Дийн Кунц
Лошо място (11)

11

Франк Полард или още Джеймс Роман или Джордж Фарис погледна в багажника на откраднатия шевролет и намери малък вързоп инструменти, загъната в мек плат и пъхнати при резервната гума. Оттам извади отвертка, за да махне регистрационните номера на колата.

Половин час по-късно, след обиколка из по-високите и още по-тихи квартали на потъналата в мъгла Лагуна, Франк паркира на тъмна странична уличка и смени номерата на шевролета с номерата на един олдсмобил. С мъничко късмет собственикът на олдсмобила нямаше да забележи новите номера поне няколко дни, ако не седмица или повече. Докато не направеше съобщение в полицията за смяната, шевролетът нямаше да отговаря на описанията на търсените от полицията коли и затова щеше да бъде относително безопасно да го кара. Във всеки случай Франк се канеше да се отърве от колата до вечерта на следващия ден: или да открадне друга, или да използва част от парите в чантата, за да си купи автомобил законно.

Беше изтощен, но смяташе, че не е разумно да се отбива в мотел. Четири и половина сутринта беше идиотски час да поиска стая. Освен това беше небръснат, гъстата му коса беше сплъстена и мазна, джинсите и синята карирана фланелена риза бяха мръсни и измачкани от неотдавнашните му приключения. Последното нещо, което желаеше, бе да привлича вниманието върху себе си, затова реши да подремне няколко часа в колата.

Подкара още по на юг, в Лагуна Нигуел, където паркира на тиха уличка под огромните клони на финикова палма. Изтегна се на задната седалка, доколкото му беше удобно без достатъчно пространство за краката и без възглавница. Затвори очи.

За миг престана да се бои от неизвестния преследвач, защото усещаше, че той не е наблизо. Поне временно се беше отървал от врага и не беше нужно да лежи буден, в очакване на внезапна поява на враждебно лице зад прозореца на колата. Можа и да се отърси от мислите за своята самоличност и за парите в чантата: беше толкова изморен, мислите му бяха толкова объркани, че всеки опит за разплитане на загадките би бил безплоден.

Обаче споменът за странните събития в Анахайм преди няколко часа не му даваше да заспи. Изпълнените с мрачно предчувствие пориви на вятъра. Особената музика, подобна на звуци на флейта. Чупенето на прозорци, избухналите гуми, отказът на спирачките, блокиралият волан…

Кой се бе промъкнал в апартамента зад синята светлина? И всъщност беше ли въпросът „кой“ или по-скоро „какво“ го търсеше?

По време на припряното бягство от Анахайм Франк нямаше кога да обмисли странните случки, но сега те не му даваха мира. Усещаше, че е оцелял от среща с нещо свръхестествено. Още по-лошо — усещаше, че то му е познато и амнезията му е причинена от силното му желание да забрави.

След малко дори споменът за неестествените явления не можеше да го държи буден. Последното, което премина през все още незаспалия му ум, беше изразът, дошъл в мислите му, когато се събуди в безлюдната алея: „Светулки по време на буря…“