Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angels and Demons, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 327 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Mandor (2007)

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)

Статия

По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Шестото клеймо
Angels & Demons
АвторДан Браун
Първо издание2000 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрмистерия
новела
Видроман
ПредходнаЦифрова крепост
СледващаМетеоритът
ISBNISBN 9545854227

Шестото клеймооригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.

В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.

През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.

Главни герои

Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.

Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.

Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.

Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.

Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.

Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.

Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.

Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).

Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.

Янус – тайнственият господар на Хашишинът.

Лейтенант Шартран

Глава 102

Пиаца Навона. „Фонтанът на четирите реки.“

Също като в пустинята, нощите в Рим могат да са изненадващо студени дори след топъл ден. Загърнат в сакото си, Лангдън се криеше в края на площада. Из града отекваше какофония от телевизионни репортажи, напомняща на далечно бучене на автомобилен трафик. Той си погледна часовника. Петнадесет минути. Имаше малко време да си почине.

Пиацата пустееше. Вълшебният фонтан на Бернини клокочеше пред него. Пенливата вода вдигаше пръски във въздуха.

Най-поразителната особеност на фонтана беше неговата височина. Само централната му част надвишаваше шест метра — назъбена планина от шуплест варовик, осеяна с пещери и вдлъбнатини, през които кипеше водата. Цялата скала бе покрита с езически фигури. На върха й се издигаше обелиск, който се извисяваше на цели дванадесет метра. Лангдън вдигна поглед до върха му, където безшумно беше кацнал самотен гълъб.

„Кръст“ — помисли си той, все още смаян от фигурата, образувана от пръснатите в Рим знаци. Фонтанът на четирите реки бе последният олтар на науката. Само преди часове професорът беше стоял в Пантеона, убеден, че Пътят на просвещението е разрушен и че никога няма да стигне дотук. Глупава грешка. Всъщност целият път бе непокътнат. „Земя, въздух, огън, вода.“ И Лангдън го беше изминал… отначало докрай.

„Не съвсем докрай“ — напомни си той. Пътят имаше пет точки, а не четири. Четвъртият знак някак си сочеше към крайната цел — свещеното илюминатско скривалище, Храма на просвещението. Американецът се чудеше дали скривалището все още съществува. Чудеше се дали хашишинът не е отвел Витория там.

Погледът му се плъзна по фигурите на фонтана в търсене на указания към местоположението на скривалището. „И ангели над елементи бдят.“ Тук обаче нямаше нито един ангел. Фонтанът на четирите реки бе езическа творба и изваянията нямаха религиозен характер. Човешките фигури и всички животни, включително броненосеца, нямаха никакво отношение към религията. Сред тях ангелът би стърчал като самотен пръст.

„Дали не съм сбъркал мястото?“ — Отново се замисли за четирите обелиска, образуващи кръст, и сви юмруци. — Не! Този фонтан съвършено се вписва в общата картина.

* * *

В 22:46 по уличката от отсрещната страна на площада се зададе черен бус. Лангдън нямаше да му обърне внимание, ала колата се движеше с изключени фарове. Като акула, обикаляща из осветен от луната залив, автомобилът обиколи цялата пиаца.

Професорът се наведе още по-ниско в сенките зад грамадното стълбище, което водеше към черквата „Мъките на св. Агнес“. Пулсът му се ускори.

След като направи две пълни обиколки, бусът зави към фонтана на Бернини и спря точно до басейна, така че плъзгащата му се врата бе само на сантиметри над водата.

Вдигнаха се пръски.

Дали хашишинът беше подранил? С буса ли бе пристигнал? Лангдън беше предполагал, че убиецът ще доведе последната си жертва пеш през площада, както бе постъпил на „Св. Петър“. Но щом идваше с бус, правилата се променяха.

Изведнъж плъзгащата се странична врата на буса се отвори.

На пода лежеше гол мъж, свит на кълбо. Целият бе увит с вериги. Мяташе се и се мъчеше да се освободи, ала веригите бяха прекалено тежки. Една от халките бе натикана в устата му като юздечка и заглушаваше виковете му за помощ. В този момент Лангдън видя втората фигура, която заобикаляше зад пленника, като че ли правеше последни приготовления.

Американецът разбра, че има само секунди.

Стисна пистолета, смъкна сакото си и го хвърли на земята. Само щеше да затруднява движенията му, пък и той не искаше да доближава Галйлеевата „Diagramma“ до водата. Документът щеше да остане на сухо и сигурно място.

Лангдън тръгна надясно, заобиколи фонтана и застана точно срещу буса. Каменната грамада му пречеше да вижда. Той се изправи и се затича право към басейна. Надяваше се, че клокоченето заглушава стъпките му. Стигна до ръба, прескочи го и се хвърли в пенливата вода.

Беше дълбока до кръста и леденостудена. Лангдън изскърца със зъби и закрачи навътре. Дъното бе хлъзгаво, множеството хвърлени за късмет монети го правеха двойно по-опасно. Той разбираше, че само късмет няма да му е достатъчен. Целият обгърнат от водни пръски, той се зачуди дали студът, или страхът е причина пистолетът в ръката му да трепери.

Най-после стигна до скулптурната група и я заобиколи отляво. Движеше се бързо, като се криеше зад каменните фигури. Бусът бе на по-малко от пет метра. Хашишинът клечеше на пода и се готвеше да претърколи увитото във вериги тяло на кардинала във водата.

Робърт Лангдън вдигна пистолета и излезе от облака пръски.

— Не мърдай. — За разлика от оръжието, гласът му не трепереше.

