Катрин Дьовил
Аметистовата корона (2)

1

„Какъв характер, какво смело сърце, какви блестящи оръжия! Знам, вярвам и не се мамя: той произхожда от боговете!“

Вергилий „Енеида“

След празника на жътвата на първи август, не беше паднала нито капка дъжд. В началото селяните не се разтревожиха особено. Сухото време бе добро за зреещото жито и последното сено. Но когато дойде Архангеловден през септември, сушата беше станала страшно бедствие. Ливадите около село Морлакс бяха окосени и пожълтели, вече хранеха животните с тазгодишно сено.

Констанс водеше кобилата си ходом покрай зеленчукови градини, в които растяха сбръчкани зелки и повехнали стъбла праз лук. Това беше животът й, нейната земя, тя беше отговорна за селяните си. Сушата означаваше гладна зима.

Селяните излизаха от покритите със слама колиби, стичаха се от близките ниви, за да видят графинята и придружаващите я рицари, които препускаха по пътя с развяващи се флагове. В тази област всички я уважаваха, макар епископът на Честър да не преставаше да проповядва, че тя е грешница също като Вавилонската блудница. Отделни хора я посрещаха с приветствени викове.

Под коприненото було, което я задушаваше, Констанс се усмихна иронично. В тази област крал Хенри беше по-могъщ от норманската църква, а жителите на Морлакс знаеха истината за съпрузите на графинята. Даже й бяха изкарали песен, която славеше красотата й: копринената коса, черна като нощта, мека като топла лятна нощ, очите — тъмни езера на любовта. Глупавите думи отново я накараха да се усмихне. Особено рефренът: „Луна, луна, красива и благородна господарка на луната. Толкова чиста и млада, толкова благородна!“

Тя беше чула песента само веднъж, на пазара за вълна в Роксетър, и я намираше ужасна. За щастие, никой от селяните, които й се дивяха от двете страни на пътя, не се сети да я запее.

Следваха я коли с багаж, прислуга и охраняващи рицари, които вдигаха огромен облак прах, вонящ на тор и помия. Констанс едва дишаше. В края на шествието бяха децата й, които непрестанно хленчеха от неудобство и досада.

Последните две години реколтите в Морлакс бяха лоши и през пролетта се беше стигнало до глад и болести. Този път Констанс беше решила да седне заедно с управителя си и да провери запасите до последното зрънце. Пиер дьо Жервил, син на стар приятел на баща й, не беше най-добрия между васалите й.

Виковете в края на пътя се усилиха. Констанс се поклони с достойнство. Не посещаваше често Морлакс, предпочиташе удобната господарска къща в Бъксбъроу в източната част на страната. Въпреки това, тукашният народ я обичаше, както бе обичал и баща й.

На кръстовището, от което се виждаше пазарния площад, се бяха струпали каруци, натоварени с бъчви вино за замъка, и затрудняваха напредването на шествието. Главният рицар Еврар, препусна напред и строго заповяда на коларите да освободят пътя. Уплашените мъже бързо подкараха товарните животни настрани, каруците завиха с жално скърцане и скоро крехката кобила на Констанс прекоси дървения мост.

Бреговете на реката бяха ниски и равни. На хълма в далечината властваше замъкът Морлакс, зад него се издигаха сивите скали на Уелските планини. На поляните беше построен цял град от шатри: все гости, пристигнали за сватбата на сестра й.

За да избегнат стълпилите се на моста хора, част от рицарите минаха направо през реката. Някои от тях се възползваха от случая да напоят конете си. Новият изповедник на Констанс се поколеба, после покорно тръгна след графинята, поклащайки се на гърба на мулето си, и измърмори нещо за голямото им закъснение.

Кобилата на Констанс потропваше нервно и постоянно се опитваше да изпревари търговците на добитък, които влачеха през моста тежка ръчна количка със заклани свине. Не беше нужно да й напомнят за закъснението. Замъкът Морлакс беше препълнен с хора, които не можеха да се понасят. Вече беше пристигнала и сестра й Бертрада, която предпочиташе да стане монахиня, Христова невеста, вместо да се омъжи за обикновен смъртен. Преди да завърши този ден обаче, тя щеше да бъде венчана по волята на милостивия бог.

Изповедникът на Констанс задърпа юздите на мулето си. Отец Бертран беше лош ездач. В абатството „Свети Ботолф“ й бяха казали, че е син на търговец, свикнал да ходи пеша, а не да седи на седлото. Въпреки това, каза си тя, той съвсем не изглежда зле за свещеник. На възраст горе-долу колкото нея, в началото на двадесетте. Беше го взела за свой изповедник, след като последните двама бяха се оказали абсолютно негодни.

