Мика Валтари
Синухе Египтянина (74) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

5

И ето, придружавайки жреца Ейе, аз се завърнах при прокълнатия фараон в Ахетатон. Ала в Танис Хоремхеб също беше чул за събитията в Тива и навред покрай реката, бе стегнал набързо военна флотилия и поел нагоре към Ахетатон. По пътя му всички крайбрежни селища се усмирявали, храмовете отново отваряли вратите си, статуите на боговете били върнати на местата им и предполагам, че крокодилите пак са прославяли името му. Но той бързал да пристигне в Ахетатон едновременно с Ейе, за да се пребори с него за властта, та затова пощадявал всички роби, които слагали оръжието, и не наказвал ония, които доброволно сменяли кръста на Атон с рога на Амон. По тази причина народът величаеше снизхождението му, макар че то идеше не от сърцето му, а от желанието да запази живота на всеки годен да воюва. По протежение на реката, откъдето минавала флотилията му, жреците също го величаели, понеже отварял затворените храмове, вдигал съборените статуи на боговете и им принасял жертва, когато бивал в добро настроение.

Но Ахетатон беше прокълнато място, жреците и роговете охраняваха всички пътища, водещи натам, и погубваха всеки, който бягаше от него, ако не склонеше да замени кръста си с рог и да принесе жертва на Амон. Реката също бяха затворили с медни вериги, така че и по нея никой не можеше да се измъкне. Обаче повечето бегълци драговолно принасяха жертви на Амон и проклинаха Атон, защото той бе омръзнал и на жителите на Ахетатон. Когато съзрях града от кораба, ме можах да го позная — в него цареше мъртва тишина, цветята в парковете бяха повехнали, а зелената трева — пожълтяла, тъй като вече никой не поливаше градините и насажденията. Дори птички не пееха в изсушените от слънцето дървета. Над града се разнасяше страшната сладникава миризма на проклятието, дето никой не знаеше откъде иде. Високопоставените бяха напуснали домовете си, слугите им първи бяха избягали, строителите и дълбаещите гробници в планините бяха изоставили селището си, без да вземат със себе си дори кухненските съдове, защото никой не се осмеляваше да отнесе нещо от прокълнатия град. Кучетата, вили до изнемога, бяха измрели в клетките си, а в яхърите конете бяха издъхнали, след като бягащите слуги бяха прерязали сухожилията на краката им. И тъй, великолепният Ахетатон беше вече мъртъв град и с пристигането ми от него ме лъхна дъх на смърт.

Фараон Ехнатон обаче продължаваше да обитава ахетатонския златен палат, семейството му живееше с него, а и най-верните от прислугата бяха останали в негова близост заради Атон. Останали бяха също най-възрастните придворни, прекарали живота си в златния палат, така че не можеха да си представят друго обиталище. Не знаеха нищо за събитията по света, тъй като от няколко месеца в Ахетатон не бе пристигал нито един вестоносец. Провизиите в златния палат бяха свършили и по желание на фараон Ехнатон всички се препитаваха със сух хляб и бедняшка каша. Но най-предприемчивите ловяха с куки риба от реката или убиваха птици с бумеранги и скришом се хранеха с тях.

Жрецът Ейе ме изпрати първо сам да разкажа на фараона за всичко случило се, защото бях негов приятел и щеше да ми повярва. Така отново застанах пред фараона, ала у мен всичко беше застинало, не изпитвах нито радост, нито скръб — сърцето ми се бе затворило за него. Отпуснал вяло ръка върху коляното, той извърна побледнялото си от изтощение лице към мен, изгледа ме с помръкнал поглед и запита:

— Синухе, ти ли си единственият, който се завръща при мен? Къде са всички мои следовници? Къде са ония, които ме обичаха и които обичах?

— Старите богове отново властвуват в Египет — казах аз. — В Тива жреците принасят жертви на Амон пред ликуващата тълпа. Те те проклеха, фараоне Ехнатон, проклеха града ти, името ти също проклеха за вечни времена и вече го изличават от всички надписи.

Той нервно пошавна с ръка и по лицето му пламна някогашното фанатично изражение, когато каза:

— Не те питам какво е станало в Тива, а искам да знам къде са моите следовници, къде са всички, които обичах?

— Нали хубавата ти съпруга Нефертити е при теб — отвърнах аз. — Дъщерите ти също са при теб. Младият Семнехкере пронизва риби на реката, а Тут продължава да играе с куклите си на погребение. Какво значение имат другите?

