Катрин Дьовил
Аметистовата корона (17)

16

Кралят не дойде на банкета, организиран от Констанс на третия ден на Коледа. Неочаквано той свика събрание на всички благородници от кралството, за да обсъдят трудния въпрос за наследството на трона. Нито един от висшите аристократи, дори високо цененият от него епископ на Солсбъри, не можеше да убеди краля, че норманските благородници няма да приемат жена на трона на Англия.

Присъстващите на банкета разказаха, че кралят бил бесен от гняв и дори изразил подозрение, че поданиците му тайно подкрепят племенника му Робер дьо Клито, който в момента опустошаваше херцогството на Хенри в Нормандия и сам се беше провъзгласил за законен наследник на английския трон. Констанс се зарадва, че кралят не беше дошъл на банкета й, защото в лошо настроение той беше непредвидим.

Времето беше студено и дъждовно. Много от гостите закъсняха заради леещия се дъжд. Когато поднесоха първото ястие, залата не беше пълна и наполовина.

Робер Фицджилбърт също не дойде. Без съмнение, беше предпочел да остане с двамата си чичовци, които размишляваха как да подкрепят краля в решението му да възкачи на английския трон дъщеря си, императрицата на Германия.

Крал Хенри изпрати писмо на любимата си подопечна Констанс от Морлакс, с което се извиняваше за неявяването си, и й изпрати подаръци: златна гривна от Испания, обсипана с рубини и перли, колан от бродирана френска коприна и кученце от рода на благородните хрътки, които обитаваха кралския кучкарник.

Констанс наблюдаваше със скучаещо изражение трупата лондонски артисти, която васалите й бяха наели на безсрамно висока цена. Тържествената вечеря в чест на краля не беше особено успешна. След като Хенри се беше оттеглил на съвещание с първите хора на кралството, тя беше принудена да седне на трапезата с представители на нисшата аристокрация и незначителни духовници.

Стават и по-лоши неща, утеши се бързо тя. Като си помислеше колко работи се бяха случили по време на коледните празници в Уинчестър… Снощи беше намерила певеца Сенрид в леглото си. Не, отсъствието на краля не беше най-голямото нещастие. Освен това, тя можеше да си позволи разходите за банкета.

След вечерята Уилям дьо Креси и Арно Фицгамлен слязоха от подиума, за да удавят разочарованието си в компанията на младите васали на херцог Лестър на задните маси. Констанс разбра от приказките им, че бяха прекарали миналата нощ с проститутки.

Васалите й бяха по-възрастни от нея: Фицгамлен беше минал тридесетте, Уилям дьо Креси беше двадесет и седемгодишен и имаше съпруга, две малки момичета и новороден син. Въпреки това, двамата често се държаха като хлапета.

Барон Томас Моресхолд, който на миналия банкет беше повикал на кралската трапеза млад поет специално, за да прочете стихотворение в чест на Констанс, я помоли да седне до нея.

— Виждал съм ви с красивите ви дъщери — той зае мястото си и продължи: — Вие сте добра майка.

Баронът беше едър, представителен мъж с посивели слепоочия. Разказа й за тримата си сина, които били твърде малки, за да бъдат назначени като пажове. Призна също колко много им липсва грижовната ръка на починалата му съпруга. В двора считаха Моресхолд за честен и почтен човек. Може би дори прекалено честен. Констанс знаеше, че той притежава обширни земи в северната част на Линкълншир, но се задушава под планина от дългове.

Тя отпи глътка вино и се загледа в огнегълтачите, мъж и жена, които пъхаха в устите си горящи факли. От всички обожатели, които беше събрала около себе си тази Коледа, Томас Моресхолд беше най-приятния. Тя си представи какво би било да вземе мъж с големи деца и да води с него мирен и добре подреден живот. Вероятно щеше да бъде доволна. Можеха да имат още деца. Струваше си да помисли. Двете й дъщери се нуждаеха от добър баща, който да ги направлява и да им бъде опора.

Констанс се улови, че докато размишляваше така, очите й търсеха в навалицата една едра мъжка фигура с костюм на разноцветни кръпки. Каква лудост беше да вярва, че се е влюбила в Сенрид. Дали отсега нататък непрестанно щеше да го търси с поглед по уличките на всеки град или между артистите на празненствата — като пияна от любов камериерка или слугиня в кухнята?

