Стивън Канел
Работилницата на дявола (50)

49. Разпределителната гара

Синьо-бялата каравана пристигна в Харисбърг няколко минути след дванайсет на обед и спря на паркинга до разпределителната гара.

Бъди още седеше на командирския стол и се опитваше да се превъплъти в образа на боец, както правеше в Малибу преди престрелките с боя. Той сядаше, издокаран в камуфлажното си облекло за петстотин долара, обясняваше правилата и разпределяше участниците, като се грижеше най-добрите да са в неговия отбор. Но сега не знаеше какво точно да направи и как дори да започне да дава указания на групата си. Мислеше само за ужасяващото усещане, което бе изпитал, когато във Ванишинг Лейк върху джипа се изсипа градушка от деветмилиметрови куршуми. Той се загледа навън през предното стъкло на караваната и видя стотици цистерни от неръждаема стомана — сигурно бяха пълни с бензин или петрол.

— Какво искаш да направим, Бъди? — бодро попита Алиша.

— Ами… не знам — произнесе Бъди неприсъщите за него думи и погледна Рейс за помощ.

— Ще отида да огледам наоколо — каза Рейс. — Ще ми кажеш ли по-точно какво да търся?

— Казах ти, че водачът им е със сребристобели коси и всички са облечени като скитници и имат татуировка ПТВА на ръцете. И вземи оръжие — отговори Бъди.

— Не е необходимо. Само ще огледам — провлачено каза Рейс, слезе и тръгна към редиците цистерни.

— Онзи Кинкейд е гадно копеле — предупреди Бъди. — Не можем да рискуваме. Най-важното е аз да ръководя операцията от караваната. Тук ще бъде командният ни център. Ще поддържаме радиовръзка и ще ви казвам какво да правите.

— Добра идея — каза Алиша и завъртя очи към тавана.

Зачакаха Рейс да се върне. Мина почти половин час. Бъди крачеше из тапицирания с плюш команден център и оглеждаше хората си. Както винаги, лицето на Джон Малката мечка беше безизразно и не издаваше мислите и чувствата му. Били Тюлена, чернокожият каскадьор, когото Бъди бе използвал в десет филма, невъзмутимо редеше пасианс. Алиша Профит четеше списание. Бъди обаче потрепваше нервно.

— Хванали са Рейс. Знаех си! — изведнъж извика той. — Нали само щеше да огледа наоколо? Мина половин час, по дяволите! А него го няма. Е, добре… Хванали са Рейс. Сега сме с един по-малко. Трябва да организираме нещо. Лично аз мисля, че ако са убили Рейс, трябва да се свържем с полицията. Алиша, обади им се.

Тя извади клетъчния телефон и започна да набира номера на „Справки“, когато вратата изведнъж се отвори и на прага застана Рейс. Бъди се стресна, отскочи назад и удари крака си в масата.

— Тук са. Над трийсет души. В другия край на разпределителната гара. Първо видях една група край административната сграда. Ровеха в боклука и вадеха някакви хартии. Проследих ги и видях останалите под един насип от другата страна на голямата водонапорна кула — каза Рейс.

— Търсят индигови копия — рече Бъди, демонстрирайки знанията си, придобити през двата дни с Крис Кънингам.

— Какво? — попита Алиша.

Търкайки с ръка ударения си крак, Бъди обясни как изхвърлените копия на пътните листове могат да бъдат използвани, за да се избере подходящ влак за пътуване.

— И имаш право, че са въоръжени — добави Рейс. — Имат цяла артилерия. Преброих най-малко шест-седем автоматични оръжия…

— Още ли искаш да се обадя в полицията? — попита Алиша.

Бъди кимна.

— Тактически това е правилният ход.

— Въпросът е там, че те сякаш се готвят да тръгнат нанякъде. Щом изровиха хартиите от боклука, настъпи раздвижване.

— Накъде тръгнаха? Отдалечават ли се от нас? — мрачно попита Бъди.

— Мисля, че тръгнаха натам.

Рейс посочи североизточната част на разпределителната гара.

— Добре, Алиша, обади се на ченгетата. По-добре аз да остана тук и да говоря с тях. Джон, Рейс и Били, вие вземете оръжия и тръгвайте. Не изпускайте от поглед тези бандити. След като разберете къде отиват, се върнете тук да обсъдим положението.

— Бъди, не че имам нещо против, но щом ще викаме ченгетата, предпочитам да не ме хванат с автоматично оръжие в ръце — каза Рейс.

