Катрин Дьовил
Аметистовата корона (16)

15

Еврар се опита да отвори очи. Нещо тежко притискаше клепачите му. Колкото и да се напрягаше, той не успя да ги повдигне. Но поне можеше да чува.

Чуваше тропане, тътрене на крака, гласове. Други гласове отговаряха.

Постепенно осъзна, че не може да движи устата и брадичката си. Долната половина на лицето му беше стегната с дебела превръзка. Поиска да вдигне ръка и установи, че и ръцете му — и двете — са вързани. Можа само да издаде мъчителен, протяжен стон.

Непознат глас изсъска в ухото му: „Псст!“ После добави нещо на саксонски, което той не разбра.

Велики боже, къде съм? Еврар разбра много скоро, че няма смисъл да се съпротивлява. Краката и ръцете му бяха вързани, а по някаква причина не можеше и да отвори очи. Той престана да се бори с болката, задиша повърхностно и предпазливо, за да опази счупените си ребра.

В името на всички светци, не мога да повярвам, но явно се намирам в изба, пълна с цвекло, жив съм и сладката Ема ме държи в прегръдките си.

Тъкачите го бяха прибрали и го криеха.

 

 

— Да, днес положихме клетва за вярност — говореше с гняв Робер Фицджилбърт, — но не доброволно. Само да бяхте видели лицата на английските и норманските благородници, включително и на двамата ми чичовци, когато поставиха ръцете си в кралските.

Уилям Дьо Креси отговори предпазливо:

— Никой не посмя да се противопостави на краля. Най-влиятелните хора в кралството се заклеха да признаят претенциите на императрицата, за да запазят мира с краля.

За кой ли път обсъждаха клетвата за вярност, с която благородниците бяха признали дъщерята на краля като наследница на трона.

Всички хвалеха със силни думи Робер Глостър, незаконния син на краля, който със сигурност щял да разреши всички проблеми на кралството само ако се бил родил в законен брак.

Констанс не участваше в разговора. Придружена от васалите си, тя се прибираше в къщата си на „Хай стрийт“. Робер Фицджилбърт, който беше пил прекалено много, също настоя да я съпроводи до дома й и явно нямаше намерение да се сбогува скоро.

Церемонията по полагане на клетва в голямата зала на Уинчестър се проточи много след залез-слънце, дълго след като камбаните на катедралата биха за вечерня.

Васалът й Фицгамлен попита загрижено:

— А какво ще стане след смъртта на краля? Всички знаем, че клетвите за вярност са само празни думи.

След това тримата заговориха един през друг:

— Какво ще стори Робер дьо Клито, синът на херцог Робер? — попита Дьо Креси.

— Много хора все още искат да видят на английския трон най-големия син на Завоевателя — отговори замислено племенникът на Де Клеър. — Те считат сина на херцог Робер за достоен наследник. Не, не и моите чичовци — добави бързо той. — Вие знаете, че те подкрепиха крал Хенри срещу брат му Уилям Руфус. Но Хенри вече няколко години воюва срещу Дьо Клито в Нормандия и все не успява да го победи. Немалко благородници желаят да видят Дьо Клито наследник на трона вместо недораслата дъщеря на краля, която беше омъжена за немския император.

— Пфу! — Фицгамлен се изсмя пренебрежително. — Нима не проумявате какво смята да направи кралят? Той назначи Солсбъри за управител на Англия, докато воюва в Нормандия. Събрал е цяла армия чиновници — безброй управители, секретари, писари, юристи и събирачи на данъци. Много пъти съм го чувал да се хвали, че ги е измъкнал от калта и им е дал образование, за да водят държавните работи. Норманските барони и графове вече нямат достъп до кралските съвети. Не могат да се сравняват с дребните писарушки, които мъкнат тежки папки с документи и пръстите им са изцапани с мастило, не могат да броят парите като кралските ковчежници и да говорят умно като другите служители на трона. Това са хората, които днес управляват страната.

Дьо Креси кимна.

— Играта му е много умела. Когато крал Хенри победи брат си Робер, най-големия син на Завоевателя, херцога на Нормандия, когото след смъртта на Уилям Руфус много хора желаеха да видят на английския трон, той не посмя да предизвика гнева на аристокрацията и народа. Не заповяда да убият Робер, а го затвори в луксозна килия, където да прекара остатъка от дните си.