Той запита:

— Къде е моят приятел Тутмос, който е и твой приятел и когото обичах? Къде е той, ваятелят, чиито ръце накарваха камъка да оживее?

— Тутмос умря за теб, фараоне Ехнатон — отговорих аз. — Понеже ти беше предан, негрите го намушкаха с копията си и хвърлиха трупа му в реката за храна на крокодилите. Може да е осквернил ложето ти, но ти не бъди злопаметен сега, когато чакалът вие в запустялото му ателие и учениците му са се разбягали, изоставяйки инструментите и скулптурите му, някои от които щеше да направи вековечни.

Фараон Ехнатон махна с ръка, сякаш искаше да отстрани паяжина от лицето си. Сетне изреди имената на мнозина от ония, които беше обичал. За някои отговарях, че са загинали за него, но за повечето казвах, че пременени в пищни одежди, принасят жертви на Амон и проклинат името на фараона. Завърших с думите:

— Царството на Атон рухна, фараоне Ехнатон. Няма вече земно царство на Атон и Амон отново е на власт.

Той впери мрачен поглед пред себе си, нервно размърда безкръвните си ръце и каза:

— Да, така е, всичко ми е известно. Виденията ми го разказаха. Царството на всевечния не може да се побере в земни предели. Всичко ще си бъде както преди, и страхът, омразата и неправдата ще господствуват над света. По-добре да бях умрял, а още по-добре щеше да бъде, ако изобщо не бях се раждал да гледам всички злини, ставащи по земята.

Слепотата му ме разлюти и аз ядно извиках:

— Не си видял и частица от злините, извършвани заради теб, фараоне Ехнатон. Кръвта на твоя син не е потичала по ръцете ти и сърцето ти не се е вцепенявало от предсмъртния вик на любимата жена. Затуй и думите ти са празни брътвежи, фараоне Ехнатон.

Той уморено каза:

— Иди си тогава, Синухе, щом съм толкова лош. Иди си, за да не се налага повече да страдаш заради мен. Иди си, защото ми омръзна да гледам лицето ти, омръзна ми да гледам всички човешки лица, през които прозира образът на звяра.

Но аз седнах на пода пред него и рекох:

— Не, фараоне Ехнатон, няма да си ида, защото искам чашата ми да е пълна. Изглежда, че затуй съм се родил на този свят и това е било написано на звездите още преди деня на моето раждане. Трябва да знаеш, че жрецът Ейе се е запътил насам, а в северния край на града Хоремхеб е наредил да надуят тръбите и е прекъснал медните вериги, преграждащи реката, за да доплава при теб.

— Ейе и Хоремхеб, злодеянието и копието! Те единствени значи са ми предани и ще дойдат тук — усмихна се той и разпери ръце.

Повече дума не ми продума, нито пък аз на него. Седяхме заслушани в тихото ромолене на водния часовник, докато Ейе и Хоремхеб се явиха пред фараона. На идване бяха спорили разгорещено, лицата им бяха потъмнели от ярост, дишаха тежко и заговориха на фараона, без да зачитат достойнството му. Ейе каза:

— Ако искаш да останеш жив, ще трябва да отстъпиш властта, фараоне Ехнатон. Нека Семнехкере заеме мястото ти, да отиде в Тива и да принесе жертва на Амон. Тогава жреците ще го помажат за фараон и на главата му ще положат червената и бялата корона.

Но Хоремхеб възрази:

— Копията ми ще запазят короната за теб, фараоне Ехнатон, ако се върнеш в Тива и принесеш жертва на Амон. Жреците може да възроптаят, но с камшика си ще ги усмиря и те ще забравят негодуванието си, щом обявиш свещена война за възвръщането на Сирия под египетска власт.

С изнурено лице и застинала усмивка фараон Ехнатон ги погледна и отсече:

— Ще живея и ще умра като фараон. Никога няма да се съглася да принеса жертва на лъжовния бог, нито пък да обявя война, за да спасявам властта си с кръв. Това е всичко.

След тези думи той загърна лице с края на дрехата си и се оттегли, оставяйки трима ни сами в голямата зала, заобиколени от дъха на смъртта. Ейе безпомощно разпери ръце и погледна Хоремхеб. Хоремхеб също разпери ръце и го погледна. Аз седях на пода, защото краката вече не ме държаха, и ги наблюдавах. Изведнъж Ейе хитро се усмихна и рече:

— Хоремхеб, ти се разпореждаш с копията и престолът е твой. Сложи на главата си двете корони, към които жадно се стремиш.