Тя беше възрастна жена, най-богатата наследница на Англия. Нямаше нищо по-глупаво от това, да се влюби в един уличен певец, в един прост артист. Въпреки това тя му се беше отдала без задръжки и първия път, когато нахлу в палатката й, и снощи, когато се покатери през прозореца в спалнята й.

Защо не можеше да се влюби в друг мъж? Констанс махна на един слуга да напълни чашата на барона. Защо не се беше влюбила в красивия Робер Фицджилбърт, който копнееше да я има?

Племенникът на Де Клеър беше привлякъл вниманието на целия двор. Той беше най-популярния рицар на тазгодишния коледен празник. Младите момичета търсеха близостта му и често успяваха да избягат от майките си, въздишаха и му хвърляха влюбени погледи.

Без съмнение, помисли си с досада Констанс, младите дами говореха злобно зад гърба й, защото бяха забелязали, че Фицджилбърт я ухажваше. За тях скандално известната графиня на Морлакс на зрялата възраст от двадесет и две години беше прастара, увехнала и изсушена. Когато беше на тяхната възраст, и тя мислеше същото.

Огнегълтачите завършиха номера си. На тяхно място в средата на залата излязоха с високи смехове и предвзети писъци, пъстро облечени сарацинки. Те удряха възбудено малките цимбали, които бяха прикрепили към пръстите си. Констанс се наведе към Томас Моресхолд:

— Моите васали казват, че крал Хенри ценял особено високо този вид забавление.

Сарацинките имаха блестящи тъмни очи и мускулести тела. В катраненочерните им дълги коси бяха вплетени златни монети. Те танцуваха боси и носеха безсрамно разголени костюми: къси, богато избродирани елечета, които едва покриваха гърдите им, и прозрачни копринени поли, дълги до земята, които повече показваха, отколкото скриваха. И като че това не беше достатъчно, когато се въртяха в кръг и люлееха хълбоците си, те вдигаха полите си. Констанс загуби ума и дума от това безсрамно представление.

Томас Моресхолд се обърна към нея и широкият му гръб закри танцуващите сарацинки. Спокойният му глас заговори за високите суми, които тази година били залагани на конните надбягвания в Уинчестър.

Констанс не можеше да устои и често надничаше над рамото му, за да следи изпълнението на танцьорките.

Тези жени не носеха нищо под полите си! Те вдигаха безсрамно пъстрата коприна и размахваха воалите си пред лицата на благородните гости. Интимните им части не просто бяха разголени, но и — какво безумие! — бяха обръснати, гладки и лъскави като праскови. Констанс не можеше да отмести поглед. Всички поканени зяпаха с отворени уста.

— Самият аз не се обзалагам — продължаваше смутено Моресхолд, — но имам няколко коня, които участват в състезанията.

Констанс обърна към него пламтящото си лице.

— Моите васали — заекна безпомощно тя. — Те са отговорни за ставащото.

— Знам — отговори успокоително той. — Чух как се хвалеха, че са намерили най-подходящото за вкуса на крал Хенри. Но, милейди Констанс, вие не сте могли да знаете какво ни очаква — устата му се присви в тънка линия. — Трябва да призная, че нашият владетел без съмнение щеше да изпита радост от представлението на дамите.

Една пълна танцьорка скочи на подиума и размаха полите си пред Моресхолд, който опули очи, очевидно неспособен да устои пред такова безсрамно предложение. Изразът му издаваше такава уплаха, че Констанс се закиска.

Баронът разпери ръце и започна несръчно да се брани от посегателствата на сарацинката. Страхът му явно я разгорещи, защото тя се засмя и показа блестящобелите си зъби, после затрака възбуждащо с цимбалите си. Накрая се приведе над масата, бръкна в тесния си корсаж и поднесе под носа на барон Моресхолд тъмната си гърда, увенчана с маслинено зърно.

Констанс скри лице в ръцете си, за да потисне смеха си. Не искаше да се покаже невъзпитана пред смутения Моресхолд. Направи властен жест, който прогони танцьорката, и проговори задавено:

— Престани! Махни се оттук!

Рицарят, който стоеше до стената, прие жеста й като заповед да отстрани безсрамната личност. Без да се бави, той се озова с две крачки до танцьорката и я сграбчи за раменете.

Преди Констанс да е успяла да се намеси, Карсефу даде знак и отрядът рицари се хвърли да прогони пищящите танцьорки.

