Лора Джо Роуланд
Кикунохана (8)

8 глава

— Намери ли оръжията или някакви доказателства, че владетелят Мори е предател? — обърна се Сано към Хирата.

Двамата седяха в кабинета му. В помещението се долавяше мирис на влажно дърво и прогнили сламени рогозки. Навън дъждът продължаваше да се лее. Утрото беше сумрачно, все едно слънцето се беше удавило.

— Още не. Но имението е голямо. Хората ми продължават да претърсват.

— Е, надявам се да открият онези пушки.

Докажеше ли се, че Мори е заговорничил срещу владетеля Мацудайра, тогава никой, освен неговите хора нямаше да го е грижа за убийството му. И Рейко нямаше да е в такава беда.

— Разпита ли стражите му?

— Детективите ми свършиха тая работа. Стражите отричат да са внасяли оръжие. Но това е разбираемо. Никой от тях не би искал да бъде уличен в измяна.

Обхванал брадичка с ръка, Сано размишляваше над историята, която току-що бе чул от Хирата.

— Възможно ли е да си сбъркал по отношение на онова, което си видял?

— Да, струва ми се — в гласа на Хирата се долавяше съмнение. — Но в онзи момент бях съвсем сигурен.

— С тая твоя история не обясняваш как така си нахлул в имението точно навреме, за да откриеш убийството на владетеля Мори и присъствието на съпругата ми на местопрестъплението.

— Вероятно е съвпадение.

— Твърде голямо съвпадение, ако питаш мен — Сано заподозря нечия предварителна намеса. — Опита ли се да разбереш кой е изпратил писмото, което те е накарало да отидеш в имението?

— Не — отвърна Хирата огорчен. — Знам, че трябваше, но тогава ми се струваше по-важно да установя дали в него има някаква истина. Съжалявам, че не проведох по-щателно разследване.

Сано също. Ако Хирата си бе свършил работата, както трябва, сега можеше да разполагат с информация, която да помогне на Рейко. Сано имаше и друго основание за притеснение. Подобна небрежност не бе в стила на Хирата. Той се бе променил по начин, който Сано намираше за обезпокоителен и вещаеше зло както за взаимоотношенията им, така и за изхода от разследването на убийството.

— Помня Озуно от онзи случай преди три години — рече той. — Но нямах представа, че те е взел за свой ученик.

— Трябваше да остане в тайна — Хирата бе видимо разстроен, че не бе успял да спази обета си. — Не биваше да го казвам дори на вас.

Но преди всичко той дължеше вярност на Сано, и то далеч не само защото Сано бе неговият господар. Високия си пост и всички свързани с него почести бе получил именно благодарение на него.

— Но няма да кажете на никого, нали? — попита притеснен.

— Не, освен ако не се наложи, а точно сега не виждам подобна необходимост.

Хирата въздъхна с облекчение:

— В такъв случай не възразявате срещу подготовката ми при Озуно?

Сано се поколеба. Обучението при учител като Озуно бе възможност, която се удаваше веднъж в живота. Освен това не можеше да лиши Хирата от шанса да преодолее физическата си слабост — главният му васал бе ранен, опитвайки се да спаси живота му.

— Не. Но съм длъжен да те предупредя. Моето одобрение не е единственото нещо, за което трябва да се тревожиш. Следващия път, когато заминеш при Озуно, владетелят Мацудайра и шогунът може и да не ти простят.

— Знам — Хирата явно се разкъсваше между дълга си на самурай и личното си желание.

— Освен това е рисковано да допускаш обучението ти да възпрепятства изпълнението на задълженията ти — продължи Сано. — Подлагаш се на твърде голямо напрежение, докато уталожиш гнева на владетеля Мацудайра, а в същото време толкова бързаш да се върнеш към уроците си, че пропускаш важни стъпки.

— Хиляди извинения — смотолеви Хирата с виновно изражение.

— Нямам нужда от извинения — рече Сано. — Нуждая се от помощта ти, за да разкрия този случай и да докажа невинността на съпругата си. Трябва да знам, че ще му посветиш цялото си внимание и всичките си усилия.

— Ще го сторя — заяви Хирата пламенно. — Обещавам!

Сано не беше загубил надежда, че може да се довери на Хирата.

