Стивън Канел
Работилницата на дявола (52)

51. Разляно мляко

Мотелският комплекс се наричаше „Синята жаба“ и се намираше в покрайнините на Фредерик, Мериланд.

Крис и Стейси бяха в бунгалото в края на пътеката, до пресъхнало речно корито. Стаята беше чиста, но малка. Бяха се изкъпали и бяха изпрали дрехите си и сега седяха по бельо и ги чакаха да изсъхнат на радиатора в банята.

Говорителката по телевизията каза, че включва сензационен репортаж.

— Прехвърляме се в Харисбърг, Пенсилвания.

На екрана се появи висок мъж с прошарени коси — Уилтън Пиърс, началник на полицията в Харисбърг. Той се прокашля, сетне започна да чете от напечатан текст.

— Холивудският режисьор Бъди Бразил беше убит в престрелка, състояла се преди час на местната разпределителна гара. Той явно е дошъл тук с членове на филмовия си екип, за да спре атака с биологично оръжие. Загинаха и още трима мъже с неустановена самоличност, които, изглежда, са членове на престъпна секта на име ПТВА. Четвърти член на сектата е починал в болницата в Харисбърг. Рейс Уокър, каскадьор от екипа на господин Бразил, е тежко ранен и също се намира в болницата в Харисбърг. Според членовете на екипа му, господин Бразил е дошъл тук след странното отвличане на тялото на мъртвия му син от моргата в Санта Моника, Калифорния. Трупът е бил откраднат по време на аутопсията, която трябвало да установи дали Майкъл Бразил е бил заразен със смъртоносно биологично оръжие. По всичко личи, че господин Бразил се е опитал да попречи на сектантите от ПТВА да изсипят това заразно биологично вещество в цистерните с мляко, предназначени за Детройт и Ню Йорк. Ще знаем какво точно е било токсичното вещество, когато учените от Центъра за контрол и превенция на заболяванията и екипът по отбранителни биологични оръжия от Форт Детрик, Мериланд, анализират млякото. Преди да умре, четвъртият прострелян член на ПТВА каза на полицията, че се готвели да атакуват Сатаната. Оттук насетне ФБР поема разследването и трябва да отправяте въпросите си към тях. Това е всичко. Крис намали звука и се вторачи в екрана.

— Господи. Горкият Бъди. Но как е разбрал, че са там?

Стейси не каза нищо. Двамата дълго мълчаха.

— Питам се дали Кинкейд е един от убитите — каза Крис.

Стейси пак не отговори.

— Или Декстър. Къде ли е Декстър Демил? Стейси седеше с наведена глава.

— Не мога да повярвам, че Бъди е участвал в престрелка с онези мръсници. Ако е така, той е спасил живота на много хора. Загинал е като герой — добави Крис.

Изведнъж Стейси стана, приближи се до телефона, взе слушалката и набра някакъв номер.

— На кого се обаждаш? — попита Крис, но тя не го погледна.

Уендъл Кини вдигна слушалката. Той беше в малкия си апартамент близо до университета, на една пресечка от факултета по естествени науки. Микробиологът също гледаше новините.

— Уендъл, видя ли новините?

— Да.

— Изследва ли контейнерите, които ти изпратих? — Стейси едва се владееше.

— Да… Върху дунапрена има отпечатъци от мастило. Доколкото можах да разбера, контейнерите са съдържали приони, но не са били генетично насочени, а…

— Още ли са в теб? Нали не си ги изпратил в Центъра за контрол и превенция?

— Още са в мен — тихо каза възрастният учен. — Къде си, Стейси? Тревожа се за теб. Струва ми се, че нещо не е наред.

Крис се приближи до нея и се вторачи в профила й, очертан от оскъдната светлина на лампата с избелял жълт абажур.

— Макс замесен ли е във всичко това? — огорчено попита тя.

Чу се само как Уендъл поема дълбоко дъх.

— Бил е замесен — заключи Стейси. — Помагал е на доктор Демил да разработи биологичното оръжие с приони.

Гласът й беше толкова измъчен, че Крис не можеше да слуша. Сякаш откъсваха части от нея.

— Стейси, нещата не са толкова прости. Не можеш да съдиш никого. Твърде е сложно.