Но Хоремхеб се засмя подигравателно и каза:

— Не съм толкоз глупав. Ако искаш, задръж гнусните корони за себе си. В жилите ми не тече царска кръв и сам ще се набуча на копията, ако река да седна на остриетата им. Добре ти е известно, че след всичко станало връщане към старото няма. Египет е застрашен от глад и война и ако поема короната сега, народът ще ме упрекне за всички предстоящи беди. Тогава лесно ще можеш да ме свалиш, щом сметнеш момента за удобен.

— В такъв случай нека бъде Семнехкере, ако склони да отиде в Тива — реши Ейе. — Ако ли не, тогава Тут. Тут сигурно ще склони. Съпругите им са от свещено потекло. Нека те понесат гнева на народа, докато времената се оправят.

— А ти смяташ да управляваш в тяхната сянка — вметна Хоремхеб, но Ейе рече:

— Забравяш, че ти разполагаш с войската и трябва да отблъснеш хетите. Ако това ти се удаде, в Кеми няма да има по-силен от теб.

Препирните им продължиха, докато двамата забелязаха, че съдбите им са преплетени и че те не ще могат да се оправят един без друг. Затуй накрая Ейе каза:

— Признавам честно, че с всички средства се опитвах да те сваля, Хоремхеб, но сега, сине на сокола, ти ме надмина по сила и вече не мога да се оправям без теб. Защото, ако хетите нахлуят в страната, радостта ми от властвуването ще угасне, а дори не си и представям, че един Пепитамон ще съумее да воюва срещу тях, колкото и да е способен като кръвник и джелатин. Ето защо, Хоремхеб, нека днешният ден бъде денят на нашето съюзяване — заедно можем да управляваме Египет, ала поотделно и двамата ще се провалим. Без мен войската ти е безсилна, а без твоята войска Египет ще пропадне. Нека се закълнем във всички египетски богове, че от днес нататък ще държим един на друг. Остарях вече, Хоремхеб, и ми се иска да вкуся сладостта на властта, а ти си млад и имаш време да почакаш.

— Аз не ламтя за корони, Ейе, мен ме блазни една хубава война за моите дръгливци — рече Хоремхеб. — Обаче ми е нужен залог, защото иначе при първа възможност ще ме измамиш. Не отричай, познавам те аз.

— Че какъв залог мога да ти дам, Хоремхеб? — разпери ръце Ейе. — Нима войската не е единственият сигурен залог?

Хоремхеб смръщи лице, плъзна изтерзан поглед по стените, задраска със сандала си по каменния под, сякаш имаше желание да зарови пръсти в пясък, и най-сетне каза:

— Искам Бакетатон за съпруга. Наумил съм си да строша гърне с нея, пък ако ще небето и земята да се продънят. Ти също не можеш да ми попречиш.

— Ахаа! — възкликна Ейе. — Сега разбирам накъде биеш. Излезе по-хитър, отколкото предполагах, поздравявам те. Тя пак се преименува на Бакетамон, жреците нямат нищо против нея, а и в жилите й тече свещената кръв на великия фараон. Наистина, ожениш ли се за нея, Хоремхеб, ти ще придобиеш законно право върху короната, и то с предимство пред съпрузите на Ехнатоновите дъщери, в които тече само кръвта на лъжефараона. Добре си си направил сметката, но с това не мога да се съглася — поне засега. Иначе ще попадна изцяло в ръцете ти и няма да имам никаква власт над теб.

— Задръж си гнусните корони, Ейе! — извика Хоремхеб. — Не за тях жадувам, а за нея, и то от мига, когато за пръв път видях красотата й в златния палат. Жадувам да смеся кръвта си с кръвта на великия фараон, та от семето ми да се раждат египетски царе. Ти, Ейе, жадуваш само за двойната корона. Вземи я, щом сметнеш времето за назряло, и копията ми ще крепят твоя престол, но ми дай принцесата. Ще управлявам едва след теб, дори да живееш дълго, защото — както сам каза — аз имам време да почакам.

