Дийн Кунц
Лошо място (49)

49

В седем без десет на вратата се позвъни. Разбира се, Фелина Карагьозис не чу звънеца. Но във всяка стая на къщата имаше червена сигнална лампичка в някой ъгъл, така че тя винаги можеше да разбере по светването, че някой звъни.

Фелина отиде в коридора и погледна през прозорчето до входната врата. Когато видя Алис Каспър, съседка през три къщи надолу по улицата, вдигна резето, отмести веригата и я пусна да влезе.

— Здравей, сладурче. К’во правиш?

„Харесва ми косата ти“ — обясни и Фелина със знаци.

— Ама наистина ли? Тъкмо я подстригах, момичето ме попита искам ли все така по стария начин или пък искам да вървя в крак с времето и си викам — хайде де. Не съм толкова дърта, че да не изглеждам секси, к’во мислиш?

Алис беше само на тридесет и три, с пет години по-възрастна от Фелина. Беше подменила характерните си руси къдрици с по-модерна прическа, която изискваше цяло състояние само за гела за поддържане, но изглеждаше страхотно.

„Влизай. Ще пийнеш ли нещо?“

— Страшно ми се ще и бих ударила поне шест, ама трябва да ти откажа. Дойдоха родителите на мъжа ми и или ще играем на карти или ще ги застрелям — зависи от отношението им.

От всички познати на Фелина във всекидневието единствено Алис, освен Клинт, разбираше езика на жестовете. Като се вземе предвид, че повечето хора имат предразсъдъци към глухите и ги проявяват, макар и без да ги признават, Алис беше единствената й приятелка. Но Фелина с радост би се отказала от дружбата си с нея, ако синът на Алис, Марк Каспър, заради когото тя бе усвоила езика на жестовете, не се беше родил глух.

— Знаеш ли защо се изтърсих, Клинт ме помоли да ти кажа, че още не е тръгнал към къщи, но сигурно ще се прибере към осем. Откога работи толкова до късно?

„Имат сериозен случай. Това винаги означава извънредна работа.“

— Ще те води на вечеря и разправя, че денят бил невероятен. Сигурно говори за случая, а? Трябва да е страхотно да си омъжена за детектив. Освен това е много сладък. Имаш късмет, сладурче.

„Да. Също и той.“

Алис се изсмя.

— Точно така! И ако още веднъж закъснее толкоз, не се минавай само с една вечеря. Поискай да ти купи диаманти.

Фелина се сети за червения скъпоценен камък, който Клинт бе донесъл у дома предния ден и съжали, че не може да разкаже на Алис за него. Но работата в „Дакота & Дакота“, особено по неприключен случай и при опасност за клиента, беше също неприкосновена тайна, като интимността на брачното легло.

— В събота у нас в шест и половина, а? Джак ще забърка неговите лютиви манджи, ще поиграем карти, ще хапнем, ще пийнем бира и ще ни се пръснат шкембетата. Става ли?

„Да.“

— И кажи на Клинт, че няма нищо лошо — никой не очаква от него да говори.

Фелина се засмя, после обясни със знаци: „Той се оправя.“

— Само щото ти го цивилизоваш, сладурче.

Двете пак се прегърнаха и Алис си тръгна.

Фелина затвори вратата, погледна ръчния си часовник и видя, че е седем. Имаше само един час да се приготви за вечерята, а й се искаше да изглеждаше особено красива за съпруга си не защото случаят беше специален, а защото искаше винаги да изглежда красива за него. Запъти се към спалнята, после се сети, че е щракнала само автоматичната брава. Върна се в коридора, пусна резето и върна обратно веригата.

Клинт прекалено много се тревожеше за нея. Ако се прибереше и забележеше, че е забравила резето, само за миг щеше да се състари с цяла година направо пред очите й.