— Това е геноцид, по дяволите! Геноцид! Копелетата във Форт Детрик са превърнали прионите в биологично оръжие, за да атакуват генетично различните групи хора. Макс е работил в Дяволската работилница! Стъклениците с киселинната основа, която променя pH, за да се превърнат прионите в оръжие, са надписани с неговия почерк. Той е работил с Демил по прицелването на прионите. — Гласът й започна да трепери.

— Ако това е истина, тогава защо са го убили? — спокойно попита Уендъл.

— Не знам. Може да се е уплашил. Да се е опитал да се измъкне. Откъде да знам защо са го убили? Но преди шест часа бях в онази лаборатория и видях почерка му. Макс ми каза, че само работел в мозъчния тръст, четял записки и изграждал хипотези, но това са били глупости. Той е помагал биологичното оръжие да бъде насочено към определени генетични групи. Защо не го спря, Уендъл?

Кини не каза нищо.

— Да те вземат дяволите, Уендъл! И ти си замесен в това, нали? — Стейси беше изумена от мълчанието му. — Ние трябва да лекуваме хората, а не да ги убиваме! Науката трябва да прави открития и да лекува. Ти и Макс я изопачихте и унищожихте всичко, в което вярвах!

— Ти не разбираш, Стейси — тихо каза Кини. — За да намерим финансиране, ние трябваше да…

Стейси не чу останалото, защото трясна телефонната слушалка. После седна на леглото и се разплака. Ридаеше неудържимо и Крис не знаеше как да я утеши.

Накрая и той седна на леглото и сложи ръка на рамото й.

Тя подскочи, сякаш я удари електрически ток.

— Недей!

— Съжалявам — прошепна Крис и се надигна, но Стейси протегна ръка и го спря.

— О, Боже, Крис! Господи… Толкова много го обичах. Как е могло да стане така?

Той не каза нищо, а тя продължи да ридае. Крис я прегърна и я притисна до себе си. Риданията разтърсваха тялото й. Двамата дълго седяха на леглото.

Стейси плачеше, но в същото време едва сдържаше гнева си, насочен срещу предателството и всичко, което бе обичала у покойния си съпруг. Освен това си спомняше Макс и нежните му ласки.

Подсъзнателно усещаше как Крис я гали по гърба, опитвайки се да я утеши, както правеше Макс. Изведнъж гневът й угасна като свещ на вятъра и я завладяха силни чувства. Докато Крис утешително шепнеше в ухото й, Стейси усети ритмичните удари на сърцето му. Сетне почувства нещо друго. Непогрешимо. Обзе я страст, която внезапно превърна гнева й в сексуална възбуда. Тя изпита желание да унищожи всичко, останало от Макс, и да се освободи от лъжите и нечестността му. Знаеше, че е разстроена и объркана, но изпитваше сексуална възбуда. Тя вдигна глава и целуна Крис по устата.

Той се дръпна толкова бързо, че я стресна, и попита:

— Какво правиш?

Изражението му беше напрегнато и изтерзано.

— Нуждая се от теб — отговори Стейси и в очите й пак бликнаха сълзи.

— Не…

— Знам, че ме намираш за привлекателна.

В забележката й прозвуча предизвикателност и необоснован гняв.

— Да, наистина мисля, че си една от най-привлекателните жени, които съм виждал. Но това не е редно, Стейси. Не можеш да си го върнеш на Макс, като използваш мен. Той е мъртъв. Не искам да започнем по този начин.

После ще се чувстваш леснодостъпна. Ще мразиш и мен, и себе си.

Изражението й се промени. Тя се почувства засрамена и потисната.

— Той е бил човек, Стейси. Направил е погрешен избор… като мен. Като капитан Десилва. Хората не са съвършени. Аз се опитах да бъда съвършен и не успях. Просто трябва да направим онова, на което сме способни.

В същия миг Крис почувства странен душевен покой. Докато се опитваше да утеши Стейси, той изведнъж разбра нещо за собственото си емоционално заболяване.

Мигът на възбуда премина и Крис отново я притисна в обятията си. Стейси сложи глава на рамото му и той усети, че тялото й трепери. После мускулите й се отпуснаха и тя се притисна до него.

— А аз очаквах много повече — прошепна Стейси.