Мика Валтари
Синухе Египтянина (26) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

2

Аз обаче продължавах да бъда самотен и животът не ми доставяше никаква радост. Виното също ми омръзна, защото не разведряваше душата ми. Само лицето ми потъмняваше от него и ме обземаше желание да умра. Затуй обогатявах познанията си, изучавах вавилонския език и вавилонската писменост, така че дните ми бяха изпълнени с работа, а нощем спях дълбоко. Изпаднех ли в безделие, раната в сърцето ми се отваряше, огорчението от самия мен и от делата ми го разяждаше по-силно от луга.

Запознах се също със сирийските божества, за да видя има ли какво да науча от тях. Както всичко останало, боговете в Симира се отличаваха от египетските. Върховен бог беше свирепият Ваал, чиито жреци се кастрираха. За да бъде благосклонен към Симира, той се нуждаеше от човешка кръв, като не се отказваше и от малки деца. Морето също изискваше жертвоприношения, поради което постоянна грижа на търговците и властите в Симира беше набавянето на нови жертви. Затуй в града не се виждаше ни един недъгав роб, а бедняците биваха наказвани жестоко за най-дребното провинение. Ако някой откраднеше една риба, за да нахрани семейството си, посичаха го върху жертвения олтар на Ваал. Обаче измамникът, който подправяше теглилките или примесваше сребро към злато, не се наказваше, а си спечелваше име на ловък търговец, понеже се твърдеше, че човек бил създаден, за да го мамят. По тази причина моряците и капитаните отвличаха деца чак от Египет и крайбрежието, предаваха ги за принасяне в жертва на Ваал и това им се признаваше за голяма заслуга.

Богинята им се казваше Астарта, наричана още Ищар по подобие на ниневийската Ищар. Тя имаше много гърди, всеки ден я обличаха с тънки дрехи и я отрупваха с накити. Прислужваха й жени, които, кой знае защо, се наричаха девици на храма, макар да нямаха нищо общо с девствеността. Напротив, службата им се състоеше в това да се любят в храма, което се смяташе за богоугодно дело — толкова по-богоугодно, колкото повече злато и сребро посетителят подаряваше на храма. Затова те се надпреварваха помежду си коя по-добре да задоволява мъжете. От малки ги приучваха на най-различни сладострастни умения, та посетителите да жертвуват за Астарта възможно повече злато. Това също беше по-иначе в сравнение с Египет, където съвкуплението в храма се счита за голям грях, заловените се изпращат в рудниците, а храмът се почиства.

Но собствените си жени симирските търговци пазеха зорко. Държаха ги затворени вкъщи и ги обличаха от главата до петите с дебели дрехи, за да не съблазняват чуждите мъже с външността си. Самите те обаче ходеха в храма да се разнообразяват и да вършат богоугодни дела. Ето защо в Симира нямаше публични домове както в Египет. Който не се задоволяваше с девиците от храма, трябваше да си вземе жена или да си купи робиня. На пазара роби се продаваха всеки ден, защото в пристанището на Симира непрекъснато пристигаха кораби. Робините бяха различни по цвят и ръст, пълни и слаби, деца и девици — всекиму според вкуса и желанието. Градската управа изкупваше недъгавите роби на ниски цени и ги принасяше в жертва на Ваал. След такава сделка чиновниците се подхилваха, тупаха се по гърдите и се гордееха, че са надхитрили божеството. Ако робът беше много стар, без зъби, сакат или неизлечимо болен, те завързваха очите на божеството, за да не забележи недъзите на жертвата и само с носа си да се опиянява от миризмата на кръвта, проливана в негова чест.

Аз също принасях жертви на Ваал. След като беше бог на града, нямаше да е излишно човек да поддържа добри отношения с него. Но като египтянин, не купувах човешки жертви, ами му подарявах злато. Няколко пъти ходих и в храма на Астарта, който се отваряше по вечерно време. Слушах музика и гледах как жените — не искам да ги назовавам девици — танцуваха сластни танци в чест на богинята си. Понеже обичаят беше такъв, любех се с тях и с удивление установявах на колко много непознати неща ме научаваха. Ала с тях на сърцето ми не олекваше. Всичко вършех от любопитство и щом ме научиха, на каквото имаха да ме научат, те ми омръзнаха, престанах да ходя в храма им и реших, че няма нищо по-еднообразно от тяхното изкуство.

Каптах обаче се тревожеше за мен и често поклащаше глава, като виждаше как лицето ми се състарява, как бръчките между веждите ми стават по-дълбоки и сърцето ми се измъчва. Затуй настояваше да си купя робиня, та да се развличам с нея, когато имам време. Нали не можех да взема чужденка за жена, а с египетската колония не общувах и поради това нямах възможност да утешавам жени, чиито мъже пътуваха или бяха на военна служба във вътрешността на страната. Тъй като Каптах водеше домакинството и разполагаше с мое злато, един ден взел, че ми купил робиня по свой вкус. Изкъпал я, облякъл я, намазал я с помада и вечерта, когато, изморен от прегледите през деня, възнамерявах да си почина на спокойствие, той ми я показа.

