Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angels and Demons, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 327 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
?
Корекция
Mandor (2007)

Източник: http://izvorite.com

 

Издание:

ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)

Статия

По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Шестото клеймо
Angels & Demons
АвторДан Браун
Първо издание2000 г.
САЩ
ИздателствоБард
Оригинален езиканглийски
Жанрмистерия
новела
Видроман
ПредходнаЦифрова крепост
СледващаМетеоритът
ISBNISBN 9545854227

Шестото клеймооригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.

В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.

През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.

Главни герои

Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.

Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.

Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.

Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.

Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.

Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.

Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.

Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).

Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.

Янус – тайнственият господар на Хашишинът.

Лейтенант Шартран

Глава 59

Оперативният център на швейцарската гвардия се намира в съседство с казармата на Соrро di Vigilanza и се използва главно за подготовка на охраната на папата по време на публичните му прояви. Днес обаче се използваше за друго.

Пред събралите се мъже говореше заместник-командирът на швейцарската гвардия капитан Елиас Роше, широкоплещест човек с месесто лице. Той носеше традиционната синя капитанска униформа и килната на една страна червена барета. Гласът му звучеше изненадващо ясно за толкова едър мъж. Очите му обаче бяха мътни като на нощно животно. Гвардейците го наричаха „orso“ — Мечока. Понякога се шегуваха, че Роше е „мечокът, който се крие в сянката на усойницата“ — с други думи, на Оливети. Капитанът също бе смъртно опасен, но човек поне виждаше приближаването му.

Хората на Роше стояха мирно и никой не помръдваше дори мускул, въпреки че сведенията, които току-що им бе съобщил, рязко бяха повишили кръвното им налягане.

На застаналия в дъното на стаята лейтенант Шартран му се искаше да е бил сред онези деветдесет и девет процента кандидати, които не бяха приети в швейцарската гвардия. Двадесетгодишният новобранец, най-младият сред колегите си, беше във Ватикана едва от три месеца. Подобно на всички останали, Шартран бе служил в швейцарската армия и беше изкарал допълнително двугодишно ausbildung[1] в Берн преди да се яви на изтощителния ватикански prova[2], провеждан в секретна казарма край Рим. Нищо обаче не го бе подготвило за такава кризисна ситуация.

Отначало Шартран си беше помислил, че това е някакво странно учение. „Футуристични оръжия? Древни култове? Отвличане на кардинали?“ После Роше им показа на видеозапис въпросното оръжие. Очевидно не ставаше въпрос за учение.

— Ще изключваме електричеството в определени райони, за да елиминираме външните магнитни смущения — обясняваше капитанът. — Ще се движим на групи от по четирима. Ще носим инфрачервени очила. Търсенето ще се извършва с обичайните детектори за подслушвателни устройства, пренастроени за магнитно поле под три ома. Имате ли въпроси?

Нямаше.

Мислите на Шартран бяха в хаос.

— Ами ако не го открием навреме? — изпусна се той и веднага му се прищя да не го е правил.

Мечока го изгледа изпод червената си барета. После освободи групата е мрачно отдаване на чест.

— Успех, господа.

Бележки

[1] Обучение (нем.). — Б. пр.

[2] Изпит (ит.). — Б. пр.