Лора Джо Роуланд
Кикунохана (32)

Епилог

Звездите примигваха над селцето Тоцука на ден път от Едо. Там настоящият изгнаник и бивш дворцов управител Янагисава пусна двама странници в малката си бедна колиба, потулена сред боровите дървета. Бръснатата му глава и шафрановата му роба сияеха на светлината на горящия фенер. Мъжете се поклониха пред него и махнаха шапките, които засенчваха лицата им.

— Поздрави, татко — рече Йоритомо.

— Добре дошъл, сине — Янагисава се обърна към втория си гост: — Добре дошъл, Енджу сан. Или е по-добре да кажа „владетелю Мори“.

— Да — отвърна Енджу. — Сега, след като вторият ми баща вече не е между живите, аз съм даймио.

— Новото положение ти отива — рече Янагисава, забелязвайки, че Енджу вече не е свенливият младеж, криейки трупана цял живот болка зад спуснатите ресници и застиналото изражение. Сега лицето му бе ведро и спокойно, а погледът му — прям и открит. Увереността го бе заредила с нова жизненост. Стоеше по-изправен, сякаш бе свалил от плещите си ся тежък товар.

— Имам голям дълг към вас — каза Енджу. — Без всичко, което сторихте, нямаше да съм там, където съм днес. Хиляди благодарности.

— Заслугата не е изцяло моя — отвърна скромно и Янагисава. — Част от нея принадлежи на Йоритомо за това, че ни събра.

Той се усмихна на сина си, който се изчерви от радост заради похвалата. Йоритомо се бе оказал интелигентен съучастник, който не бе пропилял изминалите три години в двора. Беше ги прекарал в гледане и слушане. Беше подбрал хора, които Янагисава да включи в кампанията си за превземането на властта. Част от тях бяха някогашни съюзници, избягали войници от собствената му армия, кланове на даймио, потискани и тормозени от владетеля Мацудайра. Други бяха просто отегчени, нещастни или дирещи своя кауза. Йоритомо ги беше вербувал, беше ги довел тайно в храма и те бяха дали съгласието си да подготвят завръщането на Янагисава. Заедно с войниците си вече наброяваха хиляди. Един от тях бе Енджу.

Те седнаха и докато наливаше саке, Янагисава заяви:

— Трябва да отбележа, че нещата се развиха добре за всички ни.

— Несъмнено — потвърди Йоритомо, поемайки чаша. — Със смъртта на Мори владетелят Мацудайра загуби един от най-важните си съюзници.

— А аз спечелих свой — рече Янагисава и подаде чаша на Енджу, който бе обещал да му предостави огромната армия на Мори. — Наздраве за нашия съюз. Нека възтържествува над враговете ни!

Тримата отпиха.

— Благодарение на него моят най-жесток враг вече е отстранен — заяви Енджу с нескрито задоволство.

Когато Енджу бе дошъл в храма за пръв път, на Янагисава не му бе отнело много време да измъкне от него причините за неприязънта му към света като цяло и към втория му баща в частност. В онзи момент Енджу копнееше за състрадателен слушател. Янагисава бе изслушал разказа му за това, как владетелят Мори го бе принуждавал да понася сексуалните му извращения, а после го бе превърнал в сводник и съучастник в убийството на осигуряваните от него малки момчета.

Янагисава се бе опитал да използва Енджу да премахне владетеля Мори, но Енджу се бе уплашил. Янагисава трябваше да признае, че в крайна сметка събитията се бяха развили по още по-добър начин.

Енджу напълни повторно чашите на тримата.

— Да пием за покойния ми втори баща. Нека се наслаждава на мястото си в ада, запазено за перверзници и убийци — той вдигна чаша и всички пиха. — Но да не забравяме и скъпата ми майчица. Дано прекара вечността със своя зъл съпруг!

Янагисава бе научил също, че ненавистта на Енджу към владетеля Мори се бе прехвърлила и върху майка му, която го бе пожертвала, за да угоди на съпруга си. След тоста той каза:

— Твоята майка ни направи голяма услуга. Добре е схванала намеците ти, че владетелят Мори заслужава да умре. После само е подхвърлила идеята на онази своя прислужничка и останалото е история.

Енджу се изкиска, опиянен по-скоро от въодушевление, отколкото от алкохола.

