Айлин Гоудж
Остани до мен (21)

Двадесета глава

На следващия ден Стиви остави Франи на летището с махмурлук, по-тежък от целия й багаж, и реши да отскочи до Грант. Беше си освободила деня, освен това имаше нещо, което искаше да обсъди с него. Оказа се, че честите й посещения в дома му не са останали незабелязани. Сред колегите и съперниците й се бе разнесъл слухът, че е успяла да си уреди интервю с неуловимия Грант Тобин. Налагаше се в най-скоро време да изясни нещата, иначе някой друг щеше да грабне сензацията изпод носа й. Най-трудното щеше да е да накара Грант да се съгласи. Той се държеше като плашлив кон, когато ставаше въпрос за журналисти. Нещата ставаха още по-сложни, защото окръжният прокурор имаше намерение да възобнови делото по случая Лорън Роуз.

Докато бе на магистралата, тя набра номера му и се изненада, когато вдигна самият Грант. Очакваше да попадне на Виктор.

— Значи напоследък сам се обаждаш.

— Виктор е във фитнес залата — поясни Грант. Луксозната вила имаше и добре оборудвана фитнес зала, използвана единствено от Виктор. Това бе една от причините той да прилича на трикрилен гардероб. — Какво става?

— Нищо интересно. Мислех да намина, ако не си прекалено зает.

— Не знам. Трябва да си проверя дневника — отвърна сухо Грант.

Половин час по-късно тя спря на алеята пред къщата. Денят бе доста хладен и потръпна, когато слезе от автомобила и й се прииска да си бе облякла по-дебело яке. Отдалече забеляза господин Мори на електрическата косачка, бръмченето й беше толкова тихо, че звучеше като жужене на насекомо. Мария, икономката на Грант, я посрещна на вратата.

— Господин Грант каза чувствате се като у дома рече Мария, когато я въведе и обясни, че той говорел по телефона. Ниската закръглена жена работеше при Грант от години и с нея се отнасяха като с член от семейството, не като с прислужница.

Стиви й благодари и обиколи стаите, когато приглушено дрънчене я привлече към стълбите, които водеха към фитнес залата на долния етаж, където Виктор бе полегнал на гръб и вдигаше тежести от поне сто и трийсет килограма. Тя го изчака да приключи със серията, преди да му се обади. Подновеното разследване щеше да доведе до нови разпити на служителите, а Виктор бе най-важният от тях. Напоследък двамата се разбираха малко по-добре и тя много се стараеше да се държи приятелски с него — искаше да му зададе някой и друг въпрос, с надеждата да разбере дали има неща, които той знае, а не е казал на полицията и по този начин да хвърли светлина върху нощта, за която Грант не помнеше почти нищо.

Той я забеляза, надигна се задъхан, целият беше облян в пот.

— Здрасти — вдигна той ръка за поздрав.

— Колко? — кимна тя към щангата.

— Сто и петдесет — сви рамене той и посегна към кърпата, метната върху стойката, и попи потта по челото си.

— Леле. Сигурно често тренираш.

— Една от благините на работата — ухили се той и зъбите му лъснаха зловещо. Захвърли кърпата настрани и посегна към нова тежест, достатъчно тежка, за да получи Стиви гръбначно изкривяване, вдигна я без усилие и бицепсите му се надуха.

— Моята представа за облага е допълнителен почивен ден — отвърна тя.

Той я погледна, без да спира.

— Май нямаш много свободно време, а?

Престори се, че не забелязва намека, че посещенията й в дома на Грант са част от работата, и отвърна:

— В Холивуд дори мъртвите не спят.

Виктор я погледна недоумяващо и тя обясни, че мъртвите знаменитости са истински златни кокошки за наследниците им. Въпреки че живите звезди й създавали най-много работа.

— И кеф ли ти е да се ровиш в мръсотиите им? — Думите му прозвучаха, сякаш бе убеден, че е така.

Тя наблюдаваше как капка пот си проправя път по белязаната му буза.

— Не съм се хванала на тази работа, за да разголвам тайните на знаменитостите, ако това имаш предвид.

— Ами? — той изви вежди. — А какво ще кажеш за старите рок звезди?

— Ако намекваш, че става въпрос за някакъв подъл замисъл — вирна тя брадичка към горния етаж, където Грант сигурно все още говореше по телефона, — значи грешиш. — „Ама какво си въобразяваше Виктор, че се готви да разкрие тайните на собствения си баща ли?“

— Да бе, знам, че се опитваш да наваксаш със стария си баща.

Тя настръхна.

— Нещо такова.