— Като Робер дьо Белем — подхвърли Фицгамлен. — Но той е враг на кралството и заслужава по-мъчителна смърт от смелите рицари, които е заповядал да изтезават в жаждата си за кръв. А сега този кръволок се ползва с всички удобства в затворническата си кула. Това е позорно!

Констанс не искаше да слуша повече. Пришпори коня си и тръгна редом с Карсефу.

— Много се тревожа за изчезването на сър Еврар — заговори тихо тя. — Какво ли му се е случило?

Дребният рицар изпъна жилестите си рамене. Лицето му остана затворено.

— Сър Еврар има врагове. Рицарят, който държи строго на реда и дисциплината, не е много обичан, милейди.

— И вие ли смятате, че е бил нападнат и отвлечен?

Мъжът избягна погледа й.

— Във всеки случай не вярвам, че сър Еврар се е отказал доброволно от службата при вас, милейди.

Нещо в гласа му я уплаши и тя го погледна открито в лицето.

— Какво според теб е станало, Карсефу? Защо сър Еврар е отвел кравата в селото?

— Не е трудно да се отгатне — мъжът й отговори с искрено учудване. — Една добра крава е ценен подарък, когато желаеш да помолиш селянин за някаква услуга.

Констанс не можеше да си представи, че Еврар е искал услуга от селянин. Но преди да е успяла да зададе още въпроси, конете спряха пред къщата й. Портиерът се втурна насреща им и повика оборските ратаи да поемат юздите.

Дьо Креси и Фицгамлен продължаваха разговора си с Робер Фицджилбърт. Очевидно не можеха да решат дали да си допият в някоя кръчма, или да се приберат в квартирите си.

Констанс се обърна към господата и им пожела лека нощ. Васалите мигновено скочиха от седлата, за да й помогнат да слезе от коня си. После се отпуснаха на колене, за да целунат ръката й. Графинята погледна над главите им към Фицджилбърт, който я наблюдаваше с усмивка.

Тя последва портиера в къщата. От кухненското крило се чуваха разговорите и кискането на слугините. Констанс нямаше намерение да ги вика. Ако по-късно имаше нужда от нещо, щеше да позвъни.

Тя взе една запалена свещ и се качи по стълбата. Беше пила много, но разходката на кон по нощните улици я отрезви. Усещаше само леко главоболие.

В стаята й бе запален огън, но капаците на прозореца бяха отворени и вътре беше леденостудено. Тя промърмори нещо за глупостта на слугините, остави свещта на масата, затвори капаците и дръпна завесите, за да спре вятъра.

Изведнъж усети присъствието на чужд човек и се обърна.

Облян от светлината на свещта, пътуващият певец лежеше на леглото й, скръстил ръце зад главата си. Пъстрите кръпки на жакета му блещукаха под трепкащото пламъче.

Мъжът се ухили безсрамно.

— Какво виждам? Нима опияненият от любов Робер Фицджилбърт не пожела да ви придружи в спалнята ви, милейди?

Констанс замръзна на мястото си. Главата й беше празна. Както винаги, при вида на този мъж я обзе смущение. Той беше проникнал в стаята й.

— Как влязохте? — стаята й беше на втория етаж.

— През прозореца — той се изтягаше като ленива котка. — Един достатъчно сръчен човек може лесно да се изкатери по гредите.

Констанс го гледаше втренчено. Нищо чудно, че се бе изкатерил по стената и беше успял да проникне в стаята й. От него всичко можеше да се очаква. Той беше луд, и това му придаваше безразсъдна смелост. Само преди час беше присъствала на безумните му подигравки с крал Хенри.

Тя хвърли бърз поглед към вратата. Трябваше да се движи съвсем бавно и може би щеше да успее да се промуши покрай леглото.

Не биваше да показва страха си. Той беше луд и ако забележеше, че тя се бои, всичко щеше да отиде по дяволите.

