Лора Джо Роуланд
Кикунохана (9)

9 глава

Разказът на мъртвеца^[1]

 

Владетелят Мори седеше в своя кабинет със секретаря си и диктуваше писма, любувайки се на ясния спокоен ден. На прага се появи един слуга и рече:

— Извинете, но имате посетител. Пратеник от страна на дворцовия управител Сано.

Владетелят Мори бе обзет от безпокойство. По природа свит и боязлив, той винаги изпитваше тревога при появата на непознати. Какво би могъл да иска от него дворцовият управител? Бързешком се отправи към приемната. Там го очакваше красива жена, облечена в пищна пъстроцветна роба. Владетелят Мори се спря изненадан. Не бе очаквал пратеникът да бъде дама. Това бе твърде необичайно и смущаващо.

— Коя… какво… — заекна той.

Жената се поклони, усмихвайки се:

— Аз съм госпожа Рейко, съпругата на дворцовия управител Сано.

Владетелят Мори се изненада още повече. Откога висшите служители използваха жените си за пратеници?

Рейко излъчваше задоволство от реакцията му. Освен това изглеждаше напълно сигурна в себе си, овладяна и спокойна. Владетелят Мори реши, че е по-добре да й засвидетелства съответното уважение, за да не обиди дворцовия управител Сано. Той предпазливо влезе в приемната.

— Посещението ви е чест за мен — рече. — Може ли да ви попитам за причината, която ви води тук?

— Двамата със съпруга ми решихме, че е добре да се запозная с вас — отвърна госпожа Рейко и впери настоятелен поглед във владетеля Мори. Той почувства, че тя долавя плахостта му, срамната липса на смелостта, задължителна за един самурай. Това го напрегна още повече, но тя се усмихна и на страните й се появиха трапчинки. — Моля, седнете — рече Рейко и посочи мястото срещу себе си на пода, все едно това бе нейна територия, а той — просителят, който разчиташе на благоволението й.

Владетелят Мори се подчини смирено. Всеки друг мъж, уверен в своята сила, би поставил тази безсрамна жена на мястото й, независимо че бе съпруга на дворцовия управител, но той не бе способен да намери нужните думи и просто се сви под настоятелния й поглед. Нейната красота изглеждаше по-скоро злокобна, отколкото привлекателна.

— Как вървят нещата в провинциите ви? — попита тя.

— Много добре.

Владетелят Мори си помисли, че тя му напомня змия с блестящи, подобни на скъпоценни камъни люспи, виеща се в тревата в дирене на плячка.

— Нима? — Рейко повдигна изписаните си вежди. — Чувам, че имате финансови неприятности.

Владетелят Мори бе твърде стъписан, за да отговори, но не само защото в подобна компания бе проява на неучтивост да се обсъждат финанси и никоя добре възпитана жена не би ги споменала. Откъде госпожа Рейко знаеше за неговите проблеми? Какво целеше с посещението си?

— Баща ви е пропилял голяма част от фамилното богатство — продължи Рейко. — Вие сте наследили множество солидни дългове. И което е по-лошо, през последните няколко години реколтата в провинциите ви е била доста оскъдна. Наложило ви се е да вземате заеми и да правите още дългове, за да покриете разходите си и да платите на васалите си.

Вероятно бе научила тези срамни факти от шпионите на съпруга си. Владетелят Мори си спомни, че тя бе известна с участието си в делата на дворцовия управител Сано, но защо бе дошла тук? Несъмнено не само за да го притесни.

— Предпочитам да не говоря за тези неща — владетелят Мори се опита да прозвучи строго и да накара Рейко да замълчи, но гласът му затрепери.

В очите й проблеснаха дяволити искрици.

— Е, може би предпочитате да говорите за това, как напоследък нещата при вас започват да се оправят. Без съмнение съюзът с владетеля Мацудайра ви е от полза. Чувам, че ви е намалил данъците, които плащате на режима на Токугава, и че ви е отпуснал заеми от личната си хазна. Станали сте човек с високо положение и привилегии.

— Владетелят Мацудайра бе много щедър към мен — рече владетелят Мори, пламнал от срам, че няма смелост да изхвърли госпожа Рейко от дома си. В гърдите му се надигна безсилен гняв, тъй като тя му припомни някои далеч нелицеприятни факти от живота му.

