Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2010)

Издание:

Хаим Оливер. Фалшификаторът от Черния кос

Библиотека „Лъч“, Разузнавачески и приключенски романи и повести, №69

Роман

Редактор: Нина Андонова

Художник: Роберто Андреев

Художествен редактор: Стойчо Желев

Технически редактор: Елена Млечевска

Коректор: Мария Стоянова

Второ издание. Тематичен №9536222411/5605–138–84

Дадена за набор на 22.IX.1983 година.

Подписана за печат на 26.XII.1983 година.

Излязла от печат на 28.I.1984 година.

Поръчка №114. Формат 84×108/32. Тираж 30 000 броя.

Печатни коли 19,50. Издателски коли 16,38 Усл. изд. коли 14,58.

Цена 1,54 лв.

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Димитър Благоев“, София, 1984

История

  1. — Добавяне

8. Поучителен разказ на шефа с лош край

— Той ли те нареди така? — попита Мирски, като посочи насинената ми буза.

— Да — казах и злорадо добавих: — Но и аз него!

— Докладвай!

Докладвах. Докладвах „конкретно“ всичко: за експертите в затвора, за банката и цинкографията, за „Ропотамо“ и бар „Астория“, за нощния обиск в жилището на Лорда и за енергичната ни схватка.

Той слушаше неподвижно със затворени очи и ако от време на време не вадеше шарената кърпа, за да бърше врат, бих казал, че спи. Трепна само веднъж, когато споменах за сменените банкноти в пирографираната кутия.

— Да видя!

Взе банкнотата, дълго я проучва с израз на неодобрение.

— Не биваше да правиш това — каза той. — Не само че е незаконно, но и не го заслужава човекът.

— А ако излезе фалшива?

— Няма да излезе фалшива, обзалагам се.

Този път нямах никакво желание да се обзалагам.

— Голямо доверие имате в този човек, другарю Мирски — казах сдържано. — Не знаете ли неговото житие-битие?

Той се прозина до разчекване на челюстите:

— Да, да… Ню Йорк, Лос Анжелос, Чикаго, стотици хиляди подправени долари, фалшификатор номер едно на двете Америки, тринайсет години в Синг-синг и в Централния… Това ли ти разказа той?

— Точно това.

Той се прозина още веднъж:

— Николай, този човек ми е спасил живота. И не само моя, но и на много други антифашисти от цяла Европа.

Отиде към чешмата зад паравана и пуфтейки, подложи глава под студената струя вода.

— Уф! Отдавна не съм ставал в три… Но нищо, помага за отслабването… Та докъде бях стигнал?

— Че ви е спасил живота.

— Точно тъй. В Донерхаузен. Може би знаеш, че съм изкарал в този нацистки концлагер цели две години. Когато през четиридесет и трета попаднах там, Лорда беше вече в лагера.

— Нима е бил антифашист?

— Ами! Фалшификатор. Плавал той като мобилизиран в американския търговски флот, подводница потопила кораба му, попаднал в плен. Германците надушили за необикновените му способности и го пратили в Донерхаузен в зондеркомандото за фалшифициране на чужда валута. Слушал ли си за това командо? В него бяха събрани най-добрите гравьори, графици, печатари, художници и фотографи от окупирана Европа. И докато останалите лагерници излитаха през комина на крематориума, те седяха ден и нощ над плаките и подправяха милиони долари, английски лири и швейцарски франкове, които хитлеристите използуваха за военните си цели и главно за поддържане на шпионския си апарат в чужбина. В замяна на това тия по неволя фалшификатори получаваха поносима храна, сносни жилищни условия, прилични обноски. В края на краищата малко преди есесовците да разрушат лагера, те също минаха през комина. Успяхме да избягаме само десетина души, и то единствено благодарение на Лорда. Той ни приготви такива съвършени книжа, че можахме да преминем безпрепятствено през всички германски контролни пунктове. Удивителни документи бяха те, върхът на неговото изкуство, нещо като негова лебедова песен… Защото след, това… Тъй се спасих и аз. Скитах няколко дни като офицер от вермахта с неговите удостоверения в джоба и накрая се натъкнах на една австралийска част, която ме предаде на братушките, но не след дълги разправии — австралийците не вярваха, че документите са фалшиви… А той, Лорда де, той остана в лагера. Докрай. Спаси се по една случайност в една полуизгоряла барака, където го откриха американците.

