероятно момичетата и другите деца спяха горе в плевнята. Еврар се наведе, за да мине през ниската врата.

Стаята беше малка, но чиста. Не се виждаха нито пилета, нито други домашни животни. Широкото легло беше покрито с бял лен. Изисканото спално бельо не го изненада, все пак беше в дом на тъкачи, които си разбираха от занаята.

Той пусна ръката на момичето и натисна с юмрук завивката. Добър, пружиниращ дюшек. После седна и смъкна железните ръкавици, свали шлема и приглади запотените си коси. Жените наблюдаваха всяко негово движение.

Еврар стана, откопча колана си и остави тежкия меч на пода до леглото. Майката каза нещо на саксонски диалект и двете жени излязоха от стаята. Рицарят свали тежката плетена ризница и приседна на леглото. Много скоро майката се върна с леген топла вода и кърпа и му ги поднесе.

Искаха той да се измие. Това му хареса.

Еврар остави легена на пода. Свали туниката, подплатения жакет и панталона и седна да събуе ботушите си. После се наведе и изми лицето и ръцете си. Миришеше на пот.

Тъкмо миеше слабините си, когато влезе момичето, босо, само по риза. То остана до вратата, без да откъсва поглед от него. Беше свалила кърпата от главата си и косата с цвят на тъмен мед падаше свободно по раменете й. Връхчетата на младите гърди опираха в ризата. Еврар видя заоблените й хълбоци, очертанията на бедрата.

Обърна й гръб, за да скрие възбудата си.

— Легни — заповяда той на саксонски.

Чу скърцането на дюшека, обърна се, за да се увери, че мечът му е под ръка, после се отпусна до нея.

Момичето лежеше под бялата завивка, но той я издърпа настрана. Даде й знак да седне. Издърпа ризата през главата й, застана на колене пред нея и я огледа.

Гола, дъщерята на тъкача беше дори по-красива, отколкото беше очаквал. Гладка кожа с цвят на прясно масло, дълга медноцветна коса. Добре оформени ръце, пълни гърди с розови зърна, тясна талия и дълги стройни крака.

Искаше да я вземе веднага.

— Имала ли си друг мъж преди мен? — попита той.

Тя го погледна, сякаш не беше разбрала. Той повтори въпроса на саксонски. Тя сведе глава и отрече. Дългата коса се разпиля като коприна по гърдите и голите рамене.

И това му хареса, макар да не държеше непременно на девици. Желанието му нарасна. Беше корав и напрегнат, възбудата стана болезнена.

Той я накара да застане на колене и да се опре с лакти на чаршафа. Чу бързото й дишане, усети страха й. Гръбнакът й беше красиво извит, дупето кръгло и твърдо. Той мушна ръка между бедрата й и потръпна при допира с топлата й утроба. Пръстите му си пробиха път навътре.

— Не мърдай — прошепна той и се приближи към нея.

Тя беше тясна и суха. Той мушна пръст в нея, после втори, за да я разшири, и чу тихия й вик. Раздвижи пръсти и с радост усети как утробата й овлажня.

Беше възбуден до крайност, слабините му се гърчеха от желание. Слепоочията му пулсираха болезнено, а кожата му пареше като огън. Не се беше чувствал по този начин, откакто беше четиринадесетгодишен хлапак. Ръцете му трепереха. Без да бърза, той поведе члена си към тесния влажен отвор между краката й. Отдавна не беше имал жена.

Констанс, любов моя…

— Малко ще те заболи — прошепна дрезгаво той. Обхвана хълбоците й с две ръце и проникна в нея. Тя се напрегна, гърбът и раменете й се изпънаха. Беше мъчително да се удари в горещата преграда. Трябваше да опита няколко пъти, преди да пробие девствената ципа. Момичето потрепери и пое рязко въздух, а когато преградата бе премината, изплака задавено. Треперейки от желание, Еврар завладя утробата й.

За да й даде време да се успокои, той спря и стисна зъби. Не можеше да проумее чувствата, които го изпълваха в този момент. Това момиче го възбуждаше по-силно от всички жени досега!

Стройното й тяло се извиваше под неговото. Той притисна хълбоци към дупето й и нахлу още по-дълбоко в нея. Не искаше да мисли за дъщерята на тъкача, която държеше в ръцете си, а за хладната красавица с тъмни коси и искрящи очи, която го изгаряше.

Констанс, любов моя…

Той ускори тласъците си, но бързо се опомни и се задвижи по-бавно. Медноцветна коса. Красиви дълги крака. Момичето изпъшка.

Образът, който искаше да задържи, се разсея. По дяволите!

Еврар се дръпна назад и седна на пети. На белия чаршаф се образува червено петно. Той се прокле ядно. Нервите му бяха опънати до скъсване, цялото му тяло трепереше. Не беше задоволен. О, ангели небесни, защо не беше в състояние да разсъждава разумно! Беше корав като камък и имаше болки — трябваше му облекчение. Искаше да мисли за любимата си, да се съедини с прекрасната Констанс, това беше причината за целия този дяволски театър. Погледна втренчено момичето, което лежеше по гръб. Главата му беше извърната настрана.

