Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angels and Demons, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 327 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Mandor (2007)

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)

Статия

По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Шестото клеймо
Angels & Demons
АвторДан Браун
Първо издание2000 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрмистерия
новела
Видроман
ПредходнаЦифрова крепост
СледващаМетеоритът
ISBNISBN 9545854227

Шестото клеймооригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.

В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.

През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.

Главни герои

Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.

Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.

Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.

Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.

Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.

Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.

Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.

Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).

Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.

Янус – тайнственият господар на Хашишинът.

Лейтенант Шартран

Глава 97

Хашишинът вкара буса в грамадната каменна сграда, гледаща към Тибър, и се усмихна. Нарами плячката си и я понесе нагоре по тунела, благодарен, че жената е слаба.

Стигна до вратата.

„Храмът на просвещението — възторжено си помисли убиецът. — Древното илюминатско скривалище. Кой би се сетил, че е тук?“

Остави я върху един плюшен диван. Опитно завърза ръцете й зад гърба, после обездвижи и краката й. Знаеше, че онова, за което копнее, ще трябва да почака, докато не изпълни и последната си задача. „Водата.“

И все пак имаше малко време за удоволствие. Той приклекна до нея и прокара длан по бедрото й. Беше гладко. По-високо. Тъмните му пръсти се провряха под късите й панталони. Още по-високо.

Спря. „Търпение — въпреки възбудата си каза хашишинът. — Предстои ми работа.“

За миг излезе на високия каменен балкон. Нощният ветрец бавно охлади страстите му. Далече долу течеше Тибър. Той вдигна очи към купола на „Св. Петър“ само на около километър от там, гол под светлината на стотици прожектори.

— Последният ти час — каза мъжът и си представи хилядите мюсюлмани, заклани по време на кръстоносните походи. — В полунощ ще отидеш при своя Бог.

Зад него жената се размърда. Хашишинът се обърна. Помисли си дали да я остави да се събуди. Ужасът в женските очи му действаше като афродизиак.

Напомни си, че трябва да е благоразумен. Щеше да е по-добре, ако плячката му останеше в безсъзнание, докато него го нямаше. Въпреки че бе завързана и не можеше да избяга, арабинът не искаше да се върне и да я завари изтощена от опити да се освободи. „Искам да запазиш енергията си… за мен.“

Хашишинът леко повдигна главата й и откри точката под черепа. Безброй пъти го беше правил. Със смазваща сила заби палец в мекия хрущял и усети потъването му. Жената мигновено се отпусна. „Двайсет минути“ — помисли си убиецът. Тя щеше да е възхитителен край на един идеален ден. След като плячката му го задоволеше и умреше, той щеше да излезе на балкона и да погледа среднощните ватикански фойерверки.

Хашишинът остави жертвата си в безсъзнание на дивана и се спусна по стълбището в осветената с факли тъмница. Последната задача. Отиде при масата и с благоговение погледна свещените метални предмети, които бяха оставени за него.

„Вода.“ Последният знак.

За четвърти път взе една от факлите и започна да нажежава метала. Когато краят му побеля, арабинът го занесе при килията.

Вътре мълчаливо стоеше мъж. Стар и сам.

— Кардинал Баджа — изсъска убиецът. — Помолихте ли се вече?

Очите на италианеца бяха сухи.

— Само за вашата душа.