Лора Джо Роуланд
Кикунохана (23)

23 глава

Хачбори изобилстваше от кейове и складове. Това бе районът, където полицейските командири, известни като йорики, живееха в имения, разположени плътно едно до друго, подобно на остров сред жилищата на гражданите. Бяха прочути с важността, която си придаваха, и с подкупите, които вземаха. Както яздеха покрай един от кейовете, Сано и придружителите му минаха покрай един йорики, който се движеше заедно със своите помощници. Сано позна в него бившия си колега Хаяши. Сега Хаяши носеше скъпа ризница, вероятно последния му подарък от някой владетел, чиито васали се бяха замесили в улична свада и който му бе платил, за да потули инцидента. Поклони се хладно на дворцовия управител — и досега не можеше да преглътне, че Сано го бе надминал в кариерата, още повече че навремето Сано бе всепризнат несретник в братството на полицейските служители.

Стрелбището бе любимото свърталище на йорики. Бе заобиколено от кейове за дърва за огрев и бамбукови прътове и скрито зад зид със забити в горния му край железни шипове. Над портата висяха запалени фенери, които димяха във влажния вечерен въздух. Двама млади самураи се бяха излегнали в будката на пазачите. Когато Сано и хората му се спряха при тях, те станаха и се поклониха.

— Дворцовият управител Сано иска да влезе — обяви детектив Маруме.

Стражите си размениха изпълнени със страх погледи, което изглеждаше доста странна реакция на едно толкова обикновено желание. Двамата си приличаха по квадратните челюсти и набитото телосложение — изглеждаха като братя. Единият каза:

— Съжалявам, но днес тук е затворено.

— Теренът е подгизнал — побърза да обясни другият.

— Няма проблем — отвърна Маруме. — Дворцовият управител Сано не е дошъл да стреля. Иска само да види пушките.

Пазачите заговориха един през друг, обзети от паника:

— Никой, освен полицейските командири, не се допуска в арсенала. Това е заповед на полицейския началник Хошина.

— Почитаемият дворцов управител е по-висш по ранг от вашия началник — рече Маруме. — Отваряйте!

Пазачите се подчиниха с неохота. Докато влизаше, без да слиза от коня си, Сано попита:

— Понастоящем кой отговаря за оръжейния склад?

— Аз — измърмори по-младият самурай.

— Ела с нас.

Зад портите се простираше дълъг отрязък разкалян терен, на места обрасъл с бурени, в по-ниските си части покрит с локви. В единия край се виждаха изрязани от дърво плоски човешки фигури, осеяни с дупки от куршуми, както и пълна броня, прикрепена върху ракитов кон. Отсреща се намираше оръжейният склад — постройка с каменни стени, покрит с метални шиндли покрив, желязна врата и капаци. В подобна, но по-малка постройка се съхраняваха боеприпасите и барутът. Сано пое с хората си към оръжейния склад и в този момент чу някой да го вика по име. Обърна се и видя капитан Торай — главен васал на полицейския началник Хошина, който препускаше след тях тъй бързо, че изпод копитата на коня му хвърчаха фонтани от вода.

— Каква изненада да ви видя тук — рече Торай, когато настигна Сано. — Не знаех, че проявявате интерес към стрелбата.

— Само когато видя някого, когото бих искал да застрелям — отвърна Сано.

Торай се ухили, от което лицето му придоби вълчи израз.

— Може ли да ви бъда полезен с нещо? — попита той, явно изгарящ от желание да разбере какво целеше Сано.

— Не, благодаря — отвърна Сано, без да спира да язди.

— Иска да види пушките — изрече задъхан пазачът, който бързаше редом с него пеша.

— Така ли? — Торай препусна напред и застана между оръжейния склад и Сано. — И защо?

— За да проверя една своя теория.

Торай препречи пътя му към вратата на арсенала.

— Каква теория?

— Искате ли да го отстраним, почитаеми дворцов управител? — попита детектив Маруме.

— Мое задължение е да надзиравам всичко, което става тук — отвърна Торай войнствено.

Сано реши, че капитанът може да се окаже полезен.

— Остани, щом искаш, но се дръпни от пътя ми.

Той и хората му слязоха от конете си, при което Сано нареди на пазача:

— Отвори оръжейния склад!

Щом влезе вътре, пазачът вдигна един фенер, за да освети стените с наредени покрай тях метални шкафове. Детективите Фукида и Маруме взеха да ги отварят един по едни, разкривайки стотици отделения, всяко от които съдържаше увити в намазнен плат пушки.

Маруме подсвирна удивен.

— Та това са достатъчно оръжия, за да се започне война.

— Определено са повече, отколкото си спомням да е имало някога.

