Катрин Дьовил
Аметистовата корона (10)

9

„Нито един човек не е в състояние да предскаже съдбата си.“

Софокъл, „Антигона“

В облицованата с дърво зала не бяха запалили огън и беше студено. Под масата бе поставен мангал с разпалени въглища, за да могат присъстващите да топлят краката си. Около масата седяха Констанс, брат Уеланд, главният надзирател и управителят на имението Бъксбъроу, бивш рицар, загубил едната си ръка в Светите земи. Повечето присъстващи, които бяха дошли на събранието в залата, не свалиха палтата си. Увити в тежки дивечови и овчи кожи, те стояха прави покрай стените. Снегът по раменете им се топеше и във въздуха се носеше тежка миризма.

Мрачната зала беше осветена от факли, потопени в овча мас, които разнасяха пушек и неприятна миризма. Постоянно влизаха и излизаха хора, разговаряха тихо помежду си, съветваха роднините си. Шумът пречеше на Констанс да следи изказванията, които и без това бяха трудноразбираеми. Повечето свидетели бяха крепостни, които говореха диалекта на Източна Англия, разбираем единствено за господарката и писаря брат Уеланд. Рицарите от континента и васалите им говореха нормански френски. Отец Бертран правеше записките си на църковен латински. Липсва ни само уелският, помисли си развеселено Констанс. Добре, че Бъксбъроу беше далеч на изток.

Тя се премести малко напред, за да доближи краката си до мангала с въглища, и зави коленете си с наметката. За да не мръзне твърде много по време на многочасовото съдебно заседание в залата, тя носеше широко скроена горна одежда и няколко долни ризи и се беше увила с дебела наметка, подплатена със заешки кожи. Топло боне, също подшито със заешка кожа, покриваше косата й. Навън валеше сняг и палтата на новодошлите бяха побелели. Някой се закашля и напомни на присъстващите за лошите болести, които носеше със себе си зимата. До пролетта имаше още много време.

Делото беше за женитбата между дъщерята на ковача от селото на Констанс, Невърсби, и един млад горски пазач, който беше на служба при шерифа на Рептън. Едрият мускулест говорител на Невърсби заяви, че англичаните не желаят да имат нищо общо с класовото разделение, което норманите искат да въведат в Англия.

— За нас няма значение дали е васал, или крепостник — изръмжа той. — Не възразяваме и срещу търговците. Има свободни мъже. И селяни, т.е. крепостници, които са обвързани за земята на господаря си чрез този или онзи закон — той хвърли мрачен поглед под рунтавите си вежди към управителя на Рептън. — Ние сме англичани и не признаваме норманското крепостничество.

Констанс потърка ръце, беше забравила ръкавиците си. Забеляза, че брат Уеланд мушваше ръцете си между коленете, когато не правеше записки, и последва примера му.

Английският крепостник съвсем не можеше да се приравни с норманския. В областта Бъксбъроу живееха множество крепостни с различна степен на свобода или зависимост, така че не съществуваха общи правила. Както каза говорителят, всички бяха обвързани за земята на господаря си чрез този или онзи закон. Някои работници вече не бяха крепостни, но не бяха и напълно свободни, докато други бяха съвсем независими и се смятаха за васали.

Според англичаните, крепостничеството у норманите си беше същинско робство. И като се имаше предвид бедността на крепостните, те бяха напълно прави.

Констанс погледна дъщерята на ковача, красиво момиче с гладка розова кожа и кестенява коса. Тя носеше наметка от заешка кожа, която беше разтворена и разкриваше грубо изтъкана одежда с бяла престилка. Младият горски пазач беше роден като нормански крепостен и беше доведен в Англия от Котанс, Нормандия, за да служи на шерифа. Едър широкоплещест младеж с черна къдрава коса. Красив момък, който беше направил непростимата грешка да се влюби в дъщерята на свободен мъж от чуждо село. Констанс любопитно се запита, как ли се бяха запознали двамата млади.