Вероятно и той ще се окаже негоден, помисли си тя и продължи да го наблюдава. Домашните й свещеници бяха убедени в лошото й поведение и непрекъснато й налагаха покаяния и наказания. Последствието беше, че тя бе престанала да се изповядва.

Пътят към замъка започна да се изкачва. От двете му страни се издигаха великолепни шатри. Лекият вятър, който идваше откъм реката, шумолеше в листата на дърветата. Еврар и групата облечени в желязо рицари препуснаха напред и освободиха пътя. Констанс си припомни баща си, починалия граф. Джилбърт щеше да остане много учуден от палатковия град, изникнал пред замъка. На щандартите бяха извезани графски гербове, някои от които с цветовете на благородници от западната част на страната: между тях беше и гербът на Де Клинтън, семейството на жениха.

Да, татко, каза си Констанс, за добро или за зло, в края на този ден и последната ти дъщеря ще бъде омъжена.

Хълмът беше обграден от дълбоки ровове. Пред портата се издигаше падащ мост. Решетката беше вдигната и на прага я очакваше управителят Пиер дьо Жервил, заобиколен от множество писари и помощници. Стражите дадоха сигнал, веднага подет от тромпетистите в двора.

Констанс ускори хода на кобилата си. Някъде далече зад нея се чуваха хленченето и виковете на превъзбудените и преуморени деца. Тя приглади прашната си одежда и си помисли колко приятно щеше да бъде да се озове веднага в тихата си стаичка, където я чакаха вана с гореща вода и меко легло. Но първо трябваше да попита управителя къде е подслонил сестра й Бертрада и монахините, които я бяха довели от манастирското училище. Вероятно в старата отбранителна кула. Това беше най-подходящото убежище за набожните жени, далече от останалите гости.

Знаменосците бързо заеха местата си редом с тромпетистите по продължение на двора. Констанс препусна още по-бързо. Беше много уморена и искаше най-после да слезе от седлото.

Рицарят Еврар се изравни с господарката си и вдигна ръка към шлема си. Констанс отметна булото си.

Еврар беше на служба при нея от много години: мършав, жилест гасконец с искрящи черни очи. Хората го наричаха злото куче на графинята — но само зад гърба му.

Мъжът отпусна ръка на бедрото си и се приведе към нея.

— Милейди, от хората в селото чух, че снощи е пристигнала и сестра ви, лейди Мейбъл, със съпруга си. Тук е и цялото му семейство.

Констанс го погледна стъписано. Беше поканила сестра си Мейбъл, но не очакваше тя да се отзове на поканата. Хората от семейство Дьо Варен мразеха Еврар и със сигурност желаеха смъртта му.

Те като нищо биха убили и мен, ако им се удаде удобен случай, допълни мрачно тя.

Щандартите на Дьо Варен не бяха между знамената на пристигналите гости. Пред всички се вееше семейното знаме на годеника — гербът му беше тичаща мечка. Пурпурните знамена издаваха присъствието и на игумена от „Свети Ботолф“.

Пътят бе обграден от гъста навалица. Констанс вдигна ръка за поздрав. Дъщерите й пищяха и тя се намръщи сърдито.

— Веднага изпратете един рицар да провери какво става с децата ми — нареди тя на Еврар. — Онези глупави бавачки явно не знаят какво да правят.

Мъжът обърна коня си и лично препусна към края на шествието. В този момент шествието мина покрай флаговете на кралските пратеници. Една фигура си проби път през навалицата, като пътем се загърна с тежката рицарска мантия. Множеството се раздели и му стори място. Констанс позна Робер Фицджилбърт, син на кралския ковчежник. Миналата година, тъкмо след като бе овдовяла повторно, се беше запознала с него в Лондон.

Констанс отново спусна булото пред лицето си. Тогава младият Фицджилбърт се бе опитал да я ухажва и тя бе помолила крал Хенри да й даде три години свобода, преди да я омъжи отново. Преди нея същата молба към краля беше отправила и друга богата вдовица, графиня Уоруик. За всеобщо учудване кралят удовлетвори и двете молби.

Хрътките на Фицджилбърт се втурнаха пред копитата на конете и ги подплашиха. От стените на замъка проехтя сигнал на фанфари, с който поздравиха господарката за пристигането й в Морлакс. Еврар беше сложил малката Ходиерн пред себе си на седлото и така препусна към челото на шествието. Констанс хвърли бърз поглед към личицето на дъщеря си, обляно в сълзи, но с триумфално изражение, и се намръщи. Междувременно бяха стигнали подвижния мост, копитата на конете отекваха оглушително по тежките дървени греди. Нов сигнал на тромпети накара животните да се вдигнат на задните си крака. Рицарите започнаха да ругаят.