Той принадлежеше към клан с гордо и древно наследство, но с доста скромни постижения. Неговите предци бяха оцелявали чрез съюз с мъже, които бяха по-силни, по-смели и по-амбициозни. Техният единствен талант бе способността да разпознават победителя в даден конфликт. Владетелят Мори бе заложил на владетеля Мацудайра и бе дал своя принос във войната с войска, оръжия и пари. Владетелят Мацудайра бе победил и сега бъдещето на владетеля Мори зависеше изцяло от него.

— Само че повече не бива да разчитате на владетеля Мацудайра — каза Рейко тихо и поверително. — Позициите му понастоящем не са така силни. Той отблъсна доста хора и си спечели множество врагове. Жаждата за власт и страхът, че може да я загуби, го влудяват. Започва да губи контрол над управлението.

— Това са само слухове.

Плъзнали из целия град, те бяха стигнали и до владетеля Мори. Рейко поклати глава и го погледна със съжаление.

— Опасявам се, че са истина… владетелят Мацудайра се е устремил към собствения си провал.

Ужас връхлетя владетеля Мори. Ако владетелят Мацудайра наистина паднеше от власт, какво щеше да стане със самия него?

— А той провали ли се — продължи Рейко, — вас и останалите му съюзници ви очаква същото. При това скоро.

— Милостиви Небеса! — възкликна владетелят Мацудайра, неспособен да скрие ужаса си от евентуална следваща война и унищожението на клана му. — Какво да сторя?

Рейко се усмихна.

— За щастие аз мога да ви помогна. Съпругът ми ме изпрати тук да ви направя предложение.

Тя направи знак на владетеля Мацудайра да се приближи. За пореден му напомни змия — почти долавяше смъртоносния й съсък, докато се плъзгаше към него. Но въпреки това си доближи към Рейко, неспособен да й се противопостави. Тя прошепна:

— С всеки изминал ден съпругът ми печели все повече съюзници и повече власт. Скоро ще бъде способен да се изправи срещу владетеля Мацудайра. Вече предприема нужните действия да оглави управлението.

Владетелят Мори се сви потресен:

— Вие очаквате от мен да предам владетеля Мацудайра? И искате да съдействам на съпруга ви да вземе в свои ръце управлението на страната?

— Това е вашето преимущество, както и нашето — отбеляза Рейко.

— Това е измяна!

Тя сви рамене:

— Наречете го, както искате. Но съпругът ми ще продължи тези свои действия със или без вас. И ще успее. Ако искате сигурност и благоденствие, трябва да размислите над това предложение.

— Аз съм положил клетва за вечна вярност към владетеля Мацудайра — възрази владетелят Мори. — Това е въпрос на чест!

Рейко се усмихна подигравателно:

— Има моменти, в които човек избира между честта и оцеляването. Този е един от тях. На ваше място владетелят Мацудайра нямаше да се поколебае да ви предаде. Не бъдете глупак.

Оскърбен и гневен, владетелят Мори се изправи на крака, посочи с треперещ пръст вратата и заяви:

— Вън! Кажете на дворцовия управител Сано, че никога няма да се съюзя с него!

Тя стана, а подигравателната усмивка продължаваше да трепти върху устните й.

— Напротив, ще го сторите. Защото в противен случай той ще ви съсипе. И не си мислете, че можете да си седите и да разчитате на възможността владетелят Мацудайра да започне война срещу съпруга ми и да победи. Мъжът ми ще унищожи всички негови съюзници далеч преди началото на каквато и да било война. А вие ще бъдете първата жертва.

Рейко пристъпи тъй близо до владетеля Мори, че той видя собственото си ужасено лице, отразено в искрящите й очи.

— Той ще ви отнеме земите, богатството. И докато вие и семейството ви умирате от глад, опазената ви чест едва ли ще ви бъде голяма утеха.

Тя се засмя и се понесе плавно към вратата. Ръбът на робата й се плъзна по сламената рогозка. Тя се спря и се обърна.

