Катрин Дьовил
Аметистовата корона (22)

21

Констанс нададе див гневен вик и се хвърли върху влезлия. Без да се съобрази с одеялото, което я препъна, тя посегна да го удари.

Мъжът я сграбчи за китките и я задържа на разстояние.

— Моля те, Констанс, внимавай! Ще изцапаш хубавите ми дрехи. За бога, не очаквах, че си се превърнала в бясна фурия!

Зад него се появи Робер Фицджилбърт с побледняло от ужас лице. Той огледа сплъстената, напоена с кръв коса и голото й тяло, после отмести поглед към мръсния каменен под.

— Божичко, любима Констанс! — изохка той. — Не исках това. Жулиен, в името на бога…

Гласът му отказа. Зад него изникна Юбер дьо Варен, който безмълвно вдигна одеялото и наметна раменете на пленницата.

Констанс приглади назад разбърканата си коса и погледна унищожително тримата мъже.

— Ще те убия! — изхърка тя и се опита да се изтръгне от яката хватка на Жулиен. Одеялото отново се свлече от раменете й. В този момент тя изобщо не съзнаваше, че е гола. Беше готова да убие и тримата си похитители.

— Бог ще те накаже за това престъпление и ще те прати в ада, Жулиен — продължи с пресекващ глас тя. — Проклятието на блаженопочившия ми баща ще те преследва вечно, да го знаеш!

Мъжът дръпна грубо китките й.

— Трябваше да я оставим още няколко дни да се пържи в собствения си огън. Не можем да разговаряме разумно с една побесняла фурия.

— Жулиен, в името на Христос, тя е ваша сестра! — племенникът на Де Клеър трепереше от ужас. — Веднага я пуснете!

Жулиен раздруса здраво Констанс и я блъсна към леглото. Констанс политна назад, удари се в дървената табла и се свлече безсилно на твърдия нар.

Робер Фицджилбърт вдигна одеялото от каменния под, за да й го отнесе, но Юбер дьо Варен го задържа.

— По-добре слушай Жулиен — изръмжа той. — Вещицата не заслужава меко отношение. Не можем да я накараме да ни разбере, ако сме добри с нея. Трябва веднага да направим онова, което сме намислили.

Констанс гледаше тримата мъже с дива омраза. Те бяха облечени с топли кожи, които ги предпазваха от студа. По косите и дрехите им се топеше сняг.

Значи тримата бяха измислили този план заедно! Тази мисъл се заби в съзнанието й като остър нож.

Жулиен не можеше да откъсне поглед от голите й гърди.

— Дявол да те вземе, Констанс! Няма ли да се вразумиш? Фицджилбърт е луд по теб и иска да те направи своя съпруга. Аз му дадох благословията си.

Констанс притисна до болка слепоочията си.

— Твоята благословия?

— Престани да крякаш! Дьо Варен вече ти каза, че нямаме много време. Търпението ни също е на изчерпване. И в никакъв случай нямаме трите години, с които ти обичаш да се хвалиш.

Констанс едва дишаше. Все още не можеше да повярва в подлото предателство на Жулиен. Огледа поред тримата мъже. В очите на Робер имаше ужас и срам, тлъстото лице на Юбер дьо Варен блестеше от задоволство. Несъщият й брат излъчваше студена пресметливост.

Тримата явно си въобразяваха, че плана им е изключително умен. Но се лъжеха, ако си мислеха, че могат да я принудят да се омъжи. Дори крал Хенри не би посмял да стори подобно нещо.

— Не можете да ме принудите да се омъжа! — изкрещя гневно тя. — Кралят ще узнае, че сте ме отвлекли и затворили, и ще ви накаже. И тримата!

Жулиен вдигна вежди.

— Крал Хенри замина за Франция. Робер де Клито е нападнал Вексин и кралят си има достатъчно грижи, за да мисли за Англия, поне за известно време. Но дори и да е така Констанс, кралят се умори да чака. Нима не го забеляза в Уинчестър? Ти реши, че си постъпила изключително умно, като си издейства разрешение да останеш свободна цели три години, но Хенри няма намерение да чака вечно, докато благоволиш да се съгласиш с нова женитба. Защото всички благородници в кралството се облизват за теб и парите ти.