Ейе потърка уста, дълго размисля и изражението му с всеки миг ставаше все по-доволно, защото установяваше, че е намерил брънката, с която можеше да води Хоремхеб за носа както си иска. Заслушан в техния разговор, аз седях на пода и се чудех на човешките сърца: двамата дръзваха да делят помежду си корони, макар че фараон Ехнатон беше още жив и здрав в съседната стая. Накрая Ейе каза:

— От доста време чакаш принцесата и май ще потърпиш още малко. Предстои ти да водиш жестока война, а една война не приляга към подготовката за женитба. Освен туй за придумването на принцесата е нужно време, понеже тя те презира много заради нисшето ти потекло. Но аз и само аз имам средство да я склоня. Кълна ти се в името на всички египетски богове, Хоремхеб, че в деня, в който сложа червената и бялата корона на главата си, със собствените си ръце ще строша гърне между вас и ти ще имаш принцесата. Тогава ще поверя и себе си в твои ръце, така че с това спирам всякакви пазарлъци.

Хоремхеб също нямаше желание повече да се пазари и каза:

— Така да бъде и дано докараме цялата тази мръсна работа на добър край. Не вярвам много да се размотаваш, понеже си алчен за короните, които сами по себе си са най-обикновени детски играчки.

Във възбудата си съвсем ме беше забравил, но като се огледа и ме забеляза, той стъписано каза:

— Синухе, ти още ли си тук? Ех, че лош ден. Чул си неща, които не са за недостойни уши, и сега ще трябва да те убия, макар и с голямо неудоволствие, защото си мой приятел.

Думите му ми се сториха смешни при мисълта, че недостойно постъпваха те двамата, Ейе и Хоремхеб, като си поделяха корони, докато аз — може би единственият наистина достоен и единственият наследник на великия фараон с неговата свещена кръв в жилите си — седях на пода. Затуй не можах да удържа смеха си, закрих с длан устата си и се закисках пискливо като някоя старица. Ейе се докачи от смеха ми и каза:

— Не е редно да се хилиш, Синухе, това са сериозни неща, а и сега не е време за смях. Въпреки че заслужаваш, ние няма да те погубим — по-добре е, че чу всичко и можеш да ни бъдеш свидетел. Не ще посмееш да споделиш с никого чутото тук, понеже си ни нужен и ние ще те обвържем с нас. Ще те обвържем яко без всякакви клетви, тъй като навярно сам разбираш, че е крайно време фараон Ехнатон да умре. Затуй като негов лекар още днес ще трябва да отвориш черепа му. Ще се погрижиш ножът ти да проникне достатъчно надълбоко в главата му и той по стародавен обичай да се помине.

— В тази работа аз няма да си пъхам пръстите, които бездруго са достатъчно мръсни, след като ги допрях до ръцете на Ейе — обади се Хоремхеб. — Иначе Ейе е прав. За да бъде спасен Египет, фараон Ехнатон трябва да умре. Друг изход вече няма.

Продължих да се кискам, закрил с ръка устата си, докато се успокоих и казах:

— Като лекар, не мога да отворя черепа му, защото поради липса на основателна причина професионалният ми дълг не го позволява. Но нека това да не ви тревожи — като приятел аз ще му приготвя хубаво лекарство. Щом го изпие, той ще заспи и повече няма да се пробуди. Така аз сам ще се обвържа с вас и няма да е нужно да се боите, че ще злословя.

След тези думи извадих пъстрото стъкълце, което ми бе дал Хрихор, изсипах съдържанието му в златна чаша с вино и сместа не миришеше лошо. Взех чашата и тримата влязохме в стаята на фараон Ехнатон. Той беше свалил короните от главата си и до тях бе положил камшика и закривения скиптър. Почиваше на ложето си с побледняло лице и зачервени очи. Ейе любопитно опипа короните, опита тежестта на златния камшик и каза:

— Фараоне Ехнатон, твоят приятел Синухе ти приготви чудесно лекарство. Изпий го и ще се ободриш, пък утре ще подновим разговора си за всички неприятни неща.

Фараон Ехнатон седна в ложето си, пое чашата в ръка, изгледа ни поред и умореният му поглед така ме прониза, че тръпки полазиха по гърба ми. Подир туй ми рече:

— Към болно животно милост се проявява с боздуган. Към мене ти ли ще проявиш милост, Синухе? Ако е така, аз съм ти благодарен, защото разочарованието ми горчи по-силно от смъртта, а смъртта днес ми е по-приятна от благоуханието на смирна.

— Пий, фараоне Ехнатон — казах аз. — Пий за Атон. Хоремхеб също го подкани:

— Пий, приятелю Ехнатон. Пий за спасението на Египет. С наметката си аз ще покрия слабостта ти както някога в пустинята край Тива.

