Стивън Канел
Работилницата на дявола (29)

28. Калният демон

Фанън Кинкейд чу, че Клив Робъртсън крещи, и го видя да се мята във водата. После от тинестото дъно се надигна някакво кално същество — тъкмо то бе нападнало последователя на Преподобния.

Фанън извади деветмилиметровия си пистолет и се прицели в боричкащите се тела, но не можа да различи кой кой е, затова не стреля.

— Нещо сграбчи Клив — извика някой.

В същия миг Фанън ясно видя гологлавия кален мъж. Устата му беше отворена в безмълвен писък. Приличаше на демон от ада. По лицето му се стичаше кръв. Изражението му беше измъчено. Кинкейд натисна спусъка, но пистолетът засече. Гологлавият стреля два пъти към тях и Фанън изпадна в паника, че Демил може да бъде ранен.

— Заведете доктора в лодката! — извика Кинкейд на хората си.

Декстър Демил тромаво газеше в плитките води и когато чу изстрелите, изкрещя. Един от скитниците хвана мършавия учен за ръката и го повлече към частта от пристана, останала невредима след пожара — бетонната подпора я бе предпазила от експлозията. Там бе завързана петметрова метална лодка. Фанън бутна Декстър в нея и скочи вътре заедно с тримата оцелели членове на Християнския хор, които бе взел със себе си за акцията.

— Тръгвай — извика Кинкейд, решил да остави Клив на калния демон, който се бе надигнал от дълбините на езерото и го бе сграбчил.

— Не можем да го оставим! — извика Рандъл Рейдър. Калният демон и Клив бяха изчезнали под водата.

— Той е в Божиите ръце. Тръгвай! — заповяда Фанън на Робърт Вейл, който седеше на кърмата.

Робърт Вейл беше човекът, който бе удрял мотора с чук. Освен мускулестото, жилаво тяло и сплетените коси, най-отличителните му черти бяха двете татуировки на лицето — „Шибай се“ на дясната страна на челото и „Яж лайна“ на лявата. Робърт Вейл дръпна въжето на стартера и моторът запали. Той хвана ръчката и насочи лодката към мястото, където се бяха боричкали Клив и окървавеният гологлав призрак.

— Раса и вяра! — извика Фанън.

Скоро стигнаха до средата на езерото. Кинкейд се запита кой или какво бе изскочило от дълбините и бе сграбчило Клив. Гологлавият не се беше показал над повърхността. Фанън бе извадил деветмилиметровия си пистолет и се бе прицелил право в калния демон от езерото. Но оръжието бе засякло. Дали това беше знамение? Дали от вулканичното езеро, простиращо се до преддверията на ада, не бе изскочил дяволът на нечистите раси?^[1] Фанън вярваше, че знаменията са послания от Бога. Похищението на Клив беше послание. Калният звяр от езерото беше доказателство, че враговете на Господ от нечистите раси се опитват да осуетят мисията му. Господ му казваше да побърза. Фанън прогони тези мисли и насочи вниманието си към треперещия учен, който се бе свил на пейката в средата на лодката.

— Къде е мястото? — попита Фанън.

Декстър рязко вдигна глава досущ като уплашено дете. В очите на Кинкейд блестеше маниакална лудост.

— Малко по-нататък — тихо отговори Демил. — Докарай лодката точно срещу пилона със знамето на кулата на затвора. Да бъде на една линия с онзи голям бор ей там. Декстър посочи едно огромно дърво досами водата на източния бряг.

Фанън кимна на Робърт Вейл, който намали скоростта и насочи лодката към кулата. Повечето дървени постройки около затвора бяха пострадали от пожара.

— Ето тук — глухо каза Декстър. — Има подводна шамандура, закотвена за дъното. Намери я и дръпни въжето. Биологичното оръжие е в два оранжеви водоустойчиви контейнера, прикрепени към въжето.

Фанън кимна на двамата членове на Християнския хор и те съблякоха ризите и панталоните си и се гмурнаха в студените води на езерото.

— Господ е убежище и крепост — прошепна Кинкейд.

— Да бъде благословен Исус — измънка Робърт Вейл. Декстър се обърна и видя, че мъжът с татуировки „Шибай се“ и „Яж лайна“ на челото е навел глава и почтително се моли.

„Боже, помогни ми“ — каза си Демил в отчаяна молба към Всевишния.

Единият от гмуркачите подаде глава над водата и извика:

— Намерихме ги!

— Хвала на Господа — едновременно казаха Робърт Вейл и Фанън Кинкейд.

Преподобният погледна стария си часовник „Таймекс“ със скъсана каишка, който държеше в джоба на дрехата си. Беше единайсет и петнайсет. Той знаеше, че макар синовете на Манасия да са изпратили калното привидение в езерото, Господ е използвал демона, за да го предупреди да бърза. След като Декстър му разказа за тайната болест, Кинкейд прочете стиховете в Откровението на Йоана, които предсказваха събитието, и откри няколко поразителни детайла. „А на страхливи и неверни, мръсници и убийци, на блудници и магьосници, на идолослужители и на всички лъжци делът им е в езерото, що гори с огън и жупел; то е втора смърт.“^[2] „Езерото, което гори с огън и жупел“ — помисли Фанън. По-нататък пишеше: „Тогава дойде при мене един от седемте Ангели, които държаха седемте чаши, пълни със седемте последни язви, та ме отнесе духом на голяма и висока планина, и ми показа големия град, светия Йерусалим, който слизаше от небето — от Бога.“^[3] Всичко това бе написано по думите на пророците двеста години след Христа, но съвсем не беше случайно, че събитията, така съвършено описани в Откровението на Йоана, се сбъдваха тук, в Тексас, както бе предсказано.

Гмуркачите се появиха над повърхността с два големи оранжеви контейнера и се качиха в лодката. Фанън със страхопочитание погледна контейнерите и рече:

— Господ е съставил графика ни. Той ни даде от небето знак незабавно да се махнем от това място. Влакът по линията „Пасифик Юг“ ще мине през Черните хълмове след двайсет минути. Ако побързаме, ще го хванем.

Робърт Вейл запали мотора и лодката се отправи към източния бряг на Ванишинг Лейк.

Крис се изми от калта, върна се при джипа и извади снайперската пушка.

— Какво стана? Защо си мокър? — попита Бъди.

— Последвайте ме — каза Крис и тръгна към езерото.

Край брега цареше тишина. После изведнъж, на около километър и половина навътре, се чу мотор на лодка. Крис намери подходящо дърво, подпря пушката на един клон и погледна през оптическия мерник. Нагласи фокуса и видя, че лодката се отправя към отсрещната страна на езерото.

— Ще стреляш ли по тях? — изненадано попита Бъди.

— Не. Просто искам да ги видя. Погледни, Стейси. Тя видя в лодката петима мъже. Единият определено беше Фанън Кинкейд. На пейката в средата прегърбен седеше Декстър Демил.

— Те са — каза Стейси и отстъпи място на Бъди да погледне през оптическия мерник. Сърцето й биеше като обезумяло. — Какво правят тук? Защо са се върнали?

— Може би Декстър прави същото като нас — търси доказателства срещу Зол — каза Крис.

— Не — възрази Стейси.

— Какво мислиш? — попита Бъди.

— Има само една причина Декстър Демил, който е издирван от всяка агенция на силите на реда в страната, да се върне във Ванишинг Лейк. Той е скрил тук приона „Бледия кон“.