След малко тя вдигна поглед към него и попипа предпазливо входа на утробата си. Той знаеше как го виждаше тя в този миг — могъщ войн, горд рицар, обсипан с белези. Той беше различен от тукашните хора не само по класа, но и по външен вид: с черна коса и маслинена кожа. Мъж от Юга.

Но тя бе изплакала само веднъж, когато разкъса девствената й ципа. И го беше погледнала пронизващо, докато стоеше редом със сестрите си в преддверието.

Вярно ли беше онова, което твърдяха тъкачите? Че жените им сами решаваха с кого да споделят постелята? Еврар изруга тихо.

Когато се наведе над нея, тя пое тежко въздух. Той притисна устни към нейните.

В първия момент момичето остана неподвижно, после вдигна ръка към тила му. Рицарят простена, отвори устните й и вкуси сладостта им. Малката трепереше. Вероятно от възбуда. Това беше повече от странно.

Може би беше по-добре да я люби отпред, за да вижда зачервеното й лице и очите с полуспуснати дълги мигли. За първи път щеше да се люби с жена по този начин, след като беше намерил своята Констанс.

Косата на момичето се пилееше по възглавницата като паяжина от старо злато. Тялото под неговото беше гладко, меко и горещо. Той раздели устните й и мушна език в устата й. Видя как тя разтвори смаяно очи, но бързо ги затвори отново и простена.

Този стон го възбуди. Тя го възбуждаше с цялата си топла мекота и отдаденост. Той разтвори краката й и проникна в нея. Съзнаваше, че няма да издържи дълго. Ръцете й се заровиха в косата му и увеличиха възбудата му до дива жажда. Усети отдръпването й, но в следващия момент тя вдигна хълбоци насреща му и се раздвижи. В началото непохватно, после ритмично, като придружаваше движенията си със сладостни стонове.

Еврар беше толкова замаян от желанието й, че забрави всичко около себе си. Тласъците му бяха равномерни и мощни. Момичето се надигна насреща му, напрегна се и го обгърна с крака. Тялото й се разтрепери, от гърлото й излезе задавен вик, краката й го притиснаха до болка.

Като в мъгла Еврар забеляза, че тя бе стигнала до върха. Заляха го горещи вълни и той се разтрепери като кукла на конци. В тялото му избухна мощна експлозия и го удави в море от пламъци. Той зарови лице в косата й и нададе дрезгав вик на облекчение. Тялото му падна тежко върху нейното.

Макар и силно замаян, рицарят усети как някой се приближи към вратата и веднага се изтърколи настрана. Опря се на лакът и посегна към меча си.

Стъпките се отдалечиха.

Момичето сложи ръка на хълбока му. Пръстите й помилваха запотената кожа и продължиха плахо надолу, където телата им все още бяха съединени. Мъжът чу въздишката си, вдигна глава и видя затворените й очи. Дългата й коса беше влажна и разбъркана.

След малко дъщерята на тъкача вдигна клепачи и го погледна. Двамата дълго се гледаха в очите. Той продължаваше да лежи между краката й и дишаше тежко. Понечи да каже нещо, но стъпките се върнаха и някой отвори вратата.

Еврар се отдели от момичето и отново посегна към меча си. Когато вдигна глава, видя на прага майката, понесла дървена табла с половин хляб и голямо парче пушено месо.

Момичето скочи от леглото и притисна ризата пред гърдите си. Жената подаде таблата на Еврар, той остави меча на пода и благодари. Майката улови ръката на дъщеря си и я дръпна към вратата.

Двете заговориха бързо на саксонски и той не разбра какво точно си казаха. Но му стана ясно, че майката искаше да разбере дали е причинил болка на дъщеря й. Сигурно бяха вдигнали доста голям шум. Той си припомни виковете си, сладостното й пъшкане.

Еврар отчупи залък хляб и го пъхна в устата си. Хлябът беше прясно опечен и миришеше приятно. Изведнъж усети вълчи глад. Майката каза нещо и погледна голото му тяло. Момичето се пъхна в леглото и седна до него.

— Името й е Ема — каза жената на тъкача.

— Тя ще ми го каже сама — отвърна той.

Момичето го погледна. Едра, с добре оформено тяло и силни, широки рамене. Както беше седнала в леглото, очите й бяха на едно ниво с неговите.

— Ема — изрече тихо тя. Взе хляба от ръката му и си отчупи парченце.

Ема. Еврар не можеше да откъсне очи от лицето й. Бедрото й беше до неговото. Изведнъж я пожела също така горещо и настойчиво както преди. Искаше да я сложи под себе си, да се трие в нея, да чува пъшкането и виковете й. Слабините му се свиха болезнено.