— По-добре да тръгваме към двореца. Владетелят Мацудайра и шогунът сигурно вече се питат защо се бавим.

* * *

В залата за аудиенции на двореца шогунът седеше на подиума изплашен от владетеля Мацудайра, който бе коленичил под него на почетното място от дясната му страна. Върху лицето на владетеля Мацудайра бе изписан едва сдържан гняв. Стражите бяха застинали неподвижни покрай стените, сякаш най-малкото движение можеше да отприщи гнева му, който заплашваше да ги залее. Когато Сано и Хирата влязоха в помещението, владетелят Мацудайра избухна:

— Кога щяхте да ми кажете, че владетелят Мори е убит?

Сано сподави ругатнята, която се устреми към устните му. Вероятно владетелят Мацудайра имаше свои шпиони в имението на Мори, които му бяха донесли новината. А фактът, че той самият бе закъснял да докладва за убийството, още повече влошаваше положението му.

— Възнамерявах да ви съобщя, след като видя на място какво се е случило — изрече Сано първото, което му хрумна, докато двамата с Хирата коленичеха и се покланяха. — Исках да ви докладвам и за хода на разследването.

Владетелят Мацудайра присви очи, изпълнен с подозрение, че Сано нарочно е забавил информацията, питайки се какви ли са намеренията му.

— Е, и? Как е умрял владетелят Мори?

— Бил е пронизан с кинжал и кастриран — обясни Сано.

Шогунът ахна ужасен. Стражите се размърдаха стъписани. Владетелят Мацудайра се навъси, сякаш бе приел чутото като лично оскърбление.

— Разбра ли кой го е извършил?

— Не още.

Сано говореше с твърд авторитетен глас, за да скрие факта, че го усуква, докато съобразяваше какво да каже.

— Има ли заподозрени?

— Всички в домакинството на владетеля Мори — но Сано си даваше сметка, че не можеше вечно да крие намесата на Рейко, затова щеше да е по-добре владетелят Мацудайра да го чуе от него, отколкото от някой друг. — Има опит за набеждаване на съпругата ми.

Владетелят Мацудайра се втренчи в него, а шогунът зяпна:

— Тя…

— Намерена е в спалнята на владетеля Мори чисто гола и изцапана с кръв, сама до мъртвото обезобразено тяло…

В помещението влезе полицейският началник Хошина — снажен, напет и внушителен. Красивото му лице сияеше от злобно доволство. Редом с него крачеше главният му васал капитан Торай — негово недотам съвършено копие. И двамата се ухилиха на Сано, наслаждавайки се на нещастието му.

Сано бе връхлетян от тревога, тъй като врагът му очевидно бе чул новината от собствените си шпиони и бе побързал да дойде, за да извлече полза от затрудненото му положение. Той си спомни срещата с генерал Исогай и старейшините и предупреждението им относно поредната подета от Хошина кампания, целяща неговото унищожение.

— Това истина ли е? — попита владетелят Мацудайра, втренчил гневен поглед в Сано. — Твоята съпруга ли е убила владетеля Мори?

— Истина е, че е била намерена на местопрестъплението — отвърна Сано, — но тя не е извършителят. Мога да обясня…

— Какво има тук за обяснение? — намеси се Хошина. — Госпожа Рейко е била заловена в буквалния смисъл с окървавени ръце.

— Очевидно тя е убиецът — обади се капитан Торай.

Бесен, Сано се обърна към тях:

— Не съм ви давал разрешение да се присъединявате към това заседание. Напуснете незабавно! — заповяда им той.

Но владетелят Мацудайра им направи знак да останат. Те коленичиха, отправяйки към Сано самодоволни усмивки. Владетелят Мацудайра прикова в него поглед, изпълнен с недвусмислена заплаха.

— Уликите срещу жена ти са твърде сериозни.

— Но не доказват вината й — възрази Сано. — Моля да ме изслушате и ще се съгласите, че обвинението срещу нея е скалъпено.

— Скалъпено — изсмя се презрително Хошина. — Тя ли го каза? Това е извинението, което всички престъпници предлагат в своя защита — той се обърна към шогуна: — С позволението на ваше височество ще арестувам госпожа Рейко.

Сано усети, че го обзема паника. Събитията се развиваха твърде бързо в погрешната посока.

— Аз ти забранявам!

