Лора Джо Роуланд
Кикунохана (10)

10 глава

Медиумът нададе ужасяващ писък. Всички в залата за аудиенции настръхнаха. Детското лице на Нього се сгърчи сякаш от болката, която владетелят Мори бе изпитал, когато кинжалът бе срязал плътта му. Тялото й се разтресе в конвулсии, главата й се замята неистово. Очите й, извъртени с бялото нагоре, се изцъклиха. Писъкът изхвърли слюнка от устата й. За пореден път, откакто сеансът бе започнал, Сано понечи да я прекъсне, да изрази протеста си срещу възмутителните лъжи, които бе изрекла за Рейко и за самия него. Но шогунът махна с ръка и отново му даде знак да мълчи.

— О, дух на владетеля Мори — изрече шогунът, — какво се случи след това?

Нього потръпна, изстена и се задави. Полицейският началник Хошина и капитан Торай наблюдаваха нея и Сано с нескрито задоволство. Хирата изглеждаше слисан и разтревожен също като Сано. Владетелят Мацудайра бе втренчил в тях гневен и злокобен поглед. Гърчовете на медиума намаляха и тя се отпусна отмаляла.

— Усетих как сърцето ми изпомпва кръвта от тялото ми — дълбокият мъжки глас сега бе немощен и печален. — Усетих как жизнената ми сила изтича. Светът се разми в мрака пред очите ми — дишането й все повече се забавяше, всяка следваща глътка въздух бе все по-мъчителна. — И после животът ме напусна.

— Какво стори госпожа Рейко? — попита припряно шогунът.

— Не видях — гласът заглъхна. — Душата ми се устреми към отвъдното. Не мога да ви кажа нищо повече.

— Тя излиза от транса — обяви шогунът.

Очите на Нього се затвориха, лицето й се отпусна. Тя се размърда, примига и се протегна, все едно се събуждаше от кратка дрямка. Невинният й озадачен поглед се плъзна по мъжете, които се бяха втренчили в нея.

— Какво стана? — изглежда, не помнеше нищо. — Казах ли нещо?

— Да, безспорно — рече мрачно владетелят Мацудайра.

— Справи се много добре — рече й шогунът. — Може да си вървиш.

Щом тя се изправи, Сано каза:

— Изчакай за момент.

Макар че сеансът бе впечатляващ, той не вярваше, че духът на владетеля Мори бе говорил чрез нея. Нямаше да я остави да си тръгне, без да я уличи в измама.

Нього се поколеба и отправи поглед към шогуна. Полицейският началник Хошина побърза да се обади:

— Ваше височество, приключихме с момичето. Сега трябва да обсъдим информацията, която ни предостави. Нека си върви.

Сано се съмняваше, че Хошина вярва повече от него в достоверността на изреченото от медиума. Полицейският началник обаче имаше обясним интерес всички останали да й повярват.

— Ваше височество, сеансът беше пълна измама — обяви Сано. — Нищо от думите на Нього не се е случило. Това, което чухме, не беше духът на владетеля Мори. Тя се преструваше на него.

— Не, грешиш — възрази шогунът. — Нього е истински медиум. Чрез нея съм… ъъ… общувал с моите предци по много различни поводи — иначе безволевите му черти се втвърдиха от упоритост. — Вярвам, че онова, което ни каза, е самата истина. Срамота е, че точно ти се опитваш да я обвиниш в лъжа.

Сърцето на Сано се сви, защото възражението му се бе обърнало срещу самия него и той бе разгневил шогуна, което не можеше да си позволи. Хошина засия в нескрито злорадство.

Шогунът се обърна към Нього:

— Свободна си — щом вратата се затвори след нея, той обяви: — Ами… ъъ… сега вече знаем как е издъхнал владетелят Мори и кой е убиецът.

И докато Сано се канеше да отвори уста, за да защити себе си и Рейко от абсурдните обвинения на медиума, а Хошина се готвеше да му възрази, шогунът рече:

— Само че не ми е много ясно защо — той се обърна към владетеля Мацудайра: — Каква беше тази история за някаква война? Защо някой ще заговорничи да те свали от власт? И защо владетелят Мори смяташе, че ти управляваш Япония?

Въздухът натежа от назряващата опасност. Никой не помръдваше. Сано си помисли, че най-накрая шогунът ще разбере какво се случваше около него. Всички очакваха напрегнато отговора на владетеля Мацудайра.