— Омъжи се за Фицджилбърт — продължи с коварна усмивка Жулиен. — Знаеш какво е да имаш съпруг и съм убеден, че с удоволствие ще си отваряш краката за един Де Клеър, който е богат като Крез. Не преувеличавам, като казвам, че Фицджилбърт е полудял от любов по теб. Каза ми, че е готов дори да задържи хлапетата ти.

Констанс спря да диша.

Робер Фицджилбърт хвърли сърдит поглед към Жулиен.

— Никога не съм понасял злобния ви език, Несклиф — очите му жадно обхождаха голото й тяло. — Лейди Констанс, моля, кажете, че сте готова да се омъжите за мен — помоли дрезгаво той. — Свещеникът чака отвън.

Констанс вдигна поглед към тримата мъже, които чакаха отговора й. В думите на Жулиен имаше известна истина: кралят не беше особено въодушевен от многото обожатели, които се тълпяха около нея в Уинчестър. Хенри можеше да бъде капризен и жесток, всички го знаеха. Освен това, ясно беше показал, че е благосклонен към Фицджилбърт и одобрява намеренията му.

Тримата действително вярваха, че могат да я принудят да се омъжи. Бяха абсолютно сигурни в това. Тя ги мразеше и се отвращаваше от тях до дъното на душата си.

— И каква ще бъде наградата ви за това подло предателство?

— Не, не, лейди Констанс, вие сте несправедлива към мен… — заекна смутено Фицджилбърт.

— Бъксбъроу — прекъсна го с ледена усмивка Жулиен. — Аз ще получа Бъксбъроу и сто сребърни марки. Робер получава замъка Морлакс, който е част от зестрата ти.

— По дяволите, Жулиен, няма ли най-сетне да млъкнеш! — изкрещя пронизително Робер.

Констанс затвори очи. Бъксбъроу. Любимото й имение, бисера на богатството й. Цената беше наистина висока. Тя щеше да премахне веднъж завинаги паричните грижи на Жулиен. Явно Робер Фицджилбърт я желаеше твърде силно, щом беше готов да се откаже от Бъксбъроу.

Тя не удостояваше Юбер дьо Варен дори с поглед. Съпругът на Мейбъл очевидно беше много доволен да види роднината си гола, умираща от глад, и мръсна, в този жалък затвор. Отлично отмъщение за побоя, който му беше нанесъл Еврар. Радостта беше изписана по лицето му!

Трябваше по-рано да се сети какво е ставало в главите на тримата!

Тя знаеше отдавна, че Юбер дьо Варен не я обича, но през целия си живот беше вярвала, че Жулиен е силно привързан към несъщата си сестра и е готов да стори всичко за нея. Както тя беше готова на всичко за него. До днес.

— Никой не те принуждава, сестричке — гласът на Жулиен беше сладък като мед. — Ние искаме да отидеш под венчило по своя воля. Искаме да помолиш Робер Фицджилбърт да сложи край на нещастното ти вдовство и да ти даде доброто си име и закрилата, за каквато копнее всяка добродетелна млада жена.

Констанс зяпна смаяно тримата негодници. Макар че племенникът на Де Клеър беше ужасен от ставащото и се стремеше да й помогне, тя го мразеше не по-малко от останалите две чудовища.

Констанс сведе глава. Никога нямаше да сключи брак по принуда. В гърлото й се събра жлъчка. Като съпруга на някой от кралските приближени тя беше нищо, обект на желанията му, кобила за разплод, богато възнаграждение, получено срещу дребни услуги за краля…

Тя се опита да си представи съдбата на децата си. Фицджилбърт беше проявил известна почтеност, като беше изразил готовност да приеме дъщерите й в дома си.