— Той се опитва да предпази жена си от закона за сметка на справедливостта — заяви капитан Торай, обръщайки се към владетеля Мацудайра.

— А вие се опитвате да набедите господарката Рейко, преследвайки лични цели! — избухна Хирата.

— Не съм чул и една причина, поради която тя да не бъде осъдена за убийство още днес — обърна се предизвикателно към Сано владетелят Мацудайра.

Сано тъкмо отвори уста, за да отговори, когато шогунът заговори нервно:

— Не мога да повярвам, че госпожа Рейко… би могла… ъъ… да извърши подобно ужасно нещо. Тя е толкова мила и красива жена.

Той наблегна на думата „красива“, все едно външността на Рейко бе по-добро доказателство за невинността й, отколкото характерът й. Но за Сано всяка подкрепа по време на битка бе добре дошла.

— Благодаря ви, ваше височество.

Хошина се навъси.

— Може ли да ви разкажа версията на моята съпруга?

— Имаш позволението ми — отвърна шогунът с дързък поглед към владетеля Мацудайра.

Понякога той се дразнеше от господството на братовчед си и охотно приемаше възможността да му се противопостави. Владетелят Мацудайра също се навъси.

— Добре, дворцов управителю Сано. Слушам.

Сано преразказа накратко историята на Рейко. Когато стигна до онази част, в която владетелят Мори удушава малкото момче, шогунът възкликна в ужас. Владетелят Мацудайра поклати глава. Дори Хошина и Торай изглеждаха обезпокоени. Но след като Сано описа как Рейко е изпаднала в безсъзнание и когато се е свестила, се е намерила до трупа на владетеля Мори, Хошина прихна. Торай го последва.

— Това е най-голямата лъжа, която съм чувал! — възкликна Хошина. — Ако жена ти е очаквала да й повярваш, почитаеми дворцов управителю, тя вероятно те смята за пълен глупак.

— Смятам, че частта за шпионирането на владетеля Мори е доста преувеличена — рече презрително Торай. — Никоя жена не разсъждава по този начин. Дори и госпожа Рейко, която очевидно не се съобразява с условностите.

Шогунът се изкиска. Сърцето на Сано се сви, защото шогунът се влияеше в зависимост от това, накъдето духаше по-силният вятър.

— Версията на госпожа Рейко звучи най-малкото съмнително — отбеляза владетелят Мацудайра. — Особено там, където твърди, че владетелят Мори е насилвал и убивал деца. Познавах го от години. Винаги е изглеждал свестен и достоен човек.

— Никога не е имало слух, който да е предизвиквал и най-малко съмнение в почтеността му — побърза да добави Хошина. — Освен това беше силен и предан поддръжник на режима.

Тонът му напомни на владетеля Мацудайра, че владетелят Мори бе допринесъл за установяването му на власт.

— Може да се окаже, че не е бил чак толкова предан — рече Сано, твърдо решен да се противопостави на намерението на владетеля Мацудайра да се обяви в защита на жертвата на убийството.

— Бях наредил да бъде разследван за таен заговор — поясни Хирата, напомняйки на владетеля Мацудайра, че той самият бе подозирал владетеля Мори в измяна и бе дал заповед за разследването.

Владетелят Мацудайра хвърли поглед към шогуна. Изражението му трябваше да предупреди Сано и Хирата, че подхващат забранена тема. Шогунът нямаше представа, че братовчед му си бе присвоил правото на контрол над Япония и над верността на мнозинството от неговите поданици. Никой не му го беше казал и тъй като рядко напускаше двореца, нямаше почти никаква представа, какво се случваше около него. Владетелят Мацудайра не искаше шогунът да научи, защото като върховен диктатор той все още разполагаше с достатъчно власт, за да го осъди на смърт за държавна измяна. Никой не дръзваше да се възпротиви на решението на владетеля Мацудайра да държи в неведение шогуна. В крепостта Едо властваше таен заговор за мълчание.

— Владетелят Мори е бил заподозрян в измяна! — зяпна шогунът. — Ами… ъъ… това променя картината, нали? Ако наистина е бил предател, тогава… ъъ… който го е убил, ни е направил услуга.

— Ако е бил — подчерта владетелят Мацудайра. — Разследването разкри ли някакви доказателства срещу него, Хирата сан?

