Мика Валтари
Синухе Египтянина (60) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sinuhe egyptiläinen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 62 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
plamentd (2010)
Сканиране и корекция
essop (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Мика Валтари. Синухе Египтянина

Рецензент: Ееро Сувилехто

Консултант: Сергей Игнатов

Редактор: Юлич Димитрова

Художник: Владимир Калинов

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Красимир Градев

Коректори: Йорданка Киркова, Ана Тодорова

ДИ „Народна култура“, 1986

История

  1. — Добавяне

3

Ничие лошо настроение не можеше да не се оправи при вида на Каптах, когато се вмъкна в кръчмата подпухнал и величав като свиня майка и толкова нашишкавял, че трябваше ребром да мине през вратата. Лицето му беше кръгло като месечина и лъснало от драгоценно масло, на главата си носеше изящна синя перука, а сляпото си око бе покрил със златна плочка. Нямаше ги вече сирийските дрехи — наместо тях беше издокаран по египетската мода, и то с най-изисканото облекло, което можеха да ушият тиванските шивачи, а на шията, китките и дебелите му глезени подрънкваха тежки златни гривни.

Щом ме съзря, той нададе вик, вдигна ръце в знак на изненада и радост и въпреки че коремът му създаваше големи мъчнотии, ми се поклони дълбоко с ръце пред коленете, казвайки:

— Благословен да е денят, довел господаря ми вкъщи!

Сетне го обзе вълнение, разплака се, коленичи на пода, прегърна нозете ми и зарида с глас, така че под царствените одежди, златните гривни, драгоценното масло и синята перука в него познах някогашния Каптах. Затуй го привдигнах, прегърнах го, подуших раменете и двете му бузи и ми се стори, че в обятията си държа охранен бик и ми замирисва на топъл хляб — дотолкова миризмата на зърненото тържище се бе просмукала в него. Той също подуши почтително раменете ми, изтри сълзите си, засмя се и извика:

— За мен днешният ден е ден на голяма радост и затуй черпя по една „крокодилска опашка“ всеки седнал в тази моя винарна! Но ако някой си поръча повторно, ще трябва сам да си плаща.

След тези думи той ме отведе във вътрешната част на постройката, настани ме на меки килими, разреши на Мерит да седне до мен и нареди на робите и слугите да ми поднесат най-доброто, с което разполагаше механата. Виното му можеше да се мери с вината на фараона, а печената гъска беше тиванска, която няма равна на себе си в цял Египет, понеже се угоява с развалена риба и месото й придобива невероятен вкус. Като хапнахме и пийнахме, той рече:

— Господарю и стопанино мой Синухе, надявам се, че през изминалите години внимателно си преглеждал всички книжа и сметки, които писарите по мое нареждане стъкмяваха и изпращаха в дома ти в Ахетатон. Може би ще ми позволиш към представителните разходи да прибавя тези вечеря с вино и гъска, както и „крокодилските опашки“, с които в радостта си недообмислено почерпих всички гости на моята винарна. От това не само че няма да загубиш, но и ще спечелиш, тъй като измамването на фараонските бирници в твоя полза ми създава много работа, за да мога от тях да открадна нещичко и за себе си.

— Приказките ти ми приличат на негърско бръщолевене — рекох аз. — От тях ни дума не разбирам и затуй постъпвай както намериш за добре. Знаеш, че ти имам пълно доверие. Преглеждах отчетите и сметките ти, ала трябва да призная, че и тях много не ги проумявах, понеже бяха пълни с числа — толкоз много числа, колкото писарят на Хоремхеб изписа, когато се опита да пресметне колко време ще е нужно, докато всички хора на земята се извървят пред фараон Ехнатон и той разговаря с всекиго поотделно. Но сметките му все не излизаха, защото установи, че във всяка страна непрекъснато се раждат деца и че те щяха да остареят, преди да им дойде редът пред фараона, а и все нови и нови деца щяха да се раждат, така че фараонът никога нямаше да смогне да разговаря с всекиго поотделно дори ако разговорът траеше само едно туптене на сърцето и ако приемаше от сутрин до вечер и от вечер до сутрин. По същия начин, Каптах, и аз все не смогвах да проверя изпращаните от теб книжа и числа — главата ме заболяваше, преди да ги изчета докрай.