Управителят на шерифа на Рептън се изказа, че господарят му не е дал позволение на крепостния да се жени извън земите му. Той беше довел със себе си свещеника на село Ледбърг, което принадлежеше на шерифа, за да свидетелства, че крепостният Ралф е длъжен да се ожени за някоя си Елън, дъщеря на Хедвиг, също крепостна, като споменатата Елън също е собственост на шерифа на Рептън.

Докато управителят говореше, младият горски пазач гледаше с копнеж дъщерята на ковача.

Констанс усети напрежението между двамата. Момичето е бременно, помисли си тя. И той се страхува за бъдещето й. И има всички основания за това!

Констанс познаваше законите и не виждаше възможност да омъжи дъщерята на ковача за красивия горски пазач на шерифа. Даже да го поискаше, нямаше да й позволят да го купи. Ралф беше крепостен и беше част от ленното владение на господаря си. Даже шерифът не можеше да го продаде без феодалното си право на собственост.

Ако шерифът се съгласеше с женитбата и дъщерята на ковача напуснеше Невърсби, тя автоматично ставаше крепостна и с това собственост на шерифа.

Оттам идваше цялата бъркотия. Дъщерята на ковача да стане крепостна? В никакъв случай! Цялото село Невърсби, което, както по всичко личеше, се беше събрало до последния човек в залата, беше възмутено от тази перспектива.

Не беше ли достатъчно лошо, че щяха да дадат една от своите в чуждото село Ледбърг, в имението на друг господар, ами и трябваше да я видят омъжена за нормански крепостник? Хората застанаха решително срещу закона, който отнемаше на мъжа всичко, дори децата му, ако така желаеше господарят. В очите на селяните, норманското крепостничество не беше нищо друго, освен робство. Освен това, англичаните мразеха законите на норманите.

Интендантът Банастър се приведе към Констанс. Вдигна ръката си към устата и й прошепна:

— Няма никаква възможност да доведем момъка тук, милейди. Той трябва да се ожени за момичето, което му е определил шерифът.

Констанс сведе поглед към масата. Мисълта, че дъщерята на ковача вероятно е бременна, не я напускаше. Мъчителното теглене в стомаха й напомни за собственото й състояние.

Всяка сутрин търсеше признаци, че е забременяла, че носи под сърцето си детето на пътуващия певец. Месечното й кръвотечение беше спряло от ноември. Сега беше декември и все още нямаше признаци за скорошна менструация. Всяка сутрин на разсъмване, преди слугините да се събудят, Констанс вземаше ръчното си огледало и оглеждаше тялото си.

Липсата на кръвотечение можеше да има само една причина. Но гърдите й не натежаваха и не бяха болезнени, коремът й не надебеляваше. Цели два месеца не беше кървяла.

Констанс знаеше, че има жени, при които можеше да потърси помощ. Можеше да се обърне към старата си бавачка, която беше край нея още от раждането й. Но сърцето не й позволяваше да заговори за това. Не можеше да признае, че е била изнасилена от избягал затворник, от един безумен странстващ певец, на път към дома от замъка Морлакс. И че е възможно да е забременяла от него.

Всички се оплакваха от капризите й, защото тя реагираше на всяка дреболия раздразнено и нетърпеливо. Нощем я мъчеха кошмари, в които се виждаше в затвора, затворена от крал Хенри в едно от подземията на Бялата кула в Лондон, оставена съвсем сама в пълен мрак, обсадена от плъхове. Светът щеше да я забрави. Щяха да й носят храна по два пъти на ден и да й я подават през процеп във вратата, залостена с тежко резе. Никой нямаше да говори с нея. Никога повече нямаше да види човешко лице. Самотата и позорът щяха да разболеят душата й. Всеки път се будеше обляна в сълзи.