Хирата описа доставката на оръжие. Шогунът кимна. Лицето на владетеля Мацудайра остана безизразно, но Сано усети как той мислено претегляше доказателствата и как почитта му към владетеля Мори намаляваше, а страхът му нарастваше, защото, след като владетелят Мори се бе обърнал срещу него, възможно бе същото да са сторили и други негови съюзници.

Но полицейският началник се усмихна подигравателно към Хирата:

— Само ти се е сторило, че си видял оръжия, доставени в имението на владетеля Мори — и той разпери ръце. — Къде са?

Щом Хирата прояви колебание, капитан Торай заяви презрително:

— Очевидно дворцовият управител Сано и сосакан Хирата са изфабрикували тези лъжи, с цел да опетнят доброто име на владетеля Мори, за да изглежда, че убийството му е маловажно, и така да оневинят госпожа Рейко.

Шогунът и владетелят Мацудайра кимнаха едновременно. С нарастваща тревога, че бе загубил позиции пред враговете си, Сано каза:

— Можете да им повярвате на своя отговорност, почитаеми владетелю Мацудайра. В интерес на сигурността обаче трябва да изчакате, докато разследването на убийството приключи, и тогава да решавате дали съпругата ми е виновна и дали наистина не съществува заплаха за режима.

— Разследването на това убийство продължава достатъчно дълго — рече Хошина. — Всъщност дворцовият управител Сано е намерил свидетел, който напълно опровергава показанията на госпожа Рейко — той хвърли тържествуващ поглед към Сано. — Става въпрос за съпругата на владетеля Мори.

Сано се опита да прикрие тревогата си, че Хошина бе разбрал за господарката Мори и за нейната заклеймяваща история.

— Госпожа Мори също е заподозряна.

— Какво казва тя? — попита владетелят Мацудайра.

— Лъже — отвърна Хирата.

Изгубил търпение, владетелят Мацудайра скръцна със зъби:

— Попитах какво е казала госпожа Мори. Отговорете!

— Заяви, че съпругата ми е имала връзка с владетеля Мори и че го е убила по време на разпра — отвърна Сано с неохота.

— Достатъчно.

Владетелят Мацудайра плесна с длани по пода. Шогунът трепна.

— Полицейски началник Хошина, арестувайте госпожа Рейко. Няма нужда от процес. Пратете я направо на терена за екзекуции.

— За мен е удоволствие да ви служа, почитаеми владетелю Мацудайра — рече Хошина.

Двамата с капитан Торай се изправиха и изгледаха Сано с тържествуващи усмивки.

— Чакайте! — викна Сано отчаян. — Ако екзекутирате съпругата ми, ще пратите на смърт една невинна жена и ще оставите убиеца на владетеля Мори да се измъкне ненаказан!

Обзе го ужас, защото усети как губеше съпругата си — все едно Рейко се давеше в морето и макар че бе сграбчил ръката й, тя все повече му се изплъзваше.

— По-добре си признайте загубата — рече Хошина.

— Ще ви оставим да се сбогувате с госпожа Рейко преди смъртта й — добави Торай.

— Бъди благодарен, че не съм решил да накажа и теб за престъплението на жена ти — рече заплашително владетелят Мацудайра.

Шогунът се изкашля силно. Всички насочиха погледи към него.

— Вие тук… ъъ… не забравяте ли нещо? — той изгледа гневно озадачените им лица. — Върховният господар съм аз.

Стреснат и в същото време въодушевен от собствената си смелост, шогунът тупна с юмрук по слабите си хлътнали гърди, след което се обърна към владетеля Мацудайра:

— Аз решавам какво да стане, не ти!

— Разбира се, почитаеми братовчеде. Какво желаеш да бъде сторено?

Владетелят Мацудайра се престори на хрисим, но очите му искряха от гняв, защото недвусмислено му бе показано, че го превъзхождат по ранг. Шогунът вдигна пръст и лицето му се озари от вдъхновение.

Сано хвърли поглед към Хирата с ясното съзнание, че сега цялата му надежда зависеше от прищявката на шогуна.

— Трябва да почерпим сведения от свидетеля, който е присъствал на убийството.

Сано видя собственото си недоумение, отразено върху лицата на останалите.

— Какъв свидетел? — попита Хошина.

Върховният им господар ги изгледа така, все едно бяха пълни идиоти.