Каптах доволно се разсмя и смехът кънтеше в корема му като в мека възглавница. Мерит, която беше пила заедно с мен, също се разсмя и се облегна назад със сключени на тила ръце, за да забележа, че хубавите й гърди все още издуваха дрехите й. През смях Каптах рече:

— Ех, господарю и стопанино мой Синухе, как се радвам да видя, че си запазил детинския си нрав и че от разумните неща на всекидневието разбираш толкова, колкото свиня от кладенчова вода. С това съвсем не искам да те сравнявам със свинята, ами изказвам възхвала и благодарност на всички египетски богове, загдето те повериха тъкмо мен. Защото за слуга можеха да ти пробутат някой разбойник или безделник, който щеше да те превърне в сиромах, докато аз те направих богаташ.

Напомних му, че за това трябва да благодари не на боговете, а единствено на моята съобразителност, защото на пазара за роби го бях купил евтино, тъй като в някаква бирария бяха избили едното му око. Споменът за всичко това ме развълнува и казах:

— Никога няма да забравя деня, в който те видях за пръв път. Стоеше с привързан към стълба за роби глезен, подмяташе срамотии думи към минаващите жени и просеше бира от мъжете. Несъмнено постъпих разумно, че те купих, макар в началото доста да се колебаех. Като млад лекар, все пак не разполагах с повече сребро, пък и окото ти беше избито, та прилягаше на намеренията ми, както добре си спомняш.

Каптах помръкна, лицето му се сгърчи в безброй бръчки и той каза:

— Не ми се ще да си спомням за такива стари и неприятни неща, защото не подхождат на достойнството ми. — Подир туй похвали скарабея ни: — Добре стори, че ми остави скарабея да се грижи за сделките ти. Всъщност той те направи богат, даже по-богат, отколкото си сънувал, макар фараонските бирници да ми досаждат като мухи. Заради облагането с данъци се наложи да наема двама сирийски писари да водят различни сметководни книги, защото в сирийското сметководство самият Сет с всички дяволи не може да се оправи. А покрай Сет се сетих за стария ни приятел Хоремхеб, комуто — както навярно знаеш — дадох на заем злато за твоя сметка. Впрочем за него не смятах да говоря, ала мислите ми като волни птици кръжат от радост, че отново виждам невинното ти лице, господарю, кръжат вероятно и от виното, което ще накарам да прибавят към нашите представителни разходи, така че пий, господарю, пий колкото ти корем държи. Такова вино не винаги се намира даже в избата на фараона, пък и няма да те ударя много в цената. Да, именно за богатството ти исках да говоря, въпреки че едва ли разбираш нещо от тези работи, но едно ще ти кажа: благодарение на мен ти си по-богат от много високопоставени египтяни, богат си колкото най-високопоставените, защото истински богат е не онзи, който притежава злато, а собственикът на къщи, складове, кораби и кейове, на стада, земя и овошки, на добитък и роби. Всичко това го имаш, независимо че сам вероятно не подозираш, защото, за да скрия собствеността ти от данъчните власти, трябваше да запиша голяма част от нея на името на нашите слуги, писари и роби. Фараонските данъци се стоварват върху богатите и те трябва да плащат повече от сиромасите, така че, ако сиромахът плаща на фараона една пета от всеки шиник зърно, богатият трябва да плаща на проклетите бирници една трета, че и половината от шиника и те пак го дебнат непрестанно като лешояди. Ей това е несправедливото и най-безбожното, което неверният фараон е вършил и което никога не е бивало. От неговите данъци и от загубата на Сирия страната обедня, ала най-удивителното е — и заслуга за него сигурно имат боговете, — че докато страната обеднява, бедните стават все по-бедни, а истински богатите забогатяват още повече и самият фараон е безсилен да промени нещата. Та радвай се, Синухе, защото си истински богат, а ако искаш да узнаеш тайната, която всъщност си е твоя тайна, богатството ти иде от търговията със зърно.

След тези думи Каптах жадно надигна паницата, виното потече от ъглите на устата му и нацапа дрехата му, но това хич не го разтревожи — каза, че в книгите си щял да я впише към представителните разходи или към подаръците за посредниците на зърнени храни и така да спечели повече, отколкото струвала. Сетне започна да се хвали със сделките си:

— Нашият скарабей, господарю, е чудотворен. Още първия ден след завръщането ни от дългите странствувания той ме отведе в кръчмата на търговците на зърно, където те се напиват, щом сключат някоя добра сделка. Аз също се заех да изкупувам пшеница за твоя сметка и още първата година спечелих много, когато — както знаеш — земите на Ам… искам да кажа, когато огромни площи останаха неразорани и незасети. Но странното при пшеницата е, че може да се купува и продава, преди още разливът да е настъпил и даже преди семето да е попаднало в земята. Още по-странно е, че сякаш чрез заклинание цената й от година на година се покачва, поради което купувачът на пшеница никога не губи, а винаги печели. Затуй отсега нататък изобщо няма да продавам, ами ще изкупувам всичката пшеница и ще я трупам в хамбари, докато шиникът почне да се разменя срещу злато. А това неминуемо ще стане, ако нещата продължават така, защото и старите търговци на зърно не вярват на очите си, разкъсват дрехите си и плачат от мъка, като си помислят какви количества пшеница несъобразително са продали, вместо да я пазят и да спечелят многократно повече.

