Мика Валтари
Синухе Египтянина (51) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

7

По такъв начин потече животът ми в бедняшкия квартал на Тива, в бившата къща на един медникар. Както беше предрекъл Каптах, имах доста пациенти и не печелех много. Даже губех повече, отколкото печелех, защото при лечението употребявах разни скъпи церове. Освен туй беше безполезно да лекувам гладуващи, ако не си купеха достатъчно лой и каша, за да укрепнат. Подаръците, които получавах, нямаха стойност, но ми доставяха радост, а най-голяма радост изпитах, когато чух, че сиромасите са почнали да благославят името ми. Всяка вечер по небето над Тива запламтяваше червеникавото зарево на градските лампи, ала аз се чувствувах изнемогнал от работа и дори нощем мислех за страданията на пациентите си. Размислях също така за бога на фараона — Атон.

Каптах нае някаква възрастна жена да се грижи за домакинството. Тя не ми пречеше, а изразът на лицето й издаваше отегчение от живота и мъжете. Готвеше хубаво, беше мълчалива и не роптаеше срещу миризмата на бедняците по верандата, нито пък ги прогонваше със злобни ругатни. Бързо свикнах с нея, не се натрапваше и присъствието й беше като сянка, така че почти не я забелязвах. Казваше се Мути.

Така се изнизваха месец след месец, неспокойствието в Тива растеше, а за завръщането на Хоремхеб не се чуваше нищо. Дворовете пожълтяха от слънцето — лятната жега наближаваше. Понякога зажаднявах за разнообразие, отивах с Каптах в „Крокодилската опашка“, шегувах се с Мерит и се взирах в очите й, макар че още ми беше чужда и усещах болка в сърцето, докато я гледах. Вече не пиех силната напитка, дала името на механата. В горещините се задоволявах със студена бира, която освежаваше, без да опива, и разведряваше духа ми, докато седях между прохладните глинени стени. Заслушвах се в разговорите на посетителите и скоро забелязах, че в механата не всеки получаваше място и паница. Гостите бяха подбрани и макар че някои от тях навярно се сдобиваха със злато чрез похищение на гробове или чрез изнудване, там те забравяха занаята си и се държаха порядъчно. Каптах имаше право, като казваше, че в тази кръчма си даваха среща само хора, които бяха полезни един другиму. Само аз правех изключение — от мен никой нямаше полза и дори там бях пришелец. Търпяха ме и присъствието ми не ги смущаваше, понеже бях приятел на Каптах.

Много неща чух там, слушах както проклятия, така и хвалби за фараона, но на новия му бог най-често се присмиваха. Една вечер в механата влезе търговец на благовония, който си беше разкъсал дрехите и си бе посипал главата с пепел. Искаше да разтуши мъката си с „крокодилска опашка“ и извика:

— Проклет да е за вечни времена този негоден фараон, това копеле, този лъжлив наследник! Вече няма кой да го усмири, върши каквото му скимне и съсипва честния ми поминък. Досега най-добра печалба ми носеха благовонията, докарвани от Пунт. Нали корабоплаването по източното море не е опасно, всяко лято за там се изпращаха търговски кораби, а на другата година от десет кораба винаги се връщаха най-малко два, и то без да се забавят повече от една водна мярка време. Така предварително можех да изчисля приходите и разходите си. А сега знаете ли какво се случи? Докато флотата отново се готвеше да отплува, фараонът тръгнал на проверка из пристанището. Защо, в името на Сет, му трябва като хиена да си пъха носа във всяко нещо? Нали си има писари и съветници да се грижат всичко да става по закон и по стар обичай, както е ставало досега. Та видял значи фараонът моряците да хленчат на корабите, видял жените и децата им да реват на брега и да си разраняват лицата с остри камъни, както го изисква старият обичай на сбогуване с мъжете. Защото всеки знае, че мнозина отплуват, ала малцина се завръщат. Всичко това е обичайно, преди да потегли флотата за Пунт, и тъй е било от времето на великата царица. А този млад дръвник — проклетият фараон, ако щете вярвайте, отмени тръгването на флотата и оповести, че за Пунт вече нямало да се изпращат кораби. Амон да ни е на помощ! Всеки почтен търговец знае какво означава това. Това означава гибел и разорение за безчет мъже, глад и сиромашия за моряшките жени и деца. Никой, в името на Сет, не тръгва по море, ако със собствените си дела не е заслужил такава орисия и ако съдиите не го осъдят законно на морска служба. Само рядко се случва да изпратят някого с измама, и насила на корабите и то става единствено през плодородните години, когато престъпността намалява. Обаче при царуването на този фараон престъпността в Египет избуя, откакто хората не вярват в боговете и всеки живее така, сякаш това е последният му ден. Помислете какви средства са вложени в корабите и складовете, в бисерите и глинените съдове! Помислете за египетските търговски представители, които сега ще останат завинаги в сламените си хижи на пунтска земя, изоставени от своите богове! Кръв капе от сърцето ми, като се сетя за тях, за разплаканите им жени и деца, дето никога вече няма да видят бащите си, макар че много от тях там са си създали нови семейства и са им се народили деца, за които казват, че били пъстрокожи.

