Мика Валтари
Синухе Египтянина (72) (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

3

С Тутмос заминахме за Тива. Бяхме още далеч от града, когато течението започна да носи трупове. Подпухнали, те се поклащаха във водата, сред тях видяхме жреци с бръснати глави, високопоставени и нисши, стражи и роби. По косите, дрехите и кожата им можеше да се познае кой какъв е бил приживе, докато телата им потъмнееха и се разложеха или пък крокодилите ги разкъсаха. Не беше нужно крокодилите да плуват чак до Тива, за да ядат човешко месо — същото се случваше вредом във всички градове и села покрай реката. Много хора бяха погубени през онези дни и телата им политаха в реката, така че крокодилите станаха придирчиви в избора на храната си. Тези умни живини предпочитаха да ядат крехката плът на жени и деца и угоените тела на знатните, а не жилавото месо на носачите и робите. Ако крокодилите имат разум, което изглежда доста вероятно, мисля, че през онези дни те извънредно много са прославяли Атон.

Цялата река вонеше на смърт, а в нощния мрак вятърът довяваше откъм Тива лютивата миризма на дим. Тутмос иронично отбелязваше:

— Изглежда, че на земята действително е настъпило царството на Атон.

Но аз ожесточавах мекото си сърце и му казвах:

— Тутмос, досега подобно нещо не се е случвало и светът не ще има втора такава възможност. Не може да се омеси хляб, ако зърното не е смляно. Сега мелницата на Атон смила зърното. Омесим ли брашното на фараон Ехнатон, тогава светът наистина ще се промени и накрая пред Атон всички хора ще бъдат като братя.

За да прогони зловонието на смъртта, Тутмос пиеше вино и казваше:

— Извинявай, че с вино потискам слабостта си, но, честно казано, много ме е страх и краката ми се огъват, като си помисля какви изпитания ни предстоят. В такива времена най-добре е да се напиеш, защото пияният много не умува и не прави особена разлика между живота и смъртта, между хората и боговете.

Когато пристигнахме в Тива, на много места в града бушуваха пожари. Над града на мъртвите, където тълпата ограбваше гробниците и изгаряше балсамираните тела на жреците, също се издигаха пламъци. Откъм стените върху кораба ни се сипеха стрели, без някой да се интересува за намеренията ни. Когато слязохме на брега, видяхме екзалтирани кръстове да блъскат рогове в реката и да ги притискат с прътове, докато се удавят. По това отгатнахме, че старите богове вече са свалени и Атон е победил.

Веднага се отправихме към „Крокодилската опашка“, където заварихме Каптах. Беше съблякъл пищните си одежди, косата си беше нацапал с тиня и беше навлякъл сива бедняшка дреха. Златната плочка от избитото си око също бе свалил и великодушно поеше дрипави роби и въоръжени носачи от пристанището, нареждайки:

— Радвайте се и ликувайте, братя, защото днес е ден на голяма радост. Вече няма ни господари, ни роби, няма високопоставени, нито нисши, всеки е свободен да постъпва, както му харесва. Затуй пийте за моя сметка и дано си спомните за винарната ми, когато щастието ви се усмихне и докопате сребро или злато от храмовете на лъжовните богове или от домовете на злите господари. И аз съм роб като вас, родил съм се и съм израсъл като роб. Доказателство за това е окото ми, което един жесток господар избоде с острието си за писане, когато се разгневи, че съм пресушил бирата в паницата му и съм я напълнил със собствената си пикоч. Но такава неправда вече няма да се случва, по ничий гръб няма да играе тоягата и никой не ще е длъжен да работи, понеже бил роб. Всички само ще се радват, възторжено ще скачат и ще се забавляват, докато могат.

Едва след като изрече всичко това, той ни забеляза. Позасрами се от приказките си, отведе ни в една задна стаичка и каза:

— Най-разумно ще е да облечете по-прости дрехи и да нацапате ръцете и лицата си с тиня. Роби и носачи кръстосват улиците, превъзнасят Атон и в негово име пречукват с тоягите си всеки, който им изглежда прекалено дебел и не му личи да се е трудил. На мен ми простиха, че съм дебел, понеже съм бивш роб, а освен туй им раздадох зърно и ги поя безвъзмездно. Но кажете каква зла орис ви води в Тива тъкмо сега, когато градът е безжалостен към местните високопоставени.