Сано се запита дали полицейският началник Хошина наистина замисляше преврат и с тази цел трупаше боеприпаси.

— И какво от това? — възкликна Торай от прага.

Без да му обръща внимание, Сано попита пазача:

— Разполагаш ли с опис на пушките?

— Да, почитаеми дворцов управителю.

Младежът изглеждаше още по-напрегнат. Той извади голяма книга от един шкаф и я отвори, за да покаже изписаните страници.

— Ще прегледаме всички пушки, ще ги сравним с пушките от описа и ще видим дали има липсващи — обяви Сано.

— Няма — отвърна рязко Торай. — Ако не сте сляп, би трябвало да виждате, че всички отделения са пълни.

Маруме и Фукида се заеха да развиват оръжията, които включваха както аркебузи, така и пистолети, с отличителните знаци на множество различни занаятчии. Някои бяха стари, изискани произведения на изкуството, други — съвременни, прости и практични. Сано и пазачът отмятаха всяко отделно оръжие в книгата. Когато свършиха и излязоха от склада, бяха открили трийсет отделения, в които вместо пушки имаше увити в плат дървени табли.

— Какво ще кажете за това? — попита Сано. — Трийсет аркебуза не са в наличност. Какво е станало с тях?

Капитан Торай изглеждаше изненадан и обезпокоен. Сано реши, че той не е очаквал да липсват оръжия. Торай се обърна към пазача:

— Е?

— Не знам. Може… ъъ… може полицейските командири да са ги взели и да са забравили да ми кажат.

— Ето, нали чувате — рече Торай поуспокоен, макар и не особено сигурен какъв капан се опитваше да избегне.

— Зарежи оправданията — рече Сано. — Мога да ти кажа точно какво се е случило с тези пушки. Сосакан Хирата ги е конфискувал наред с още няколко от един склад, собственост на владетеля Мори. Те са знак, че някой от полицията е участвал в заговор с владетеля Мори за запасяване с оръжие и за организиране на преврат. И моят кандидат е полицейският началник Хошина.

— Това е абсурдно!

Торай явно бе по-скоро удивен, отколкото разтревожен.

— Сигурен ли си? — попита Сано. — Какво знаеш за делата му, когато не си заедно с него?

Торай изсумтя презрително.

— Хошина сан не е единственият, който е имал достъп до оръжейния склад. Може някой друг от полицията да е взел пушките.

Той отправи остър въпросителен поглед към пазача, който изглеждаше ужасен. Сано вече не се съмняваше, че младежът е съучастник, доброволен или не, в кражбата. Пазачът започна да отстъпва назад.

— Не бързай толкова — рече Сано.

Пазачът спря неуверено. Сано възнамеряваше да разбере от него какво точно знаеше за липсващите пушки. Малко натиск — и със сигурност щеше да уличи Хошина. Сега върху лицето на Торай се изписа тревога, все едно бе прочел мислите на Сано.

— Върни се към задълженията си — нареди той на пазача.

— Стой тук — заповяда му Сано.

Войниците му заобиколиха младежа. — Идваш с мен.

— Хошина сан е верен на владетеля Мацудайра. Той не е замесен в никакъв заговор — настоя Торай.

— Може и да си прав. В полицията има и други амбициозни мъже.

Сано се втренчи в Торай. Може би изненадата му относно липсващите пушки съвсем не беше искрена.

— А ти какво целиш, криейки се зад гърба на своя господар?

Може би и друг човек бе обзет от тревога, връхлетян от покварения вятър на измяната. Полицейският началник Хошина със сигурност беше. При все това Торай реагира с недоумение, даже се обърна, сякаш за да види за кого говореше Сано, после сви рамене и се ухили.

— Вие просто стреляте в тъмното, за да си спасите кожата.

— За всичко имаш отговор, нали?

Отегчен от словесното противоборство, разочарован, защото Торай бе уловил неубедителността на намереното доказателство, Сано насочи разговора в друга посока.

— Е, ако си толкова умен, колкото изглеждаш, можеш да усетиш, че господарят ти е загазил.

— Не колкото вас — възрази Торай със злобно задоволство.

— Грешиш — рече Сано. — Единствената улика срещу мен е една история, разказана от медиум, който се отрече от нея и сега е на моя страна. Уликите срещу полицейския началник Хошина са пушките, които липсват от този оръжеен склад и са открити в незаконно скривалище.

— Ами листовете с вашия почерк, които също са били намерени там?

— Подхвърлени — презрително уточни Сано, макар и обезпокоен от факта, че информацията бе стигнала до враговете му. — Не залагай много на тях. Претегли уликите. Пушките са по-тежки от някакви си листове с двусмислени бележки по тях. Везната от страната на Хошина се накланя доста по-бързо от моята. Не искаш да го съпроводиш до дъното, нали? Ще ти предложа сделка.

