Реймънд Фийст
Гневът на демонския крал (33) (Разказ за лудия бог)

Епилог
Последствия

Фадавах се намръщи.

Погледна картите, донесени от адютантите му, и запита:

— Какво е положението, Кахил?

— Това е град Илит — обясни капитанът, натоварен да събира разузнавателните данни. — Главно пристанище и единственият морски достъп в провинция Ябон. Сравнително незасегнат и повечето от гарнизона му вече е пратен на юг за защитата на Даркмоор. Там е останала само една малка част, както и няколко кораба. Има друг гарнизон в Зюн, както и в Лориел и Ябон. — Посочи ги на картата. — Но ако успеем да завладеем и задържим Илит до пролетта, тези гарнизони лесно ще бъдат унищожени.

Прегрупираната му армия се настаняваше около Квесторско око. Бяха превзели града след еднодневна битка, тъй като се бранеше от по-малко от рота редовни войници и половин рота градско опълчение.

Фадавах кимна.

— Добре. Ще вземем Илит.

Двадесет хиляди души бяха поели по крайморския път, след като Фадавах бе преценил, че положението при Даркмоор е безнадеждно. Веднага щом видя разположението на силите, след като се освободи от демонския транс, той разбра, че дори да вземат Даркмоор, ще притежават само безполезни каменни чукари, осеяни с купища трупове.

Донесенията, които го настигаха при отстъплението — за неочаквани снеговалежи и за пристигането на друга армия от изток — само ги убеждаваха още повече, че са тръгнали за тоя що духа, с всички тези нелепи усилия да прекосят планините и да овладеят някакъв град, за който се знаеше, че е запуснат. За кратко се беше зачудил над здравомислието на демона, но предвид всичко, което се бе случило след това, всяка нощ изричаше молитва към Калкин, от благодарност към бога на комарджиите, че го е благословил. Пълна мъгла беше за него как той самият бе оцелял, след като толкова много други бяха унищожени от Изумрудената кралица или от демона.

Но сега си имаше по-важни грижи. Армията му беше много далече от дома и гладна. Добрата вест беше, че колкото по на север отиваха, земите ставаха все по-плодородни и хората му започваха отново да се хранят добре. Така че той каза на Кахил:

— Пратете заповед на юг: всеки, който е успял да се изтегли от Даркмоор, може да отиде в Илит и да презимува там.

— Слушам, генерале — отвърна старшият разузнавач, отдаде чест и излезе от шатрата.

Освен това Фадавах знаеше, че сааурците са някъде наблизо, и това го тревожеше. Ако можеше да поговори с Джатък, сигурно щеше да убеди водача на гущерския народ, че той също е изигран, че е бил само едно използвано за малко и захвърлено сечиво, но ако не успееше, ядосаният гущер щеше да си потърси жертва, над която да излее гнева си. Като най-висшия останал офицер от армията на Изумрудената кралица, Фадавах изглеждаше логичен избор.

Фадавах се отпусна на малкото столче в шатрата. Беше захвърлен на един далечен бряг от капризната съдба, но в нрава му беше да се възползва и от най-малкото предимство. Тъкмо това бе успял като генерал в Новиндус, издигайки се от наемнически капитан в Източните земи до върховен главнокомандващ на Изумрудената кралица.

Старшият му капитан Нордан попита:

— Какво ще правим, след като завземем Илит, генерале?

— Ние платихме с кръв заради алчността и амбицията на други, приятелю — каза Фадавах. — Вече служим само на себе си.

И се усмихна на стария си другар от толкова битки. Острото му лице изглеждаше особено лукаво на мъждивата светлина от малкия фенер, окачен на кола на шатрата.

— Какво ще кажеш да те направим генерал на нашите армии?

— Но ако стана генерал, вие какъв ще сте? — попита Нордан.

— Аз ставам крал — каза Фадавах.

Пръстът му очерта крайбрежието между Крондор и Илит.

— Западната столица на Кралството е в руини и между нея и Илит не съществува никакъв закон. — Той се замисли. — Да. Кралят на Горчивото море. Как ти звучи?

— Звучи… подходящо. Ваше величество.

Фадавах се засмя. Отвън повя студен есенен вятър.