— Ще ви дам няколко дни да помислите дали да се присъедините към съпруга ми, или да останете верен на владетеля Мацудайра. Вярвам, че дотогава ще се вразумите — после добави със заплашителен тон: — Ако споделите с някого какво сме си говорили, съпругът ми ще оттегли предложението си и тогава… най-добре се подгответе за война.

През следващите няколко дни владетелят Мори се терзаеше от колебания. Не можеше нито да яде, нито с да спи, нито да работи от страх, че ще вземе погрешно решение. Никога не се доверяваше на собствените си преценки и сега му се щеше някой да му кажеше дали владетелят Мацудайра наистина бе в опасност и дали госпожа Рейко и дворцовият управител Сано наистина щяха да изпълнят заплахите си. Чувстваше се съвсем сам, безпомощен и нещастен.

Съпругата и синът им забелязаха окаяното му състояние. На третата вечер след посещението на госпожа Рейко, докато бяха на трапезата и той едва я чоплеше храната си, жена му каза:

— Нещо не е наред с теб, съпруже — тревога бе набраздила нежното й лице. — Да не си болен?

— Не — отвърна навъсен владетелят Мори, като избягваше да срещне погледа й.

— Тогава какво те безпокои?

— Нищо! — кресна той, избухвайки от напрежение. — Не ми обръщай внимание!

Енджу се намеси:

— Татко, тревожим се за теб. Искаме да ти помогнем. Трябва да ни кажеш какъв е проблемът.

— Не мога — отвърна владетелят Мори.

Но той никога не бе успял да опази и една тайна от тях двамата, които обичаше повече от всичко на света. Нервите му не издържаха и той се разрида, докато разказваше за предложението на госпожа Рейко и дворцовия управител Сано. Очите им станаха стъклени от потрес и ужас. Владетелят Мори се почувства още по-зле, защото ги бе натоварил с неприятностите си, а те какво можеха да сторят?

— Или оставам с владетеля Мацудайра и тогава сме разорени, или нарушавам клетвата си, съюзявам се с дворцовия управител Сано и потъпквам честта си. Каквото и да сторя, съм обречен.

— Трябва да отстояваш честта си — рече господарката Мори, макар че гласът й бе приглушен от страха, че ще загубят всичко. — Кажи на госпожа Рейко, че няма да се обърнеш срещу своя господар.

— Да — рече Енджу смело. — Това е дългът ти на самурай.

Владетелят Мори впери поглед в семейството си през замъглени от сълзи очи:

— Но дворцовият управител Сано ще ви накаже заедно с мен. Не мога да му позволя да ви стори зло.

— Наш дълг е да отстояваме твоята чест — рече господарката Мори.

— Каквото и да стане — добави Енджу.

Тяхната готовност да страдат заради него трогна владетеля Мори и предизвика нов пристъп на сълзи. Тримата се прегърнаха и притиснати един до друг, си представиха как те самите, както и тривековната традиция на клана Мори се разбиват на пух и прах.

— Милостиви Небеса, спасете ни! — прошепна владетелят Мори. — Трябва да има и друг начин!

През онази безсънна нощ вдъхновението споходи владетеля Мори. Той проумя как да остане верен на честта си и да се противопостави на дворцовия управител Сано без тежки последствия. Насред отчаянието разцъфтя надеждата.

На следващата сутрин отиде в една запустяла чайна далеч от крепостта Едо. Седна сам, стиснал нервно в ръка чаша саке. В сумрачното, осветено от лампи помещение неколцина представители на простолюдието пиеха и играеха карти със съдържателя. Никой не му обръщаше внимание. Той надничаше тревожно към улицата, която се виждаше под окачената на входа завеса. Дали някой не го бе проследил? Над опустялата махала запръска слаб дъжд. Дворцовият управител Сано имаше шпиони навсякъде. Те можеха да надушат предателството така стръвно, както едно куче надушва кръв. Владетелят Мори седеше неспокойно и чакаше.

Някакъв самурай пое с коня си нагоре по улицата. Слезе отвън пред чайната, влезе в помещението, изтръска дъждовните капки от наметалото си и свали сламената си шапка. Огледа се и после коленичи срещу владетеля Мори.

— Хубава нощ за разходка — рече той. — Ъъ… да.