Каптах ме погледна проницателно, отново отпи, наля на мен и на Мерит и каза със сериозно изражение:

— Човек все пак не бива да залага всичкото си злато на един-единствен зар. Затуй, господарю, аз разпределих печалбата ти равномерно и играя, така да се каже, на няколко зара за твоя сметка. Фараонът създаде чудесни условия за това и сигурно би трябвало да прославям името му, защото заради постъпките и наредбите му и не на последно място заради проклетите данъци всички ония, които не са достатъчно богати, се разоряват, загубват състоянието си и се налага да разпродават къщите и имуществото си на безценица. Други пък, дето по-рано търгуваха със Сирия, дето мереха злато и се гордееха с одеждите и накитите си, сега трябва да продават своите кораби и да залагат имота си, така че, драги ми господарю, в Тива ти притежаваш повече къщи, отколкото можеш да броиш, макар заради данъците твоята собственост да се води на различни имена, както вече ти казах. Следователно, господарю, сега ти си много богат, но от теб не крада повече, отколкото преди, не си присвоявам дори половината от онова, което с предвидливостта си съм придобил за теб, а само една трета, така че понякога се упреквам заради своята мекушавост и голяма добросъвестност и съм благодарен на боговете, загдето нямам ни жена, ни деца, та постоянно да ми натякват и да ме укоряват, че не крада повече, въпреки че не познавам по-сгоден човек за ограбване от теб, драги ми и благословени ми господарю Синухе.

Мерит се отпусна върху килимчето си, погледна ме с лека усмивка и се разсмя от стъписаното ми изражение, докато напразно се опитвах да схвана всичко, за което говореше Каптах. А той продължи да обяснява:

— Трябва да ти е ясно, господарю, че когато говоря за твоята печалба и богатство, имам предвид чистата печалба и богатството, което остава след приспадането на всички данъци. От печалбата ти съм приспаднал също всички подаръци, които се налагаше да давам на бирниците заради моето сирийско сметководство, както и количествата вино, с което се налагаше да ги поя, за да не издребняват при проверката на числата ми, а тези количества вино не бяха малки, понеже това са издръжливи и отракани мъжаги, дебелеещи от занаята си. За бирниците сега е благодатно време, каквото те никога не са имали, така че наистина ми се приисква да съм бирник, ако вече не бях Каптах — бащата на пшеницата и приятелят на сиромасите. Да знаеш, че сегиз-тогиз съм раздавал на бедняците зърно, за да благославят името ми, защото предвидливостта не е порок и в неспокойни времена е хубаво човек да се спогажда с беднотата. Но и него вече съм го приспаднал от печалбата ти и това е своеобразен залог за бъдещето на къщите ти, понеже опитът показва, че при размирици в къщите и хамбарите на ненавистните богаташи и високопоставени лесно пламват пожари. Честно казано, да се раздава зърно на бедните, е най-доходната работа, защото в безумството си фараонът е разрешил при облагане с данъци от печалбата да се приспада зърното, раздадено на бедните, и предоставяйки на някои сиромах шиник пшеница, аз го карам да удостовери с палеца си, че е получил пет шиника, понеже бедните не знаят да четат, а дори и да бяха грамотни, те пак щяха да са ми благодарни за шиника зърно, пак щяха да благославят името ми и да поставят палеца си върху всяка глинена плочка от моите документи.

Като завърши обясненията си, Каптах скръсти ръце на гърдите си, изпъна шия и зачака похвалата ми. Думите му обаче бяха раздвижили ума ми, аз усърдно размислях и накрая запитах:

— Оказва се значи, че имаме огромни запаси от пшеница?

Каптах въодушевено кимна в очакване да му благодаря, но аз му рекох:

— Щом е така, ще трябва незабавно да се вдигнеш при преселниците, които обработват прокълнатите земи, и да им раздадеш нашата пшеница, за да имат зърно за посев, понеже тяхната е на точици, сякаш кръв я е валяло. Разливът вече се оттегли и доколкото разбирам от тия неща, сега е време за оран и сеитба, така че трябва да побързаш.