— Ако сте дошли да… да си отмъстите — заекна тя, — трябва да знаете, че не ви се сърдя за онова, което… което се случи. — Света майко божия, може би обърканият му дух отдавна беше забравил станалото на Вси светии! — Знам, че вашият ум и вашата… душа са пострадали много от нещастието, което е сполетяло приятеля ви в Париж.

Мъжът седна в леглото.

— За какъв приятел говорите?

Погледът й се устреми към вратата, изпълнен с отчаяние.

— Да… говоря за Питър Абелар. Тъжната история ми бе разказана от… от човек, който е познавал и двамата.

Мъжът преметна крака през ръба на леглото.

— Значи са ви разказвали за мен?

Той застана насред стаята и ленивата му опасна красота я накара да се разтрепери. Навръх Вси светии, този мъж я бе проснал на една проста дървена маса и я бе взел насила. Споменът не можеше да се изличи от паметта й.

Констанс навлажни устни. Тази вечер беше пила прекалено много вино. Дали да изпищи и да събере цялата къща? Може би той щеше да избяга по същия път, по който беше дошъл, през прозореца, преди слугите да нахлуят в спалнята. Тогава нямаше да има скандал. Кралят никога нямаше да узнае.

Мъжът заобиколи леглото.

— Възхитителна графиньо, каквото и да са ви разказали, аз не съм приятел на Питър Абелар.

Констанс се отдръпна назад. Какво говореше той? Всеки бе чувал трагичната история.

— Не, това не може да бъде, Абелар е бил ваш учител — нима не помните? За съжаление, когато сте станали свидетел на ужасните събития в Париж, умът ви се е объркал и…

— Вие не знаете нищо за мен. Нито за Абелар.

Той пристъпи към нея и тя се отдръпна назад, докато гърбът й се опря в стената. Констанс вдигна отбранително ръце.

— Напротив, знам! — извика тя. — Познавам историята ви. Вие сте били студент в Париж, следвали сте философия при Абелар. И когато са му сторили онова, вие сте…

Мъжът сграбчи ръцете й.

— Графиньо, защо треперите? Моля ви, оставете тези маниери на девственица — те никак не ви отиват. Предпочитам ви такава, каквато сте. Няма да забравя как седяхте на кралската маса и се оглеждахте хладно и как нещастният ви обожател се усукваше около вас като кученце. Недостъпната богиня Венера. Златната примамка на крал Хенри, която размахва пред блюдолизците в двора — той я погледна с коварна усмивка. — Кажете, защо изпитвате такъв страх от мен?

Страх?

Констанс вдигна очи към него. Цялата се тресеше от ужас всеки път, като си припомнеше как той я бе държал в обятията си.

Той нямаше да й позволи да забрави — той й се надсмиваше, искаше да я опозори. Изведнъж разбра, че той искаше да я види как пълзи пред него, искаше тя да го умолява да й даде повече от онова, което й беше причинил досега!

Констанс издърпа ръцете си, опита се да се освободи от хватката му.

— Вие сте отрепка! — изсъска вбесено тя. — Махнете се оттук! Излезте веднага от стаята ми! Напуснете къщата ми, преди да съм повикала прислугата си!

Мъжът чакаше, очите му пламтяха.

— Направете го.

Тя изохка. Двамата се погледнаха втренчено.

— Ще го направя — изфуча тя.

Мъжът се засмя и я привлече към себе си.

— О, сладка графиньо, ти си моята приказна господарка на студа, моята несравнима лунна богиня! Нима забрави, че те държах в обятията си, че се извиваше под мен и стенеше сладостно, че ноктите ти оставиха кървави следи по гърба ми… че ме желаеше с цялата сила на сърцето си… — той шепнеше страстно, като разтягаше думите. — При това не се намирахме в мекото ти пухено легло. Аз те положих върху простата дървена маса и те любих като… как ме нарече преди малко? Като отрепка.

— Вие ме изнасилихте — прошепна с треперещ глас тя.

— Това не е вярно, и ти го знаеш — той я задържа с една ръка, а с другата започна да развързва ризата си. — Очите ти и сега ми казват, че копнееш за мен.

— Вие бяхте окован във вериги и бяхте мой затворник — отвърна гордо тя. — Ако ме докоснете, ще…

Мъжът сложи пръст на устните й.