Показахме му брадвите и чуковете си и отговорихме, че сме дошли да рушим статуите на лъжовните богове и да изличаваме имената им от всички надписи. Каптах дълбокомислено поклати глава и каза:

— Намеренията ви може да са добри и да допадат на простолюдието, стига да се погрижите народът да не разбере кои сте, защото могат да настъпят всякакви промени и роговете да отмъстят за делата ви, ако отново се домогнат до властта. Не ми се вярва това положение да трае дълго, понеже не виждам откъде робите ще си докарват жито да се прехранват. В това безвластие те извършиха неща, които накараха много от кръстовете да се разколебаят и да се върнат към Амон, за да се възстанови редът. Все пак наредбата на фараон Ехнатон за освобождаване на робите е доста умна и далновидна, защото по този начин мога да се отърва от всичките си негодни и престарели роби, които без полза ми ядат драгоценното зърно и масло. Вече не се налага да се охарчвам за изхранването и подслоняването на роби — мога да ги наемам и уволнявам, когато поискам. Без да се обвързвам с тях, мога да избирам работниците си и да им плащам колкото пожелая. Сега зърното поскъпна неимоверно и като изтрезнеят, те се надпреварват да ме молят за работа и техният труд ми излиза по-евтин от труда на по-раншните роби, защото скланят на всички условия, щом ще получат хляб. Ако преди робът крадеше, това си беше в реда на нещата и на стопанина не му оставаше нищо друго, освен да го напердаши. Но ако наеманият краде, него го осъждат да заплати кражбата с труд, докато по-рано можеха да му отрежат ушите и носа. Ето защо аз възхвалявам мъдростта на фараон Ехнатон и се надявам, че и други ще го възхваляват, щом се позамислят и прозрат изгодата си.

— Понеже спомена за зърното — рекох му аз, — помни, че половината от запасите ни съм обещал на Хоремхеб, за да може да воюва срещу хетите, и това зърно трябва да го натовариш незабавно на кораби за Танис. Другата половина ще накараш да смелят, да омесят хлябове и да ги раздадат на гладуващите във всички градове и села, в които е складирана пшеницата ни. Когато разпределят хляба, слугите ти не бива да вземат отплата, а ще казват: „Този хляб е на Атон, вземайте и яжте в името на Атон и прославяйте фараон Ехнатон и неговия бог!“

При тези думи Каптах разкъса дрехата си, защото беше дреха на роб и от разкъсването и много не губеше. Заскуба косите си, така че от засъхналата тиня се вдигна прах, и горчиво завика:

— Това ще те разори, господарю! Откъде ще печеля аз тогава? Заразил си се от безумството на фараона, та стоиш на главата си и ходиш заднишком. Ох, горко ми, че доживях да видя този ден! Сега и скарабеят едва ли ще ни помогне, защото никой няма да те благославя, че раздаваш хляб, а пък проклетникът Хоремхеб нагло отговаря на напомнителните ми писма и ме подканя да отида сам да си взема златото, което му дадох от твое име. Твоят приятел Хоремхеб е по-долен от разбойник. Разбойникът отмъква каквото има за отмъкване, а той обещава да плати лихва за отмъкнатото и залъгва заемодавците с празни надежди, докато накрая черният им дроб се пръсне от ядове. Но по очите ти познавам, че не се шегуваш, господарю, и че вайканията ми няма да помогнат. Затуй ще изпълня волята ти, макар че тя ще те доведе до сиромашия.

Оставихме Каптах да любезничи с робите и да се пазари в задните стаички за свещени съдове и други скъпоценности, които носачите бяха плячкосали от храмовете. Всички почтени хора се бяха притаили зад залостените врати на домовете си и улиците пустееха. Няколко храма, в които жреците се бяха затворили, бяха подпалени и още горяха. Влизахме в ограбени храмове да изличаваме имената на богове от свещените надписи и срещахме други привърженици на фараона, заети със същата работа. Така усърдно размахвахме чуковете, че от камъка хвърчаха искри. Опитвахме се да си внушим, че вършим важна работа и че чуковете ни полагат началото на нова ера в Египет. От въртенето на длетото ръцете изтръпваха и дланите боляха. Ден след ден вършехме все същата работа и не си давах почивка ни за ядене, ни за сън, защото работният ни участък нямаше предели. Понякога богомолци, водени от жреци, се втурваха да попречат на работата ни, замеряха ни с камъни и ни се заканваха с тояги. Ние ги прогонвахме с чуковете си, а веднъж в яростта си Тутмос пръсна черепа на един стар жрец, който искаше да запази своя бог. Защото от ден на ден ни обземаше все по-голямо настървение и ние работехме, за да не виждаме онова, което ставаше около нас.