Каптах съжалително ме погледна, поклати глава и отвърна:

— Драги ми господарю, излишно е да измъчваш скъпоценната си глава с работи, от които нищо не разбираш, ами остави аз да мисля вместо теб. Нещата стоят така: За нас, търговците на зърно, първоначално беше изгодно да заемаме на преселниците пшеница, защото в немотията си те бяха принудени за един шиник да връщат по два и повече, а когато не можеха да се издължат, карахме ги да колят добитъка си и с кожите да ни се изплащат. Но доколкото тази сделка води до увеличаване на зърното, тя не е добра, печалбата е нищожна и за нас е по-изгодно тази пролет да остане възможно повече незасята земя, та да се вдигне цената на пшеницата. Затуй вече няма да изглупяваме и да даваме на преселниците пшеница за посев, тъй като от това ще пострадат интересите ни. Ако го сторя, ще настроя всички търговци на зърно срещу себе си.

Аз обаче останах непреклонен и отсякох:

— Каптах, прави каквото ти нареждам, защото пшеницата е моя! Сега не ми е до печалба, ами мисля за мъжете, чиито ребра се броят под кожата както на робите в рудниците. Мисля за жените, чиито гърди са провиснали като пресушени мехове, мисля за децата, които пристъпват по речния бряг с криви крачета и с мухи по очите. Затуй настоявам да им дадеш за посев всичката пшеница и освен туй да им окажеш всяка помощ за засяване на зърното. Всичко това искам да го извършиш заради Атон и заради фараона, защото го обичам. Но пшеницата няма да им даваш даром, понеже вече видях как подаръците пораждат само отпуснатост, зложелателство, леност и алчност. Нали и преселниците получиха даром земя, добитък също им дадоха даром, а нищо не постигнаха. Така че, ако е необходимо, използувай тоягата си, Каптах, и се погрижи пшеницата да бъде засята и ожъната. Но когато прибираш даденото на заем, не ти разрешавам да дириш печалба, а ще вземаш от тях само шиник за шиник.

Щом чу това, Каптах се завайка, разкъса дрехата си, понеже и бездруго я беше нацапал с вино, и каза:

— Шиник за шиник ли? Глупости говориш, господарю. Че откъде ще крада тогава? Нали не мога да крада от твоята пшеница, а само от печалбата, която ти докарвам. И изобщо приказките ти са безразсъдни и безбожни, защото освен търговците на зърно срещу себе си ще настроя и жреците на Амон. Да, наистина казвам името му гласно, понеже сме в затворена стая и няма кой да ни чуе и предаде. Казвам името му гласно, господарю, защото той продължава да живее, властта му е по-страшна от когато и да било и ще прокълне къщите ни, корабите ни, складовете ни, дюкяните ни и даже тази моя кръчма ще прокълне, така че най-добре ще е веднага да наредя да я припишат на името на Мерит, ако тя е съгласна. Ужасно се радвам, че толкова много твои имоти са записани на чуждо име, защото жреците сега няма да ги открият и да ги прокълнат, след като и бирниците не ги откриха, макар опосканото от тях да заприличва на плешиво теме. С намека си за плешивост съвсем не искам да те докачам, господарю, защото едва след като виното те накара да снемеш перуката си, забелязвам, че косата ти е започнала да окапва. Но ако искаш, мога да ти набавя приготвена по вълшебен начин помада, от която ще ти поникне още по-дълга и къдрава коса. Ще ти я дам даром, без да я вписвам в книгите, понеже ще я взема от нашия дюкян, а за чудотворното й въздействие имам безброй свидетелства. Даже един от свидетелите твърдеше, че от нея плешивата му глава обрасла с вълниста и къдрава като на негрите коса, та се наложило отново да я обръсне, ала той се яви пред съдията пиян и за неговото свидетелство му платих по-малко, отколкото за другите.

Такива ги дърдореше Каптах, за да печели време и да ме накара да се откажа от решението си, но като разбра, че съм непреклонен, започна горчиво да ругае, призоваваше на помощ куп богове, чиито имена бе научил по време на нашите странствувания, и извика:

— Бясно куче ли те е ухапало или скорпион, господарю, защото отпърво си мислех, че с тези приказки си правиш зла шега. Решението ти ще ни докара сиромашия, но независимо от всичко скарабеят може би ще ни помогне. Честно казано, и аз не обичам да гледам измършавели хора, извръщам поглед от тях и те съветвам да правиш същото, господарю, понеже, щом човек не е видял нещо, той не е длъжен да го знае, а за успокоение на съвестта си раздавах на бедните пшеница, като същевременно се облагодетелствувах от налудничавия начин на фараона да облага с данъци. Но за мен най-неприятното в думите ти е, че ми нареждаш да тръгна на тежък път и да газя в глината. Може да се спъна и да падна в някоя напоителна вада и смъртта ми ще тежи на съвестта ти, господарю. Нали съм стар и отпаднал, краката не ме държат и все си мечтая за меката постеля, за чорбицата и печеното на Мути, а при ходене се запъхтявам, защото остарях и изнемощях.