— Не искам да се молиш за това, мила графиньо. Щом племенникът на Де Клеър отсъства, аз ще се пожертвам, за да доставя удоволствие на скъпоценната ти утроба.

Той свали ризата и я хвърли на пода.

— Вие сте луд! — изкрещя Констанс.

— Всеки ден чувам тези думи.

Той я притисна към себе си. Преди да е успяла да го отблъсне, устата му завладя нейната и я принуди да се разтвори. Езикът му се потопи дълбоко в устата й. Страстната му целувка задуши протестните й викове.

Устните му засмукаха нейните, пръстите му се заровиха нежно в косата й. По тялото й се разля топла вълна.

Констанс не беше в състояние да се брани. Устните му настойчиво разтвориха устата й и тя простена. Усети възбудата му на бедрото си. Беше пленница в желязната му прегръдка, жадният му език разпали в тялото й огъня на страстта.

Тя стисна до болка ръцете му, вкопчи се в него като удавница. С всяка вълна на горещо желание, която страстната му целувка пращаше по тялото й, съпротивата й се стопяваше. Лудият, който я преследваше в сънищата й, жадуваше за нея.

Между бедрата й пламна мъчително сладка болка. Кръвта зашумя в гърдите й, зърната набъбнаха. Дишайки тежко, той я пусна и пълните му устни блеснаха от влага.

— О, сладка графиньо — прошепна дрезгаво той, — за това копнеех от нощта, когато беше моя — хълбоците му описваха кръгове и се притискаха към нейните, твърдият му член се триеше в слабините й.

Констанс изхълца тихо. Велики боже, ако не беше пила толкова много, може би щеше да събере сили да се освободи от нежностите му. Тя се опита отново, но той отблъсна ръцете й.

— Този път, любов моя, те искам гола — пръстите му задърпаха вървите на корсажа й.

Гола. Мислите й се проясниха и тя вдигна ръка да го удари.

Мъжът ловко избягна удара и юмрукът й улучи рамото му. Преди да е успяла да избяга към вратата, той сграбчи ръката й, дръпна я към леглото и я хвърли върху завивката. После се наведе над нея.

— Той… спал ли е с теб?

— За кого говорите?

— За Фицджилбърт, разбира се.

— За бога, вие ме смятате за уличница! — тя замахна и с все сила го удари през лицето. Искаше да му причини болка. Той сякаш не усети удара, задържа я с една ръка, а с другата разтвори корсажа й. После разкъса копринените поли.

Констанс се опита да го ритне. Той се обърна и ритникът й улучи корема му. Хватката му се разхлаби. Констанс изпъшка и се претърколи към ръба на леглото. Той се хвърли към нея, успя да хване ръкава на ризата й и тънката материя се скъса.

Той падна върху нея и я принуди да остане неподвижна.

— Спомням си уханието ти на свежи цветя — без да обръща внимание на диво махащите й ръце и крака, той зарови лице в косите й и ги зацелува.

Констанс престана да се брани. Тя беше пленница под тежкото му тяло, устата му милваше топлата кожа на тила й.

Тя дишаше накъсано, готова да заплаче. Какво искаше този мъж? Защо я унижаваше? Нали си отмъсти за преживените страдания! Той беше толкова сигурен в красотата си, в чувствената си привлекателна сила. Тя слушаше дишането му, усещаше нежните му ръце в косата си, топлината на тялото му, виждаше красиво изваяното му лице, къдравата руса коса, пламтящите сапфиреносини очи.

Тя навлажни пресъхналите си устни.

— Скубете ме.

— Прощавай — той бе разпуснал косата й и я беше разпилял по възглавниците. Перлените шнурове бяха захвърлени на пода. — Не знам, Констанс — прошепна унесено той, — с каква магия си ме омагьосала. Аз съм твой покорен роб.

Констанс не смееше да се помръдне. Той беше опасен и жесток, искаше само да я измъчва. Ръцете му изследваха гърдите й, палецът милваше набъбналите зърна. Тя се ужаси от тръпнещото си очакване да усети пръстите му върху кожата си, да почувства милувките на езика му, който оставяше парещи следи по тялото й и усилваше желанието й.