— Имаш ли представа с кого разговаря в момента по телефона?

— Не, с кого?

— С адвоката си.

Хрумна й, че това е проблемът. Сигурно Виктор е решил, че тя ламти за парите на Грант, че още от самото начало е имала намерение да го омае, за да я включи в завещанието си. Единствената причина, поради която той проявяваше интерес, е да не би това по някакъв начин да му се отрази. Престори се, че не разбира намека, за да не заподозре, че се опитва да измъкне информация от него.

— Сигурно става въпрос за нещо важно. Доста време говори. — Каза го небрежно, сякаш нямаше представа за какво намеква той, а истината бе, че наистина не знаеше.

— Не знам. Не е моя работа. — Той изръмжа, напъна щангата, лицето му се разкриви от усилие и бицепсите му отново се надуха.

Досега го бе виждала единствено с ризи с дълги ръкави и се запита дали не се тъпче със стероиди. Не бе възможно човек да отгледа такива мускули само ако блъска във фитнеса. Пристъпи напред, за да го огледа по-добре, очарована и същевременно отвратена. И този момент забеляза татуировката под лакътя — роза, увита около кръст, на който се виждаше главата на Христос, а едно клонче образуваше венеца. Стори й се позната и след няколко секунди си спомни. В интервюто, което Лорън Роуз бе дала, спомена за кръст и роза, спомен, който така и не успяваше да разбере откъде идва.

Сега вече всичко си идваше на мястото. Разбра защо Виктор се отнася към нея като към натрапница, защо се държа толкова враждебно единствения път, когато го попита за нощта на престъплението. Спомни си и разказа на прислужницата, която бе разказала различна версия от тази на Виктор. Може би той все пак знаеше повече, отколкото признаваше.

— Страшна татуировка — рече тя и посочи ръката му.

— Мерси.

Стиви веднага забеляза, че той се намести така, че тя да не я вижда.

— Познавах един, дето си беше татуирал цялата конституция на гърдите — заразказва тя. — Сигурно много боли, докато я правят.

Виктор изгрухтя в отговор.

— Сигурно имаш много висок праг на болката — продължи тя. — Или пък ти е приятно да ти причиняват болка.

Поаленялото му лице помръкна, той пусна щангата на пода и тя изтрещя.

— Ти какво намекваш? — изръмжа той и се врътна към нея.

— Просто се питам дали не знаеш за Лорън Роуз повече, отколкото си казал. — Посрещна студения му поглед и усети как по гърба й плъзва тръпка. Какво можеше да направи, да я убие посред бял ден, и то когато Грант и другите ще притичат, ако извика? Въпреки това отстъпи крачка назад, когато той се приближи, и си каза, че изражението по лицето му никак не й харесва.

— На теб влиза ли ти в работата? — попита той и тъмните му очи заблестяха страшно.

— Знаеш, че Грант си мисли, че той е дръпнал спусъка — напомни му тя.

— Ти откъде знаеш, че не е той?

— Възможно е — кимна замислено. Грант сам бе признал, че е бил така надрусан онази вечер, че нямало да забележи нищо, дори самолет Боинг 747 да катастрофираше в двора. — Но предполагам, че не го е направил.

— Значи е, както той казва. — Виктор посегна към кърпата и отново попи потта от лицето си. — Както и да е, свидетели няма. Освен това единствените отпечатъци по пистолета са нейните.

— Който го е направил, може да е избърсал отпечатъците си, преди да пъхне оръжието в ръката й.

— Както сама каза, възможно е — отвърна Виктор и сви рамене.

— Нека да допуснем, че са били твоите отпечатъци, ти така ли си щял да постъпиш?

Той й отправи подигравателна усмивка и поклати глава.

— Няма да стане, малката, няма да се хвана на тази въдица. Може и да умееш да караш хората да се разприказват, но аз не съм ти някоя холивудска курветина, дето гледа как снимката й да попадне във вестника.

— Може би просто предпочиташ да разкажеш на полицията — подхвърли тя.

Той я погледна странно и много пресметливо.

— Вече им казах всичко, което знам.

— Говори се, че подновяват разследването. Според мен ще им бъде доста интересно да погледнат татуировката ти. — Стиви кимна към ръката му. — Лорън помни нещо за рози и кръст. Кой знае, може пък да има връзка.

— Нищо не могат да докажат. — Въпреки че говореше надменно, бе очевидно, че е притеснен.

— Може и да е така, но съм сигурна, че ще искат да поговорят с теб. — Тя бръкна в чантата, за да напипа мобилния си телефон.