Тъй като не можеха да си обяснят внезапното нападение на въоръжените мъже, сарацинките изпаднаха в паника. Объркани, те започнаха да свалят дрехите си и да ги хвърлят по войниците.

Личната гвардия на Констанс, стресната от непознатата тактика, спря в нерешителност. Само дребният, но набит и силен Карсефу сграбчи една пищяща полугола танцьорка, метна я на рамото си и я изнесе от залата.

В първата минута гостите по масите застинаха смаяни. След това избухна многогласен смях.

Констанс промълви задавено:

— Сър Томас, аз… — но не можа да продължи. Раменете й се разтресоха от пристъп на истеричен смях и тя скри лице в ръцете си.

Баронът я изгледа строго. Долу в залата рицарите й продължаваха да гонят дузината полуголи, неистово пискащи сарацинки по масите и пейките.

Томас Моресхолд изчака дамата му да се успокои и отново я удостои със строг поглед.

— Кралят наистина щеше да хареса представлението — произнесе тържествено той. После лицето му се разкриви и той се присъедини към общия смях.

Констанс се облегна на рамото му, останала без дъх, двамата едва се държаха на столовете си.

Най-после слугите успяха да очистят залата и двама силни рицари излязоха да премерят силите си. Ала благородните гости ревяха, хвърляха по тях хляб и огризани кости и искаха да им върнат сарацинките.

Жулиен Несклиф дойде късно, а наметката му беше съвсем мокра. Той се отпусна на пейката до Констанс и кимна кратко на Томас Моресхолд. Разбърканата му коса също беше мокра, брадичката и бузите му розовееха от наболата червеникава брада. Явно беше прекарал бурна нощ и не беше успял да си отспи.

Констанс изтри очите си.

— Не изглеждаш особено весел.

Момъкът се нахвърли върху мекия хляб и месния пастет.

— За бога, ти май си нямаш друга работа, освен да седиш ден и нощ на трапезата. Виждам, че се забавляваш чудесно — изръмжа сърдито той и махна на минаващия слуга да му налее вино. — Но не си помръдна пръста да ми помогнеш. Не те е грижа какво ще стане с мен.

Констанс го погледна сериозно.

— Прав си. За съжаление не можах да намеря удобен случай да поговоря с краля за твоята работа. Но не съм те забравила.

Момъкът вдигна рамене.

— Всичко е заради проклетия епископ Солсбъри. Той мрази незаконните деца. Казват, че опустошил кралската хазна, за да плати на двадесетте момчета, които крал Хенри е признал за свои деца. Затова епископът проклина всички незаконородени и вижда в тях най-страшното зло за Англия.

Констанс обичаше несъщия си брат и не искаше да го вижда в лошо настроение.

— Много съжалявам, Жулиен, повярвай. Не помислих за теб в бъркотията около клетвата за вярност.

— Остави — той се изправи и изтри ръце в копринения си жакет. — Нямам нужда нито от съжалението, нито от златото ти, сестричке. Но ти и без това не ме даряваш нито с едното, нито с другото — той грабна мократа си наметка и сърдито уви раменете си. — Аз съм едно от дяволските изчадия, които опустошават Англия, както твърди епископ Солсбъри. Като гледам колко много синове има крал Хенри, които нямат право да го наследят, това наистина е позор.

Той слезе от подиума и извика през рамо, че отива да потърси Дьо Креси и Фицгамлен.

Томас Моресхолд поклати глава.

— Това момче е живо копие на Джилбърт де Юборг. Доколкото си спомням, вашият баща остави двама синове. Къде е другият младеж?

Констанс проследи с поглед едрата фигура на Жулиен, която изчезна в навалицата.

— Да, баща ми и крал Хенри имат една обща грижа: нито един законен син, който да наследи имуществото, само дъщери.

Мъжка фигура в разноцветен костюм влезе в залата начело на група мокри музиканти и певци. Констанс спря да диша.

Не, само не Сенрид, помоли се безмълвно тя.

Погледна предпазливо към новодошлите и установи, че са чуждестранни комедианти. Облегна се назад облекчена и в същото време разочарована. Отпи голяма глътка вино и въздъхна. И аз съм луда, каза си тя.

Усети погледа на барон Моресхолд върху себе си и потръпна.