Фараон Ехнатон надигна чашата, ала ръката му така трепереше, че виното потече по брадичката му. Тогава той стисна чашата с две ръце, изпи я до дъно и отново се излегна на ложето, отпускайки глава върху дървената облегалка. Тримата дълго го съзерцавахме. Без да ни каже дума повече, той се взираше с помътнели, зачервени очи във виденията си. Подир някое време тялото му започна да потръпва, сякаш му беше студено. Хоремхеб сне наметката си и я разпери върху него, а Ейе взе короните и с две ръце ги изпробва на главата си.

Така почина фараон Ехнатон — аз му дадох да изпие смъртта и той я пое от ръцете ми. Не знам обаче защо го сторих, тъй като човек не познава собственото си сърце. Струва ми се все пак, че го сторих не толкова заради Египет, колкото заради Мерит и малкия Тот, който е бил мой син. Сторих го не толкова от любов към фараона, колкото заради моята неприязън и огорчение и заради всички беди, които беше докарал. Но преди всичко трябва да съм го сторил затуй, защото на звездите е било написано, че чашата ми трябва да е пълна. Виждайки го да умира, аз си мислех, че чашата ми вече е пълна, ала човек не познава сърцето си, то е ненаситно — по-ненаситно от крокодила в реката.

Щом установихме, че е умрял, напуснахме златния палат, като забранихме на слугите да смущават съня му. Едва на другия ден те го намериха мъртъв и ревнаха да плачат. Вопли и ридания изпълниха златния палат, макар че според мен смъртта му донесе облекчение на мнозина. Но царица Нефертити седеше до ложето му с непроницаемо изражение и без да пролива сълзи. Все пак тя докосна с хубавата си ръка измършавелите пръсти на фараон Ехнатон и го погали по бузите, когато съгласно дълга си пристигнах, за да изпратя тялото му в Дома на смъртта. Всъщност Домът на смъртта и златният палат бяха единствените сгради в Ахетатон, които показваха признаци на живот. Съпроводих тялото на фараон Ехнатон до Дома на смъртта и го поверих на миячите и балсаматорите да го подготвят за вечния живот.

Така по закон и по древен обичай младият Семнехкере стана фараон, но той беше потресен от скръб и се озърташе, без да може да каже свястна дума, понеже беше свикнал да получава мислите си наготово от фараон Ехнатон. Ейе и Хоремхеб се обърнаха към него и му казаха, че ако иска да задържи короните на главата си, ще трябва незабавно да замине за Тива и да принесе жертва на Амон. Той обаче не им повярва, защото беше наивно момче и сънуваше с отворени очи. Затуй им отвърна:

— Ще възвестя на всички народи сиянието на Атон, ще построя храм на баща си Ехнатон и в него ще му служа като на бог, защото той не приличаше на другите хора.

По повод детинщините на този същия Семнехкере разказваха, че когато стражевите дружини потеглили в стройни редици да се измъкнат от прокълнатия град, той хукнал подире им, молел ги плачешком и ги заклевал да се върнат заради фараона, казвайки, че не можели току-тъй да изоставят домовете, жените и децата си. Но шарданите и сирийците се смеели и го подигравали, а един шардански подофицер се разголил пред него и казал: „Където е този инструмент, там са ни домовете, жените и децата!“ Така от наивност Семнехкере посрамил царското си достойнство, молейки наемниците да се върнат.

Като забелязаха твърдоглавието му, Ейе и Хоремхеб му обърнаха гръб, а на другия ден се случи произшествие: изгладнял, Семнехкере отишъл на реката да прободе някоя риба, тръстиковата му лодка се обърнала и крокодилите го изяли. Така поне се говореше, но как е станало всичко това — не знам. Не вярвам все пак Хоремхеб да го е убил — по-скоро Ейе го е сторил, който заради властта бързаше да се завърне в Тива.

След туй Ейе и Хоремхеб отидоха при младия Тут. На пода в палатската си стая той по навик играеше с куклите си на погребение. С него играеше и съпругата му Анхсенатон. Хоремхеб извика:

— Хей, Тут, време е да станеш от този мръсен под, сега ти си фараон.

Тут послушно стана от пода, отиде до един златен стол и седна.

— Фараон ли съм? — запита той. — Не ме учудва, защото винаги съм се чувствувал по-добър от другите и е съвсем правилно, че ставам фараон. С камшика си ще наказвам всички злосторници, а със закривения скиптър ще браня добрите и благочестивите.