— Не пожела ли да се върне в България?

— Не. В лагера бяхме съвсем малко българи и при ония нечовешки условия Лорда ни помогна да оцелеем: носеше ни храна, лекарства, цигари… с риск на живота си. Мечтаеше да се върне в родината…

— Защо не се върна?

— Боеше се.

— А от есесовците не се побоя!

— Такива са хората, Ник… Но за Лорда имаше и нещо друго: прекалено много беше свикнал той със своята професия. Представи си — в продължение на три години в лагера той не се занимаваше с нищо друго, освен с едно-единствено нещо: фалшифицираше пари. И затова, когато се върна в Щатите, отново, едва ли не автоматично, се хвана за същата работа. Не му провървя и след четвъртата присъда го екстернираха като опасен за обществото елемент. Тогава той ми написа едно дълго и прочувствено писмо — искаше да си дойде в България. Ходатайствувах за него и месец по-късно той беше тук.

— За да подхване отново занаята си.

— Той не си даваше сметка за тукашната конкретна обстановка. Смяташе, че е както през двайсет и осма. Дадоха му дванайсет години.

— Които вие спомогнахте да се сведат до четири.

— Да, не крия. Той ми обеща, че никога вече няма да се занимава с фалшифициране на пари.

— И вие му повярвахте.

— Безусловно. Той е човек на думата. Оттогава не е пипнал фалшива банкнота.

— А доларите, които харчи с такава широка ръка? Нима вярвате, че му ги пращат приятели от Америка?

— Това ли ти каза той? Срамува се да признае истината, макар че няма никаква причина да се срамува. В действителност той получава пенсия като пострадал концлагерист. Когато избягах от Донерхаузен, есесовците са рязали ивици кожа от гърба му. Затова ходи той сега така неестествено изпъчен.

Мирски стана, прозина се отново, погледна към изток, откъдето се показваха първите нежни оранжеви предвестници на зората.

— Даа, такива ми ти работи — каза той. — Свят широк, хора разни и конкретни, затова никога не бива да бързаме да лепим етикети… Макар че този, как го нарече, Робинзон Голдсмит, заслужава внимание. За него не гарантирам. Тук Лорда може да греши, а може и да са го подвели, той е чиста душа човек. Провери още днес. Преди това обаче нека свършим една друга работа. Позвъни на 83-37-91 и съобщи на Лорда за сменените банкноти. И ако нямаш нищо против — извини му се.

Позамаян от разказа на шефа и с доста понижено самочувствие, завъртях номера. Не се обади никой.

— Навярно не се е прибрал още — каза Мирски. — Потърси го утре на работа или където и да е, знаеш вече къде да го намериш.

— Слушам. Но, другарю Мирски, нека преди това дадем банкнотата на изследване.

— Съгласен. Но само със знанието на Лорда. Колко е часът?

— Четири.

— Имаме тъкмо четири часа да подремнем. Аз съм си в кабинета.

 

 

В осем и половина завеждащият личния състав, онзи язваджия от печатницата, ми позвъни и съобщи с овчия си глас, че Лорда е поискал по телефона неплатен отпуск, за да уреди някои неотложни лични дела и че е заминал в неизвестна посока.

В девет от лабораторията ме уведомиха, че стотачката на Лорда е фалшива, но че се отличава от познатата ни партида с по-високото си качество на изработката.

В девет и петнайсет бях на Марица 12, този път с цяла група. Обърнахме наопаки цялата къща, преровихме двора, не открихме нищо подозрително. Само моята банкнота с номер В 29.333 я нямаше в пирографираната кутия.

В десет, при проверка в бюрото на Табсо, установих, че лицето Иван Бонев е взело ранния самолет за Варна и че самолетът е вече кацнал на летище Варна.

Малко преди полунощ Лорда беше мъртъв.