Стивън Канел
Работилницата на дявола (35)

34. Посоката

— Трябва ни влак с предимство — каза Крис на Бъди.

Крис седеше на леглото в апартамента, който Бъди бе наел в хотел „Четири сезона“ във Форт Уърт, и гледаше пътните листове на товарните влакове. Стейси се къпеше в банята.

— Имаш ли нещо с нея? — неочаквано попита Бъди.

— Я стига! Съпругът й е починал наскоро.

— Понякога може да получиш най-хубавото чукане след лична трагедия.

Крис стъписано се вторачи в него, но погледът му сякаш достави удоволствие на Бъди.

— Остави я на мира. Тя се нуждае от време.

Бъди отвори уста да отговори, но Стейси спря водата.

Вратата на банята се отвори и тя влезе в хола на апартамента. Косите й бяха мокри. Беше се увила в две хавлии.

— Господи, чувствам се много по-добре — каза Стейси. — Кой е следващият?

Настъпи продължително мълчание, после Бъди стана и тръгна към банята.

— Докато мирише на жена. Приятно и възбуждащо — ухили се той и затвори вратата.

Стейси погледна картата на Тексас и Луизиана и индиговите копия, които Крис бе изровил от боклука.

— Намери ли каквото търсеше?

— Да. В десет часа довечера оттук тръгва влак с предимство, пълен със скъпа продукция, предимно японски коли. Би трябвало да се движи два пъти по-бързо от влака с пшеница, с който пътува Кинкейд.

— Защо?

— Влаковете с предимство пренасят така наречените „деликатни“ стоки. Колите на този влак струват милиони. Лихвата върху всички тези пари означава, че стоката трябва бързо да стигне до пазара. Влакът с пшеницата ще трябва да го изчаква да мине. Това ще го забави и с малко късмет ще ги изпреварим.

Стейси седна на леглото и започна да бърше косите си с едната хавлия.

— Защо не отидем с кола?

— Поради много причини. Първо, не сме сигурни дали Кинкейд ще отиде чак до Ню Орлиънс. Възможно е да се качи на друг влак в Далас, Шривпорт или Джаксън. — Крис посочи картата. — На всяка от тези гари той може да смени посоката. Ще отидем в Ню Орлиънс, а Кинкейд ще пътува за някъде другаде. Ще трябва да слизам и да разпитвам на всяка гара. Освен това по релсите ще се придвижим бързо, особено ако хванем влака с предимство довечера в десет.

Стейси се огледа, стана и каза:

— Много мило от страна на Бъди да наеме този апартамент. Прекрасен е. Крис кимна, но не каза нищо. Започваше да мисли, че включването на Бъди в тази история е досадна грешка.

Апартаментът беше ъглов и гледаше към някакъв търговски център. Пастелните тонове и красивите старинни мебели успокояваха окото. Климатичната инсталация осигуряваше идеална температура.

Стейси седна на леглото до Крис и каза:

— Не изглеждаш много добре.

— Престани с тези комплименти. Караш ме да се изчервявам.

— Отслабнал си още повече, откакто се запознахме. Той наведе глава и се вторачи в картата и индиговите копия.

— Крис, нуждаем се от теб. Ние сме само трима, а хората от Форт Детрик имат твърде много власт. Освен това в тази история е замесен Пентагонът и един Господ знае кой още. Конспирацията може да стига дори до президента. Не е възможно да се разработи такава голяма програма, без да са замесени висшестоящи личности. Ако се обадим във ФБР, може да ни арестуват, вместо да ни изслушат.

— Нищо ми няма. Ще се справя.

— Трябва да се храниш. Ей сега ще поръчам да ти донесат ядене. Супа, може би овесена каша и кисело мляко.

— Добре — усмихна се Крис. — Но ще пропусна киселото мляко.

— В банята има два душа. Отиди да се изкъпеш, а аз ще поръчам нещо.

Той кимна и бавно стана от леглото. Трябваше да признае, че силите го напускаха с всеки изминал час. Крис отвори вратата на банята.

Бъди Бразил бе увил хавлия на кръста си, стоеше до мивката и смъркаше кокаин. Той рязко вдигна глава и се ухили.

— Охо! Би ли затворил вратата?

Крис се ядоса, протегна ръка и сграбчи Бъди, завъртя го и го изхвърли от банята. Хавлията падна и Бъди падна гол на пода. Тръбичката още беше в носа му. Той дръпна покривката на леглото и се уви, после извади тръбичката от носа си.

— Този задник се дрогираше — презрително каза Крис.

— Глупости — изкрещя Бъди и дръпна покривката на леглото до брадичката си. Картите и индиговите копия се разпиляха по пода.

— Какви други наркотици имаш? — попита Крис, влезе в банята и грабна несесера за бръснене на Бъди.

Бразил се втурна към него, влачейки покривката на леглото. Крис извади пет-шест шишенца и ги вдигна към светлината, за да прочете етикетите. Стейси застана до Бъди на прага.

— Те са за астмата ми — каза Бразил.

— „По едно на всеки четири часа против депресия“ прочете Крис. — Морфинов сулфат, декседрин, клонидин. И всички са предписани от онзи нещастник, когото застреля в задния си двор.

Той хвърли шишенцата към Бъди. Те се удариха в гърдите му и паднаха на пода.

— Виж какво, имам здравословни проблеми.

— Всички имаме проблеми. Аз повръщам храната, защото организмът ми е толкова скапан, че не може да задържи нищо. Ние сме пълна смехория. Шибана болница. Как ще свършим онова, за което сме тръгнали?

— Моля те! — каза Стейси. — Не викай.

Крис излезе от банята и седна на ръба на леглото. Бъди си обу панталона и се наведе да събере шишенцата.

— Изхвърли ги в тоалетната — каза Стейси.

— Предписани са ми — изхленчи Бъди. — Нуждая се от тях.

После видя разочарованието в очите й.

— Махам се. Прибирам се вкъщи — заяви Бъди, хвърли хапчетата в несесера си, събра багажа си и тръгна към вратата.

— Не можеш да си тръгнеш. Нуждаем се от помощта ти — каза Стейси. — Те убиха сина ти.

— Аз почти не го познавах. Апартаментът е платен до утре — каза Бъди, излезе и тръшна вратата.