Сънуваше и как кралят я изпраща в манастир. Непрестанните молитви, ставането посред нощ и неколкочасовото стоене на колене в студения параклис, покорството и лицемерната набожност я смразяваха.

Най-лошото в тези ужасни видения беше съзнанието, че ще й отнемат децата. В някои сънища се виждаше да бяга с двете момиченца, искаше да вземе кораб за Дания или да избяга в някоя южна страна, в Испания или Италия. Но всеки път, когато се опиташе да се качи на кораба, идваха палачите на краля, залавяха я и изтръгваха от ръцете й Беатрис и Ходиерн, които пищяха като набучени на кол.

И от тези кошмари се събуждаше окъпана в пот и с мокро от сълзи лице. В такива моменти имаше огромно желание да убие собственоръчно пътуващия певец и да се изсмее триумфално. Каквато и да беше тайната, която го обкръжаваше, каквито и страдания да беше преживял, въобще не я вълнуваше. Искаше само той да си плати за онова, което й беше сторил — и което продължаваше да й причинява.

Но имаше и други сънища, и те я караха да потреперва. Сънища за него. Когато си спомняше за тях, лицето й пламваше от срам.

Констанс сънуваше, че танцува пред него.

Певецът лежеше на удобен диван, гол като нея, с ръце, скръстени зад главата, и я наблюдаваше. Гъвкавото му златистокафяво тяло беше изтегнато на меките кожи, членът му стърчеше силен и могъщ от златните кичури между краката. Констанс не можеше да откъсне очи от него.

Прозвуча възбуждаща музика. Тя се задвижи в дивия ритъм по толкова безсрамен начин, който не си беше представяла и в най-смелите си сънища. Вдигна крака и ги разтвори, за да му позволи да надникне в най-интимните й места. Вдигна ръце, обърна се с гръб към него и завъртя хълбоците си, докато той простена сладостно. После затанцува към него, наведе се към лицето му, приближи зърната на гърдите си до устните му. А той…

— Милейди?

Залата кънтеше от възмутени крясъци. Констанс отхвърли греховните си мисли. Младият горски пазач стоеше между двама мъже на шерифа. Дъщерята на ковача беше протегнала ръце към него и плачеше.

— Тя каза, че иска да отиде с него — съобщи й интендантът. Трябваше да повиши глас, за да надвика шума. — Шерифът на Рептън се съгласява великодушно с женитбата, ако жената се съгласи да предаде първородното си дете на баща си, ковача — той се приведе към нея. — Милейди?

Констанс се огледа смутено. Мислите й бяха толкова далеч! Докато тя се отдаваше на засрамващо похотливи видения, предизвикани вероятно от черна магия, хората на шерифа се готвеха да разделят двамата млади.

Тя изпъна рамене. Искаха от дъщерята на ковача да предаде първородното си дете? Констанс никога не би се разделила с Ходиерн или Беатрис! Такова нещо можеха да измислят само мъжете.

Тя вдигна ръка и залата постепенно се успокои. Ругатните затихнаха.

— Крепостният… — замаяна от похотливите си мечти, тя бе забравила името на младежа. — Къде е роден? В страната на норманите ли?

Управителят на шерифа я погледна смутено.

— В Котанс, милейди.

— Добре — кимна Констанс. — Това значи, че като крепостен той е обвързан за земите на шерифа, нали?

Управителят склони глава в знак на съгласие.

— Това значи, че той е крепостен във Франция — горският пазач и дъщерята на ковача устремиха изпълнени с надежда погледи към лицето на господарката.

— Чуйте, милейди — обади се Банастър и се наведе към нея. — Може би…

Констанс го прекъсна с властен жест.

— Кажете ми, управителю, какво е положението на горския пазач тук?

— Той си остава крепостен — отговори раздразнено мъжът.

— Не разбирам. Тук не е Нормандия, намираме се в Англия. Нали горският пазач на шерифа е обвързан за английската му земя?

