Айлин Гоудж
Остани до мен (6)

Пета глава

Франи крачеше нервно във фоайето на хотел „Шери Недърланд“ и чакаше Кийт Холоуей да се появи. Нямаше търпение да се запознае с него. От разговора им по телефона и от онова, което бе прочела от книгата, той й се бе сторил интересен мъж, който е видял черната страна на хората и въпреки това не бе загубил чувството си за хумор. Дали щеше да се окаже по-различен на живо? При някои от авторите й имаше огромна разлика между твореца и личността. Като например Линъс Мънсън, царя на ужаса, който създаваше бестселъри, посветени на различни фобии, или пък почти патологично срамежливата Бет Хъбард, която пишеше секси исторически романси под псевдонима Аманда Брекънридж. Вечерта щеше да се проточи безкрайно дълга, ако Кийт се окажеше досаден, въпреки че описанията му на рокендрол сцените от седемдесетте бяха завладяващи.

Вратата на асансьора се отвори и отвътре излезе привлекателен мъж на трийсет и няколко, облечен в дънки и сако. Забеляза я и се приближи.

— Ти сигурно си Франи. Здрасти, аз съм Кийт.

— На снимката изглеждаш различен — отбеляза тя и стисна ръката му. Искаше да каже, че е по-хубав.

— Когато някой ми каже нещо подобно, имам чувството, че съм на среща с непозната — отвърна с усмивка той. Беше висок, над метър и осемдесет, с хубаво стегнато тяло, загорял, с изключение на тънките бели бръчици, които тръгваха от ъглите на кафявите му очи.

Франи се разсмя.

— И на мен ми се е случвало.

Кийт се извини, задето не е дошъл навреме, и обясни, че полетът му имал закъснение, че току — що се бил регистрирал в хотела.

— Няма проблем. Направила съм резервацията за осем и половина, за да ни остане малко повече време — обясни тя, докато тръгваха към изхода.

Вечеряха в грилрума на „Четири сезона“ и през това време тя му обясни как смята, че ще протече утрешната среща с издателя.

— Ерик ще ти хареса. И да исках, нямаше да мога да ти намеря по-добър редактор. Казах ли ти, че е работил в списание „Ролинг Стоун“? Не обръщай никакво внимание на Гречен. Ще ти проглуши ушите, но знае какво прави, когато стане въпрос за маркетинг. Най-важното е, че всички до един са във възторг от книгата. Залагат много на нея.

— Появи се нов проблем — той сниши глас. — Говорила ли си със Стиви?

Франи кимна.

— Знам за нея и Грант, ако това имаш предвид.

— Кой друг знае?

— Още двама. Засега иска да пазим тайна. Не е нужно да ти казвам, че пресата ще ни разкъса, ако научи. Последното, което й трябва, е да я погнат папараци и да я следят на всяка крачка.

— Тази работа с Лорън Роуз може да усложни нещата — изтъкна той. — Ако тя повдигне обвинения, Стиви ще трябва да ходи да вижда Грант зад решетките.

— Според нея той е невинен — настоя Франи. Кийт отпи замислен от виното и огледа грилрума, толкова подобен на добре смазана машина в пиков час; сервитьорите се стрелкаха между масите, без да губят и минута време, разнасяха ястия под сребърни похлупаци, за да бъдат горещи, когато ги поднесат по масите.

— Нека просто кажем, че няма доказателства за противното. От друга страна, от всичко, което съм чувал, той е странен тип. Дори Стиви го казва. Да не говорим, че не е тайна, че по едно време е имал проблеми с алкохола.

— Дали все още ги има?

— Знам само, че е постъпил за няколко месеца в „Сиера Тусон“, веднага след като цялата работа с Лорън поутихнала — обясни той. — Дали след това се въздържа от алкохол, или не, изглежда, никой не знае.

— Нали не мислиш, че Стиви е в опасност? — Франи усети как потръпва при тази мисъл.

— Съмнявам се, след всичко, което ми разказа. На нея сигурно ще й бъде много трудно, ако открие, че той я лъже.

— Тя е силен човек. Ще се справи.

— Познаваш я отдавна, нали? — попита Кийт и лапна парче патица.

— Още от колежа. Запознахме се на една демонстрация срещу апартейда, още по времето, когато Нелсън Мандела беше в затвора; имаше едно момиче с яркочервена коса, на китките бе наредила безброй гривни и крещеше по-силно от другите, размахваше плаката си като меч, когато полицията се появи.

