Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Лангдън (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Angels and Demons, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 327 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- ?
- Корекция
- Mandor (2007)
Източник: http://izvorite.com
Издание:
ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.
История
- — Корекция
- — Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)
Статия
По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Шестото клеймо | |
Angels & Demons | |
Автор | Дан Браун |
---|---|
Първо издание | 2000 г. САЩ |
Издателство | Бард |
Оригинален език | английски |
Жанр | мистерия новела |
Вид | роман |
Предходна | Цифрова крепост |
Следваща | Метеоритът |
ISBN | ISBN 9545854227 |
Шестото клеймо (в оригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.
В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.
През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.
Главни герои
Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.
Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.
Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.
Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.
Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.
Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.
Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.
Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).
Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.
Янус – тайнственият господар на Хашишинът.
Лейтенант Шартран
Глава 37
Витория гневно се взираше в швейцарския гвардеец пред заключената врата. Той й отвръщаше със същото. Пъстрият му костюм подчертаваше зловещото му излъчване.
„Che fiasco[1] — помисли си младата жена. — Да те охранява въоръжен мъж по пижама.“
Лангдън мълчеше и тя се надяваше, че напряга харвардския си мозък, за да измисли как да се измъкнат. Изражението му обаче показваше, че по-скоро е смаян, отколкото потънал в размисъл. Витория съжали, че го е забъркала в тази история.
Първата й реакция бе да извади мобилния си телефон и да се обади на Кьолер, ала знаеше, че е глупаво. Гвардеецът сигурно щеше да влезе и да й вземе телефона, а и ако пристъпът на директора следваше обичайния си курс, той все още не беше на себе си. Не че имаше значение… В момента Оливети едва ли щеше да послуша когото и да било.
„Спомни си! — каза си Витория. — Спомни си изхода от това изпитание!“
Това беше стар будистки философски трик. Вместо да търси решение на потенциално непреодолимо предизвикателство, тя караше ума си просто да си го спомни. Презумпцията, че някога е знаела отговора, създаваше нагласата, че той съществува… и отхвърляше обременителното усещане за безпомощност. Младата жена често прилагаше този метод, за да решава научни загадки… които според повечето хора нямаха решение.
В момента обаче този номер не даваше резултат. Затова Витория обмисли възможностите… и приоритетите. Трябваше да предупреди някого. Някой във Ватикана трябваше да я приеме на сериозно. Но кой? Шамбеланът ли? Как? Намираше се в стъклена кутия само с един изход.
„Средствата — помисли си тя. — Винаги има средства. Преоцени обстановката.“
Инстинктивно отпусна рамене, затвори клепачи и три пъти дълбоко напълни дробовете си с въздух. Усети, че сърдечният й ритъм се забавя, мускулите й се отпуснаха. Хаотичната паника в главата й се изпари. „Добре, освободи мислите си. Какви са преимуществата на това положение? С какво разполагаш?“
Възвърнал спокойствието си, аналитичният ум на Витория Ветра представляваше мощно оръжие. След няколко секунди тя осъзна, че затворът всъщност е техният ключ към свободата им.
— Ще се обадя по телефона — внезапно каза Витория.
Лангдън вдигна поглед.
— Мислех да ти предложа да позвъниш на Кьолер, само че…
— Не на Кьолер.
— А на кого?
— На шамбелана.
Професорът съвсем се обърка.
— Искаш да се обадиш на шамбелана ли? Но как?
— Оливети каза, че шамбеланът е в папския кабинет.
— Добре. Знаеш ли личния номер на папата?
— Не. Но няма да се обадя от своя телефон. — Тя кимна към модерната телефонна система на бюрото на Оливети. Устройството разполагаше с множество бутони за автоматично набиране. — Шефът на охраната трябва да има пряка връзка с кабинета на папата.
— Обаче на няма и два метра от нас има тежкоатлет с пистолет.
— И ние сме заключени вътре.
— И какво от това?
— Гвардеецът е заключен отвън. Това е личният кабинет на Оливети. Съмнявам се, че някой друг има ключ.
Лангдън погледна швейцареца.
— Стъклото е доста тънко, а пистолетът е доста голям.
— Какво ще ми направи? Да не би да ме застреля, задето съм се обадила по телефона?
— Кой го знае, по дяволите! Това място е адски странно и както е тръгнало…
— Другата възможност е да прекараме следващите пет часа и четирийсет и осем минути във ватиканския затвор — прекъсна го Витория. — Поне ще гледаме от първия ред, когато избухне антиматерията.
Професорът пребледня.
— Но гвардеецът на мига ще повика Оливети. Освен това там има двайсет бутона. И не виждам да са обозначени. Да не мислиш да ги проверяваш един по един, докато извадиш късмет?
— Не — отвърна тя и се приближи до телефона. — Само първия. — Вдигна слушалката и натисна най-горния бутон. — Залагам един от ония долари с илюминатския символ в джоба ти, че това е папският кабинет. Какво друго може да има първостепенно значение за командира на швейцарската гвардия?
Лангдън нямаше време да отговори. Гвардеецът пред вратата започна да чука по стъклото с дръжката на пистолета си и да маха на Витория да остави слушалката.
Тя му намигна. Швейцарецът се разяри.
— Дано си права, щото тоя приятел хич не изглежда доволен! — каза Лангдън.
— По дяволите! — изруга Витория. — Телефонен секретар.
— Какво? — ахна Лангдън. — Папата има телефонен секретар?!
— Не беше кабинетът на папата. — Тя затвори. — А седмичното меню на ватиканската столова.
Лангдън мрачно се усмихна на гвардееца, който гневно се взираше през стъклото и викаше Оливети по радиостанцията си.