Момичето беше от островите. Имаше бяла кожа, безупречни зъби и заоблени форми. Очите й бяха кръгли и кротки като на юница. Гледаше ме почтително и се боеше от чуждия град, в който бе попаднала. Каптах ми я представи и разпалено се зае да хвали прелестите й. За да не скърша хатъра му, заживях с нея. Ала колкото и да се стараех да не бъда самотен, присъствието й не радваше сърцето ми и при най-добра воля не можех да я нарека моя сестрица.

И все пак допуснах грешка, че се отнасях любезно с нея, защото тя се възгордя и ми пречеше много по време на прегледите. Ядеше лакомо, пълнееше, постоянно си просеше всевъзможни украшения и нови дрехи, ходеше по петите ми с опечален поглед и непрекъснато искаше да се любим. Предприемах пътувания из вътрешността на страната и крайбрежните градове, но от нея нямаше отърване — щом се приберях, тя първа ме посрещаше, плачеше от радост и пак почваше да ме преследва с любовните си желания. Не помагаше боят с тоягата, когато се нервирах, защото силите ми я възхищаваха и тя още повече се разгорещяваше, така че животът у дома стана непоносим. Накрая реших да я преотстъпя на Каптах — той я беше избирал, нека се позабавляваше с него и ме оставеше на мира. Тя обаче го риташе, хапеше и ругаеше както на симирски диалект, от който бе научила няколко думи, така и на островитянския си език, който никой от нас не разбираше. Биехме я двамата, ала и това не помагаше — тя още по-стръвно ме преследваше.

Но ето че скарабеят ми донесе щастие. Един ден в приемната ми дойде някакъв княз от вътрешността на страната, който бе узнал за моята слава. Казваше се Азиру и беше цар на аморитите. Прегледах зъбите му и от слонова кост изготвих един нов на мястото на друг, който беше изгубил в битка със съседите си. Останалите повредени зъби покрих най-добросъвестно със злато. В Симира той водеше преговори с градската управа по въпроси, засягащи аморитите, и всеки ден ме посещаваше. По този начин видя и много хареса робинята ми Кефтиу — бях я нарекъл така по морските острови, понеже не можех да произнеса езическото й име. Азиру беше як като бик и имаше светла кожа. Брадата му беше синкавочерна и лъскава, а в очите му проблясваше високомерие. Кефтиу също се заглеждаше по него — нали за жените всичко чуждо е привлекателно. На него особено му допадаше пълнотата на младата Кефтиу, а облеклото й, носено по критянски, разпалваше страстта му, понеже покриваше врата, но не и гърдите й, докато той беше свикнал да гледа жените облечени от главата до петите. Азиру вече не можеше да потиска желанието си, почна да въздиша и накрая ми каза:

— Аз съм твой приятел, египтянино Синухе. Ти оправи зъбите ми, позлати ги и сега, щом отворя устата си, те блясват и престижът ми в страната на аморитите ще порасне. За всичко това ще те възнаградя така богато, че ще се смаеш. И все пак, противно на волята си, съм принуден да те нараня. Откакто видях жената, която живее в твоя дом, аз съм влюбен в нея и вече не мога да устоявам на желанието си. То разкъсва тялото ми като дива котка и твоето изкуство не е в състояние да го излекува. Както виждаш, увлечението ми по тази жена е толкова силно, че го смятам за заболяване. Никога не съм виждал друга като нея и разбирам добре, че много я обичаш и държиш нощем да те сгрява. Независимо от това аз те моля да ми я отстъпиш. Ще я направя своя жена редом с останалите ми жени и вече няма да е робиня. Казвам ти го направо, защото съм твой приятел и почтен човек. Ще ти платя за нея каквото поискаш. Но също така откровено ти казвам, че не я ли дадеш доброволно, ще я отвлека насилствено и ще я отведа в страната си, където никога не ще я намериш, ако речеш да я търсиш. Дори да избягаш с нея от Симира, пак ще те намеря. Пратениците ми и накрай света ще ви открият, ще те убият и ще ми я доведат. Казвам ти го предварително, понеже съм честен човек, твой приятел и нямам намерение да те мамя.

Думите му ме изпълниха с възторг и аз радостно вдигнах ръце, ала Каптах, който също ги беше чул, почна да скубе косите си и се завайка:

— Ох, какъв злощастен ден! По-добре господарят ми да не се е раждал, щом си решил да му отнемеш единствената жена, с която разведрява душата си. Такава загуба с нищо не може да се поправи. За господаря ми тази жена е по-скъпа от всяко злато, от всички безценни камъни и благовония. Та тя е по-хубава от пълната луна, коремът й е кръгъл и бял като куп пшеница, макар ти, княже, още да не си го видял, а гърдите й са като любеници, както можеш да установиш със собствените си очи.