— Не знам, почитаеми братовчеде — отвърна той благо. — Владетелят Мори допусна грешка в онази част на своя разказ, която бе свързана с мен.

— Аха.

Шогунът кимна, все едно предпочиташе това простичко обяснение пред някое по-сложно, достоверно и обезпокоително.

— В такъв случай може да е сбъркал и в онази част, която бе свързана с мен и моята съпруга — изтъкна Сано.

— Може — владетелят Мацудайра впери враждебен поглед в Сано. — Но може и да не е.

Сано видя, че дори и да подозираше, че медиумът лъже, владетелят Мацудайра бе тъй несигурен, че бе готов да прояви недоверие към Сано.

— Това означава ли, че не само госпожа Рейко е убила владетеля Мори, но че и дворцовият управител Сано замисля да ми отнеме управлението на страната?

Върху лицето на шогуна се изписа ужас. Преди сеанса Сано си мислеше, че нещата не могат да станат по-зле. Сега в убийството бяха замесени както той, така и Рейко.

— Не, ваше височество — отвърна той със спокойна и овладяна искреност, — тъй като нито тя е сторила нещо подобно, нито аз.

— Лъже! — побърза да се намеси полицейският началник Хошина. — Обладан е от амбицията да си присвои властта и е пратил жена си да му свърши мръсната работа.

— През последните няколко години дворцовият управител Сано е изградил огромна лична армия — рече Торай. — За какво друго, ако не да събори от власт ваше височество?

Шогунът изгледа Сано с боязлива неприязън:

— Мислех те за мой приятел. Как можа да ме предадеш по този начин?

— Не съм — настоя Сано. — Тази войска ми трябва, за да поддържам реда и да осъществявам управлението от ваше име.

Принуден да се защити, той поде контраатака по отношение на Хошина:

— Преди няколко минути поддържаше версията на господарката Мори за убийството. Сега приемаш историята на медиума, която изцяло противоречи на първата. Как можеш да обясниш това свое поведение?

Хошина се ухили:

— Историята на медиума повече ми харесва. Това, че тя обвиняваше Сано в престъпление, със сигурност подпомагаше кампанията на Хошина срещу него.

— Няма доказателства, които да я подкрепят — възрази Сано.

— Напротив, има — рече владетелят Мацудайра с мрачно задоволство. — Нейната версия за владетеля Мори пасва на човека, когото познавам — хрисим, боязлив и слаб.

— Може и да сте познавали владетеля Мори, но не сте присъствали на убийството му — напомни му Сано. — Не сте в състояние да потвърдите истинността на най-важната част от историята на медиума.

— Е, и? — обади се нетърпеливо шогунът, който предпочиташе да мисли, че Сано не го е предал, нито пък че той самият е бил достатъчно глупав да му се довери.

— В историята на медиума има достатъчно истина, която да ни накара да се усъмним в предаността на дворцовия управител Сано — рече владетелят Мацудайра. — Съществува голяма вероятност той да е организирал таен заговор, целящ свалянето ви от власт, а ние не можем да поемем подобен риск. Режимът на Токугава е просъществувал деветдесет и пет години, защото своевременно е унищожавал всяка потенциална заплаха. Препоръчвам ви да осъдите на смърт дворцовия управител Сано и съпругата му.

— Съгласен съм — каза Хошина.

Капитан Торай кимна. Хирата понечи да възрази в защита на Сано. Шогунът с жест го накара да замълчи.

— Добре — рече той с тъжна въздишка. — Предполагам, че… ъъ… нямам избор. Дворцов управителю Сано, осъждам вас и съпругата ви на смърт чрез… ъъ… обезглавяване — той се обърна към стражите: — Арестувайте него и госпожа Рейко.

Стражите се устремиха към Сано. Победоносни усмивки цъфнаха върху лицата на Хошина и капитан Торай. Владетелят Мацудайра кимна доволен, че се е освободил от едно предизвикателство. Хирата скочи на крака.

— Не можете да го сторите! — извика той, заставайки между Сано и стражите. — Няма да ви позволя!

— Сядай! — нареди му владетелят Мацудайра.