Народът обаче страдаше от глад и недоимък. Щом се нарадваха на свободата си, робите и носачите забиха на пристанището сини и червени колове, събраха се около тях и образуваха собствени стражеви дружини, които тръгнаха да разграбват къщите на роговете и знатните, за да поделят зърното, маслото и богатствата им сред народа, без стражите на фараона да могат да ги възпрат. Каптах наистина нае хора да смелят зърното и да омесят хляб, но тълпата го грабваше от слугите му и казваше: „Този хляб е краден от бедните и затуй е справедливо да се подели сред бедните.“ И никой не благославяше името ми заради раздаденото зърно, макар че бях осиромашал в течение само на един лунен месец.

Така изтекоха четиридесет денонощия, а безредието в Тива ставаше все по-голямо — мъже, които по-рано бяха отмервали злато, просеха по уличните ъгли, а жените им разпродаваха на роби накитите си, за да купят хляб за децата си. Тогава в една късна нощ Каптах дойде у дома и каза:

— Господарю, време е да бягаш, защото доста скоро царството на Атон ще рухне и не вярвам някой честен човек да съжалява за него. Законът и редът ще се върнат, предишните богове също, ала преди туй крокодилите ще бъдат нахранени, и то по-обилно от когато и да било, понеже жреците възнамеряват да прочистят Египет от лошата кръв.

— Откъде знаеш това? — запитах го.

— Че нали винаги съм бил предан рог и тайно съм се молил на Амон — възкликна той най-невинно. — Освен туй на жреците щедро предоставях златото си, защото плащат четвъртина и даже половина лихва и залагат землищата на Амон срещу злато. За да спаси кожата си, Ейе се е споразумял с жреците и по този начин стражите ще минат на тяхна страна. Всички заможни и знатни египтяни също се върнаха в лоното на Амон, а жреците повикаха негри от Куш и събраха наемници измежду шарданите, които досега върлуваха из страната. Наистина, Синухе, не след дълго мелницата ще се завърти и зърното ще бъде стрито, но хлябът, който ще се замеси от брашното, ще бъде благодарността на Амон. Намъчих се от тая неразбория, макар че от нея доста забогатях.

— Фараон Ехнатон в никакъв случай няма да се съгласи на това! — извиках, потресен от думите му, но Каптах лукаво се усмихна, потърка с показалец избитото си око и каза:

— Никой няма и да го пита. Ахетатон вече е прокълнат град и всеки, който остане в него, е обречен на смърт. Като вземат властта в ръцете си, те ще затворят всички пътища, водещи натам, реката също ще завардят, така че всеки останал в Ахетатон ще загине от глад. Настояват фараонът да се завърне в Тива и да се поклони на Амон.

Тогава мислите ми се избистриха, пред себе си видях лика и очите на фараон Ехнатон, в които беше изписано разочарование, по-горчиво от смъртта, и казах:

— Такъв позор не бива да се допуска, Каптах. Много пътища сме пребродили двамата с теб. Затуй нека заедно достигнем края и на този път, Каптах. След като раздадох зърното си, аз осиромашах, ти продължаваш да си богат. Купи колкото се може повече копия, стрели и боздугани, раздай ги на робите и носачите от пристанището и привлечи със златото си стражите, за да бранят тях и фараона! Не знам какво ще излезе от всичко това, Каптах, ала пред света никога не е стояла такава възможност за обновяване на всичко старо. Когато земята се разпредели между бедните и в градините заиграят децата на робите, тогава народът сигурно ще се успокои, всеки ще има свой имот, ще работи драговолно и всичко ще бъде по-хубаво отпреди. Но Каптах се разтрепера и рече:

— Господарю, нямам желание на стари години пак да започвам тежка работа. Те вече изпратиха знатните да въртят мелнични камъни и ги бият с тояги, а жените и дъщерите на заможните накараха да развличат роби и носачи в публичните домове. Това не само че не е хубаво, ами е лошо. Господарю Синухе, не настоявай да поема по този път! Като разсъждавам, спомням си за тъмната пещера, в която някога те последвах. Заклех се никога да не ти говоря за нея, но сега я споменавам, защото се налага. Господарю, ти отново си решил да влезеш в тъмна пещера, без да знаеш какво те очаква там. Ако влезеш, може да установиш, че те очаква някакво разлагащо се чудовище и зловонна смърт. Защото след всичко преживяно богът на фараон Ехнатон изглежда не по-малко ужасен от критския бог. Той кара най-добрите и даровити египтяни да танцуват пред бикове и ги отвежда в тъмна пещера, от която няма връщане. А те влизат в нея възторжено, с танци, с упование в умението си и с надеждата, че там ще намерят просторите на Западната страна. Не, господарю, в пещерата на Минотавър втори път няма да те последвам.

Не плачеше и не се вайкаше както друг път. Говореше ми сериозно, заклеваше ме да се откажа от намеренията си и накрая каза:

— Ако не мислиш за себе си и за мен, то помисли поне за Мерит и за малкия Тот, които те обичат. Отведи ги оттук и ги скрий на сигурно място, защото, щом Амон започне да мели зърното, в Тива животът им няма да бъде в безопасност.

Но фанатизмът ме беше заслепил, неговите предупреждения ми се струваха необосновани и аз самоуверено казах:

— Че кой ще посегне на една жена и на невръстно дете? У дома те са в безопасност, защото Атон трябва да победи и ще победи. В противен случай не си заслужава да се живее. Народът все пак има разум и знае, че фараонът му желае само доброто. Нима е възможно народът да предпочете да се върне в царството на страха и мрака? Тъмната пещера, за която спомена, е именно пещерата на Амон, а не на Атон. Няколко подкупени стражи и няколко страхливи високопоставени не ще успеят да свалят Атон, когато зад него стои целият народ.

— Аз казах каквото имах да казвам, и повече няма да повтарям — рече Каптах. — Горя от желание да ти разкажа една малка тайна, но понеже не е моя, не бива да я издавам. Иначе тя сигурно ще те изкара от полудата. И така, да не ме кориш, господарю, ако отпосле с камък раздираш коленете и лицето си от отчаяние. Не ме кори също, ако чудовището те погълне. При мен е по-иначе — аз съм бивш роб и нямам деца да скърбят за смъртта ми. Затуй ще те съпроводя и по този последен път, макар да знам, че всичко ще бъде нахалост. Да влизаме в тъмната пещера, господарю, както навремето. Аз ще те следвам, но ако позволиш, ще си взема делва с вино за из път.

— От този ден насетне Каптах започна да пие — от сутрин до вечер и от вечер до зори, но той и пиян изпълни поръката ми. Неговите слуги раздаваха оръжие край сините и червените колове на пристанището, той канеше тайно началниците на стражата в „Крокодилската опашка“ и ги подкупваше да вземат страната на бедните срещу богатите. С пиянството си Каптах не се отличаваше много от другите хора, защото и те пиеха непрекъснато — Тутмос пиянствуваше, робите пропиваха заграбената плячка, а заможните продаваха последните си накити, за да се сдобият с вино, и всички казваха: „Да ядем и да пием, че никой не знае какво ще ни донесе утрешният ден.“

Веднъж в „Крокодилската опашка“ дойде един тивански стихотворец, който така бе задлъжнял на Каптах, че Каптах бе принуден да го пои непрестанно с надеждата някой ден да прибере вересиите си. Влезе със светнали очи, подръпна косите си и заяви:

— Открих нещо велико, най-великото и най-важното нещо, откривано досега. Хрумването ми е по-удивително от всички размисли и видения на фараона. Онова, което става около нас, е лошо и нередно, неправдата надвива справедливостта, жестокостта надвива благодушието, злобата надвива добротата. Но за това не си заслужава да скърбим, понеже то е само сън — на умиране ние се събуждаме, сънят изчезва и не ни гнети. Нямаше да имам нищо против да сънуваме приятни сънища както преди. Сега обаче всички ние сънуваме кошмари, сънят ни е толкова неспокоен и тежък, че е за предпочитане да се събудиш вместо да сънуваш. Затуй си рекох: Няма Тива, няма Нил, няма Египет, няма ни ниви, ни градове, няма нито богати, нито сиромаси, нито господари, нито роби — всичко това е мъчителен сън, който сънувам и фараонът с виденията си е само сън, който сънувам. Но този сън вече много ми дотегна, защото е по-неприятен от дълготраен махмурлук. И аз реших сам да се разбудя, та да няма ни Египет, ни фараон.