— Стига си дрънкал глупости, Тут — намеси се Ейе. — Ще вършиш, каквото ти казвам, и няма да роптаеш. Първо ще трябва да предприемеш тържествено пътуване до Тива. Там ще се поклониш на Амон в големия му храм, ще му принесеш жертва, жреците ще те помажат и ти ще сложиш на главата си червената и бялата корона. Ясно ли е?

Тут размисли един миг и запита:

— Ако замина за Тива, ще ми построят ли гробница като на всички велики фараони и жреците ще я напълнят ли с играчки, със златни столове и разкошни одри? Защото гробниците в Ахетатон са тесни и неприветливи. Не ща само рисунки по стените, а истински играчки. В гробницата си искам да взема и хубавия синкав нож, дето ми го подариха хетите.

— Жреците сигурно ще ти построят хубава гробница — увери го Ейе. — Умно момче си ти, Тут, щом се замисляш първо за гробницата си, когато ставаш фараон. По-умен си, отколкото сам предполагаш. Но сега по-важно е да се преименуваш. Тутанхатон не върви пред жреците на Амон. Затуй нека от днес нататък името ти бъде Тутанхамон.

Тут изобщо не се възпротиви — пожела само да научи как се пише новото му име, защото не познаваше писмената, с които се изобразява името на Амон. Ала като видя, че Тутанхамон става фараон, а нея съвсем я забравят, Нефертити облече най-хубавата си дреха и макар че беше опечалена вдовица, накара да намажат косата и тялото й с благовонна помада и отиде при Хоремхеб на кораба му.

— Смешно е — казала тя — едно непълнолетно момче да стане фараон. Проклетият ми баща Ейе изтръгва възпитанието му от моите ръце и ще управлява Египет чрез неговата власт, независимо че аз съм великата царска съпруга и царска, майка. А мен мъжете винаги са ме заглеждали, наричаха ме хубавица — най-голямата хубавица в Египет, което естествено е преувеличено. Погледни ме, Хоремхеб, макар че скръбта помътни погледа ми и преви гърба ми. Погледни ме, защото времето е ценно, копията са на твоя страна и ние двамата бихме могли да замислим нещо, което да е от голяма полза за Египет. Говоря ти с такава откровеност, понеже мисля само за доброто на Египет и знам, че баща ми, оня проклет Ейе, е алчен глупак и ще нанесе голяма вреда на страната.

Хоремхеб я погледнал, тя поразгърнала дрехата си и всячески се опитвала да го съблазни, казвайки, че в корабната кабина било горещо. Всъщност Нефертити не знаеше нищо за тайното споразумение между Хоремхеб и Ейе. Ако ли пък като жена е подозирала нещо за страстта му към Бакетамон, надявала се е с красотата си лесно да избие неопитната и надменна принцеса от главата на Хоремхеб. В златния палат беше свикнала на леки победи, позволявайки на чужди мъже да оскверняват ложето на фараона.

Но на Хоремхеб красотата й изобщо не подействувала, той я изгледал хладно и рекъл:

— Достатъчно се омърсих в този прокълнат град, та нямам желание да се омърсявам и с теб, хубава Нефертити. Освен туй трябва да продиктувам на писарите си няколко писма относно войната, така че няма да ми остане време да се занасям с теб.

Всичко това Хоремхеб ми разказа отпосле и сигурно е поукрасил разказа си, но съм убеден, че същината му беше вярна, защото от този ден Нефертити жестоко го намрази и правеше всичко възможно, за да го уязви и да очерни името му. В Тива тя се сближи с принцеса Бакетамон, от което за Хоремхеб произтекоха много неприятности, както ще разкажа по-нататък. Затуй по-разумно щеше да бъде, ако вместо да я докача, беше запазил приятелството й и ако в скръбта й беше проявил любезност към нея. Но заради фараон Ехнатон Хоремхеб не пожела да оскверни още повече тялото й, защото, колкото и странно да изглежда, той продължаваше да обича фараон Ехнатон, макар че беше наредил да изличат името и лика му от всички надписи и статуи и да сринат светилището на Атон в Тива. В подкрепа на това трябва да добавя, че именно Хоремхеб накара доверениците си да пренесат тялото на фараон Ехнатон от гробницата му в Ахетатон и да го скрият в тиванската гробница на майка му, за да не попадне в ръцете на жреците. Защото те желаеха да го изгорят и праха му да хвърлят в реката, обричайки по този начин душата му на вечно блуждаене в бездните на подземното царство. Но Хоремхеб ги изпревари и накара да опазят тялото на фараон Ехнатон. Това обаче се случи доста по-късно.