— Ако ще се държиш като пъзльо, мястото ти не е тук — скастри го Бъди.

— Ти се криеш в караваната, задник такъв! — ядоса се Рейс и изведнъж атмосферата се вледени.

Всички се вцепениха, очаквайки Бъди да избухне. Членовете на екипа му никога не поставяха под съмнение нивото на тестостерона на шефа си.

— Виж какво, Рейс, не се крия, по дяволите — спокойно каза Бъди и всички си поеха дъх и леко се отпуснаха.

— Някой трябва да ръководи операцията, иначе ще настъпи пълен хаос. Не се тревожи за автоматичното оръжие. Аз имам разрешително за търговия с оръжие. Ще кажа на ченгетата, че снимаме филм… Всички обичат филмите.

Бъди се приближи до шкафа и извади снайперска пушка, но нито Джон Малката мечка, нито Рейс или Били не я искаха. Бяха донесли и един картечен пистолет „Узи“ и два „Хеклер и Кох“. Рейс и Малката мечка ги взеха, а Бъди грабна узито. Караваната се изпълни със звуците на добре смазани оръжия, когато всички започнаха да ги проверяват и зареждат. Бъди раздаде радиопредаватели и заповяда:

— И така, излизаме. Използвайте осемнайсети канал за връзка. Алиша, обади се на ченгетата.

Тя набра номера на полицията и след като обясни на пет-шест души кой е Бъди, най-после се свърза с отговорника за връзките с обществеността и даде телефона на режисьора.

— Филм ли ще снимате? — развълнувано попита полицаят.

— На разпределителната гара възникна проблем — поправи го Бъди. — Има въоръжени скитници и мисля, че веднага трябва да изпратите хора тук.

— Филм за въоръжени скитници? — попита полицаят, който още не можеше да разбере за какво става дума.

— Виж какво, задник такъв, това не е филм, а реалност, разбра ли? Моите хора се опитват да овладеят положението, но ни трябват полицейски подкрепления.

Изведнъж се разнесоха изстрели от автоматично оръжие и свистене на рикоширащи куршуми. Сърцето на Бъди подскочи.

— Какво става, мамка му? Чу ли? — изкрещя той по телефона.

— Не, господине… Какво има?

Стрелбата продължи. Бъди видя, че Рейс Уокър бяга като обезумял. После Рейс се олюля и падна. Дясната страна на гърдите му се обагри в кръв.

— По дяволите! Улучиха Рейс — измърмори Бъди и изпусна телефона.

— Направи нещо, Бъди! — извика Алиша. — Те убиват Рейс.

— Какво? — попита Бъди.

Чуха се още изстрели, последвани от пронизително свистене на куршуми.

— Те умират! Трябва да им помогнем! — изкрещя Алиша, изтича до шкафа и започна да рови из оръжията.

Бъди се почувства пълен глупак. Когато Алиша тръгна към вратата, той я сграбчи, обърна я към себе си и изтръгна от ръцете й автоматичния пистолет „Браунинг“.

— Обади се пак на полицията! Кажи им веднага да дойдат — заповяда Бъди, после, без да знае защо и какво се надява да постигне, излезе от караваната. — Мамка му, това е лудост!

Той се хвърли на земята и се скри зад задното колело.

— Отиди да видиш как е Рейс! — извика Алиша, която се подаде на вратата и гневно го погледна.

— Добре, добре — рече Бъди, зареден с енергия от презрението и очевидното й разочарование от него.

Той тръгна по релсите към Рейс Уокър и го намери в локва кръв. Каскадьорът се опитваше да стане, но нямаше сили.

— Не мърдай — заповяда Бъди и погледна раната му. — Мамка му, изглежда ужасно.

— Ей там, на около сто и петдесет метра, има две редици вагони. Джон отиде натам от страната на насипа. Не знам какво се случи с Били. Хората на Кинкейд са се качили на цистерните и се опитват да ги отворят.

— Да ги отворят? Кое?

— Цистерните. Мисля, че вътре има мляко. Вагоните са хладилни. Имат рисунка на крава. — Рейс говореше през стиснати зъби. — Трябва да повикаш помощ. Много са.

— Първо трябва да ти намеря безопасно място. Бъди взе оръжието на Рейс и използвайки дулото, отвори вратата на товарния вагон, до който стояха. Вътре имаше щайги. Бъди преметна Рейс на рамо и го прехвърли във вагона, после взе радиопредавателя му и го включи.