— Изричайки тези думи, той ненадейно измъкна кремъчния си бръснач и преряза гърлото си, преди някой да успее да го възпре. Кръвта му изпръска столовете и чергите, така че със смъртта си той причини на Каптах още по-големи щети, отколкото приживе.

Ала думите му се разчуха из Тива и немалко мирни и тихи хорица, на които тревожното време бе дотегнало, споделяха помежду си: „Животът ни е някакъв кошмар, а смъртта е приятно пробуждане. Да поемем тогава смирено от мрачния ходник на живота към утрото на смъртта.“ Така мнозина се самоубиваха, а някои погубваха също жените и децата си, за да не виждат и понасят всичкото зло, което се ширеше в Тива заради Атон.

Защото по онова време, когато царството на Атон дойде на земята, в Тива цареше глад и настървение, духовете на хората бяха объркани и те ходеха като замаяни дори без да са пили. Вече нямаше значение кой носи кръст и кой не — единствено наличието на оръжие, на здрави юмруци и силен глас означаваше нещо, защото, който можеше да вика най-силно, неговата дума се чуваше. Ако на улицата някой видеше хляб в ръката на другиго, грабваше го и казваше: „Дай ми хляба си, защото пред Атон всички сме братя и не е редно аз да гладувам, докато брат ми се тъпче с хляб!“ Ако някой срещнеше минувач, облечен в изящен лен, казваше: „Дай ми дрехата си, защото сме братя в името на Атон и не е редно единият от братята да се облича по-хубаво.“ Онзи, на чиято яка или дреха забележеха рог, пращаха го да върти мелнични камъни, да изравя корени от земята или да събаря изгорели къщи, но някои биваха претрепвани или хвърляни в реката да ги изядат крокодилите. Защото крокодилите идваха вече до кейовете на Тива, без някой да ги закача, а тракането на челюстите и плясъкът на опашките им се смесваше с врявата на препиращите се край сините и червените колове.

Вече не съществуваше никакъв ред, тъй като ония, дето викаха най-гръмогласно, казваха: „Трябва да поддържаме ред и дисциплина в името на Атон. Затуй нека съберем всичкото зърно, да си го поделим и никой повече да не граби на своя глава. Ние, най-силните, ще обираме задружно и ще разпределяме плячката между останалите.“ Така най-гръмогласните се сдружаваха, биеха с тояги опитващите се да обират на своя глава, грабеха още по-безогледно, убиваха всеки, който им се опънеше, ядяха до пресита, обличаха се в царски лен и носеха златни и сребърни накити на врата и китките си. Сред тях имаше мъже, чиито уши и нос бяха отрязани за позорни деяния, по глезените им личаха следи от вериги, а по гърбовете им — белези от бой с тояги. Но те се гордееха с тези следи, разголваха срама си да го види народът и казваха: „Всичко това сме го изстрадали заради Атон, нима не ни се полага отплата?“ Човек не можеше да ги различи от ония, които като рогове са били изпратени в рудниците и каменоломните, а сега се завръщаха като кръстове и изчезваха в тълпата. Обаче на златния палат отвъд реката никой не посягаше, защото той беше дом на фараона. Там Ейе все още носеше закривения скиптър и камшика на фараона и закриляше жреците на Амон.

Така изтекоха два пъти по тридесет дни и земното царство на Атон не издържа по-дълго. То рухна, защото негрите, докарани с кораби от Куш, и наетите от Ейе шардани обкръжиха града, затвориха всички пътища и завардиха реката, така че никой не успя да избяга. Роговете въстанаха навред из града и жреците им раздаваха оръжие от подземията на Амон. Ония, които нямаха оръжие, бяха заякчили на огън заострените си тояги, бяха обковали с мед бухалките и точилките си, а накитите на жените се бяха превърнали във върхове на стрели. Роговете въстанаха, а заедно с тях на бунт се вдигнаха всички, които желаеха доброто на Египет, вдигнаха се дори кротките, спокойните и смирените, казвайки: „Искаме да се върне старият ред, защото новият ред ни дойде до гуша, а и Атон достатъчно ни е ограбвал.“