 

 

През нощта дъждът спря. На разсъмване, когато прислугата на Констанс трескаво започна да подготвя завръщането им в Бъксбъроу, задуха силен вятър. Като че ли, всеки път на връщане имаме повече багаж, отколкото сме донесли, каза си сърдито Констанс, докато обикаляше двора. Колите бяха препълнени.

Брат Уеланд, писарят, проверяваше списъка с мрачно лице. Констанс си пожела да беше взела със себе си отец Бертран. Съненото и недоволно лице на младия монах я караше да си мисли някои неща.

— Досега бях на мнение, че бенедиктинските монаси не прекарват нощите си в кръчмите — каза тя на Карсефу.

Рицарят вдигна рамене.

— Той е млад. И е англичанин — когато Констанс се обърна към вратата, той добави: — А ако беше норманин, сигурно щеше да е още по-лошо.

Един ратай доведе кобилата на господарката. Констанс предаде ключовете на портиера и даде разпореждания как да заключат и охраняват къщата. Трябваше да говори високо, за да надвика шума. Брат Уеланд крещеше към двора всяка вещ от списъка си, за да отбележи наличието й. Рицарите водеха конете си по калдъръма и копитата трополяха оглушително. Слугите и коларите ругаеха и никой не искаше да освободи пътя.

— Надявам се, че прекарахте весела Коледа, милейди — Карсефу се наведе, преплете ръце и помогна на господарката да възседне кобилата си.

Дали наистина беше прекарала хубава Коледа? Констанс пое юздите. В първия момент не можа да отговори, тъй като в съзнанието й изплуваха неканени нощни сцени. Под светлината на единствената свещ тя лежеше гола в обятията на любовника си. Усещаше влажната му кожа под пръстите си, усещаше го дълбоко в себе си, чуваше страстния му шепот…

Слабините й пламнаха и запулсираха болезнено. Кобилата й затропа неспокойно и задърпа юздите си.

— Милейди?

Констанс прогони грешните си мисли.

— Липсва ми сър Еврар — ако главният й рицар беше тук, пътуващият певец нямаше да успее да проникне в спалнята й и сега тя нямаше да бъде толкова объркана и нещастна. Държеше се като обикновена влюбена жена — това беше смешно.

Мъжът примигна.

— Да, милейди, всички усещаме липсата му.

— Бог да ви благослови, Карсефу. Да, Коледата мина много приятно — тя стегна юздите и поведе кобилата си към портата.

Мина доста време, преди да подредят колите в дългия керван, така както беше разпоредил Карсефу. Всички членове на персонала и рицарите бяха купили на коледния пазар подаръци за близките си. Констанс не правеше изключение. Тя беше избрала за дъщерите си огърлици от сини полускъпоценни камъни и кехлибар, както и фин лен, за летни рокли.

Ходиерн и Беатрис растяха като гъби след дъжд. Мисълта, че само след пет години ще трябва да потърси мъж на Ходиерн, я ужасяваше. Но беше обичай момичетата да се сгодяват на дванадесет и да се омъжват на тринадесет.

Или на четиринадесет, ако Констанс успееше да издейства от краля още една година свобода за дъщеря си.

Слънцето се издигна високо в безоблачното небе и стана по-топло въпреки силния вятър. Беше четвъртия ден на коледните празници. По улиците на Уинчестър се тълпеше народ. Констанс яздеше редом с Карсефу начело на кервана. На площада се бяха събрали стотици зрители да гледат мистерия. Хората влизаха в катедралата покрай купчините камъни и дървените скели, за да присъстват на божествената служба. Децата тичаха край конете и молеха за подаяния.

— Махайте се! — Карсефу се опита да ги прогони, като вдигна заплашително юмрук в желязна ръкавица. — Престанете с тези глупости! Не сте бедни. Нищо няма да получите!

Повечето бяха деца на търговци. Констанс се засмя и му заповяда да им хвърли няколко шепи фартинги. Васалът й кимна мрачно, извади от кожената си кесия шепа монети и ги хвърли сред децата, които закрещяха въодушевено и се хвърлиха да ги събират в уличната прах.

Катедралата на Уинчестър беше започната преди половин столетие и все още не беше завършена. Старата саксонска катедрала беше разрушена през последните години от управлението на Уилям Завоевателя и на нейно място трябваше да бъде издигната внушителна норманска църква. Най-голямата катедрала в Англия, хвалеше се архиепископът, ако не и в целия Запад.