Владетелят Мори бе направил предпазливо проучване с помощта на доверен приятел, който му бе уредил тази среща, но въпреки това нервите му бяха опънати до скъсване. Той огледа събеседника си — мъж на неопределена възраст, с невзрачна външност и изражение на досада и безразличие. Сред тълпата владетелят Мори не би спрял поглед на него. Може би това бе преимущество за шпионин от мецуке.

Съдържателят отиде при тях. Шпионинът си поръча саке. Двамата пиха. Играта на карти ставаше все по-шумна, тъй като участниците наддаваха на висок глас и добродушно си разменяха обиди. Шпионинът каза:

— Имате ли нещо да ми казвате?

Владетелят Мори кимна, но се поколеба. Усети как се разтреперва от страх, а сърцето му заби учестено.

— Първо трябва да ми обещаете, че никой няма да научи за разговора ни. Не бива да казвате на никого откъде сте получили информацията, която ще ви дам.

— Не се тревожете, ще запазя тайната — обеща шпионинът с усмивка. — Тази среща изобщо не се е състояла.

Успокоен, владетелят Мори описа посещението на господарката Рейко, нейното предложение и заплахи.

— Много интересно.

Въпреки намерението си да остане невъзмутим шпионинът изглеждаше заинтригуван. Владетелят Мори почувства вълнение под привидната му незаинтересованост.

— Благодаря, че го споделихте.

И шпионинът стана да си върви.

— Чакайте! — възкликна владетелят Мори и го сграбчи за ръкава. — Какво смятате да сторите с информацията ми? Ще я предадете ли на владетеля Мацудайра?

— Разбира се — отвърна шпионинът.

— И той няма да позволи на дворцовия управител да заграби властта? — попита припряно владетелят Мори.

— Да, със сигурност.

— Ще го стори ли, преди дворцовият управител да ме накаже, че съм отказал да му съдействам да се домогне до управлението на страната?

Шпионинът се усмихна:

— Дворцовият управител ще бъде смачкан като насекомо, преди да успее дори да помръдне. Не се тревожете.

* * *

Владетелят Мори се втурна обратно към дома, за да разкаже на съпругата и сина си за случилото се. Тримата отпразнуваха края на тревогите.

— Ти ни спаси! — възкликна господарката Мори, прегърна го и се разплака от радост. — Татко, толкова си умен! — възкликна Енджу с възхищение.

— Да, така е, стига да си вярвам достатъчно — рече владетелят Мори гордо.

Никога не бе изпитвал такова блажено облекчение.

Същата нощ спа непробудно. Сутринта закуси добре и се залови за работа. Имаше много задачи, които бе пренебрегнал, докато се тревожеше заради господарката Рейко и дворцовия управител. Очакваше с и нетърпение да чуе новината, че владетелят Мацудайра е прокудил Сано в изгнание или е заповядал да го екзекутират. Същата нощ, след като се беше оттеглил в личните си помещения, той си сложи халата и вече се канеше да си ляга, когато долови тихо почукване на вратата. Отвори я и на верандата видя госпожа Рейко.

— Какво правите тук?

Владетелят Мори бе изненадан да я види, макар и вече да не се страхуваше от нея. Тя се усмихна с дяволитата си усмивка.

— Казах ви, че ще се върна. И ето ме тук.

Дъжд бе наситил въздуха и капеше от дърветата в тъмната подгизнала градина, но тя изглеждаше безупречно, красива както винаги.

— Как успяхте да се доберете до личните ми помещения?

Стражите му не трябваше да я пускат да влиза.

— О, имам си начини да се озова, където пожелая — отвърна госпожа Рейко. — Няма ли да ме поканите?

Колко нагла бе! Как си позволяваше заради положението на съпруга си да се натрапва на всички! Само че много скоро щеше да си получи заслуженото. Вече не му се налагаше да се примирява с грубостта й.

— Точно се канех да си лягам.

Първият му порив бе да я изхвърли от имението си, но после си помисли какво удоволствие би било да гледа как си мисли, че го държи в ръцете си, без да знае какво й се готви.

— Но преди това можем да пийнем по нещо — рече владетелят Мори.

