Дийн Кунц
Лошо място (38)

38

Приласкан от мрака, обгърнат от аромата на Шанел №5, под същите чаршафи и одеяла, които някога бяха топлили майка му и затова ги беше съхранил грижливо, Канди ту заспиваше, ту се събуждаше сепнат, въпреки че не можеше да си спомни кошмарите.

Между неспокойните заспивания мислеше за вечерната случка в каньона, когато излезе на лов и усети невидимо присъствие при допира до главата му. Никога не беше преживявал нещо подобно. Беше разтревожен от срещата, несигурен дали тя представлява заплаха или благоприятен знак и искаше да разбере какво се бе случило.

Първо се замисли дали не е било ангелското присъствие на майка му, чиито дух може би кръжеше над него. Но после се отказа от това обяснение. Ако майка му бе пристъпила през завесата, която отделяше този свят от отвъдния, щеше да разпознае нейния дух, неповторимото сияние на нейната обич, топлота и състрадание. Щеше да падне на колене под тежестта на призрачната й ръка и да пролее радостни сълзи от нейното посещение.

После реши, че едната от неразгадаемите му сестри или пък и двете притежават неразкрит досега талант за психически контакт и по неизвестни причини са се обърнали към него. Та нали все пак контролираха по някакъв начин котките си и явно имаха същата способност да влияят върху други дребни животинки. Защо да не могат да проникват и в човешкия мозък? Не му се искаше двете му бледи сестри със студени очи да се бъркат в личния му живот. Понякога ги гледаше и се сещаше за змии — тънки змии албиноси, мълчаливи и вторачени, с не по-малко неразбираеми желания от тези на влечугите. От мисълта, че може да влизат в мислите му, макар и без да ги контролират, го побиха тръпки.

Но в будните промеждутъци се отказа от тази идея. Ако Вайълет и Върбина притежаваха подобни способности, отдавна щяха да са го поробили, също както се бяха отнесли с котките. Щяха да го принуждават да върши унизителни, мръсни неща — двете бяха лишени от неговия самоконтрол по отношение на плътта и само да можеха, щяха постоянно да живеят в непрекъснати нарушения на най-важните Божи заповеди.

Не разбираше защо майка му го беше заклела да ги пази и закриля, също както не проумяваше как бе могла да ги обича. Разбира се, състраданието й към тези сбъркани отрочета беше поредният пример за светостта й. От нея струяха прошка и разбиране също както от артезианския кладенец извира чиста, прохладна вода.

Задряма за малко. После се събуди сепнат, обърна се на една страна и се загледа в бледата светлинка на зората, която се процеждаше през спуснатите щори.

Сети се за възможността присъствието в каньона да е било на брат му Франк. Но и това беше малко вероятно. Ако Франк притежаваше телепатични способности, щеше отдавна да е намерил начин да унищожи Канди. Франк не бе така надарен като сестрите си, още по-малко като брат си.

Тогава кой се бе доближил на два пъти до него в каньона, кой се стремеше да проникне в съзнанието му? Кой изпращаше несвързаните думи, които ечаха в ушите му: „Какво… къде… какво… защо… какво… къде… какво… защо…?“

Предната нощ се бе помъчил мислено да улови присъствието. Когато то припряно се отдръпна, Канди се опита да пусне част от съзнанието си да полети в мрака заедно с него, но не издържа на психологическия натиск. Усещаше обаче, че е възможно да развие такава способност.

Ако неканеното присъствие се върнеше, щеше да се опита да привърже нишка от съзнанието си към него и да го проследи до първоизточника. През двадесет и деветте години на своя живот братът и сестрите му бяха единствените хора, за които можеше да се каже, че притежават паранормални способности. Ако някой друг бе също така надарен, Канди на всяка цена трябваше да узнае кой е той. Такъв човек, който не беше роден от святата му майка, беше съперник, заплаха, враг.

Слънцето зад спуснатите щори още не беше изгряло, но Канди усещаше, че повече няма да може да заспи. Отметна завивките, прекоси тъмната, претъпкана с мебели стая с уверените движения на слепец на познато място, и отиде в съседната баня. Заключи вратата и се съблече, без да се поглежда в огледалото. Облекчи пълния си мехур, но не сведе поглед към омразния си орган. Докато вземаше душ, сапуниса и изплакна члена си само със специално ушитата хавлиена ръкавица, която предпазваше невинната му ръка от покварата на ужасната, зла плът отдолу.