Нима нямаше никаква възможност да се брани срещу тези коварни интриги? Тя беше притисната до стената, пленница на тримата негодници, изложена на произвола им. Гневът я задушаваше и тя отвори уста да изкрещи, но не произнесе нито звук.

На всяка цена трябваше да си запази Бъксбъроу. То не беше на Жулиен, беше само нейно. А този глупак Робер Фицджилбърт беше изразил готовност да го предостави на несъщия й брат, като възнаграждение за дяволския му план.

А проклетият Юбер дьо Варен беше помогнал за осъществяването му! С какво удоволствие щеше да му отмъсти!

— Лейди Констанс? — Робер Фицджилбърт направи крачка към нея, но Жулиен го задържа. — Скъпа лейди Констанс, уверявам ви, че въпреки нещастните обстоятелства, аз храня към вас най-нежни чувства. Моля ви, кажете ми поне една дума! Потвърдете, че чувате какво ви казвам!

Юбер дьо Варен се обърна към Жулиен.

— Тази своенравна уличница няма да ни даде желания отговор. Познавам този поглед и почти ме е страх от него.

Жулиен кимна.

— Още в началото ви казах, че трябва да я оставим по-дълго време в тази воняща дупка, за да я подчиним на волята си. Елате, Робер — той дръпна смутения племенник на Де Клеър за жакета. — Засега забравете бялото тяло на упоритата ми сестрица. Ще слезем в селската гостилница да хапнем.

— Но ние не можем да я оставим в това състояние! — Фицджилбърт изохка ужасено. — Тук е по-студено от гробница.

— Точно така — Жулиен го хвана за ръката и го побутна към вратата. — Ще й дадем още няколко дни, за да може да помисли на спокойствие какъв безгрижен живот ще води като ваша съпруга.

Робер се обърна и дари Констанс с последен поглед, изпълнен с копнеж.

— Жулиен, за бога, не искам да гладува! Мръсотията и студът са достатъчно страшни и…

— Не, разбира се, че няма да гладува — Жулиен размени съзаклятнически поглед с Дьо Варен. — Ще наредим да й дадат малко супа, нали, Юбер? Също така хляб и вода.

Другият изръмжа нещо неразбрано, отвори вратата и спря.

— Да, ще кажем на игуменката — Жулиен се обърна отново към Констанс: — Не бъди глупава, сестро, Фицджилбърт е твърдо решен да те направи своя съпруга. Попитай го и ще потвърди. Женитбата с един Де Клеър ще те направи още по-богата и могъща. Знам, че обичаш богатството и властта.

Констанс го прониза с пламтящ от омраза поглед и му обърна гръб. Жулиен сви рамене и излезе от килията, следван от неохотно дърпащия се Робер Фицджилбърт.

Юбер дьо Варен излезе последен и затръшна вратата. Резето бе спуснато отвън и Констанс отново остана сама.

 

 

Тя вдигна одеялото от пода, уви се и се настани на обичайното си място с високо вдигнати колене. Трепереше от гняв и студ. Дълбоко в сърцето си знаеше, че трябва да се съгласи, за да запази децата си. Не можеше да понесе мисълта, че ще й отнемат Ходиерн и Беатрис и — кой знае? — може би ще ги пратят в някой далечен манастир, където майка им никога няма да ги намери. Нямаше изход. Освен това, цяла Англия щеше да я сметне за луда, ако откажеше да се омъжи за племенника на Де Клеър.

Беше й безкрайно трудно да свикне с мисълта, че трябва да се предаде. Ако ставаше въпрос само за нея, никога нямаше да се подчини. Предпочиташе да умре от глад и студ в тази воняща дупка, вместо да сложи оръжие!

Тя се учуди на пламтящата си омраза. Какво ставаше с нея? През целия си живот беше съгласувала решенията, които трябваше да взема, с очакванията на другите, а сега беше обзета от гняв, който я разтърсваше до дъното на душата й. Омразата й включваше всички хора, включително краля.