Едва когато пое третата „крокодилска опашка“, търговецът на благовония се успокои, млъкна и бързо се извини, ако в разгорещеността си е казал нещо неприлично за фараона.

— Надявах се — добави той, — че царица Тейе, която е умна и разбрана жена, ще стегне юздите на сина си. Жреца Ейе също смятах за разумен мъж, но те всички гледат само как да съборят Амон и затуй оставят фараона да вилнее с налудничавите си приумици. Клетият Амон! Най-често мъжът се вразумява, след като заедно с някоя жена строши гърне и се задоми, обаче Нефертити, тази велика царска съпруга, мисли само за одеждите си и за непристойни моди. Ако щете вярвайте, сега жените в палата се боядисват около очите със зелен малахит, а като ходят, дрехите им се разтварят от пояса надолу и разголват пъпа им пред мъжете.

Любопитството на Каптах се събуди и той заяви:

— В странство такава мода не съм срещал, въпреки че съм виждал какви ли не чудатости, особено в женското облекло. Ти наистина ли твърдиш, че разголват срамотиите си? И царицата ли? Търговецът на благовонни се засегна и каза:

— Аз съм благонравен човек, имам жена и деца. Затуй не съм поглеждал по-надолу от пъпа, а и на теб не ти препоръчвам да вършиш такова непристойно нещо.

Мерит се намеси в разговора, като вметна хапливо:

— Устата ти е безсрамна, а не новата лятна мода, която държи прохладно и изтъква красотата на една жена, стига коремът и да е добре оформен и акушерката да не е обезобразила пъпа й. Съвсем спокойно си можел да погледнеш и по-надолу, защото под разтворената дреха на нужното място има тясна престилка от най-фин лен. Така дори най-благонравното око не би се подразнило, щом жената е накарала грижливо да й изскубят космите, както постъпва всяка порядъчна жена.

Търговецът на благовония на драго сърце щеше да й отговори, ала не можа, защото третата „крокодилска опашка“ беше по-силна от езика му. Той отпусна глава в ръцете си и горчиво заоплаква женската мода в палата и окаяната съдба на египтяните, останали в Пунт. Тогава се обади един възстар жрец на Амон, чието затлъстяло лице и обръснато теме лъщяха от благовонно масло. Възбуден от „крокодилската опашка“, той удари с длан по масата и извика:

— Това вече е прекалено! Нямам предвид женското облекло, понеже Амон одобрява всяка мода, стига на празник човек да е пременен в бяло, а и всекиму е драго да вижда пъпа и закръгления корем на хубавата жена. Прекалено е, ако фараонът, позовавайки се уж на злата участ на моряците, рече по подъл начин да възпре вноса на драгоценно дърво от Пунт. Амон е свикнал с благата му миризма — нима занапред с тор от бунищата ще изгаряме жертвите? Това е кощунство и умишлено подстрекателство. Няма да се учудя, ако в бъдеще всеки почтен човек заплюва в лицето ония, дето на дрехата си носят изобразен кръста на живота — знака на проклетия бог, с чието име няма да осквернявам светата си уста. Ще почерпя много „крокодилски опашки“ оногова, който нощес отиде в известното ви светилище и облекчи нуждата си върху олтара му. То е отворено, не го опасват стени и смятам, че ловкият лесно би могъл да подведе стражата. Аз сам щях да го сторя, ако не беше моят сан и ако нямаше да навредя на славата на Амон.