— Как кой… ъъ… жертвата, разбира се. Владетелят Мори.

За момент в помещението се възцари стъписано мълчание.

— Извинявай, почитаеми братовчеде — рече предпазливо владетелят Мацудайра, — но как бихме могли да почерпим сведения от един мъртвец?

Шогунът се накипри, наслаждавайки се на собствената си изобретателност:

— С помощта на медиум. Разполагам с такъв тук в двореца. Тя е невероятен талант в установяване на връзка с отвъдното.

Сано бе изумен, макар и да знаеше, че шогунът проявява интерес към свръхестествените явления и държи гадатели, магьосници и пророци в двора. Шогунът никога досега не беше предлагал да се използва медиум в разследване на убийство. Освен това Сано имаше съмнения, че общуването с мъртвите е възможно, макар че мнозина вярваха в неговата реалност.

Той прочете същото недоверие, изписано върху лицето на владетеля Мацудайра, който понечи да възрази:

— Почитаеми братовчеде…

Шогунът вдигна ръка.

— Без възражения! Взел съм своето решение — после се обърна към един от стражите: — Доведи Нього.

Охранителят побърза да се подчини, а Хирата отправи тревожен поглед към Сано, който само сви рамене. Според него каквото и да се случеше сега, положението едва ли можеше да стане по-лошо. Полицейският началник Хошина и капитан Торай коленичиха отново. Торай наблюдаваше Хошина. Явно се питаше как ли щеше да им се отрази това неочаквано развитие на събитията. Хошина като че бе раздвоен между надеждата, очакването и опасенията. Владетелят Мацудайра изглеждаше вбесен.

— Нього е придворна дама в женското крило.

Женското крило бе онази част от двореца, в която живееха съпругата, майката и наложниците на шогуна.

Стражът скоро се върна, водейки Нього. Сано бе очаквал някаква зловеща старица, каквито бяха повечето магьосници, но Нього едва ли бе на повече от четиринайсет години. Имаше лъчезарно и невинно кръгловато лице. Розовото й кимоно на оранжеви цветя обгръщаше заоблено детско тяло. Тя се движеше с отривиста, подскачаща походка. Дългата й плитка се мяташе. Нього коленичи и се поклони.

— Владетелят Мори е мъртъв — рече й шогунът. — Искаме да се свържеш с духа му, за да… ъъ… да говорим с него. Можеш ли да проведеш такъв сеанс пред нас?

На лицето й грейна усмивка, която разкри подобни на перли зъби, когато каза с нежен глас:

— Да, ваше височество.

Изглеждаше така весела, все едно я бяха поканили да участва в любима игра. Макар и предварително настроен срещу нея, Сано не можеше да не признае вътрешно, че е мила и приятна.

Слугите затвориха капаците на прозорците, за да затъмнят помещението, поставиха една маса пред Нього и запалиха върху нея свещи и кадилници. Сано видя как владетелят Мацудайра измърмори под нос: „Суеверни щуротии!“ Шогунът потърка ръце, изгаряйки от нетърпение. Нього сведе глава над своя олтар. Пламъчетата на свещите осветиха гладкото й девиче лице, а тамянът изпълни помещението с натрапчива сладост. Тя изстена пронизително. Главата й се замята, тялото й се разлюля. Очите й се отвориха и започнаха да трептят.

— Навлиза в транс! — възкликна шогунът.

Нього се тресеше, дишайки тежко и стенейки. После изведнъж млъкна и се отпусна. Тялото й се сгърчи в конвулсии. Склерите й лъснаха със сатанински блясък. Въпреки неверието си Сано бе впечатлен. Шогунът се наклони към нея.

— Владетелю Мори, тук ли си? — попита той. — Говори с нас.

От устата на Нього прозвуча плътен мъжки глас.

— Поздрави, ваше височество — устните й не помръдваха, гърлото й сякаш бе просто канал за думите. — В живота бях ваш покорен слуга, такъв съм и в смъртта.

Сано, Хирата, владетелят Мацудайра и капитан Торай гледаха удивени. Шогунът кимна удовлетворен. Хошина седеше неподвижен, а на лицето му бе изписано особено изражение.

— Искаме да знаем кой… ъъ… ти отне живота — рече шогунът. — Можеш ли да ни разкажеш какво се случи?