Виктор започна да нервничи, когато тя го извади.

— Голяма си мръсница.

— Нима?

— На теб какво ти влиза в работата, да не би да искаш скапано ексклузивно интервю? — подигра се той.

— Нека просто кажем, че ми се иска нещата да се изяснят. — Стиви натисна едно копче на телефона. Беше записала номера на полицейското управление на Ел Ей, защото не знаеше кога ще й се наложи да го използва, в кой момент щеше да се натъкне на знаменитост, прекрачила закона или на някоя подозрителна смърт — и сега просто трябваше да прехвърли номерата, за да го открие. Пръстът й бе над копчето, когато Виктор грабна телефона от ръката й и го метна на пейката, по която все още личеше потният контур на тялото му.

— Не ми трябват ченгетата да ми досаждат. И без това ми дишат във врата — изсъска той. Стиви си спомни от старите изрезки, които бе чела, че Виктор има полицейско досие — някаква връзка с улична банда от младостта му.

— Добре тогава, кажи ми какво знаеш. — Тя взе телефона си и го пъхна обратно в чантата.

Виктор се намръщи, сякаш мислеше.

— Ама е неофициално, нали? — Тъй като тя не отговори, той се изсмя грозно. — Какво пък толкова. Нищо не можеш да докажеш. Почни да дрънкаш простотии за мен и ще те съдя, докато се скапеш. Ще кажа, че си просто една тъпа кучка, която не ме оставя на мира.

На Стиви не й трепна окото.

— Защо да не те оставям на мира, Виктор?

— Тя не ме оставяше на мира.

— Коя тя?

— А ти коя мислиш? Кучката, заради която започна цялата работа.

— Лорън ли?

— Да. Тя не е каквато си мислиш, невинна и миличка. Сама си го просеше.

— Какво си е просела?

Гледаше я право и очите, но погледът му бе празен, сякаш се бе отнесъл някъде, в друго измерение, което съществуваше единствено в главата му.

— Тя си играеше с него. — Несъмнено говореше за Грант. — Играеше си и с двама ни и се преструваше, че иска мен. Мамицата й на мръсницата.

— Значи между вас, двамата, е имало нещо? — Стиви цялата тръпнеше, както се случваше винаги, когато попаднеше на нещо голямо.

Той отново сви рамене, което тя прие, за да.

— А Грант знае ли? — попита тя и се опита да доизясни нещата.

— През повечето време той беше така надрусан, че не можеше да си намери оная работа — изсмя се Виктор.

Браво, чудесен начин да говориш за работодателя си, помисли си Стиви. Бе таил всичко това така дълго, че вече не се сдържаше. Беше наясно, че Грант не го държи толкова време заради приятния му характер, затова бе решила, че е от благодарност. Години наред Виктор се бе грижил за него, когато е губел съзнание, той го бе почиствал и слагал в леглото. Очевидно бе правил дори повече от това — беше се грижил за сексуалните нужди на гаджето на шефа. Въпреки това не можеше да си обясни защо му е на Виктор да простреля Лорън в главата.

— Бил си влюбен в нея, нали? — сети се тя. — Не си могъл да се стърпиш, когато си разбрал, че тя те използва, и си решил да й дадеш урок.

— Не беше точно така. — Той се отпусна тежко на пейката и се загледа някъде напред, очите му бяха все така празни и безизразни. Очевидно бе, че се опитва да се пребори със себе си, но желанието да разкрие истината надделя на чувството му за самосъхранение. — Наистина я обичах. Просто се опитвах да й докажа, че с мен ще й бъде много по-добре. Можех да намеря малко пари… — Стиви веднага се сети откъде, — и всичко щеше да е наред. Нямаше да сме богати, но щяхме да се оправяме добре. Само че тя ми се изсмя в лицето. Отвърна, че не искала пари от мен. Гледаше ме така, сякаш бях играчка… Просто… Абе, не знам… Нещо ми стана и превъртях. Знаех къде си държи пистолета. Исках само малко да я постресна, да я накарам да разбере, че не може да се държи така с мен. Само че… — той отпусна глава в ръцете си и стисна чело.

— Пистолетът гръмна — завърши тя вместо него.

Мълчанието му й разкри всичко, което искаше да разбере.

Стиви знаеше останалата част от историята. Оказа се, че става въпрос за небезизвестния любовен триъгълник. Остави Виктор да се измъчва със спомени, обърна се и си тръгна. Щом излезе и се заизкачва по стълбите, тя бръкна в чантата и напипа касетофона, който тайно бе включила, докато прибираше мобилния телефон. Изключи го.