На отсрещната страна на площада беше издигнат подиум, покрита с черни платна. Това беше сцената за мистерията. Едра фигура в черни одежди с изрисуван скелет представяше смъртта. Тя стискаше в ръката си коса и наблюдаваше тлъстия мъж, който изобразяваше пороците и чревоугодничеството. До него стоеше невинността, играна от мъж с руса перука.

— Свети Георги, запази ни, каква грозна жена — промърмори сърдито Карсефу. — Кой ще повярва в добродетелта й?

Констанс наблюдаваше смъртта. Когато мъртвешкият череп се обърна към нея, по гърба и пролазиха ледени тръпки. Устата й пресъхна. Очите зад маската бяха тъмни, фигурата ниска и набита. Въпреки това я прониза уплаха.

— Милейди! — извика един от рицарите й.

Констанс не можеше да обърне кобилата си, защото зрителите на мистерията я притискаха от всички страни. Затова дръпна юздите и се обърна на седлото.

Керванът спря. Непознат рицар с броня, но с вдигнат наличник, си проби път през навалицата около уличните търговци, които продаваха хлебчета и месни пастети.

Констанс чакаше. Много скоро позна тромавата фигура и лицето под шлема: Юбер дьо Варен, съпругът на сестра й Мейбъл.

Мъжът спря едрия си жребец до кобилата й.

— Мейбъл ме изпрати да ви търся — извика той и я измери с мрачен поглед. — Детето ще се роди всеки момент и сестра ви не иска никого до себе си, освен вас.

Констанс извика уплашено. Ами ако Мейбъл беше на смъртно легло? Ръцете й стиснаха до болка кожените юзди.

— Къде е тя?

Мъжът обходи с поглед редиците на рицарите. Колите чакаха заповед за тръгване.

— В къщата на майка ми северно от Бейзингстоук. Ще дойдете ли, графиньо?

— Да, разбира се — ръцете й овлажняха от страх. Слава богу, Бейзингстоук не беше много далече на север. Тя стисна ръката на Дьо Варен. — Как е сестра ми? Болки ли има? Да не би детето да не иска да излезе?

— Знам само, че иска да ви види и ме изпрати да ви търся. Мама каза, че раждането е трудно — за първи път беше свалил надменната си обвивка. Не беше грозен — според сестра й беше дори красив — но Констанс не понасяше мъже с тлъсти лица. — Аз ще избързам напред с баща си и братята си. Колите ще ни следват бавно.

Констанс се огледа неспокойно. Мейбъл я викаше. Това можеше да означава не само, че раждането е тежко, но и че сестра й е в опасност. Мейбъл не биваше да умре. Смъртта при раждане беше страшна и мъчителна.

Юбер й каза, че смята да препуска в бърз галоп до Бейзингстоук, за да пристигне преди залез-слънце. Констанс знаеше, че крехката й кобила е неспособна да издържи на бърза езда. Но куриерът Гизулф беше дошъл с едър, силен жребец, който много бързо го беше довел от Морлакс в Уинчестър.

— Трябва да се посъветвам с рицарите си — тя подкара кобилата към края на кервана. Зет й обърна коня си и я последва.

— Сестра ми лежи в къщата на графиня Селфорд в Бейзингстоук и ражда — съобщи тя. — Изпратила е да ме повикат — гласът й трепереше. Видя въпросителния поглед на Карсефу и добави: — Не знам какво й е. Мога само да се моля всичко да свърши добре.

— И аз ще се моля, милейди.

Констанс обясни, че смята да смени коня си и да препусне напред с мъжете от рода Дьо Варен. Карсефу хвърли подозрителен поглед към съпруга на Мейбъл.

— Най-добре ще бъде да разделя рицарите, милейди — заговори тихо той. — Половината ще останат с кервана, другата половина ще тръгнат с вас за Бейзингстоук.

Констанс разбра. Заслепена от тревога за съдбата на Мейбъл, тя беше готова да потегли без защита с Дьо Варенови.

— Ако позволите, аз също ще ви придружа — продължи Карсефу.

Юбер дьо Варен ги гледаше мрачно. И той, и братята му бяха известни грубияни и Констанс не вярваше, че съпругът на Мейбъл държи особено много на жена си.

— Много добре — кимна тя. — Елате с мен.

Тя скочи от седлото и махна на Гизулф да й даде коня си.