Пиер дьо Жервил чакаше под арката, тържествен като свещеник в черната си туника. Констанс не искаше да говори с него, не искаше да слуша оплаквания за закъснението си. Два дни. За сватбата на собствената си сестра.

Зад Жервил стояха няколко млади мъже, в чиито лица тя позна братята на младоженеца. Те пристъпиха напред, за да я поздравят. Ала Констанс продължи, без да спира, и младите мъже я изпратиха с учудени погледи.

Игуменът на „Свети Айдън“ забърза мъчително край коня й и се хвана за седлото. Думите му заглъхнаха в следващия сигнал на тромпетите.

Остарелият игумен се вкопчи в кожения ремък. Отец Мелхлан изглеждаше зле: кожата му беше посивяла и сбръчкана, устните се движеха безмълвно под шума на фанфарите. Деца й хвърлиха цветя. Констанс се приведе от седлото и пое букетите. Слугини с дълги престилки си пробиваха път през навалицата. Игуменът обясняваше, че му докарали двама затворници и той ги довел в замъка, защото никой от манастира „Свети Айдън“ не можел да ги придружи до седалището на епископа в Честър.

Констанс обеща да се погрижи. Слезе от кобилата пред обора и се опита да раздвижи скованите си от дългото яздене крайници. Хвана се за ръката на игумена. Няколко жени от селото се хвърлиха към нея, коленичиха и поискаха да целунат края на полата й. Тя им се усмихна и ги подкани да се изправят. Знаеше, че са дошли да й благодарят, дето беше докарала в замъка жито и ги бе спасила от глада миналата зима.

— Обвиняват я в магьосничество — изсъска в ухото й старият игумен. — Пленницата е обвинена в черна магия и почитане на старите езически богове. А що се отнася до мъжа, най-добре е сама да си съставите представа за него.

Констанс проследи погледа му. Пред вратата към кухненското крило стоеше каруца. В нея клечеше едра мъжка фигура със светла коса. Жената не се виждаше.

Приближи се една от бавачките с Беатрис на ръце. Ходиерн разбута околните и хвана ръката на майка си. Пиер дьо Жервил се оплака, че важни гости питали по каква причина е закъсняла графинята, а той не знаел какви извинения да им поднесе.

Констанс предаде Ходиерн в ръцете на бавачката.

— Реката е толкова плитка, че салът едва премина през брода — обясни нетърпеливо тя. Искаше й се да продължи с обясненията — и да каже, че преминаването на реката се оказа извънредно опасно. Едва след като Еврар заповяда на рицарите да плуват редом със сала и да го държат далече от пясъчните плитчини, се осмелиха да преминат. Слугите й сякаш си нямаха друга работа, освен да се оплакват и да хленчат. Тя уморено изтри лицето си с длан и устните й вкусиха уличния прах.

Един паж донесе сребърна чаша. Констанс я грабна от ръцете му и жадно изпи подсладеното вино. В навалицата видя група жени, които се стараеха да привлекат вниманието й, като непрестанно сочеха към централната кула.

Констанс върна чашата на момчето. Еврар разпусна рицарите и отец Бертран колебливо ги последва към кухненското крило. Слугините я поведоха през двора, Еврар вървеше начело. Бавачките и двете й дъщери се тътреха след тях, чакайки указания.

На входа към централната кула постът не позна графинята и понечи да я спре. Вторият видя Еврар и прегъна коляно.

— Милейди — поздрави бързо той.

Констанс отговори с леко кимане и даде знак на Еврар да остане назад. От една далечна стая долитаха писъци. Беатрис прегърна здраво бавачката си и се разплака.

Констанс забърза по тясната вита стълба. Една от слугините вървеше пред нея, за да й отваря вратите.

В стаичката под покрива по-рано подслоняваха заложници и затворници. Още по-преди, тя бе служила като спалня на господаря на замъка и съпругата му. Широкото дървено легло беше покрито с богато избродирана завивка, подът беше посипан със стърготини и покрит с кожи. Миришеше на повръщано. Медната вана беше преобърната. В средата на помещението стоеше момиче с дълга разбъркана коса. То носеше само тънка риза, през която се провиждаха острите връхчета на моминските гърди и гъстите черни косъмчета на венериния хълм. Дузина монахини в черни одежди се бяха притиснали уплашено до стената, някои от тях плачеха.

Бертрада, сестрата на Констанс, притискаше към гърдите си остра кама. В другата си ръка стискаше разпятие, драматично вдигнато към небето.