Говореше така, понеже в Симира се бе запознал с похватите на търговците и гледаше да изкопчи максимална цена за девойката, въпреки че двамата с него не искахме нищо друго, освен да се отървем от нея. При тези думи Кефтиу също се разциври и каза, че никога не би ме напуснала, ала през сълзите и пръстите си поглеждаше с възхищение княз Азиру и къдравата му брада.

Вдигнах ръка, накарах ги да млъкнат и с престорена сериозност заявих:

— Княже Азиру, който си цар на аморитите и мой приятел! Тази жена наистина е скъпа на сърцето ми и аз я наричам моя сестрица, но за мен твоето приятелство е по-скъпо от всичко друго. Ето защо аз ти я давам като залог за нашето приятелство — не ти я продавам, даром ти я давам. Ще те моля да я задържиш за себе си и да направиш с нея всичко, за което жадува дивата котка в тялото ти. Ако не се лъжа, тя също почва да те харесва. Доколкото я познавам, ти ще я зарадваш, тъй като и в нейното тяло се крият много диви котки.

Азиру изрева от радост и каза:

— Жив да си, Синухе! Макар да си египтянин и всяко зло да тръгва от Египет, от днес нататък ти си мой брат и приятел. Името ти ще се благославя навред в страната на аморитите, а когато ми гостуваш, ще седиш до дясната ми страна, по-близо от моите сановници и останалите гости, пък ако ще и царе да са. Кълна ти се!

След тези думи се засмя и златните му зъби лъснаха. Погледна към Кефтиу, която беше забравила плача си, стана сериозен и очите му загоряха като въглени. Той сграбчи девойката така, че любениците подскочиха, и я метна в паланкина си, сякаш беше лека като перо. Отиде си, отвеждайки Кефтиу, и след туй три дни не се чу и не се видя нито при мен, нито някъде другаде в Симира — три дни и три нощи не излезе от квартирата си. Двамата с Каптах ликувахме, че се бяхме отървали от тази особнячка. Каптах все пак не пропусна да ме упрекне, че не съм поискал подаръци за нея. Щял съм да получа каквото пожелая. Аз обаче му отговорих:

— Подарих момичето на Азиру и така спечелих неговото приятелство. Никой не знае какво ще се случи утре. Страната на аморитите е малка и незначителна и в нея развъждат само магарета и овце, ала приятелството с царя й може да се окаже по-ценно от злато.

Каптах недоверчиво поклати глава, но намаза скарабея със смирна и му поднесе пресен говежди тор в знак на благодарност, че се бяхме избавили от Кефтиу.

Преди да отпътува за родината си, Азиру намина още веднъж при мен, поклони ми се до земята и рече:

— Не ти нося подаръци, Синухе, защото си ми дал нещо, за което няма достойна отплата. Девойката излезе по-прелестна, отколкото предполагах. Очите й са като бездънни кладенци и никога няма да й се наситя, макар че ме изцеди, както се изцежда лимон. Честно казано, страната ми не е особено богата и със злато се сдобивам единствено чрез данъци, с които облагам преминаващите през нея търговци, или чрез войни със съседите ми. Но тогава египтяните веднага ме налитат като оси и често ми отнемат повече от придобитото. Ето защо не мога да ти предложа такова възнаграждение, каквото заслужаваш. Изпитвам озлобление към Египет, дето задуши някогашната ни свобода, та сега вече не мога да водя спокойно войни и да ограбвам търговците, както са правели моите предшественици. Но ти обещавам, че когато и да дойдеш и за каквото и да ме помолиш, ще го получиш, стига да не си поискаш обратно тази жена и да не ме молиш за коне, защото конете ми са малко и ми трябват за бойните колесници. Иначе каквото пожелаеш, ще ти го дам, ако е по силите ми. Ако ли пък някой те докачи, достатъчно е само да ми известиш и моите хора ще го пречукат, където и да се намира. На малцина е известно, че имам мои хора тук, в Симира, както и в други сирийски градове, но се надявам да го запазиш в тайна. Казвам ти го само за да знаеш, че щом пожелаеш, ще накарам да убият всекиго, без някой да разбере и без твоето име да се замесва в тази работа. Толкова големи са приятелските ми чувства към теб.

Заявявайки това, той по сирийски обичай ме прегърна и потвърди уважението и възхищението си, като свали златната огърлица от врата си и ми я окачи. Явно правеше голяма жертва, понеже го стори с дълбока въздишка. Затуй аз свалих своята златна огърлица, подарена ми от най-богатия симирски корабопритежател, загдето бях спасил живота на жена му при тежко раждане, и я окачих на врата му. Той не загуби от размяната, остана много доволен и така ние се разделихме.