Стивън Канел
Работилницата на дявола (56)

55. Ярка, горяща звезда

— „Ето, иде с облаците — каза Фанън Кинкейд, който стоеше върху цистерната с бензин и наблюдаваше как Бомбаджията излива вътре амониев нитрат. — И ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена.“

Фанън спря да цитира от Откровението на Йоана и застана неподвижно. Вятърът развяваше сребристобелите му коси. Питър Кели бе обещал, че амониевият нитрат ще усили експлозията стократно.

Неколцина членове на Християнския хор му помогнаха да слезе на земята. Кинкейд се бе променил драстично през последните седемдесет и два часа. От груб, навъсен и заплашителен тип, той бе станал някак уязвим и несигурен. Юмруците му вече не бяха мощни оръжия, прикрепени към поразяващи мускулести ръце, а висяха безпомощно отпуснати. Беше трудно да се възприеме такава бърза и опустошителна промяна в човек, който доскоро бе притежавал душевна сила и власт и бе държал в пълно подчинение последователите си.

Робърт Вейл и Бомбаджията се бяха промъкнали под цистерната и бяха прикрепили отдолу радиоуправляем пластичен взрив. Експлозивът беше сложен в метална кутия и Робърт Вейл я бе завинтил за долната част на цистерната. Ударната вълна на възпламенения бензин щеше да увеличи мощта на експлозията, която щеше да унищожи всичко в радиус от двеста метра.

— Готово ли е? — неочаквано попита Фанън, излизайки за миг от унеса.

— Почти — отговори Бомбаджията.

След десет минути свършиха работата, но Кинкейд отново се бе вглъбил в себе си. Робърт Вейл и Питър Кели трябваше да му помогнат да слезе по стръмния насип на релсите.

— Той ме изпрати. Така беше обещано — измърмори Фанън. — „Аз, Исус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува.“ Той ме посвети в делата си.

— Трябва да се махнем оттук, преподобни — рече Робърт Вейл. — Ще се качим на покрива на сградата на Федералното авиационно управление. Ще минем по задните стълби. Ще наблюдаваме експлозията оттам. Наехме микробус, който веднага след това ще ни измъкне от града.

— Аз съм неговата ярка, горяща звезда — измърмори Фанън, без да обръща внимание на думите му. — Неговият Апокалипсис, Неговият Пратеник през вековете.

Робърт Вейл кимна и дръпна Кинкейд за ръката.

— Хайде, преподобни, трябва да стигнем до безопасно място преди Белия влак да е пристигнал.

* * *

„Нещата най-после се уреждат“ — помисли майор Флин, който току-що бе получил специално разрешение за целия път до Ричмънд. Погледна часовника си. Движеха се само с трийсет километра в час и всеки момент щяха да се прехвърлят на линията „Север-Изток“, която щеше да отведе Белия влак във Вашингтон, окръг Колумбия. Флин включи радиопредавателя, свързан с машиниста, и попита:

— Как е положението?

— Вече виждам купола на сградата на Конгреса. След минута ще бъдем на разпределителната гара, откъдето ще се прехвърлим на линията „Север-Изток“.

— Добре — каза майор Флин и се свърза с пилотите на двата хеликоптера. — Бял ангел до Въздух едно. След минута ще тръгнем по линията „Север-Изток“. Не сме я проучили предварително, затова внимавайте.

— Прието. Пред нас има две цистерни и два товарни вагона. Всичко изглежда наред, но може би трябва да попиташ началника на местната гара какво има в тях.

— Прието — каза майор Флин, взе клетъчния телефон и се обади на началника на гарата. — Тук е военният Бял влак, превозващ токсични отпадъци. На ваша територия ще се прехвърлим на линията „Север-Изток“.

— Добре. Имате разрешение.

— Искаме информация за страничните коловози в окръг Колумбия, от Саут Капитол Стрийт до река Потомак.

— Добре. Изчакайте малко. Ей сега ще проверя — каза диспечерът и след минута отново се обади. — На седми коловоз има цистерна с бензин „Тексако“. Пълна е до половината. Има и два товарни вагона с фитинги за тръби, и още една цистерна с фосфат на прах.