Аз обаче бях безмилостен към него и отговорих:

— Каптах, ти лъжеш повече, отколкото преди, защото през тези години не само че не си остарял, ами си се подмладил, ръцете ти вече не треперят и когато влезе, очите ти не бяха зачервени, ами се зачервиха от изпитото вино. Като лекар, аз ти препоръчвам това трудно пътуване с всичките му несгоди, защото те обичам и защото прекалено си затлъстял, което затруднява сърцето и дишането ти. Надявам се по време на пътуването да отслабнеш и да заприличаш на човек, та да не се срамя от затлъстелия си слуга. Спомни си, Каптах, колко се радваше някога, когато крачехме по прашните вавилонски пътища, колко се радваше, възседнал магаре в ливанските планини, и колко по-голяма беше радостта ти, когато слезе от гърба на магарето в Кадеш. Ако бях по-млад, искам да кажа, ако тук нямах толкова важни задачи, възложени ми от фараона, аз действително щях да тръгна с теб, за да разведря сърцето си, защото след това пътуване мнозина ще благославят името ти.

Докато говорех, Каптах усърдно размишляваше, като само веднъж сбърчи вежди — когато споменах за магарето, и през цялото време пресмяташе на пръсти нещо сложно. Най-сетне рече:

— Иде ми нагорно да свърша всичко това по време на сеитбата. Ще трябва да размърдам моите слуги и да наема нови, за да смогна с раздаването на зърното. Ще се наложи да взема също писари, та всичко да става по законен ред, защото ония Атонови служители са опаки хора и смятам да уравня заема с кожата от гърбовете им, ако не накарат зърното да изкласи и не го ожънат. За щастие притежаваме собствени кораби, така че пътуването няма да бъде прекалено изнурително. Ще взема също един готварски кораб, понеже стомахът ми, който укоряваш, е чувствителен и вече понася само отлично приготвена храна. Смятам поне през вадите да ме пренасят с паланкин, защото виж ме, господарю, и сам прецени дали подхожда на достойнството ми да прескачам през вади, ако изобщо мога да го сторя със старите си вдървени крака. Иначе думите ти може и да са прави, защото момичетата от публичните домове започнаха да ме подиграват, пък и откакто ми се изду коремът, жените не ми доставят никаква радост — прекалено се задъхвам, щом се опитам да се любя с тях, и това ме нервира, понеже имам достатъчно злато да платя и да се забавлявам с всяка тиванка, ако ми харесва, от което, разбира се, не бива да заключаваш, че си пилея златото по жени, защото не съм луд и знам добре, че и обикновената робиня върши същата работа, както и едно напомадено момиче със златна халка на носа. Всъщност нямах намерение да ти приказвам за жени, понеже, така или иначе, нищо не разбираш от тях и от сладостта на живота и физиономията ти продължава да е кисела както преди. Надявам се все пак, че благодарение на скарабея безумното ти решение ще ни донесе благодат, а не проклятие, и затуй ще взема някои мерки, за които е излишно да те осведомявам, тъй като бездруго нищо няма да разбереш. Ще ти пожелая: само някой да те изпрати на подобно мъчително пътуване заради подобна безсмислена работа, та на собствения си гръб да изпиташ онова, с което сега ме натоварваш.

Това негово пожелание се сбъдна много скоро, както ще разкажа по-нататък. Сега ще добавя само, че повече не спорихме, Каптах се примири с решението ми, седяхме до късна нощ и пихме вино. Мерит също пи с нас и разголи кафявите си колене, за да ги докосна с устните си. Каптах ни разказваше спомените си от вавилонските пътища и хармани и ако всичко, което описваше, наистина се бе случило с него, то аз несъмнено съм бил сляп и глух заради Минея. А Минея не можех да забравя, независимо че същата нощ спах в постелята на Мерит и се любих с нея, от което сърцето ми се сгря и самотата ми се стопи. Но моя сестрица не можех да я нарека и всичко това го правех, защото беше моя приятелка. А пък това, което тя правеше за мен, бе най-милото, което една жена може да направи за един мъж. Затуй бях готов да строша гърне с нея, ала тя не скланяше, понеже била родена в кръчма и за нея уж съм бил прекалено високопоставен и богат. Предполагам обаче, че просто искаше да запази свободата си, за да остана неин приятел.