— Трябваше да ги чуете как спореха чия е идеята за убийството му. Тя беше забравила, че е моя. Пое вината и ме защити. Изобщо не подозираше, че я ненавиждам. Изиграх добро представление, ако мога така да се изразя. Тя до края не разбра, че съм я използвал да ми свърши мръсната работа.

— Да пием за покойната господарка Мори — рече Янагисава и тримата за пореден път опразниха чашите.

— И като сме я подкарали, долу владетелят Мацудайра! — възкликна Енджу.

Той ненавиждаше владетеля Мацудайра, задето бе опрощавал сексуалното насилие, упражнявано от владетеля Мори както над него, така и над стотици други деца срещу обещаната военна подкрепа. Янагисава знаеше, че години наред Енджу бе прикривал своята ненавист и се бе правил на верен поданик. Но това бе мястото, където нямаше защо да се преструва. Тук бе намерил поддръжник, който щеше да застане на негова страна и в замяна щеше да му вземе душата.

— Предлагам да вдигнем тост за моя прекрасен баща — възкликна Йоритомо и отправи към Янагисава изпълнен с възхищение поглед. — Беше превъзходна идея да накараме твоя човек от свитата на владетеля Мори да прати на Хирата онова анонимно писмо с информацията, че владетелят Мори е изменник, а после да им пробута онези пушки в склада.

— Както и да открадне онези бележки от коша за отпадъци на дворцовия управител Сано и да ги тикне при пушките — добави Енджу.

На това място Йоритомо доби тревожно изражение, макар че пиеше наравно със събеседниците си.

— Дворцовият управител Сано винаги е бил мой добър приятел. Налагаше ли се да го атакуваме?

— Да — отвърна твърдо Янагисава. — Нищо лично, но ми е заел поста. Искам да се махне.

Макар че кимна, Йоритомо не изглеждаше особено убеден.

— Всички събития трябваше да протекат според замисъла, иначе нямаше да се получи — каза Янагисава в усилие да изглади конфликта между себе си и сина си, от когото зависеше бъдещето му. — Сано очевидно представляваше част от големия план. Ако го бях оставил на мира, сега можехме да не седим тук и да се поздравяваме.

— Неведоми са начините, по които съдбата управлява живота ни — съгласи се Енджу. — Иначе как да си обясним причината, поради която госпожа Рейко се оказа замесена в заговора ни?

Янагисава се засмя.

— Това бе неочаквана награда. Още щом моят шпионин ми донесе вестта, че владетелят Мори е убит, веднага ми стана ясно кой го е извършил, но когато научих, че главният заподозрян е госпожа Рейко, бях истински изненадан.

— На мен пък ми стана жал за нея — рече тихо Йоритомо.

Не и на Янагисава. Рейко твърде често му бе създавала неприятности, помагайки на съпруга си, а и един удар срещу Рейко на практика бе удар срещу Сано.

— Нека й е за урок да не се меси там, където не й е работата. Но за мен най-щастливото стечение на обстоятелствата е, че полицейския началник Хошина вече го няма. Сега, след като фракцията му е разбита, пътят ми към върха значително се улеснява.

Янагисава се бе опитал да изкара Хошина изменник, използвайки пушките, които неговите поддръжници бяха откраднали от оръжейния склад на полицията, за инсценировка на заговор, който щеше да вкара в клопката и други негови врагове. Но в крайна сметка не това бе довело до желаната развръзка.

— Да пием за Сано, който премахна Хошина — обяви Енджу, вдигайки чаша за поредна наздравица, и отново тримата опразниха чашите си.

— Лошото е, че Сано все още е дворцов управител, при това по-силен от всякога — отбеляза Янагисава. — Но няма да е задълго.

Въздухът се насити с мрачно въодушевление, когато тримата мъже се замислиха за предстоящия решителен сблъсък на силите.

— Няма да сториш зло на дворцовия управител Сано, когато го отстраниш, нали, татко? — попита с тревога Йоритомо.

— Няма, обещавам.

Но Янагисава смяташе, че обещанията спокойно могат да се нарушават в случай на нужда. Освен това знаеше, че някой трябва да бъде унищожен по време на опита му да завземе властта и да оглави режима на е Токугава. По-добре да е Сано, отколкото той самият.