Капитанът повдигна вежди, недоверчив, но все пак готов да чуе.

— Свидетелствай срещу Хошина. Разобличи го като изменник и виновник за убийството на владетеля Мори. В замяна ще си запазиш главата и ранга.

— Изключено — отсече Торай презрително без нито миг колебание. — Предателят сте вие. Вашата съпруга е убийцата на владетеля Мори. Хошина сан е невинен. Няма да свидетелствам срещу него, пък и вие не сте в положение да спазите каквито и да било обещания.

Сано си даде сметка, че Торай бе замесен от доста по-различно тесто от своя господар. Той отстояваше своята позиция, докато Хошина почти бе рухнал. Независимо дали наистина вярваше в Хошина, той бе твърдо решен да го подкрепя. Торай бе от типа самураи, които равняваха курса на живота си по курса на своя господар и никога не се отклоняваха, за добро или за зло. Всички режими в историята се градяха върху мъже като него. Никой военачалник не би могъл да се издигне във властта без тях.

— Много добре — рече Сано. — Ще съжаляваш за решението си, когато се намериш коленичил до Хошина на терена за екзекуции.

— Ще ви се, но няма да стане — отвърна рязко Торай. — Сега моля да ме извините, но не възнамерявам да пилея повече време в този разговор.

Той излезе с твърда крачка от оръжейния склад. Сано, Фукида и Маруме наблюдаваха от прага как се качи на коня си и се отдалечи в сгъстяващия се вечерен здрач.

— Трябваше да приеме с охота предложението ви — рече Фукида. — Сега доводите ви срещу Хошина са по-силни от всякога.

— За съжаление моето твърдение се основава на логика, която едва ли ще бъде убедителна за всички — рече Сано. — Знаем го ние, знае го и Торай. Да се връщаме в крепостта и да намерим Хирата сан. Може би в днешното разследване на него му е провървяло повече, отколкото на нас.

Когато поеха по обратния път, Сано далеч не очакваше с нетърпение разговора, който трябваше да проведе с Хирата.

* * *

Пристигнаха си у дома, когато влажният сивкав ден се бе стопил в още по-сивкав здрач. Но Сано нямаше възможност да потърси Хирата. Неговият главен адютант го посрещна на прага и рече:

— Почитаемите старейшини и върховният главнокомандващ армията ви очакват.

Сано държеше да продължи своето разследване, но не можеше да пренебрегне тримата си важни съюзници. Присъедини се към Охгами, Уемори и генерал Исогай, които седяха в приемната му. Мрачните им изражения го предупредиха, че това не беше светска визита.

— Добре дошли — рече той, поклони им се и после зае мястото си на подиума.

Те се поклониха в отговор. Генерал Исогай каза:

— Предупредихме ви!

Гласът му бе строг, а погледът му — пронизващ.

— Но вие не можете да не се забърквате в неприятности — върху замисленото лице на Охгами бе изписано неодобрение. — Първо съпругата ви се оказва замесена в убийството на владетеля Мори, а после и вие сте заподозрян в измяна.

— Милостиви Небеса, привличате проблемите както лайното — мухи! — закашля се от негодувание Уемори и бузите му се разтресоха.

Сано си спомни последната си среща с тях, когато го бяха посъветвали да бъде предпазлив, тъй като политическото му положение е твърде нестабилно. Сякаш оттогава бяха минали векове. Последното, от което се нуждаеше сега, бе порицанието им.

— Възникнаха непредвидени обстоятелства. Едва ли можете да ме обвинявате за това.

— Може би не — каза Охгами, — но ви обвиняваме за начина, по който водите това разследване.

— Успяхте да настроите срещу себе си и владетеля Мацудайра, и шогуна — отбеляза генерал Исогай, — да не говорим, че се открихте за атаките на полицейския началник Хошина.

— А точно в този момент най-малко имате нужда от това — каза Охгами.

— Както и ние — добави Уемори.

Тримата се втренчиха гневно в Сано. Той усети как собствената му неприязън към тях нараства заплашително. Както обикновено, критиката им беше безполезна, а за нея пилееха време, което той не можеше да си позволи да губи.

— Е, почитаеми съмишленици — рече той, — благодаря ви за оказаната подкрепа.

— Тук сме не просто да заявим подкрепата си — рече Охгами. — Ще ви кажем точно какво да направите, за да се измъкнете от тази окаяна бъркотия.

— Карайте направо. Няколко практически съвета за разнообразие ще ми бъдат много полезни.

Старейшините погледнаха към генерал Исогай, който каза:

— Нека госпожа Рейко поеме вината за убийството на владетеля Мори.

