Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Лангдън (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Angels and Demons, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 327 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- ?
- Корекция
- Mandor (2007)
Източник: http://izvorite.com
Издание:
ШЕСТОТО КЛЕЙМО. АНГЕЛИ И ДЕМОНИ. 2003. Изд. Бард, София. Биб. Кралета на трилъра, №142. Роман. Превод: [от англ.] Крум БЪЧВАРОВ [Angels and Demons / Dan BROWN].Формат: 20 см. Страници: 528.
История
- — Корекция
- — Добавяне на анотация (пратена от Радослав Иванов)
Статия
По-долу е показана статията за Шестото клеймо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Шестото клеймо | |
Angels & Demons | |
Автор | Дан Браун |
---|---|
Първо издание | 2000 г. САЩ |
Издателство | Бард |
Оригинален език | английски |
Жанр | мистерия новела |
Вид | роман |
Предходна | Цифрова крепост |
Следваща | Метеоритът |
ISBN | ISBN 9545854227 |
Шестото клеймо (в оригинал: „Angels and Demons“ – в буквален превод: ангели и демони) е книга от американския писател Дан Браун. В книгата се разказва за древно братство, съставено от видни учени, обединили се срещу догматичните норми на Църквата – (Илюминатите), което „възкръсва“ след близо 400 години. Целта на братството е да разруши град Ватикана с помощта на антиматерия (позоваването на познания от областта на физиката са повече от съмнителни). Действието се развива в люлката на католическата църква – Ватикана.
В книгата за пръв път се появява героят на Дан Браун, Робърт Лангдън. Шестото клеймо се смята за първия роман, в който са включени амбиграми.
През 2009 по книгата излиза филм – „Ангели и демони“.
Главни герои
Робърт Лангдън – професор по религиозна символика в Харвардския университет. Публикувал научен труд за илюминатите.
Витория Ветра – млада биоложка и физичка, чийто баща е жестоко убит от тайна организация, наричаща себе си Илюминати. Осиновена е от Леонардо Ветра.
Максимилиан Кьолер – директор на научния център ЦЕРН.
Леонардо Ветра – физик и свещеник. Той заедно с дъщеря си Витория открива свръхмощното вещество антиматерия. Първата жертва на заговора на Илюминатите срещу религията и Ватикана.
Командир Оливети – главен началник на швейцарската гвардия, охраняваща Ватикана.
Капитан Роше – командир от швейцарксата гвардия. В подчинение на Оливети.
Карло Вентреска – шамбелан (пръв помощник на папата) във Ватикана. След смъртта на светия отец Вентреска става заместник на папата до избирането на нов такъв. Отговаря за церемониите около конклава.
Кардинал Мортати – избран да ръководи Конклава (процеса на избирането на нов Папа).
Хашишинът – убиец, наследник на древно братство, в подчинение на илюминатите.
Янус – тайнственият господар на Хашишинът.
Лейтенант Шартран
Глава 77
Робърт Лангдън с олюляване влезе в тоалетната до папския кабинет. Избърса кръвта от лицето и устните си. Не беше негова. Беше кръвта на кардинал Ламасе, умрял от ужасна смърт на оживения площад пред Ватикана. „Девствени жертви на олтарите на науката.“ До този момент хашишинът изпълняваше заплахата си съвсем точно.
Професорът се погледна в огледалото. Чувстваше се безпомощен. Очите му бяха хлътнали, по бузите му тъмнееше четина. Помещението, в което се намираше, бе безукорно чисто и пищно — черен мрамор със златни орнаменти, памучни пешкири и ароматичен сапун.
Лангдън се опита да прогони от ума си кървавото клеймо, което беше видял преди малко. Въздух. Образът не се махаше. Откакто се събуди сутринта, бе видял три амбиграми… и знаеше, че го очакват още две.
От стаята долитаха гласове — изглежда, Оливети и капитан Роше обсъждаха какво да предприемат. Очевидно до този момент не бяха намерили антиматерията. Гвардейците или бяха пропуснали контейнера, или убиецът беше проникнал във Ватикана по-дълбоко, отколкото бе готов да признае командирът.
Лангдън избърса ръцете и лицето си. После се обърна и потърси писоар. Нямаше. Само тоалетна чиния. Той вдигна капака.
Докато стоеше там и напрежението напускаше тялото му, постепенно го изпълваше замайващо изтощение. В гърдите му напираха безброй противоречиви чувства. Уморен, гладен и недоспал, той вървеше по Пътя на просвещението, измъчван от две жестоки убийства. Изпитваше все по-силен ужас от вероятния изход от тази трагедия.
„Мисли“ — каза си професорът. Ала нищо не му хрумваше. Докато пускаше водата, го осени неочаквана идея.
„Това е тоалетната на папата. Току-що пиках в тоалетната на папата. — Подсмихна се. — Светият престол.“