Той се огледа предизвикателно и след миг към него пристъпи мъж с проядено от чумата лице. Двамата поговориха шепнешком, жрецът поръча две „крокодилски опашки“ и след малко чумавият повиши глас:

— Ще го сторя, но не заради златото, дето ми го обещаваш, а заради собствените си Ка и Ба. Защото, макар да съм вършил прегрешения и ако е нужно, без колебание ще прережа нечие гърло от едното ухо до другото, аз продължавам да вярвам в онова, на което ме е учила майка ми. Моят бог е Амон и преди смъртта си искам да заслужа неговото благоволение, понеже колкото пъти ме е заболявал стомах, винаги съм си спомнял със загриженост за извършените от мен злини.

— Наистина — добави жрецът, не по-малко пиян. — Делото ти ще бъде достойно и заради него ще ти бъдат опростени много грехове. Но ако те сполети беда заради Амон, знай, че ще влезеш направо в Западната страна дори тялото ти да се скапе на стената. По същия начин, без да се лутат в блатата сред царството на мъртвите, към Западната страна поемат и моряците, удавили се в служба на Амон, докато са превозвали за него драгоценно дърво и благовония. Затуй е престъпно от страна на фараона, дето им отнема възможността да се удавят за Амон. — Той удари с раковината по масата, обърна се към всички посетители на механата и извика: — Като жрец от четвърта степен, аз имам власт над душите ви и ви заявявам, че всяко дело, извършено от вас в името на Амон, било то убийство, побой, кражба или изнасилване, ще ви бъде простено! Защото Амон се взира в сърцата на хората и преценява делата им според намерението на тяхното сърце. Идете и вземете оръжия под наметките си и…

Крясъкът му секна, понеже стопанинът спокойно се бе приближил до него и го беше хлопнал с една кожена палка, така че главата му се отпусна между краката и думите замряха в гърлото му. Всички се стъписаха, чумавият измъкна нож от пояса си, но стопанинът рече кротко:

— Сторих това дело в името на Амон, така че то предварително ми е простено. Щом се свести, жрецът сам ще го потвърди. Макар че говореше истината за Амон, от него в същото време се обаждаше „крокодилската опашка“, защото викаше прекалено високо, а в този дом само аз мога да викам и да буйствувам. Надявам се, че сте разумни и разбирате за какво намеквам.

Всички се съгласиха, че стопанинът е прав. Чумавият се зае да свестява жреца, а неколцина посетители набързо се измъкнаха. Ние с Каптах също си тръгнахме, но на вратата казах на Мерит:

— Знаеш, че съм самотен, ала очите ти ми говорят, че ти също си самотна. Много размислях над думите, които ми рече веднъж. Струва ми се, че за един самотник, чиято първа младост е отлитнала, лъжата понякога е по-приятна от истината. Затуй искам да те помоля да облечеш дреха по новата лятна мода, за която спомена. Фигурата ти е хубава, краката ти са стройни и не ми се вярва да се срамуваш заради корема си, ако тръгна редом с теб по алеята на овните.

Тя не отблъсна ръката ми от бедрата си, а я притисна леко и каза:

— Може и да изпълня молбата ти.

Обаче радостта от обещанието й изчезна, когато ме лъхна душната нощ на пристанището. Някъде далеч откъм реката в нощната тишина се носеха самотните звуци на двойна тръстикова свирка и ме обзе тягостно настроение.

На следния ден Хоремхеб, придружаван от отряд войска, се завърна в Тива. Но за да разкажа за това и за всичко случило се по-нататък, ще трябва да започна нова книга. Все пак ще добавя, че докато лекувах бедняци, на два пъти ми се наложи да отварям черепи. Единият ми пациент беше як мъж, а другият — бедна жена, която вярваше, че е великата царица Хатшепсут. И двамата оздравяха и се оправиха напълно, което беше голяма награда за умението ми. Струва ми се обаче, че старицата беше по-щастлива, докато боледуваше и се мислеше за велика царица.