Мика Валтари
Синухе Египтянина (18) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

1

Още в ранно утро пристигнах пред дома на Нефернефернефер, но тя спеше. Слугите й също спяха, а когато ги разбудих, те ме наругаха и плиснаха помия по мен. Застанах до портата като просяк и зачаках кога в къщата ще се размърдат, та да вляза.

Нефернефернефер лежеше в леглото си. Лицето й се беше смалило и посърнало, а от виното очите й изглеждаха тъмнозелени.

— Досаждаш ми, Синухе — каза тя. — Наистина много ми досаждаш. Какво желаеш?

— Искам да ям, да пия и да се любя с теб, както ми обеща — отвърнах аз с тъга в сърцето.

— Това беше вчера, днес е друг ден — рече тя.

Една млада робиня съблече измачканата й рокля и разтри крайниците й с помада. След туй Нефернефернефер се погледна в огледалото, сложи си грим и перука, взе едно украшение от старо злато, обсипано с бисери и скъпоценни камъни, и го окачи на челото си.

— Хубав накит — отбеляза тя. — Безспорно заслужава цената си, макар да съм уморена и крайниците ми да са отмалели, сякаш цяла нощ съм се борила.

Тя се прозя и отпи глътка вино от чашата, за да се ободри. На мен също ми предложи да пия, но вторачен в нея, виното не ми беше вкусно.

— Значи вчера ме излъга. Не си била неразположена и нищо не ти е пречело да се любиш с мен — казах аз просто така, защото това още предишния ден ми беше известно.

— Бях се заблудила — отвърна тя. — Но действително вече е време и сега съм много обезпокоена да не би да съм забременяла от теб, Синухе. Бях толкова слаба в прегръдките ти, а ти — неудържим.

Тя се усмихна, погледна ме лукаво и аз разбрах, че ми се подиграва.

— Накитът ти сигурно е бил открит в някакъв царски гроб в Сирия. Спомням си, че вчера казваше нещо такова.

— Така ли? — възкликна тя. — Всъщност аз го открих в леглото на един сирийски търговец, но нека това не те тревожи, защото беше дебел като свиня и вонеше на лук. Вече нямам намерение да се срещам с него, след като получих онова, което исках.

Тя свали перуката и накита, небрежно ги пусна на пода и се излегна в леглото. Голата й глава беше гладка и хубава, тя изпъна тялото си и подложи ръце под тила си.

— Аз съм слаба и уморена, Синухе. Защо злоупотребяваш с отпадналостта ми и ме гледаш така, без да мога да ти попреча? Не забравяй, че макар да живея сама, аз не съм някоя презряна жена и трябва да пазя репутацията си.

— Знаеш добре, че нямам нищо повече за подаряване. Ти притежаваш всичко, което беше мое — казах аз, наведох се над леглото й и уханието на помадата и кожата й ме лъхна в лицето.

Тя докосна косата ми, ала веднага отдръпна ръката си, засмя се и лежешком поклати глава.

— Колко хитри и коварни са мъжете — рече тя. — Ти също ме мамиш, Синухе, но какво да правя, като съм слаба и те харесвам. Веднъж каза, че прегръдката ми щяла да те изгори по-лошо от огън, а ето че не е вярно. Пипни колко хладен и приятен е скутът ми. Гърдите ми също можеш да погалиш, защото са уморени и зажаднели за ласка.

Но щом понечих да я обладая, тя ме отблъсна, седна в леглото и сърдито каза:

— Макар да съм слаба и самотна, няма да позволя на един хитруващ мъж да ме използува. Ти скри от мен, че баща ти Сенмут има къща в бедняшкия квартал край пристанището. Самата тя не е кой знае колко ценна, но земята, на която е построена, се намира близо до кея, а за покъщнината сигурно може да се получи нещо, ако се продаде на пазара. Ако ми прехвърлиш това твое имущество, днес може би ще ям, ще пия и ще се любя с теб, защото никой не знае какво ще стане утре и аз трябва да пазя репутацията си.

— Имуществото на баща ми не е мое имущество — казах аз потресен. — Ти не можеш да искаш от мен нещо, което не е моя собственост.

Тя наклони глава и ме погледна със зелените си очи. Лицето й беше бледо и дребно, когато поде:

— Много добре знаеш, Синухе, че ти си законен наследник на имуществото на твоя баща. Родителите ти нямат дъщеря, която би имала еднакво право на наследство както синът. Ти си тяхно единствено дете. Освен това криеш от мен, че баща ти е сляп. По тази причина той ти е предоставил печата си и правото да се грижиш за собствеността му и да се разпореждаш с нея като със своя.

Това беше истина. Когато зрението на баща ми отслабна, той ми предаде печата си и ме помоли да се грижа вместо него за имуществото му, защото вече не виждаше дори името си да напише. Двамата с Кипа често споменаваха, че къщата трябвало да се продаде на изгодна цена, за да си купят малък имот извън града и там да живеят, докато отидат в гроба си и поемат пътя към вечния живот.

Онемях от ужас при мисълта, че бих могъл да измамя баща си и майка си, които ми имаха такова доверие. Ала Нефернефернефер притвори очи и каза:

— Вземи главата ми в ръцете си и допри устни до гърдите ми, Синухе. Излъчваш нещо, което ме разнежва и ме кара да забравям интересите си, когато става дума за теб. Готова съм цял ден да се забавляваме, ако ми прехвърлиш бащиното си имущество, въпреки че не представлява особена ценност.

Взех гладката й малка глава в ръцете си и усетих прилив на безумна страст.

