Дийн Кунц
Лошо място (7)

7

Франк Полард се държа за капака на камиона, докато изминаха девет-десет пресечки, без да привлече вниманието на шофьора. По пътя видя табела с надпис, който го канеше в град Анахайм, затова реши, че се намира в южна Калифорния, макар да не знаеше дали живее там или е дошъл от другаде. Ако се съдеше по хладния въздух, беше зима. Не че беше студено, но се усещаше хлад, типичен за тукашния климат. Франк притеснено осъзна, че не знае датата, дори месеца. Разтреперан, се пусна от камиона, когато той намали скоростта и зави по алея през складов комплекс. На фона на осеяното със звезди небе се издигаха огромни ламаринени сгради — някои прясно боядисани, други ръждясали, някои смътно осветени от охранителни лампи, други — потънали в мрак.

С торбата в ръка Франк се отдалечи от складовете. От двете страни на улиците се издигаха бедни къщички. Храстите и дърветата не бяха подкастряни отдавна. От клоните на палмите висяха изсъхнали листа. Хибискуси с полузатворени бели цветчета се мяркаха в мрака. Живият плет на места беше толкова стар, че се състоеше предимно от голи клони. По покривите и оградите пълзяха бугенвилии с хиляди неподдържани, вкопчени в зидарията стъбла. Обувките на Франк с меки подметки не вдигаха никакъв шум по тротоара. Сянката му ту се проточваше отпред, ту се изместваше отзад.

Покрай тротоарите и в страничните алеи бяха паркирани коли, повечето стари модели, някои от тях ръждясали и очукани. Сигурно някой беше оставил ключовете да висят на таблото и Франк лесно можеше да скочи вътре и да подкара колата. Но по бетонните огради между дворовете и по стените на разпадащите се изоставени къщи личаха полуфосфоресциращите, направени със спрей призрачни надписи на испаноезични банди и Франк се уплаши да не попадне на колата на някой от членовете им. Такива не си правеха труда да се обаждат в полицията, ами направо ти пръсваха черепа с куршум или ти забиваха нож в корема. И без това Франк си беше навлякъл достатъчно неприятности, макар и да беше оцелял досега, затова продължи да върви.

След дванадесет пресечки попадна в квартал с добре поддържани къщи и по-хубави коли. Заоглежда се за автомобил, който можеше лесно да отвори и да подкара. При десетия опит намери зелен, сравнително нов шевролет. Беше паркиран под улична лампа, вратите не бяха заключени, а ключовете бяха пъхнати под седалката на шофьора.

Твърдо решен да се отдалечи колкото е възможно повече от изоставения жилищен комплекс, Франк запали шевролета и подкара от Анахайм към Санта Ана, после на юг по Бристол Авеню към Коста Меза. С изненада установи, че улиците са му известни. Явно добре познаваше мястото. Разпознаваше сградите, магазините, градините и кварталите, през които минаваше, въпреки че гледката не разбуждаше заспалата му памет. Все още не помнеше кой е, къде живее, какво работи, от какво бяга или как се е събудил в алеята посред нощ.

Франк съобрази, че дори в този мъртъв час — часовникът на таблото показваше три без дванайсет минути — шансовете да се натъкне на пътната полиция са по-големи по магистралите, затова караше по страничните улици през Коста Меза и източните и южните покрайнини на Нюпорт Бийч. В Корона Дел Вар излезе на тихоокеанската крайбрежна магистрала и стигна чак до Лагуна Бийч. Появи се мъгла, която все повече се сгъстяваше, докато Франк пътуваше на юг.

Лагуна беше живописно курортно градче и колония на художници. Беше разположено на няколко стръмни хълма и по каньона в посока към морето. Сгъстилата се мъгла вече скриваше по-голямата част от града. От време на време го задминаваше кола. Заради мъглата, която пълзеше откъм тихоокеанския бряг, той намали скоростта до трийсетина километра в час.

Сънен и с подути очи, зави в една странична улица източно от магистралата и паркира пред двуетажна тъмна къща с кулички в стила на Кейп Код, която изглеждаше нелепо по склоновете на западното крайбрежие. Искаше му се да наеме стая в мотел, но преди това провери дали има пари или кредитни карти. За пръв път през тази нощ имаше възможност да потърси и документи за самоличност. Прерови джобовете на джинсите, но не намери нищо.

Включи осветлението в колата, придърпа кожената чанта в скута си и я отвори. Беше пълна със стегнати пачки банкноти от по двайсет и сто долара.