Изпълнен с отмъстително злорадство, той поведе Рейко към всекидневната си. Засуети се, извади чаши, донесе най-доброто саке, като се забавляваше искрено, докато се преструваше на напрегнат. Нека си мисли, че е отчаян. Когато коленичиха и отпиха, той едва успяваше да сдържа ликуването си.

— Тода Икю ви праща поздрави — рече тя.

Името го накара да изтръпне.

— Кой?

— Вашият приятел, шпионинът от мецуке — отвърна Рейко. — Онзи, с когото сте се срещнали вчера в чайната.

Владетелят Мори усети как се смразява до мозъка на костите си. Тя знаеше за срещата! Бе твърде разстроен, за да се преструва, че няма представа, за какво става въпрос, да отрича всякаква връзка с Тода.

— Ама какво… Как?

Рейко се засмя.

— И си помислихте, че ако докладвате за мен и мъжа ми на Тода, той ще отиде при владетеля Мацудайра, който ще ви защити от нас? Е, заблудата си е за ваша сметка. Тода незабавно разказа историята ви на съпруга ми. Той е личният шпионин на мъжа ми, а не на владетеля Мацудайра.

Владетелят Мори бе връхлетян от такъв ужас, че изпитият алкохол се превърна в жлъчен сок в корема му. Имаше чувството, че всеки миг ще повърне. В очите на Рейко проблеснаха гняв, презрение и злост.

— Глупак такъв! Решил си, че можеш да ни надвиеш. Вместо това трябваше да се присъединиш към нас. Но пропиля шанса си. Сега вече знаем, че не заслужаваш доверие. И ще си платиш!

Владетелят Мори се сгърчи ужасен. Огледа се, очаквайки всеки миг войниците на дворцовия управител да нахлуят в имението му. Опита се да извика стражите, но от устата му излезе само немощен вопъл. Гърлото му се бе свило, чувстваше, че се задушава, сърцето му блъскаше неистово, все едно в гърдите му отекваха гръмотевици. Даде си сметка, че онова, което изпитваше, не бе само страх. Заля го неистова паника. Опита да се изправи на крака, но се олюля. Виеше му се свят. Какво ставаше с него? Смехът на Рейко отекна странно в ушите му.

Образът й се залюля пред погледа му.

— Сложих отрова в чашата ти — рече тя с глас, който прозвуча някак далечен и изкривен в зловещо ломотене. Докато се опитваше да си поеме дъх, вкопчил ръце в гърлото си, Рейко добави: — Но тя няма да те убие, оставила съм тази чест за себе си.

Тя се изправи и се устреми към него. Не! Остави ме! Владетелят Мори се опита да извика, но не успя.

Отправи се обратно към спалнята си залитайки и там рухна на земята с тъп звук, разтърсвайки пода. Рейко се надвеси над него.

Помощ! — оформиха устните му беззвучната дума.

Рейко го хвана за краката и го издърпа на леглото. Той се опита да се възпротиви, но крайниците му бяха парализирани. Почувства как отровата разпръсва гибелна летаргия в тялото му. Рейко развърза пояса му и разгърна робата му. Съзнанието му бе единствената част от него, която все още беше будна, очите му — единственото, което все още можеше да движи. Уголемени от ужас, те проследиха Рейко, която се разсъблече и захвърли дрехите си в един ъгъл. Остана чисто гола, само с един кинжал, привързан към ръката й.

— Не искам да опръскам с кръв дрехите си — рече тя.

Измъкна кинжала си и го заби в корема му. Прониза го ужасна болка и от устата му се изтръгна приглушено стенание. От раната бликна кръв, загъргори в гърлото му и плисна върху Рейко. Тя се присмиваше на страданията му и го мушкаше отново и отново. Докато изпадаше в несвяст, единственото, което владетелят Мори виждаше, бе красивото й обезумяло лице. Тя сграбчи гениталиите му в юмрука си и насочи към тях острието.

Дива безпомощна ярост разтресе владетеля Мори.

— Това няма да ти се размине! — успя да прошепна той.

— О, и още как — гласът й отекна и се преплете с пулсиращата болка в раните му. — Аз съм съпругата на дворцовия управител Сано. Той е неуязвим. Никой не може да го докосне. Нито мен.

Острието разсече въздуха и се устреми надолу.