— Добре. Благодаря. Приближаваме се. Ще ви уведомим, когато излезем от границите на града.

— Благодаря. Ще чакам обаждането ви.

Майор Флин изключи клетъчния телефон и натисна копчето на вътрешната радиосистема на Белия влак.

— Всичко е проверено. Бъдете нащрек. Тръгваме.

Локомотивът увеличи скоростта и се отправи към центъра на Вашингтон, като теглеше двете цистерни със смъртоносни химични и биологични оръжия.

Преди да напуснат Фредерик, Крис и Стейси се обадиха в Националния ситуационен център, откъдето ги свързаха с Бреговата охрана на Бъзардс Пойнт. Бреговата охрана беше федералната агенция, която се занимаваше със съобщения за инциденти и произшествия в крайбрежните води и по железопътните линии. Лейтенант Робърт Маккинли ги изслуша търпеливо, докато му обясняваха какво според тях ще се случи.

Лейтенант Маккинли включи касетофона.

— Имате информация от първа ръка, че ПТВА ще атакува Белия влак, който ще мине през Вашингтон, окръг Колумбия?

— Да — отговори Крис.

Маккинли намери на компютъра рутинния маршрут на Белия влак, който минаваше през Апалачите и отиваше в Тексас. Но информацията не беше осъвременена след дерайлирането в планинския проход. Лейтенантът предположи, че се обажда поредният фанатик на тема ядрени отпадъци, защото мнозина членове на природозащитни организации звъняха, разтревожени от товара на Белия влак.

— Ако не реагирате, може да загинат милиони хора — добави Крис, защото усети, че Маккинли се двоуми.

— Ще направя проверка по оплакването ви. С кого разговарям?

Крис каза името и адреса си.

— Крис Кънингам? Да не сте онзи полузащитник от преди десет години? — попита лейтенантът. Сега беше абсолютно убеден, че го будалкат.

— Вижте какво… Трябва да накарате Бреговата охрана да спре влака преди да е тръгнал по линията „Север-Изток“.

— Благодаря за обаждането. Ще направим проверка — повтори Маккинли и затвори, като си мислеше, че фанатиците, които постоянно протестираха срещу Белия влак, биха направили всичко, за да го спрат.

Застана в средата на кабинета си и се опита да реши как да реагира на предупреждението. Не можеше да го пренебрегне, но от друга страна, не можеше да се отнася с еднаква загриженост към всяко обаждане, инак трябваше да звъни на ФБР по три пъти на ден. Отбеляза си да провери адреса на Кънингам в Пасадина, но стигна до извода, че не е необходимо да вдига шум във ФБР или в Пентагона, тъй като компютърът му показваше, че Белия влак не минава през Вашингтон. За да се застрахова, Маккинли реши да впише обаждането в доклада си за дежурството и да следи движението на Белия влак, докато стигне до Тексас.

* * *

Крис и Стейси наеха кола и потеглиха към Вашингтон. Разстоянието беше сто и десет километра, но пътуването им отне само четирийсет и пет минути. Стейси опита да се свърже с Уендъл Кини, но той не отговори. Тя остави съобщение на телефонния му секретар незабавно да й позвъни.

В два следобед, докато се движеха по околовръстното шосе, те чуха бръмченето на два хеликоптера. Крис спря, слезе от колата и погледна нагоре. Шофьорите зад него започнаха да викат и да натискат клаксоните. Той не им обърна внимание, защото видя двата черни „Бел Джет Рейнджър“, които бавно се движеха на запад. После изведнъж хеликоптерите увеличиха скоростта. Крис предположи, че летят над Белия влак, който явно се насочваше към центъра на Вашингтон. Той скочи в колата и настъпи педала за газта.

Стейси бе разтворила картата на града.

— Завий надясно по Си Стрийт. Тя води до железопътната линия и свършва там.