— Нека бъде както ти искаш — казах аз и собственият ми глас проряза слуха ми. Но когато се опитах да я прегърна, тя рече:

— Имай още малко търпение. Първо намери правоспособен писар да изготви всички необходими документи, защото нямам никакво доверие на мъжки обещания. Мъжете много хитруват, а аз трябва да пазя доброто си име.

Тръгнах да търся правоспособен писар и всяка крачка, която ме отдалечаваше от Нефернефернефер, ми причиняваше страдание. Затуй накарах писаря да побърза, подпечатах документите с печата на баща ми и ги подписах от негово име, така че писарят още същия ден можеше да ги изпрати на съхранение в царския архив. Понеже нямах вече ни сребро, ни мед, с които да заплатя услугата му, той се намръщи, но склони да почака за възнаграждението си до разпродажбата на имуществото, което също бе отбелязано в документите.

Когато се завърнах в дома на Нефернефернефер, слугите й ми съобщиха, че спяла и трябвало да почакам до вечерта. Най-сетне тя се събуди, прие ме и аз й предадох бележката от писаря, която тя равнодушно прибра в черната кутия.

— Ужасно упорит си, Синухе — рече тя, — но аз съм почтена жена и държа на думата си. Ела и вземи онова, заради което си дошъл.

Легна в леглото и разтвори обятията си, без обаче ни най-малко да се наслаждава с мен — оглеждаше се в огледалото и тайно се прозяваше, сложила ръка на устата си, така че изпитваното от мен удоволствие беше тръпчиво. Когато станах от леглото, тя каза:

— Ето че постигна желанието си, Синухе. Сега ме остави на спокойствие, защото много ме отегчаваш. Непохватността и необуздаността ти не ми доставят никаква радост, а ръцете ти ми причиняват болка. И все пак, ако ме оставиш на мира, аз ще забравя преживените с теб страдания, защото си неопитен. Някой ден можеш пак да наминеш, но предполагам, че вече си ми се наситил.

Почувствувах се кух като черупка на изпито яйце, тръгнах си, залитайки, и се прибрах вкъщи. Искаше ми се да се усамотя в някоя тъмна стая, да стисна глава в ръцете си и да изплача мъката и разочарованието на сърцето си, но на верандата ме чакаше непознат мъж с перука и пъстра сирийска дреха. Поздрави ме високомерно и помоли да го прегледам.

— Вече не приемам пациенти, защото къщата не е моя — рекох аз.

— Краката ми са покрити с болезнени мазоли — продължи той, примесвайки сирийски думи в речта си. — Твоят умен роб Каптах те препоръча като умел лечител на мазоли. Избави ме от мъката и няма да съжаляваш.

Беше толкова настойчив, че накрая го въведох в приемната си и извиках на Каптах да донесе гореща вода, за да се измия. Но него го нямаше. Едва когато прегледах краката на сириеца, забелязах, че това бяха мазолестите крака на Каптах. Той сне перуката, откри лицето си и се разсмя с глас.

— Какви са тия щуротии? — ядосах се аз и го заудрях с тоягата, от което смехът му бързо премина в рев. Ала щом захвърлих тоягата, той ми каза:

— Тъй като вече не съм твой роб, мога спокойно да ти призная, че имам намерение да избягам. Реших да проверя дали ще ме познаеш в тези дрехи.

Припомних му наказанията, които грозят избягалите роби, и го уверих, че рано или късно ще бъде заловен, защото сам не може да се издържа. А той ми отговори:

— Снощи, като изпих бирата, заспах и ми се присъни, че ти, господарю, лежиш в нажежена пещ. Аз обаче дойдох, наговорих ти груби думи, хванах те за врата и те натопих в течаща вода, която отнесе двама ни. Днес ходих на пазара да разпитам един тълкувател какво означава сънят ми. Той каза, че стопанинът ми се намирал в опасност, че заради дързостта си ще ям бой и че на стопанина ми му предстои дълъг път. Сънят ми е истина, господарю. Достатъчно е човек само да погледне лицето ти, за да разбере, че се намираш в голяма опасност. Боя вече го изядох, така че остава да се сбъдне краят на съня ми. И понеже смятам да те придружа по време на пътешествието ти, набавих си тези дрехи, за да не бъда разпознат.

— Трогнат съм от верността ти, Каптах. Възможно е да ми предстои дълъг път, но той ще ме отведе в Дома на смъртта, а там едва ли ще имаш желание да ме последваш — рекох аз, опитвайки се да бъда ироничен.

— Никой не знае какво ще се случи утре — каза Каптах нагло. — Още си млад и зелен, господарю. Като необлизано от майка си теленце. Затуй не смея да те пусна сам по трудния път към Дома на смъртта и Западната страна. Ако се наложи, вероятно ще те последвам, за да ти помогна с опита си. Независимо от твоята неразумност сърцето ми се привърза към теб. Освен това си нямам момче, макар навярно много деца съм направил, само че никога не съм ги виждал, и затуй искам да ми бъдеш като син. Казвам ти го не за да те оскърбя, а за да ти покажа с какви чувства гледам на теб.

Нахалството му минаваше всякакви граници, но не ми се щеше да взема тоягата, след като не беше мой роб. Затворих се в стаята си, заметнах дрехата си презглава и спах като труп до сутринта. Срамът и разкаянието действуват на човека като упойка, ако са достатъчно големи. Когато се пробудих, в съзнанието ми първо изплуваха очите и тялото на Нефернефернефер. Имах чувството, че още държа гладката й глава в ръцете си и усещам гърдите й под моите. Не знам защо беше така — може пък наистина да ме бе омагьосала по неизвестен начин, макар вече много да не вярвах в магьосничеството. Знам само, че се измих, облякох се, намазах лицето си с помада и поех към дома й.