Той я попита къде са учили и заговориха за избора й на работа. Умееше да изслушва, а най-важното бе, че разбираше черния й хумор. Много скоро вечерята заприлича повече на среща, отколкото на делова вечеря. Ако все пак бе среща с непознат, Франи щеше да проклина безмълвно онзи, който бе уредил срещата. Но той се оказа точно мъжът, на какъвто се бе надявала, докато понякога флиртуваше с непознати в интернет. Кийт беше интелигентен, внимателен, достатъчно хубав, за да я накара да съжалява, че не бе облякла нещо по-сексапилно вместо консервативния костюм.

— Ами ти? — попита тя. — Какво те накара да се заемеш с новините?

— Изборът ми беше лесен — отвърна той. — Никак ме нямаше с китарата.

Тя му се усмихна.

— Значи не се шегуваше, когато каза, че си мечтал да станеш звезда на рокендрола?

— Не беше просто мечта. Имах си собствена банда. „Нион кънспираси“. — Той се намръщи. — Ужасно звучи, знам. Няма нужда да казвам, че така и не успяхме да пробием. Свирехме само на разни местни събития. — Франи забеляза тъга в усмивката му, дори след всички тези години.

— Не съжалявай. Навремето ходех на уроци по степ, но така и не разбрах как да не настъпвам собствените си крака — сподели тя.

— По онова време чичо ми беше управител на малка кабелна телевизия — подхвана той. — Започнах да работя при него, след училище разнасях кафе, изпълнявах всякакви поръчки. В колежа известно време се чудех каква магистратура да запиша, накрая се спрях на комуникации, защото беше единственият предмет, за който не знаех абсолютно нищо. Не съм съжалявал нито за миг. До скоро.

— Защо реши да напишеш книга?

— Май това се оказа начинът да изживея старата мечта — засмя се Кийт.

— Не ти ли липсва забързаното ежедневие в телевизията? — попита тя, припомнила си няколкото пъти, когато бе посещавала Стиви в нюзрума; в сравнение с непрекъснатия екшън там, издателската работа й се стори съвсем спокойна.

Той сви рамене.

— Липсва ми от време на време, когато се появи някоя сензация. Затова пък часовете на работа никак не ми липсват. Сега всяка сутрин ставам с изгрева, докато преди ми оставаше време, колкото да си поема глътка въздух.

— Разбирам те. Преди не ходех никъде, без да понеса някой ръкопис — кимна тя. Четеше в самолети, в ресторанти, докато чакаше човека, с когото имаше среща за обед, дори в тоалетната. — След това, един ден ми хрумна, че ако не забавя крачка, ще осъмна и ще открия, че съм станала бабичка, която няма нищо, освен разни посвещения от признателни автори и книги, които събират прах по полиците.

— Да осъзнаеш истината е едно — подхвърли той, — друго е да промениш нещо.

— За мен важният въпрос бе, че биологичният ми часовник тиктака неумолимо. — Усети как бузите й пламват. Нямаше намерение да му разкрива лични тайни.

— Което ще рече, че напоследък носиш нещо друго, не само ръкописи, така ли? — досети се той и очите му заблестяха.

Франи кимна и почувства как топлината по бузите й слиза към врата.

— Терминът ми е през февруари.

— Честито. — Той вдигна чашата вино. — Сигурно двамата със съпруга ти сте във възторг.

— Нямам съпруг. Само аз съм.

— Значи си на крачка пред мен. Аз май ще поизчакам, докато се оженя.

— Има ли такава възможност? — попита уж небрежно Франи.

— В момента няма. — Той задържа погледа й по-дълго от нормалното. — Преди време имах много сериозни намерения към една жена. Бедата бе, че работех толкова много, че никога не бях до нея, за да се превърна в съпруг, а пък за деца и дума не можеше да става.

— А искаш ли деца?

— От голямо семейство съм, така че… да, винаги съм искал свое дете — отвърна той, сякаш в това нямаше нищо необичайно.

„Този мъж истински ли е?“, питаше се Франи. Усети как пулсът й се ускори. Не биваше да забравя, че са на делова вечеря, не на среща.

След вечерята се разходиха по Парк авеню, където нарцисите и лалетата бяха подменени с ярки туфи им пасианс. Когато Кийт й подаде ръка, за да пресекат улицата, й се стори напълно естествено да отпусне длан в неговата и да я задържи дори след като се качиха на отсрещния тротоар.