Хашишинът го погледна. За миг сякаш се смути, като че ли беше видял призрак. После на устните му плъзна злобна усмивка и той покорно вдигна ръце.

— Слез от буса.

— Изглеждаш мокър.

— Подрани.

— Бързам да се върна при плячката си.

Лангдън се прицели.

— Няма да се поколебая да стрелям.

— Вече се колебаеш.

Американецът усети как показалецът му се напряга на спусъка. Кардиналът лежеше неподвижно като мъртвец.

— Развържи го.

— Остави кардинала. Дошъл си за жената. Не се преструвай, че не е така.

Лангдън потисна желанието си да приключи на мига.

— Къде е тя?

— На сигурно място. Чака ме да се върна.

„Жива е!“ Проблесна лъч на надежда.

— В Храма на просвещението ли е?

Убиецът се усмихна.

— Никога няма да го намериш.

Професорът не повярва на ушите си. „Скривалището все още съществува.“

— Къде е?

— Мястото се пази в тайна от векове. Дори аз го научих съвсем наскоро. Ще умра, но няма да предам доверието.

— Мога да го открия и без теб.

— Арогантна мисъл.

Лангдън посочи фонтана.

— Стигнах дотук.

— Мнозина са стигали. Последната стъпка е най-трудна.

С неуверена по хлъзгавото дъно крачка, професорът се приближи към буса. Хашишинът изглеждаше странно спокоен, приклекнал в колата с вдигнати над главата ръце. Лангдън се прицели в гърдите му, като се чудеше дали просто да не го застреля и да сложи край на всичко. „Не. Той знае къде е Витория. Знае къде е антиматерията. Трябва да го принудя да ми каже!“

* * *

Хашишинът наблюдаваше противника си от мрака в буса и не можеше да не го съжалява. Американецът беше смел, бе го доказал. Но нямаше опит. И това беше станало ясно. Храброст без опит бе равна на самоубийство. Оцеляването си имаше закони. Древни закони. А американецът ги нарушаваше до последния.

„Ти имаше преимущество — елементът на изненада. И го проигра.“

Американецът беше нерешителен… най-вероятно се надяваше да пристигне помощ… или може би чакаше хащишинът неволно да му разкрие важни сведения.

„Никога не разпитвай преди да си обезвредил жертвата си. Приклещеният в ъгъла враг е смъртоносно опасен.“

Американецът пак приказваше. Опипваше. Маневрираше.

Убиецът едва не се засмя. „Това не ти е холивудски филм… няма да има дълги преговори под дулото на пистолета, докато се стигне до последната престрелка. Това е краят. Сега.“

Без да откъсва очи от американеца, хашишинът плъзна ръце по тавана на буса и откри каквото търсеше. Като продължаваше да гледа право пред себе си, той го хвана. И изигра хода си.

* * *

Движението бе неочаквано и внезапно. За миг Лангдън си помисли, че физическите закони са престанали да действат. Убиецът сякаш увисна в безтегловност във въздуха — краката му се стрелнаха напред, обувките му удариха завързаното с вериги тяло на кардинала и го блъснаха навън. Старецът цопна в басейна и вдигна облак пръски.

С обляно от вода лице, Лангдън със закъснение разбра какво става. Хашишинът се беше хванал за една от страничните дръжки в буса и се бе залюлял. Сега летеше право към него с изпънати напред крака.

Професорът натисна спусъка и заглушителят глухо изтрака. Куршумът проби пръстите на лявата обувка на убиеца. В следващия миг стъпалата му се забиха в гърдите на Лангдън и със смазваща сила го блъснаха назад.

Двамата се строполиха сред пръски кръв и вода.

Първото, което усети Лангдън, беше болка. После се задейства инстинктът му за самосъхранение. Вече не държеше пистолета. Оръжието беше отхвърчало от ръката му. Той се гмурна и заопипва хлъзгавото дъно. Докосна метал. Шепа монети. Пусна ги. Отвори очи и се огледа. Водата около него кипеше като ледено джакузи. Въпреки инстинктивното желание да диша, страхът го караше да остане на дъното. Без да престава да се движи. Не знаеше откъде ще дойде следващият удар. Трябваше да намери пистолета! Ръцете му отчаяно се протягаха пред него.

„Имаш преимущество — каза си американецът. — Ти си в стихията си. — Дори и с мокрото си поло Лангдън бе умел плувец. — Водата е твоята стихия.“

Когато за втори път докосна метал, беше сигурен, че е извадил късмет. Това не бяха монети. Стисна метала и се опита да го притегли към себе си, ала сам се плъзна във водата. Предметът бе неподвижен.

Още преди да напипа гърчещото се тяло на кардинала, Лангдън разбра, че е хванал тежката метална верига. За миг се вцепени от вида на ужасеното лице, което се взираше в него от дъното на фонтана.

Поразен от живота в очите на стареца, Лангдън стисна веригите и се опита да го издърпа. Тялото започна да изплува… бавно като котва. Американецът напрегна мускули. Главата на кардинала се показа на повърхността и старецът няколко пъти отчаяно си пое дъх. После тялото му рязко се завъртя и Лангдън изпусна хлъзгавата верига. Тежък като камък, Баджа отново изчезна под кипящата вода.

Робърт се гмурна, широко отворил очи. Откри кардинала. Този път веригите му се разместиха… и разкриха още по-голяма мерзост… английската дума „water“ — „вода“ — жигосана върху гърдите му.

Shestoto_klejmo_Water.jpg

След миг пред очите му се появиха две обувки. От едната бликаше кръв.