— По-скоро ще се убия, отколкото да се омъжа! — изграчи дрезгаво тя и се обърна умолително към монахините: — Заклевам ви в пресветата Дева Мария, не допускайте да ме отведат! — тя падна на колене и притисна към гърдите си камата и разпятието. — Аз бях обещана с тържествена клетва на Исус Христос, Божия син, и живях сред общност от жени, които са изцяло в негова власт и се подчиняват само на него!

Констанс се приближи до сестра си през размекнатите стърготини и разляната вода за къпане.

— Ти няма да живееш като Христова невеста — тя повиши глас, защото Ходиерн се беше присъединила към плача на Беатрис. — Крал Хенри ти е намерил съпруг — продължи строго тя. — Той те чака долу.

— О, Констанс! — погледът на Бертрада блуждаеше в далечината. — Бог не ме е определил да бъда безволно оръжие в ръцете на крал Хенри, каквото си ти — изсъска сърдито тя. — И как смееш изобщо да говориш с мен! Ти си ми сестра, но си просто един от кралските дарове за мъжете, към които Хенри има задължения.

Констанс се приведе над сестра си и изтръгна камата от ръцете й. Трябваше да стисне зъби, защото беше готова да й зашлеви един здрав шамар. Бертрада извъртя очи към небето, изстена задавено, хвърли се по лице на пода и захълца несдържано.

Констанс заповяда на слугините да изведат децата. Някой отвори вратата и една камериерка извика:

— Един рицар носи послание за лейди Бертрада.

Това без съмнение са Клинтънови, каза си Констанс. Изпратили са човек да види годеницата.

Тя погледна съчувствено млечнобелия гръб на сестра си, изпъкналия гръбнак, който личеше ясно под тънката риза. Вече беше виждала жениха — младият мъж беше красив и силен. Бяха й казали, че няколко пъти е ходил с коня си в манастира на сестра й с надеждата да зърне годеницата си. Следователно не можеше да се твърди, че е безразличен към нея. За семейството му тази женитба беше истинско щастие. Бащата беше висш чиновник, крал Хенри го беше измъкнал „от нищото“ и постоянно се хвалеше с великодушието си. Шериф Де Клинтън беше от простолюдието, но честолюбив и усърден. Той бе обещал на младата двойка две господарски къщи и дузина рицари. Зестрата на Бертрада се състоеше от големи имения в Уелс и обширни земи в Путанж, Нормандия. Някога кралят беше възнаградил с тях баща им, Джилбърт де Юборг, за военните му заслуги.

Констанс едва се държеше на краката си. Затова приседна на леглото.

— Отведете монахините в залата — нареди тя на слугините — и им поднесете бира и храна — после заповяда на бавачките да отведат децата в покоите й, да ги измият и сложат в леглото. Ходиерн и Беатрис бяха крайно изтощени и мръсни. Вече не можеше да понася плача им. — Ще дойда при вас веднага щом намеря време — обеща им тя.

Слугините поведоха монахините към вратата. Когато всички излязоха, Констанс въздъхна облекчено и вдигна крака на леглото. Бертрада остана на пода, като продължаваше да хълца. След малко се появиха две слугини, които наместиха ваната и отново я напълниха с топла вода. Констанс се опита да си спомни как се беше чувствала при първата си женитба. Тя беше съвсем младо момиче и я омъжиха за човек, когото никога преди това не беше виждала.

Три пъти, помисли си унило тя. По заповед на крал Хенри се беше омъжвала три пъти. Двама от съпрузите й бяха сравнително поносими, отнасяха се добре с нея, само вторият, Удо де Уейтвил, беше свиня. Бертрада можеше да недоволства и плаче, колкото си иска, но тя беше красива млада жена и не беше подходяща за живот зад манастирските стени. Крал Хенри знаеше много добре какво прави.

Пък и нима можем да се противопоставим на кралската воля? — запита се мрачно Констанс. Той използваше богатите наследнички на Морлакс, за да възнаграждава бароните и рицарите си, дори да умилостивява неприятелите си. Констанс се омъжи за първи път, когато навърши четиринадесет години. Три пъти омъжена, три пъти вдовица. Всеки от съпрузите й ставаше богат и силен благодарение на нейните пари и земи, но това съвсем не го задължаваше да се отнася с уважение към нея, камо ли да я харесва.

Сестра й също щеше да донесе на съпруга си богати земи, част от скъпоценностите на майка им и двеста сребърни марки.

Констанс въздъхна. При тези обстоятелства, петнадесетгодишната й сестра нямаше ни най-малък шанс да стане монахиня.