Той остави хляба на таблата и я пусна на пода. Приведе се над Ема и сложи ръце върху гърдите й. Чу как тя остро пое въздух и се зарадва. Явно не познаваше мъжките ласки.

Двамата чуха как майката излезе и тихо затвори вратата. Еврар не вдигна глава.

 

 

Когато Ема го изпрати до пътя, беше тъмно. Семейството вече спеше. Ема му нареди със знаци да не вдига шум и внимателно го изведе в двора по тесния коридор.

Едрият жребец дремеше под лунната светлина, която се процеждаше през клоните на голямото дърво, за което беше вързан, и търпеливо чакаше господаря си. Еврар прегърна Ема и я целуна за сбогом. Устните й бяха меки и топли. И двамата миришеха сладко на мускус.

Той се запита какво ли би могъл да й подари. Може би сарацинския пръстен, който носеше на малкия си пръст като спомен за сраженията в Светите земи. Никога досега не го беше свалял и трябваше да го издърпа със зъби.

Ема се усмихна и вдигна пръстена към лунната светлина. После впи устни в неговите.

Еврар не можеше да разбере, как така красивата дъщеря на тъкача бе успяла да го омагьоса. Тя го възбуждаше, беше топла и мека, беше им добре заедно. Трябваше да стисне здраво зъби, за да не я вземе още веднъж тук, под дървото. Беше му ясно, че е изранена от триенето и ще изпита болка.

— Кога ще се върнеш?

Той я погледна без изненада. Всички задаваха този въпрос. Досега не им бе обръщал внимание, защото мислеше само за една жена.

Но днес му се дощя да каже на това младо момиче, точно кога ще се върне в Морлакс. Отрядът щеше да потегли на разсъмване. Той не можеше да отложи тръгването. В никакъв случай не можеше да остане още една нощ.

— Скоро — прошепна до устните й той.

Отдели се с мъка от нея, възседна едрия си жребец и го обърна към пътя, който водеше към замъка. Беше преживял много сбогувания: със семейството си, с красиви жени, с приятели, и знаеше, че не бива да се обръща назад. Но този път изневери на навика си и се обърна на седлото. Ема стоеше пред къщата на тъкача, обляна от лунната светлина, стройна фигура в тънка бяла риза.

За бога, той беше луд по нея. Нарече се жалък влюбен глупак, но веднага след това започна да пресмята кога отново би могъл да дойде в Морлакс.

Конят не беше пил вода от обед. Еврар го отклони от пътя, минаха под дърветата и слязоха на брега на реката. Без да бърза, той слезе от седлото и едрият жребец го избута настрана, жадувайки да стигне по-скоро до водата.

Еврар се наведе, за да избегне увисналите клони. Тук цареше пълен мрак, само лунната светлина хвърляше сребърни отблясъци по повърхността на водата.

Чу прошумоляване в храстите и в следващия миг дойде удара. Ръката му дръпна юздите, Тъндър изцвили тревожно, изправи се на задните си крака и се втурна да бяга.

Заваля градушка от удари. Юздите изхвръкнаха от ръката му. Чу неясни викове, когато жребецът си проби път между нападателите и офейка.

Мъжете смъкнаха шлема от главата му и продължиха да го обработват с юмруци и ритници. Еврар вдигна ръце над главата си и се свлече на колене. Биха го, докато падна по лице. Ритниците с тежките ботуши му причиняваха неописуема болка. Чу се пращене на счупени ребра. Нанесоха няколко силни удара по главата му, в очите му потече кръв и го заслепи.

Когато почти беше загубил съзнание, нападателите го обърнаха по гръб, смъкнаха плетената ризница, ръкавиците, подплатения жакет, панталона и ботушите. Завлякоха го напълно гол на пътя през трънливите храсти и отново започнаха да го налагат с тояги. Нямаше представа колко бяха убийците. Вече пропадаше в благодатната мъгла на припадъка.

По-късно увиха около шията му въже и го повлякоха по пътя. Челюстта му беше счупена. Болките се забиваха като ножове под черепа му. Влачеха го безмилостно през камъни и коренища и той пищеше от болка отново, и отново губеше съзнание.

По някое време отвори очи и видя двор и коне. Въжето на шията му беше прерязано и лежеше до него на замръзналата земя. Трябваше да положи върховно усилие, за да се подпре на лакът. По лицето му се стичаше кръв. Лежеше пред някаква къща. Велики боже, това беше домът на тъкача! Беше тъмно. Всички спяха. Ема, помисли си той. Опита се да извика, но от израненото му гърло не излезе нито звук. Духаше леден вятър. Студът пронизваше тялото му и го правеше безчувствен към болката. Лежеше по гръб и търсеше с поглед бледата луна. Не можеше да отвори уста и да извика, защото челюстта му беше счупена. При този студ до сутринта щеше да е мъртъв. В гърлото му се стичаше кръв. Опита се да се закашля, но не можа. Знаеше, че ще умре.