Стивън Канел
Работилницата на дявола (31)

30. Най-изтърканото клише ВЪВ ФИЛМИТЕ

Бъди не искаше да отива при езерото, а да се прибере вкъщи. Кашата, в която се бе забъркал, съвсем не приличаше на престрелките по хълмовете на Малибу. Там той обличаше чисто нови камуфлажни дрехи и кикотейки се, стреляше с пушката с боя. По време на онези бойни игри Бъди с изумление установи, че е много лесно да го улучат. Той обикновено беше първият, който отпадаше от турнира. Кретените от киностудията винаги го надживяваха. Въпреки това той обичаше бойните игри. Но това тук беше съвсем различно. Свистенето на куршумите не можеше да се сравни с нищо, което бе преживявал. Той си представи как куршум се насочва право към разкрасения му по хирургичен начин профил.

Бъди бе похарчил хиляди долари за пластични операции. В скулите и брадичката му бяха добавени имплантанти. Бяха изсмукали тлъстините от гушата и опънали кожата на челото му, за да премахнат бръчките. Бъди и доктор Юджин Халибъртън бяха прекарали най-малко десет часа, за да коригират външния му вид с помощта на компютърна виртуална реалност. Бъди гледаше със страхопочитание екрана. Страхуваше се, когато се подложи на операцията. Мисълта, че разхубавената му глава ще бъде пръсната като диня някъде в тексаската пустош от куршумите на банда религиозни фанатици, го ужасяваше.

Бъди и Крис смениха спуканата гума и тримата се върнаха на източния бряг на езерото, за да търсят изоставената метална лодка. Бъди изпита желание да има воля да остане, но фактът беше, че отчаяно искаше да се откаже. Той обмисли няколко извинения, търсейки убедителен аргумент. „По дяволите — мислеше да каже Бъди. — Съвсем забравих, че в петък трябва да записваме проклетата музика и ефектите на «Звездни бойци». Бих направил всичко, за да не отида, но няма начин…“ Или може би: „Трябва да бъда с Барбара Стрейзанд в петък. Ще ме оскубе, ако не й подавам репликите. Ако не беше това, знаете, че…“ Или нещо друго — каквото и да е, само да се измъкне невредим. Но всеки път, когато се приготвеше да издекламира някое от извиненията си, усещаше в устата си лекия тръпчиво-сладникав вкус на шоколад. Вече бе започнал да се страхува от него, защото това мигновено бе последвано от толкова силно усещане за самота и самопрезрение, че нямаше друг избор, освен да остане.

И после в съзнанието му нахлуваха други мисли. Онези типове бяха убили сина му. Бъди така и не се бе опитал да се сближи с Майк и да разбере какъв е характерът му. И сега трябваше да компенсира всичко това, като се опита да хване копелетата, които го бяха убили. Проблемът беше, че Бъди се страхуваше и не можеше да разсъждава трезво. Искаше му се да има психически сили да преодолее това. Той не бе намерил упование в езотеричната традиция на юдейската вяра. Трябваше му нещо по-изчанчено.

Бе опитал йога. Том Круз и Джон Траволта го бяха убедили да се запише на курса. Известно време това беше забавно. Бъди прочете всичко по въпроса за единението с Всемира по пътя на съсредоточението и самосъзерцанието и поръча да му изготвят диаграми, описващи душевната му болка и какво според него заплашва оцеляването му. Половин година се опитва да постигне третото ниво, което беше състояние на екстаз и съвършено блаженство и щеше да му даде пълен контрол върху материята, енергията, космоса, времето и формата на живот. Дори сподели с консултантката си, че е на прага на духовното пречистване. Усмихваше се блажено и се хвалеше на актьорите с духовната си чистота, но всъщност не бе получил утехата и покоя, които подозираше, че намират другите. Нещо по-лошо, това преживяване му струва адски много пари.

Бъди блъфира още три месеца, после се отказа. Същата вечер Хайди му каза, че животът не е контрол върху енергията, времето или формата на съществуване, а чукане, и му изпрати Мишел Фортнър, за да докаже това. Два дни Мишел продухва тръбите му. Преживяването беше невероятно, но душевно Бъди остана беден. И сега се чувстваше толкова самотен и объркан, че беше на път да изскочи от джипа и да избяга. Но някаква невидима сила не му позволяваше да го направи.

— Спри — неочаквано каза Крис.

Стейси удари спирачки. Тримата слязоха и отидоха до водата. Алуминиевата лодка, с която бяха плавали Кинкейд и хората му, беше край брега. Вътре имаше два оранжеви контейнера. Крис и Бъди издърпаха лодката на сушата, а Стейси извади от раницата си гумени ръкавици, надяна ги и се приближи до тях.

— Какво е това? — попита Бъди.

— Водоустойчиви биологични контейнери. Използват ги за дълбоководни изследвания.

Стейси ги взе и погледна вътре. Дунапренът още беше в контейнерите, нагънат от стъклениците, които бяха стояли там.

Стейси занесе единия контейнер до джипа и го разгледа на светлината на фаровете.

— Какво мислиш? — попита Бъди. Откритието не му се нравеше. Той се страхуваше, че това ще доведе до нещо. Или до нищо.

— Питах се дали да ги изпратим на Уендъл. Може би стъклениците са били надписани с мастило. С помощта на различни препарати той може да разчете отпечатъка.

— Защо? Нали знаем какво е имало там?

— Мислим, че знаем. Но не сме сигурни.

Стейси затвори контейнера и отиде до лодката, за да вземе другия. Крис седеше на пейката в средата и четеше мокро парче хартия.

— Какво е това? — попита тя.

Той й го даде. На листчето пишеше: ФТ У/ДГН, ГВ КСЮ НФЮ РОУАНОУК

— Някакъв код ли е това?

— Не. Пътен лист. Маршрут на влак. Съкращенията означават Форт Уърт в Далас, Гарланд, по линията „Север-Изток“ и прехвърляне в Грандвю на линията „Канзас Сити Юг“, която стига до централен Канзас. После отново смяна и прехвърляне на линията „Норфък Юг“ за Роуаноук.

— Пътен лист, значи? — усмихна се Стейси. — Къде го намери?

— На дъното на лодката.

Бъди погледна хартийката и рече:

— Знаете ли кое е най-изтърканото клише във филмите? Шибаната улика, оставена на сцената на престъплението. Това са глупости.

Крис се замисли върху думите му. Може би Бъди имаше право. Освен това Крис беше гладен и изтощен и копнееше да пийне нещо. Той се съсредоточи върху Кениди, за да намери сила и решителност. Спомни си за ужасните главоболия, причинени от гроздовете тумори, които растяха в синусите и издуваха черепа й.

— Имаме едно предимство — каза Крис. — Тези типове не са невидими. Няма да е трудно да намерим четирийсет души с татуировки, оръжия и библии. Може да разпитаме в биваците.

— Какви биваци? — попита Бъди.

— За скитници. Биваците са разпръснати из цялата територия на Съединените щати. Там бездомните се събират и разговарят. Мисля, че трябва да отидем във Форт Уърт преди онзи влак.

— И после? — попита Бъди.

— Ако не ги видим, ще открием следите им и ще пътуваме с товарните влакове по железопътните линии след тях. Ще разпитваме тук-там и ще ги намерим.

— С товарните влакове? Не говориш сериозно.

— Няма да ги намерим по друг начин.

— Нямаме време да спорим. Готова съм да тръгнем — каза Стейси и забърза към джипа. — Когато стигнем до Форт Уърт, ще изпратя контейнерите на Уендъл.