Сано изпита по-скоро ярост от тази върла несправедливост, отколкото страх от смъртта. Цели три години той бе работил усилено, за да поддържа режима на Токугава, да потушава въстания и бунтове! Преди това бе рискувал живота си, за да залавя престъпници. Според самурайския код на честта неговите господари не му дължаха нищо за службата, но пък и той не заслужаваше да бъде убит заради подобни неоснователни обвинения. Стана, изпълнен с възмущение, избута Хирата встрани и викна:

— Добре, арестувайте ме! — и протегна ръце. Докато стражите го залавяха, той насочи яростта си към шогуна: — Екзекутирайте ме, щом искате. Готов съм да умра по ваша воля. Но кой ще ви помага да управлявате страната, когато аз си отида?

— О, не бях помислил за това!

Шогунът изглеждаше ужасен от перспективата да ръководи сам държавните дела.

— Аз ще го сторя — обади се Хошина, а устата му едва ли не се изпълни със слюнка от това, че постът на дворцовия управител изведнъж се бе оказал тъй достъпен.

Сано се обърна към владетеля Мацудайра и заяви:

— Онзи, който е убил владетеля Мори, все още е на свобода, волен като птичка. Можете ли да гарантирате, че няма да убие отново? Ами ако убийството на владетеля Мори е само първото от цяла поредица? Можете ли да поемете риска за нова вълна от терор?

Духът на убиеца, кръстен Призрака, сякаш насити въздуха с отрова. В очите на владетеля Мацудайра се мярна нерешителност. За щастие Сано познаваше достатъчно добре и него, и шогуна и не пропусна да се възползва от страховете им.

— Историята може да се повтори — рече той. — Аз ви залових Призрака. Когато ме няма, кой ще хване следващия отстъпник?

Той хвърли презрителен поглед към Хошина:

— Със сигурност не ти. Нали не си забравил, че точно ти остави Призрака да извърши пет убийства.

Хошина и Торай го изгледаха свирепо. Сано се обърна отново към шогуна и владетеля Мацудайра:

— Ако смъртта на владетеля Мори е част от таен заговор за заграбване на властта, тогава, който го е извършил, ще продължи и след моята смърт и ще ви се присмива, задето сте наказали не когото трябва — накрая завърши със страст, породена от искрено възмущение и силна воля за оцеляване: — Ако ме убиете, това ще бъде нелепа загуба. Трябвам ви жив, за да установя истината относно убийството на владетеля Мори и да защитавам режима!

Настъпи мълчание, при което Хошина понечи да заговори, но владетелят Мацудайра го спря с поглед, а шогунът се опита да осмисли казаното от Сано. Сано стоеше неподвижен в ръцете на стражите. После владетелят Мацудайра въздъхна шумно и отстъпи.

— Добре — рече с неохота. — Ваше височество, трябва да пощадим живота на дворцовия управител Сано, за да ни помогне да разнищим тази история.

Шогунът кимна доволен, че някой е взел решение вместо него. Владетелят Мацудайра махна на стражите да освободят Сано. Макар че го сториха, Сано бе обзет не толкова от облекчение, колкото от неприятното чувство, че е застанал на тънката граница между свободата и погребалната клада.

— С ваше позволение ще продължа разследването на убийството — заяви той.

Хошина избухна:

— Но дворцовият управител и жена му са заподозрени. Не може да му се има доверие, че ще проведе честно разследване!

Владетелят Мацудайра отправи замислен враждебен поглед към Хошина:

— Всички са заподозрени. Като се замисля, установявам, че личната армия на дворцовия управител съвсем не е единствената, която е нараснала значително. Колко войници се намират под твое командване в момента? И какви са ти амбициите занапред?

Капитан Торай заяви с тревога:

— Само не забравяйте, че госпожа Рейко бе заловена на местопрестъплението. Каквото и да твърди дворцовият управител, тя е най-вероятният извършител. Не можем просто така да я оставим на свобода, все едно нищо не се е случило.

— Ще я държа под домашен арест — обади се припряно Сано.

— Добре — съгласи се шогунът. — Вървете. Свободни сте.

Сано се поклони.

— Благодаря, ваше височество.

— Но ако не успееш да заловиш убиеца… или ако установя, че ти и жена ти сте виновни… бъди сигурен, че няма да проявя към теб и капчица милост — предупреди го владетелят Мацудайра, след което се обърна към Хирата: — Нито към теб.

На излизане от залата за аудиенции Сано и Хирата минаха покрай Хошина, който измърмори:

— Успех, дворцов управителю Сано! Между другото чух, че госпожа Рейко била бременна. Жалко, че когато и двамата бъдете екзекутирани, с вас ще умре и детето ви.