Крис зави по Си Стрийт, която се намираше близо до огромната сграда на Федералното авиационно управление, и спря пред бариерата на железопътната линия. Изскочи от колата и хукна към релсите. Белия влак се виждаше и бавно се движеше към мястото, където стоеше Крис. Фарът на заострения локомотив светеше и белите цилиндрични вагони блестяха. На покрива имаше осем души въоръжена охрана. Двата черни хеликоптера летяха над тях.

Крис се огледа и видя цистерната с бензин „Тексако“ на около двеста метра от него и на петстотин метра от приближаващия се Бял влак.

— Бензинът е лесно запалим — каза Крис, после хукна към цистерната.

Изведнъж, докато бягаше, усети присъствието на Кениди. Тя сякаш беше с него, даваше му сили и го насърчаваше да продължи. Крис си представи куража, усмивката и подутото й чело. Споменът за болезнената й смърт го накара да тича още по-бързо. И изведнъж забеляза на долната част на цистерната очертанията на нещо, което не трябваше да бъде там.

От покрива на сградата на Федералното авиационно управление членовете на Християнския хор гледаха как Крис тича към цистерната. Лесно бяха разбили ключалката на вратата и се бяха качили по бетонните стълби. Фанън Кинкейд сякаш бе изгубил всякакъв интерес към онова, което ставаше. Той стоеше до отдушника на вентилационната шахта и горещият въздух развяваше крачолите на панталона му.

— Взриви проклетия експлозив! — извика Робърт Вейл, като видя, че мъжът се хвърли под цистерната и започна да дърпа металната кутия с пластичния взрив.

— Не. Още не може — отговори Бомбаджията. — Влакът е далеч. Трябва да бъде в радиус от двеста метра.

Белия влак се приближаваше. Мъжът под цистерната изведнъж започна да рита скобата, с която бе закрепен пластичният взрив.

Белия влак беше на четиристотин метра от цистерната.

После — само на триста.

— Бял ангел, имаме проблем — каза пилотът на водещия хеликоптер „Бел Джет Рейнджър“. — Някакъв тип току-що се мушна под цистерната пред нас.

— Прието — отговори майор Флин, скочи и погледна през страничния прозорец на вагона, но ъгълът беше много остър и не видя нито цистерната, нито мъжа.

— Намали на осем километра в час — заповяда Флин на машиниста, после даде указания на пилотите. — Въздух едно, сниши се и виж какво прави онзи човек. Въздух две, задръж позицията си.

— Прието — отговори първият пилот.

Белия влак намали скоростта, но продължи бавно да напредва. Сега се намираше само на двеста и петдесет метра от цистерната.

Крис отчаяно се опитваше да изкърти с ритници пластичния взрив от цистерната. Металните болтове се разхлабиха, но отказваха да паднат. Той погледна към релсите и видя, че Белия влак бавно се приближава. Единият от черните хеликоптери се сниши и се насочи към Крис.

Хеликоптерът не летеше под ъгъл за атака. Ако стреляше, куршумите щяха да минат високо. Крис продължи да рита пластичния взрив. Белия влак беше само на двеста метра…

— Спри, по дяволите! — безпомощно изкрещя той.

— Той ще изрита експлозива! — изкрещя Робърт Вейл.

— Още не можем да взривим цистерната — каза Бомбаджията. — Влакът трябва да се приближи. Ще изчакаме, докато стигне до ей онази стена. Вагоните са яки и твърди. Трябва да ги взривим на парчета, така че заринът и антраксът да хвръкнат високо във въздуха, та вятърът да ги разнесе.

Робърт Вейл гледаше мъжа под цистерната, който продължаваше да рита пластичния взрив.

— Застреляй това копеле — измърмори Фанън. Преподобният бе излязъл от транса си и също гледаше цистерната.

Робърт Вейл се изненада, че не им бе хрумнало такова просто решение. Трима членове на Хора насочиха автоматичните си оръжия към Крис и започнаха да стрелят.

Куршумите рикошираха в земята около цистерната. Един от тях улучи мъжа и го повали. Робърт Вейл видя, че човекът обърна лице към тях и ги погледна.

— От покрива на сградата на Федералното авиационно управление се стреля — каза пилотът на водещия „Бел Джет Рейнджър“. — Обявявам тревога. Прикривай ме. Отивам там.