Света майко божия, тя наистина се беше превърнала във фурия, както бе казал Жулиен. Изтощена, Констанс се отпусна на дъските.

Денят отмина, без да й донесат хляб и вода. Тя се завлече до вратата и затропа с юмруци, но никой не й се притече на помощ. Легна си гладна, измъчвана от жажда.

На следващата сутрин устата й беше напълно пресъхнала, жаждата беше непоносима. Следобед отново се разбунтува, разкрещя се с дрезгав глас и заудря с юмруци по вратата. Напразно. Гърлото й залепна, езикът й се поду и всяко движение й причиняваше болка. За първи път проля горещи сълзи.

Замаяна, Констанс се просна на нара и дълго плака. Солените сълзи, слузта, която се стичаше от носа й, навлажниха напуканите устни. Не можеше да разбере, защо никой не идваше да я види. Нали трябваше да й донесат хляб и вода!

Вечерта я обзе див страх. Отчаяно си блъскаше главата, за да си припомни какво беше казала или сторила, за да я оставят да умре от глад и жажда. Нали й обещаха даже топла супа, тя помнеше съвсем точно думите на Жулиен. Той й го каза на излизане!

Мисълта за гореща супа я изпълни с безумна жажда и тя повярва, че полудява. Ако в този момент се появеше един от тримата с купичка гореща супа, тя щеше да му обещае всичко, което поискаше. Щеше да се омъжи за Робер Фицджилбърт още тази минута. Щеше да се хвърли пред Жулиен на каменните плочки и да му целува краката, щеше да го умолява да й прости за всички грешки, които беше допуснала в отношенията си с него. Беше така обезводнена, че не използваше дори кофата, оставена в ъгъла. Стана тъмно, студът се засили. Констанс се сви на нара и плака, докато заспа от изтощение.

На разсъмване чу гласове. Претърколи се към края на нара и поиска да стане, но краката отказаха да й служат. Все пак успя да се изправи и с мъка се довлече до вратата.

Супа. Бяха й обещали гореща супа. Езикът й беше толкова подут и сух, че не можа дори да извика. От устните й излезе само неразбрано бъбрене.

Вратата се отвори.

Предавам се, опита се да извика Констанс и направи няколко колебливи крачки. Ще направя всичко, което искате от мен. Само ме махнете от този затвор!

В първия момент не можа да види нищо. Мина време, преди да осъзнае, че в килията й беше влязъл друг човек. Не несъщият й брат Жулиен, не Робер Фицджилбърт, нито Юбер дьо Варен.

Констанс примигна объркано.

Беше забравила одеялото и отново стоеше гола и олюляваща се. Сплъстената коса беше нападала по лицето й. През слепените със засъхнала кръв кичури тя успя да види един монах в черно расо и зад него дребна монахиня.

Двамата я гледаха изумено. В следващия миг монахът изруга и се втурна към нея.

— Констанс! — той протегна ръце, за да я подкрепи. — Заклевам се в името на Исус, че ще убия лично онези негодници — процеди гневно той. — Но преди да умрат, ще познаят ада на земята.

Замаяна, Констанс се опитваше да проумее ставащото. Влезлите явно не бяха монах и монахиня. Мъжът я притисна в обятията си, но жената го отстрани и нахлузи през главата й вълнено расо.

— Сенрид — прошепна невярващо Констанс. Щеше да познае тези блестящосини очи между хиляди други. По тялото й се разля неописуемо блаженство. Засмя се и остана безкрайно учудена от глухия, накъсан звук. Главата й клюмна. Стените на килията се завъртяха около нея.

Жената стисна ръката й. Черните, очертани с въглен очи потърсиха нейните.

— Дете на върбите — прошепна монахинята на уелски. — Не се страхувайте, дойдохме да ви спасим.

Констанс отново се засмя.

— Супа — проговори неразбрано тя. Купичка супа щеше да й донесе неземно щастие. Тя не се възпротиви, когато Сенрид се наведе, вдигна я на ръце и я изнесе от килията.