Стигнаха до хотела му и тя усети, че няма желание да се разделя с него. Единствено мисълта, че утре ще се срещнат отново й помогна да се въздържи, когато той предложи да продължат разговора си в бара. Ако не си легнеше скоро, обясни тя, на следващия ден нямаше да може да мисли. Макар че като се прибра в апартамента си, тя така и не успя да заспи. Умората, която я притискаше напоследък, бе изместена от прилив на енергия, докато прехвърляше всяка казана дума и всеки жест на Кийт. Въобразяваше ли си, или той проявяваше интерес към нея? Ами ако не грешеше? Щеше ли да бъде проява на непрофесионално отношение, ако излезеше на среща с един от авторите си? Да, със сигурност щеше да се получи неловко, защото не биваше да забравя състоянието си. Освен това ги разделяха шест хиляди и петстотин километра. Въпреки това, когато най-сетне започна да се унася, тя се питаше кои от авиокомпаниите дават намаление за чести полети.

Срещата на следващия ден мина гладко. Всички останаха очаровани от Кийт, също като нея. Обсъждаха маркетинговата стратегия, която щеше да включва обиколка на страната и участие във водещи телевизионни предавания. Фактът, че Кийт има богат опит в телевизията не убягна на Гречен Хенслър, директора по продажбите, която се държа като дете, получило нова играчка. Щом седнаха да обядват, тя се настани до него и се опита напълно да обсеби вниманието му, затова Кийт и Франи се усмихнаха многозначително един на друг. Щеше да се развълнува още повече, когато Кийт разкриеше пикантната подробност за Стиви, която все още пазеше в тайна.

Същата вечер двамата с Франи седнаха в малко бистро близо до хотела му и той настоя този път да я почерпи. По-късно, когато се върнаха в „Шери Недърланд“, я покани да пийнат по чашка в стаята му. Франи знаеше какво ще се случи, освен ако не си бе въобразила, и докато се качваха с асансьора, тя усети тръпка. Не я бе усещала много отдавна — тръпката на надеждата.

Бе застанала до френските прозорци в стаята му и наблюдаваше милионите светлини из Манхатън, гледка, която никога не й омръзваше, независимо колко дълго живееше в града — тя бе олицетворение на всичко, което Франи се опитваше да постигне през годините, всичко, за което бе копняла още от времето, когато живееше в тесния апартамент в Бруклин с майка си и Боби, когато Кийт застана зад нея и я прегърна. Видя лицето му очертано до нейното на тъмния прозорец. Притаи дъх и за момент не можа да помръдне, а след това бавно се обърна към него. Очите му блестяха и отразяваха светлините на града, когато той се наведе, за да я целуне нежно по устните.

— Цяла вечер чакам този момент — прошепна той в ухото й.

— Значи ставаме двама. — Прегърна го през врата, облегна се на него и отвърна на целувката му.

Преди да се опомни, двамата бяха на леглото, краката им се преплетоха, докато проучваха телата си с устни. Кийт пръв се отдръпна, лицето му беше поруменяло, а ризата — извадена от панталоните.

— Нали не мислиш, че се пробвам за флирт за една нощ? — промълви с дрезгав глас.

— Как ли пък не. Не забравяй, че чакам петнайсет процента от теб — пошегува се Франи. — Стига все още да ме искаш за агентка.

— Не искам никой друг. — Той нави масур от косата й на пръста си и я придърпа по-близо. — Единственият въпрос е дали да продължим.

— Какво имаш предвид? — Сърцето й тръпнеше и тя се почувства слаба, напълно немощна.

— Какво ще кажеш за връзка от разстояние — ти на единия бряг, аз на другия? — Устните му се извиха в прелъстителка усмивка.

— Нищо не мога да кажа — отвърна предпазливо тя. — Никога досега не съм имала такава връзка.

— Другия месец ще идвам пак. Искам да се видим отново.

— Ти сериозно ли говориш? — Отдръпна се, за да го погледне. От опит знаеше, че когато един мъж ти се струва прекалено добър, за да е истински, се оказва точно така.

— Защо си толкова изненадана?

— Първо, бременна съм.

— Ти да не би да си помисли, че те пързалям, когато ти казах, че обичам децата? — притисна устни към врата й и описа с език малки кръгчета по меката част на ухото и.

— Обзалагам се, че го казваш на всички жени.

— Само на онези, които са в положение.

— Знаеш как да приласкаеш едно момиче — отвърна през смях тя.

— Говоря напълно сериозно. — Този път усмивката и нямаше. — Искам да се видим отново.

Франи се поколеба, преди да отговори. Нямаше резерви. Просто размишляваше над иронията на събитията, защото вече бе изгубила надеждата да срещне някого. Защо точно сега, след като й предстоеше да си купува дрехи за бременни вместо секси бельо?

След като Кийт бе навит, тя бе навита също.

Ухили се и отвърна:

— Нямаш проблем, господине.