Кинкейд и членовете на Християнския хор видяха, че хеликоптерът се насочва към тях, и се прицелиха в него.

Десет автоматични пушки откриха огън. Звукът от изстрелите се смеси със свистенето на куршумите.

Деветмилиметровият куршум улучи Крис в дясното рамо, раздроби костта и го повали по гръб. Той изведнъж видя покрива на сградата на Федералното авиационно управление и хората на Фанън, които стреляха по него. Куршумите рикошираха в релсите и в земята наоколо. После черният хеликоптер препречи линията на огъня и се насочи към покрива.

Крис не можеше да движи дясното си рамо и ръката си, но реши отново да се опита да изкърти пластичния взрив. Събра всичките сили, които му бяха останали, и вдигна крак…

Пластичният взрив излетя от долната част на цистерната, но падна на десет крачки встрани, точно в средата на релсовия път, по който се движеше Белия влак.

Хеликоптерът „Бел Джет Рейнджър“ се насочи към покрива на сградата на Федералното авиационно управление и бе обсипан с куршуми от бандитите от ПТВА. Резервоарът му се запали и черният хеликоптер експлодира, заливайки хората на Кинкейд с дъжд от нагорещен метал и пластмаса. Корпусът и роторът паднаха върху съседния четириетажен гараж.

Машинистът на Белия влак видя експлозията и без да чака заповед, реши да се махне по-бързо. Увеличи скоростта, но не видя пластичния взрив между релсите — само на четирийсет метра пред влака.

Крис също видя експлозията, после чу как Белия влак увеличава скоростта. Стана и залитайки, тръгна към пластичния взрив. Дясната му ръка беше неподвижна, от раната в рамото му течеше кръв.

Белия влак се приближаваше към него. Изведнъж зрението му се замъгли. Крис имаше чувството, че се движи като насън. В краката му сякаш имаше олово и всичко ставаше като на забавен каданс.

— Не! — изкрещя той към приближаващия се влак.

Знаеше, че ако Белия влак мине през експлозива, цистерната ще гръмне и ще взриви всичко наоколо. Но не можеше да продължи напред. Спъна се и падна.

Някой изтича покрай него. Движеше се толкова бързо, че Крис усети въздушното течение. Беше Стейси. Тя грабна пластичния взрив и хукна настрана от релсите — носеше металната кутия в двете си ръце и бягаше, колкото й държат краката.

Робърт Вейл държеше детонатора, но не гледаше към релсите, а наблюдаваше горящия хеликоптер, който току-що се бе разбил на покрива на надземния гараж.

Когато жената взе пластичния взрив и хукна настрана от релсите, Фанън Кинкейд грабна детонатора от ръката на Робърт Вейл. Изведнъж вторият „Бел Джет

Рейнджър“ се сниши над покрива и атакува. Докато деветмилиметровите куршуми изкъртваха парчета от бетона около него, Фанън насочи радиодетонатора към жената. Пилотът на хеликоптера нагласи мерника и отново стреля. Потокът от бронебойни куршуми откъсна крака на Кинкейд, но докато падаше, обзет от гняв и болка, той все пак успя да натисне копчето на детонатора. После го заля градушка от олово.

Стейси хвърли пластичния взрив, колкото можа по-далеч от цистерната. Не видя експлозията, но я усети.

Ударната вълна откъсна дясната й китка и я отхвърли почти шейсет метра назад. Около нея заваля дъжд от отломки. Разнесе се пушек. Дрехите и косите й се запалиха. Тя почувства изгаряща топлина и силна болка. Вдигна глава и видя, че Крис пада върху нея. Крещеше нещо, но тя не разбра думите му. Само усети как Крис се хвърли върху нея и задуши пламъците с тялото си.

Почувства се на друго място, където се крепеше между живота и смъртта. Беше спокойна и не усещаше болка. Гласът на Крис шепнеше някъде отдалеч.

— Моля те, не умирай… Обичам те.

После настъпи пълна тишина и Стейси видя красива ярка светлина.