— Не става въпрос за това — изръмжа управителят. — Крепостният си остава крепостен, все едно дали е тук, или в Нормандия.

— Ние в Англия нямаме крепостни, такива, каквито са на континента — извика гневно говорителят на Невърсби. — В Англия няма закон, който обвързва мъжа като крепостен, прави го изключителна собственост на господаря му и го приковава завинаги към земята му!

Никой от присъстващите, включително Констанс, не познаваше законите в подробности. Но всички бяха убедени, че в Англия беше валидно английското право, а не норманското. От дъното на залата, където стояха работниците, се чуха одобрителни викове. Рицарите на Еврар, застанали на пост край стените, посегнаха към мечовете си.

Управителят се посъветва с хората на шерифа. Това трая доста време. Тримата бяха застанали с гръб към подиума, за да не ги чуват.

Брат Уеланд попита интенданта:

— Как мислите, какво ще направят?

Едноръкият рицар вдигна рамене. Констанс рисуваше с пръст по масата. Може би горският пазач бе срещнал дъщерята на ковача на панаира, който се организираше на Свети Михаил. Ако беше така, той се бе отдалечил твърде много от земите на господаря си.

Най-после управителят се обърна отново към подиума.

— Крепостният трябва да се върне в Рептън и никога повече да не влиза във вашите земи, милейди — заяви той. — Той е длъжен да се подчини на волята на господаря си и да се ожени за дъщерята на крепостния, която му е определена.

Дъщерята на ковача простена измъчено.

Констанс наблюдаваше с присвити очи писаря на шерифа.

— Вие трябва да разберете, управителю, че това е точка, която ще доведе до бъдещи разногласия. Дали норманският крепостен е такъв и на английска земя? Когато крепостният пътува с господаря си например като камериер, аз мисля, че положението му не се променя.

Управителят поиска да я прекъсне, но тя продължи невъзмутимо:

— Но дали човекът, който живее според английските закони и обичаи, остава крепостен според норманските закони — ето този въпрос трябва да изясним.

Представителят на шерифа е само един прост управител, размишляваше Констанс, господарят му е само кралски чиновник, събирач на данъци и въпреки това и двамата си въобразяват, че имат право да предизвикват нея, дъщерята на един граф, в собствената й къща и да й отнемат селяните. Изведнъж й хрумна, че двете лисици искат пари и им се ще тя да откупи горския пазач. Вероятно само заради това настояват толкова упорито, че момичето няма право да се омъжи за избраника си. Ядосана, тя се опита да си представи плана им в подробности.

— Ралф няма да се ожени за вашето момиче — повтори рязко управителят. — Щом ми задавате този въпрос, аз ви давам отговора си — женитба няма да има.

Констанс опря брадичка на дланта си. В залата настъпи тишина, всички чакаха да чуят думите й.

— При следващото си посещение в Лондон, когато се видя с негово величество, нашия славен крал Хенри — започна тържествено тя, — който, както всички знаят, се занимава задълбочено с тълкуването на законите, ще му представя този интересен въпрос. Можем ли да смятаме, че норманският крепостен остава такъв и на английска земя?

Управителят отвори уста, но тя не му позволи да вземе думата.

— Крал Хенри много обича научните дебати и с удоволствие тълкува законите. Може би Негово величество, нашият добър и мъдър крал Хенри, ще благоволи да обсъди тази спорна точка и с вашия господар, шерифа на Рептън.

Очите на управителя засвяткаха неспокойно.

— Вие правилно отбелязахте, че нашият господар, крал Хенри, е голям учен — той се огледа с нарастващо безпокойство. — Е, добре, ще позволим на момичето от Невърсби да живее с крепостния Ралф, докато шерифът определи дали женитбата й за него ще я остави свободна, или ще я направи норманска крепостна.