— Пуснете ме — изплака тихо тя. — Не искам да ме докосвате. Вие сте луд. Духът ви е объркан от нещастие, което ви е сполетяло.

Мъжът избухна в смях.

Той бе разкъсал ризата й и я захвърли на пода. Голите й гърди очакваха треперещи докосването му. Той вдигна глава, погледна я жадно и пое дълбоко дъх.

— Как можеш да ми отказваш, след като великолепното ти тяло ме желае? Тук и тук, и тук… — устните му засмукаха набъбналото зърно и тя простена. — Дай ми меката си утроба, дай ми огъня, който пламти за мен.

Устата му отново намери устните й.

Констанс потъна в тъмния водовъртеж на целувката му, в сладкото отдаване на милувките му, в страстта на прошепнатите думи. Понесе се по замайващите спирали на плътската си жажда и престана да се бори.

Последният остатък от ясна мисъл я накара да се изтръгне от целувката му.

— Господи Исусе Христе, пуснете ме! — изплака тя. — Това е лудост. Опасно е за вас… и за мен…

— Не — той я държеше здраво с краката си. — Знам, че ме желаеш — устата му помилва нежно гърдите й, захапа ги, положи нежни целувки върху влажната кожа. — Каква е тази магия? Защо не мога да ти се наситя?

Опитните му ръце обхванаха тясната й талия, слязоха към закръглените хълбоци.

— Ще те взема, Констанс. Искам те — езикът му остави гореща диря между гърдите й. — Искам да целуна всяка частица от красивото ти тяло и ще бъда нежен и мек, обещавам ти.

Той я притисна с една ръка към чаршафа, а с другата изу ботушите си и се освободи от тесния панталон.

— Искам устните ми да милват плътта ти, искам да те целувам и галя навсякъде — гласът му звучеше все по-настойчиво. — Искам да бъда в теб… Искам да се изгубя в теб!

Констанс не беше на себе си. Желанието я изгаряше. Тялото й не искаше да стои неподвижно, извиваше се и тръпнеше под милувките му. Чувственият му шепот и думите, които произнасяше, замайваха сетивата й. Той я искаше. Хълбоците й се надигнаха насреща му, бедрата й се разтвориха. Пръстите му потърсиха интимните й части.

— Там искам да бъда — прошепна дрезгаво той, — да те усещам тясна, гореща и влажна.

От гърдите й се изтръгна дълбок стон. Тя отметна глава, ноктите и оставиха кървави ивици по раменете му. Беше загубена.

— Искам да завладея устните ти без остатък, искам да те целувам до изнемога, да те изсмуча — ръката му легна върху влажния отвор, притисна леката издатина. — Не казвай не, Констанс.

Той скри лице на рамото й и я обгърна с две ръце.

— Сладката ми Констанс — ръцете му се плъзнаха по гърба й, обхванаха кръглото задниче, хълбоците му се отриха в нейните. — Искаш ли ме?

Устните му се плъзнаха по устата й, оттеглиха се и влажното връхче на езика му се спусна към лявата й гръд, после погали дясната. Тя изплака и зарови пръсти в косата му.

— Какво искаш? Покажи ми.

Констанс сложи ръце на тила му и привлече лицето му към своето.

Устата му веднага намери отворените й устни.

— Кажи, че искаш да ме усетиш в себе си — прошепна до устата й той. — Погледни ме.

Той се надигна и коленичи между бедрата й.

— Отвори очи — заповяда дрезгаво той. — Кажи, че ме желаеш, когато проникна в теб.

Тя усети първите пулсиращи удари на члена му в нежната си плът и простена. Беше безпомощна срещу него. Имаше чувството, че бавно и неумолимо се потапя в море от пламъци.

Мускулестото му тяло блестеше от пот.

— Искам да ми се отдадеш изцяло. Погледни ме.

Тя отвори очи и вдигна поглед към него. Моментът беше изпълнен с такова диво, необуздано желание, че тя беше готова да изкрещи. Не можеше да устои на този мъж.

Ръцете му отново я прегърнаха.

— Кажи ми го.

— Искам те — прошепна страстно тя.