— Какво? — възкликна Сано слисан. Не можеше да повярва на ушите си, нито да скрие ужаса си.

— Чухте ме — рече генерал Исогай. — Що се отнася до убийството на владетеля Мори, владетелят Мацудайра и шогунът искат кръв за кръв. Хвърлете Рейко на екзекутора и те ще бъдат удовлетворени. Колкото до измяната, малка жертва от ваша страна ще помогне да ги убедите, че сте техен верен поданик.

— Изключено — Сано бе тъй разгневен от абсурдния им съвет, че загуби самообладание и запелтечи от ярост: — Госпожа Рейко е моя съпруга — не спомена, че я обича. Любовта нямаше място в света на сподвижниците му. — Никога и за нищо на света не бих я пожертвал!

Старейшините изкривиха лица в презрителни гримаси. Генерал Исогай каза:

— Можете да си вземете друга съпруга. Има толкова жени, от които да избирате. Единственото, което е от значение, е политическото ви положение.

— Както и вашето — добави Сано с горчивина. — Съветвате ме да пратя на смърт майката на сина си и на нероденото си дете, за да спасите собствените си кожи!

— За щастие вече си имате наследник — намеси се Охгами. — Винаги можете да се сдобиете и с друг, ако ви е нужен. Разбира се, че сме разтревожени, защото, ако паднете от власт, повличате и нас. Но нека не проявяваме излишна грубост.

Сано бе тъй слисан от студената им, продажна безчувственост, че загуби дар слово.

— И вместо това да проявим разум — рече Уемори, правейки се, че възприема мълчанието на Сано за съгласие. — Госпожа Рейко е била заварена гола и окървавена до трупа на владетеля Мори. Кинжалът й е бил оръжието на убийството. Тя го е сторила, няма спор.

— Наистина ли искате да живеете с жена, която е намушкала смъртоносно човек и му е отрязала мъжествеността? — генерал Исогай поклати глава. — Не разбирам как можете да спите през нощта.

— Тя не го е извършила! — избухна Сано.

Макар и да знаеше, че Рейко не му бе казала всичко, не можеше да признае пред тях, нито пред себе си, че не е изключено да е виновна. Те му отправиха изпълнени със съжаление погледи.

— Вярвайте, че е невинна, щом искате — рече генерал Исогай, — но както дочухме, досега не сте открили и най-малко доказателство в нейна полза.

— Ще открия. Просто ми трябва време.

— Само че точно времето е това, с което не разполагате — възрази Охгами. — Не можете да я защитавате още дълго.

— Онова, което трябва да сторите, е да сложите край на собствените си загуби — рече генерал Исогай. — Не позволявайте госпожа Рейко да ви завлече на терена за екзекуции. Зарежете я!

Наглостта им вбеси Сано. Ненавиждаше това, че решението им бе най-разумното за човек в неговото положение.

— Отказвам!

Тримата си размениха погледи, които говореха, че реакцията му не бе неочаквана.

— По-добре преценете внимателно решението си — рече Охгами. — Предупредихме ви, че ако продължавате с това безразсъдно поведение, може да решим да прекратим съюза си с вас.

— Направихме за вас каквото можахме — добави Уемори. — Уверихме останалите ви съюзници, че държите положението под контрол, и ги убедихме да не ви лишават от подкрепата си. Заявихме на владетеля Мацудайра, че не бива да ви смята за виновен при липса на нужните доказателства. Това са единствените причини, поради което засега ви е оставил на свобода. Но опитите ви да оневините госпожа Рейко се оказват безплодни. Няма да позволим да ни унищожите заради твърдоглавата си вярност към нея.

— Казано направо — намеси се генерал Исогай, — въпросът стои така: или тя, или ние, а като казвам „ние“, имам предвид всичките ви съюзници, не само присъстващите в тази стая. Останете ли до нея, оставате сам.

Сано не се поколеба нито за миг, макар и да знаеше, че, решеше ли да подкрепи Рейко, това не само щеше да сложи край на кариерата му на дворцов управител, но и го оставяше без съюзници, с които да противостои на недоверието от страна на владетеля Мацудайра към него и на опитите на полицейския началник Хошина да го унищожи. Със сигурност щеше да бъде осъден на смърт като изменник.

— Избирам нея — заяви той, макар и да знаеше, че току-що бе намалил драстично шансовете си да спаси Рейко.

Изправи се и посочи към вратата. Неговите съратници изглеждаха разочаровани, но явно решението му не ги изненада. Те станаха и се поклониха.

— Хубаво — рече генерал Исогай, а на излизане от приемната добави: — Продължавайте да си копаете гроба.