Констанс нямаше никакво намерение да остави решението в ръцете на шерифа на Рептън. А управителят знаеше много добре, че господарят му няма никакво желание да обсъжда с английския крал въпроса, дали един нормански горски пазач остава крепостен, щом живее на английска земя, или не. През последните години, след смъртта на единствения си син, Хенри беше станал още по-жесток и непредвидим и всички се бояха до смърт от капризите му.

Интендантът Банастър, който седеше до Констанс, се покашля и бързо прикри устата си с ръка. Тя забеляза как странно я гледаше младият брат Уеланд, сякаш очакваше господарката му всеки миг да се превърне в огромен прилеп и да отлети през прозореца.

— Мисля, че кралят ще прояви голям интерес към днешното дело — продължи да размишлява на глас тя. — Той лично ще се заеме с проучването на въпроса, дали дъщерята на ковача е свободна или крепостна, когато се омъжи за човек на шерифа.

Управителят помрачня още повече.

— Да, мисля, че това е желанието и на господаря ми — отговори най-после той.

Някой в дъното на залата изруга сърдито.

— Всъщност, това дело не е чак толкова важно — побърза да добави управителят. — Женитбата на един крепостен е без значение за господаря ми. Бог знае, че той има много по-важни дела.

Настъпи пауза, през която хората на шерифа оживено шепнеха в ухото на управителя. Интендантът Банастър се приведе към Констанс.

— Това беше отличен ход, милейди. Сигурен съм, че ще се вразумят.

Управителят излезе напред.

— Милейди, изразявам мнението на господаря си, шерифа на Рептън, като казвам, че изричното му желание е да пази мира и доброто съгласие с вас, най-добрата си съседка. Шерифът на Рептън желае да узнае какво възнамерявате да сторите по това дело, нищо повече.

Констанс не погледна нито към брат Уеланд, нито към Малъри Банастър.

— Може би негово величество, нашият милостив крал, много скоро ще благоволи да ни осведоми относно възгледите си по този важен въпрос — отговори невъзмутимо тя. — Ние всички трябва да знаем какво казват законите за брака между свободна жена и нормански крепостен, който живее на английска територия. И в какво положение ще бъдат децата им. И шерифът, и аз, очакваме с нетърпение решението му.

Отец Бертран, седнал в края на дългата маса, попита тържествено:

— Ще позволите ли да разгласим предстоящия брак?

Констанс се облегна назад. Макар да ръмжеше недоволно, управителят се съгласи сватбата да бъде обявена. Горският пазач хвърли тържествуващ поглед към дъщерята на ковача. Отец Бертран завърши записките си и прочете обявлението. Една седмица след разгласяването, Ралф, крепостен на шерифа на Рептън, ще се ожени за Едит, дъщеря на ковача, свободна гражданка на Невърсби, и двамата ще се заселят като свободни граждани в село Рептън.

Констанс, която продължаваше да рисува с пръст по масата, усети злобно задоволство, примесено с леко разочарование. Всъщност аз не сторих нищо друго, освен да изтъргувам една женитба между селяни с управителя, а косвено и с шерифа на Рептън, каза си тя. Жулиен я беше предупредил да стои далече от тези неща. Ралф щеше да отведе съпругата си в село Рептън и там двамата щяха да бъдат недостижими за нея. А шерифът, жесток и алчен мъж, непременно щеше да поиска сметка от графиня Морлакс. Сигурно през ръцете й щяха да минат още много съдебни заседания и отново щеше да се убеждава, че не е в състояние да подреди живота на хората си. Но в случилото се имаше и нещо добро: шерифът на Рептън никога вече нямаше да посмее да се държи така предизвикателно с нея.

Селяните от Невърсби и пратениците на шерифа напуснаха залата. Следващото изслушване беше за граничен спор. Във всяко съдебно заседание имаше поне по един граничен спор. Констанс слушаше с половин ухо. Не остана изненадана, когато в залата влезе пратеник на Пиер дьо Жервил. Тя се обърна към Малъри Банастър:

— Всъщност не очаквах скоро да получа вест от Морлакс.