Когато членът му нахлу в утробата й, тя изкрещя. Разтрепери се под него, а той проникна още по-дълбоко, груб и нежен едновременно, като непрекъснато мълвеше нежни думи. После устните му завладяха нейните.

Тя се надигна насреща му, за да го приеме целия и това усили още повече възбудата му. Едновременно с това, езикът му се втурна в устата й и той я завладя без остатък.

Обзет от трескаво желание, той стисна до болка дупето й и я вдигна към слабините си. Тя се напрегна до крайност, за да отговори на ритъма му. В тялото й пулсираше искрящо желание, тя се изгуби в разкъсващите я тръпки и нададе сладостен вик. Усети как той се оттегли от нея и се изпразни на бедрото й, чу до устните си дрезгавите му накъсани стонове.

След минути съзнанието й бавно се върна в настоящето. Устата, гърдите, цялото тяло я боляха, по бедрата й се стичаха пот и лепкава влага. Красивият мъж, който я държеше в обятията си, все още се тресеше под напора на неведома сила и безпомощно криеше лице в рамото й.

Констанс държа главата му, докато тръпките отслабнаха. След това започна да милва раменете и гърба му, стигна чак до твърдия задник и той простена задавено.

Пръстите му стиснаха ръката й, той се претърколи бавно настрана и я привлече към себе си. Въздъхна тежко и сложи ръка на очите си.

Треперенето на Констанс бавно стихна. Погледът й се зарея в мрачната стая. Не, тя не беше искала да сподели леглото с този опасно луд мъж. Ала когато видя лицето му, меко и безпомощно след преживяната наслада, тя осъзна с див ужас, че се беше влюбила в него.

Не, това беше невъзможно! Но срещу ужаса се възправи меката, златна вълна на нежността и любовта.

Това беше немислимо! Любовта не можеше да се роди от тази безумна плътска жажда, с която се бяха нахвърлили един върху друг. Но как би могла да отрече нещо, което беше толкова очевидно?

Тя лежеше в полумрака, ръката й милваше влажната руса коса. Дългите й къдрици скриваха лицето му.

Не биваше да му казва, че го обича, самата тя едва го вярваше. Представата беше повече от абсурдна. Тя, Констанс, графиня на Морлакс, три пъти вдовица, която не беше изпитвала топли чувства към нито един мъж — до този час!

Пръстите й се плъзнаха по рамото му, очертаха издутите мускули под копринената кожа. Тежкото му тяло лежеше върху нейното и тя усещаше сладък копнеж, в който се примесваше горчиво отчаяние. Как можа да стане така, че тя да изпитва нежност, страст… и любов към един беден просяк, към един странстващ певец?

Тя не знаеше нищо за него. Нямаше причина да се съмнява в историята, която беше чула от леля си и изповедника си. Въпреки това, той беше отрекъл да е приятел на Питър Абелар. Нещо й подсказваше, че не знае всичко. Беше видяла болката в очите му, когато заговориха за Абелар.

Тя го погледна и се усмихна изненадано. Той беше заспал.

Велики боже, той беше заспал на гърдите й, също така безстрашно, както бе проникнал в спалнята и през прозореца! Изобщо не му идваше на ум, че тя би могла да осъществи заплахата си и да повика прислугата. Може би не го беше грижа за това.

Тя махна влажната коса от челото му. Той се раздвижи и промърмори нещо неразбираемо.

Този странстващ певец беше най-красивия мъж, когото някога беше срещала. Тя го бе считала за луд, но сега не беше толкова сигурна в това. Може би не беше по-различен от останалите хора по света. Коледните празници в Уинчестър подлудяваха и най-спокойните. Освен това, беше проявил достатъчно разум да се изпразни на бедрото й, за да не забременее тя.

Велики боже, какво ще стане с нас? Тя се боеше да потърси отговора в сърцето си.

Констанс лежеше съвсем тихо, за да не го събуди. След известно време заспа и тя.

Когато се събуди, в стаята се процеждаха първите ивици мътна утринна светлина. Свещта беше догоряла, огънят беше угаснал. Капаците на прозореца бяха отворени и в стаята беше страшно.

Сенрид беше изчезнал.