— Стой тук — каза Бъди, макар че това прозвуча глупаво, защото Рейс и без това не можеше да отиде никъде.

— Джон, Бъди е… Кажи нещо.

Никой не отговори. Проклетите радиопредаватели, които струваха на Бъди цяло състояние, сега не предаваха нищо освен атмосферни смущения.

После пак се чу стрелба от автоматично оръжие, последвана от четири пронизителни изстрела на пистолет.

— Джон, Бъди е. Били, обади се. Отново никой не отговори.

Бъди не знаеше какво да направи. Инстинктът му подсказваше да се скрие под вагона, докато всичко свърши. Но изглежда, го бе завладяла някаква сила, която той не разбираше и не можеше да контролира. И тази сила го караше да тръгне по посока на стрелбата. „Защо правя това?“ — запита се Бъди, но тръгна.

Взе картечния пистолет „Хеклер и Кох“ на Рейс, наведе се и хукна между вагоните. Някъде пред него се чуха приглушени гласове. Бъди забави крачка, промъкна се край товарния вагон, до който беше стигнал, и надникна. Отпред имаше редица хладилни цистерни с рисунка на крава, което показваше, че пренасят мляко.

Сетне изведнъж земята под краката му се разтресе. След миг Бъди осъзна, че вибрациите са предизвикани от куршуми, рикоширащи край него.

— Мамка му! — изкрещя той. — Простреляха ме!

Той се хвърли встрани, претърколи се и започна да стреля напосоки, без да е сигурен в какво се е прицелил. Стреляше инстинктивно по нещо, което видя да се движи на покрива на една от цистерните. После оттам се свлякоха две тела — скитници с татуировки на бицепсите. Паднаха на земята на десет крачки от него. От дупките, които Бъди бе пробил в цистерната, потече мляко.

— Улучих ги! Улучих ги! — радостно изкрещя той, сетне рязко се обърна, когато куршуми обсипаха вагона, до който стоеше, наведе се и хукна.

Хвърли се на земята, изпълзя от другата страна и видя още трима души на покрива на друга цистерна с мляко. Бяха отворили капака и изливаха нещо вътре. Бъди вдигна картечния пистолет и изпразни пълнителя по тях. Нямаше резервен пълнител, затова хвърли оръжието и извади от колана си автоматичния „Браунинг“.

Когато се обърна и се прицели, видя, че тримата мъже се свличат по цистерната, оставяйки кървави дири по лъскавия алуминий.

— Очистих ги — с неподправена изненада каза Бъди. — Пречуках ги тия копелета.

И пак побягна приведен, търсейки укритие.

Не знаеше за колко време стигна до североизточния край на разпределителната гара. Сетивата му бяха изострени докрай и адреналинът замъгляваше представата за време.

И изведнъж видя Фанън Кинкейд. Проповедникът стоеше до една цистерна с мляко й гледаше нагоре. Бъди се прицели и стреля, но не го улучи. Фанън рязко се обърна и също стреля. Първият куршум уцели Бъди в стомаха и го повали по гръб, а вторият се заби в десния му крак. Бъди се претърколи и видя, че на покрива на третата цистерна стоят други трима души, които изливат нещо в млякото.

Бъди беше прострелян, но не усещаше нищо. Знаеше, че е ранен смъртоносно, но беше твърдо решен да изпълни мисията си докрай. Вдигна немощно дясната си ръка и стреля по мъжете на покрива на третата цистерна, но не ги улучи. В долната част на цистерната зейнаха няколко дупки, откъдето бликна мляко. Фанън насочи деветмилиметровия си пистолет и стреля по Бъди, който видя пламъка от дулото на оръжието му и почувства пронизителна болка в рамото. После тялото му се разтърси от още няколко куршума, които пробиха смъртоносни дупки в бъбреците, белите дробове и черния му дроб.

Бъди се намираше в къщата, висяща на километър и половина над каньона. Двамата с Майк вървяха по решетките и също както преди, не падаха.

— Сега най-после можем да правим всичко, което винаги сме искали, татко — каза Майк. — Ще ходим на дълги разходки и ще споделяме чувствата си. Ще бъдем баща и син, но и най-добри приятели.

Стигнаха до басейна, висящ на хиляди стъпки над плодородната долина, застанаха на решетките и се вторачиха в зашеметяващата гледка.

— Ела, татко, ще ти покажа пътя — каза Майк и го хвана за ръката.

И Бъди и синът му се понесоха като ангели над зелената долина, обляна в мека бяла светлина.