Когато му дойде редът, пратеникът й предаде почтителните поздрави на васала й Пиер дьо Жервил и молбата му да изпрати на верните си люде в Морлакс храните, от които би могла да се лиши, тъй като гладът се разпространява.

— Този некадърник — промърмори ядосано управителят. — Милейди, та вие бяхте там само преди седмици!

Констанс беше предвидила тази молба. Сега разпита пратеника за уелския добитък и за житото, което беше изтъргувала, но той като че ли не знаеше нищо за сделката.

Не й се искаше да заминава отново за Морлакс, предпочиташе да прекара Коледата в уютния Бъксбъроу, но явно не й оставаше нищо друго. За съжаление, не виждаше начин да освободи Пиер дьо Жервил от длъжността му. Семейството му беше старо и уважавано, също като нейното, и тя нямаше право да го изложи по този начин. Трябваше да измисли нещо друго.

Констанс махна на Еврар да се приближи, като продължи да разпитва пратеника какви са потребностите на селяните. Главният рицар застана до нея и удостои с мрачно лице списъка на Жервил.

— Ще ни трябва целия отряд — каза й тихо Еврар. Провизиите, които искаше управителят на Морлакс, бяха в такова количество, че щяха да бъдат необходими дори повече от сто рицари, за да ги охраняват по трудния път към Морлакс в средата на зимата.

Но графинята не можеше да се лиши от всичките си рицари. Констанс подаде списъка на брат Уеланд и той зачете на висок глас. Още след петата точка младият монах извика сърдито:

— Света майко божия, откъде ще съберем всичко това?

Седящите на масата размениха безпомощни погледи. Констанс стана и напусна залата с големи крачки. Еврар и управителят трябваше да се справят сами с този неприятен случай.

Стражите до вратата, увити в овчи кожи, видяха господарката си и вдигнаха оръжията си за поздрав.

Селяните се бяха разотишли, граничните спорове бяха уредени, следователно стражите вече не бяха нужни. Констанс ги освободи, а мъжете се ухилиха доволно и се запътиха към кухненското крило.

Констанс остана известно време навън, загледана в играта на снежинките. Кравите, които бяха изведени на открито, се притискаха страхливо към оградата на пасището. По пътя към Невърсби препускаше каруца и седналите в нея мъже и жени се бяха покрили с общо платнище.

Констанс положи ръка върху корема си. Не преставаше да мисли за възможната си бременност. Представи си златнорусия безумец, който я бе взел с такава сила през онази бурна нощ в палатката й, припомни си подигравателните му думи, видя искрящите му очи.

Представи си какво би било да роди детето му. Сигурно ще бъде момче. Много й се искаше да има момче. Сигурно ще бъде много красиво.

Констанс се обърна, прекоси двора и влезе в къщата. Много добре знам какво ще означава това, помисли си горчиво тя. Катастрофа. Гибелта й. Каква глупачка беше да си играе с тази мисъл.

 

 

Решиха да тръгнат за замъка Морлакс четири дни преди Коледа. Еврар състави отряд от петдесет рицари, Малъри Банастър успя да събере по-голямата част от исканите от Дьо Жервил хранителни запаси. Само след няколко дни обаче, в замъка пристигна специален кралски пратеник. Констанс прие запечатаното послание на Хенри на стълбата на голямата къща. Тъкмо разпределяше слугините за почистването на голямата зала и ръцете й бяха пълни с метли и парцали. Едва след като се освободи от тях, тя взе пергамента и го разгъна.

„Негово величество крал Хенри, владетел на Англия с божията милост, заповядва на Констанс, графиня на Морлакс, да тръгне незабавно за Уинчестър, за да прекара коледните празници заедно с краля и семейството му.“

Неспособна да продума, Констанс погледна смаяно пратеника, който беше донесъл злокобната заповед.

Имаше чувството, че най-лошите й опасения се потвърждават.